"Град Отчаяние" я четох преди доста време и в момента съм на "Отмъстителите". Четенето върви малко трудно, защото съм забравил персонажите от първата. А тук Кинг много бързо въвежда всички герои и това прави трудно (за мен) запомнянето на имената им. Случвало ми се е и при други негови книги. Някой от вас изпитвал ли е такъв "проблем"?

_________________

Der, когато четох Сблъсък преди няколко години имах подобен "проблем". Същото беше и с Под купола, в нея обаче, в началото на книгата имаше списък с персонажите в историята. Точно за такива като мен, които имат проблеми със запомнянето. Иначе, Отмъстителите я имам, но още не съм я започнал, не знам и кога ще я започна (или дали изобщо бих я започнал). Толкова негативни мнения от различни посоки рядко се виждат за книга. А и на тоя етап не искам да си развалям добрия спомен от прочитането на Град Отчаяние.

_________________

Четете я спокойно,няма почти нищо общо с "Град отчаяние" като изключим разбира се злият демон.Нямат нищо общо и като качество,Градът е много пъти по добра!В "Отмъстителите" има една много зловеща част,когато демонът(дух ли,забравих какво беше...) се всели в момчето,там беше страхотна!
Иначе и аз го имам този проблем,когато бъдат нахвърляни много герои за кратко време,направо става чудо.....

В "Отмъстителите" също е направена карта с къщите и имената на персонажите, но това не помага особено. Дори влязох в уикипедия за да си припомня героите от "Града", за да си направя съпоставка колко са им променени ролите. Забавно е как полицаят Коли е в двете крайности
Изглежда при Кинг често го има този проблем с изсипването на много персонажи наведнъж. В "Сблъсък" помня как постоянно се сменяха историите и беше голяма каша. Другият ми подобен спомен е от "Сейлъмс Лот".

_________________

Аз прочетох и двете книги. И честно казано ми харесаха и двете. Чел съм къде къде по-скучни неща от Кинг. Нещото, което ми хареса, е, че и в двете книги екшъна (и насилието) са нонстоп, започват още от първите страници и продължават през цялото време. Докато в някои книги има толкова много приказки, спомени, описания, психопортрети и т.н., тук няма ала-бала! Другото, което много ми допадна, е идеята за двете истории като развиващи се в паралелни реалности. Както вероятно знаете, главните герои в двете книги се припокриват на 90%. В този ред на мисли е наистина за предпочитане първо да се прочете "Град Отчаяние" и веднага след това "Отмъстителите". Така е много по-забавно да откриваш сравнения и разлики: някой герои са си същите, други от добри са станали лоши, трети пък са били деца в едната книга и възрастни в другата, едни умират бързо-бързо в едната книгата, но в другата стигат до финала... В "Отмъстителите" слабата точка на Так (демона и в двете книги) беше много шантава, ама все отнякъде е трябвало да дойде развръзката. Но за сметка на това края на "Отмъстителите" е много добър и успя да трогне инак закоравялото ми сърце. Освен това (вероятно защото говорим за реалността на Ричард Бакман, а ние НЕ сме в нея) във втората книга се говореше упорито за едно детско и за един уестърн, където дори бяха изредени реални актьори, участващи във филма... та аз си помислих, че наистина съществуват такива филми и реших да ги прегледам... Обаче в нашата реалност такива филми няма! Пу, мама му!!!

Много трудно довърших "Отмъстителите". За разлика от "Град Отчаяние". която ми беше интересна до края.

_________________