Идеята на книгата не е сложна, нито особено оригинална - гладиаторските битки от древен Рим, пренесени в близкото бъдеще.
Беглецът е случаен човек, който се е записал по собствено желание в Играта, защото е безработен и се надява по този начин да спечели пари, с които да подобри живота на семейството си, а основната цел на Играта е да отвлича многобройното бедно население от мисли за бунт срещу богатата уплавляваща класа (освен, че е източник на развлечение, тя е и начин всеки, останал без работа, да забогатее).
Същевременно романът е метафора на живота. Каквото и да правиш, колкото и да се бориш, си безсилен; това е игра, която не можеш да спечелиш - накрая винаги умираш.

Да не забравяме, че Кинг пише "Дългата разходка" по време на Виетнамската война, когато американското правителство е изпращало младежите на негова възраст на фронта, за да участват в една напълно безсмислена за тях война. Кинг е живеел в постоянен страх да не бъде вербуван, като същевременно си е давал сметка колко безсилен е срещу системата - едно гигантско зъбчато колело, което може всеки миг да го затисне и смачка. Измисленото тоталитарно правителство, което организира жестокото състезание в книгата, е олицетворение на тогавашното американско правителство и респективно на самия живот.