не забравяй, че бащата разказва
своята версия на събитията. И по-важното - навярно е достатъчно луд, за да си вярва. С други думи - съзнанието му е съчинило съществуването на вампира, за да се пребори с чувството за вина, но в крайна сметка вината взема превес и той губи окончателно здравия си разум, защото подсъзнателно иска да бъде наказан (да сподели участта на децата си).
Нещо повече - може целият разговор с психиатъра изобщо да не се е състоял. Нали накрая се казва, че
Сестрата я нямаше. На бюрото й стоеше бележка, на която пишеше: „Връщам се веднага.“
Е, може да не се е върнала веднага. Може да е била навън от самото начало. Може Лестър да се е вмъкнал в кабинета в нейно отсъствие и психиатърът също да не е бил там. Може да е легнал на кушетката на доктора и да си е представил целия разговор с него, като съзнанието му се е разделило на две (типичен случай на шизофрения) - на добрия Лестър (онзи, който съжалява за стореното, който си е измислил вампира и подсъзнателно иска да бъде наказан) и на лошия Лестър (онзи, който е убил децата, вампирът, единственият, който може да го накаже в собствените му представи). Защото добрата му половина се досеща за съществуването на лошата, но отказва да повярва в нея, отказва да повярва какво е сторила, въпреки че подсъзнателно знае... докато в края на въображаемия разговор не приема открито вината си и не признава, че лошият Лестър е реален.
Затова обичам двусмислените разкази - купуваш си една история, а получаваш две или повече... и после си блъскаш главата коя е реалната
Ще поправя грешката при първа възможност, просто не обичам книги втора ръка (казвал съм го и в други теми), а в момента е изчерпана в книжарниците. Само това ме спира да я прочета. А "Вампирът" ...какво да кажа? Ще ме линчуваш ли ако ти кажа, че за мен това беше едно от най-слабите му произведения, които съм чел 
? Просто никак не ми допадна, в нито едно отношение. Сподели какво ти е харесало в разказа, интересно ми е да чуя гледната точка на човек, който твърди, че е един от най-добрите му разкази. 
