Институтът (нов роман)

[BOTQTA]

Прочетох книгата и ми хареса. Обикновено и аз съм съгласен със "слабите финали" на доста от книгите на Кинг, обаче тук за мен поне нямаше такова нещо.

Spoiler

Show

Страшно много ми допадна идеята за многото Институти по целия свят и мисията им да поддържат света от саморазрушение, защото наистина хората сме големи откачалки.

Едно от нещата, на които много се радвам в творчеството на Краля е връзките между книгите му. Не съм сигурен, беше споменат май Джерусалем'с Лот или някое градче от Мейн... ама само като споменаване, нищо повече. Можеше да ни погъделичка малко я с Чарли от Подпалвачката (май ще я прочета пак, защото я четох преди доста години и много ми беше харесала), я с Дани Торънс. Между другото накрая (Фъфлещият мъж) говорят за ясновидците и се говореше за някакви проблясъци или нещо такова. На английски дали не е "shining"? Там можеше да се намеси нещо малкия-голям Дани Торънс...
Както и да е, пак повтарям - останах много доволен от книгата. Дори и на преклонна възраст, Кинг все още е майстор с деца главни герои.

[Dark_half]

Не ми хареса. Ненужно провлачено действие и не дотам интересен/оригинален сюжет. През цялото време се молех нещо интересно да се случи, но уви. Ако беше разказ, или може би новела, действието вероятно щеше да е по-стегнато, но тези 500 страници са просто излишни.

Аз винаги съм харесвал начина, по който Кинг описва деца, но тук странно защо не се е получило - всички бяха тооолкова формулаични и безлични, че все едно четях поредната YA истерия

[FLAME]

Дами и господа, Крал Стивън се завърна с гръм и трясък. Добре дошли в Института. „Пореден ден в рая“...
Най-силният роман на Кинг в последните десетина години.
Ето и пълното ми мнение:
https://flame16.blogspot.com/2020/01/blog-post.html

[belch huggins]

Подлъгах се по хорския ентусиазъм: "Старият Кинг се завърна" и т.н. и взех, че възложих на романа прекалено високи изисквания.
Първите 250 стр. - плява. След тях започва глава със заглавие "Бягството" и си казваш "май ще вземе да се случи нещо все пак", но...

Скука. Шаблон. Глупава заигравка с експлоатирани /и оглозгани вече/ теми . Елементи от "Сиянието", "Живата факла", "Мъртва зона" омесени по елементарен начин не водят до нищо оригинално. Детските образи са трагични на фона на всичко създадено от безспорния гений.

Лош коледен подарък. Лош!

[LastHope]

Книгата ми хареса - изпълни очакванията ми, без да ги надминава.

Както неведнъж съм споделяла, в последните години повече се радвам не на това КАКВО пише Кинг, а КАК пише. Този роман е много негов - дори при "сляпо" четене, без да знаеш кой е авторът и действието да беше извън Мейн почеркът е разпознаваем. Кинг има дарбата да създава много интересни детски образи и е цар на неидеализирания героизъм. Кнгата завършва без ясен отговор на въпроса оправдава ли целта средствата - това го е оставил за размисъл на читателя. Също ми се искаше малко повече да беше развил образа на бившия полицай, върпреки риска да се размие сюжета. А може би просто ми се иска интересните истории да са по-дълги, не че тази е от кратките.

Ще се радвам някой да сподели мнение за книгата, различно от корици, цени и издателства.
Deadface?

[deadface]

Аз бях писал някъде - хареса ми доста, но не до степен да ми стане любима.

[SylarR]

Аз смятам, че това е най-доброто на Кинг от “22 ноември 1963” насам. Много ми хареса, макар и образите да не са особено впечатляващи.