Бягащият човек

[West of Hell]

Покрай темата за Дистопиите, видях, че май няма самостоятелна тема за този роман. Което не е редно.
Оставям ви да говорите, щото аз не я помня Нито я имам подръка
Краят е убийствен, разбира се, но другото нещо ми се губи

между другото, някой да каже кои години е писана

[deadface]

Ако не ме лъже паметта, написана е малко преди да бъде издадена, значи 1981-1982 година. Освен това Кинг я написва много бързо, за 3 дни, буквално на един дъх. Според мен в "Бягащият човек", който е роман-антиутопия, Кинг доразвива идеята си от "Дългата разходка":

Spoiler

Show

Идеята на книгата не е сложна, нито особено оригинална - гладиаторските битки от древен Рим, пренесени в близкото бъдеще.
Беглецът е случаен човек, който се е записал по собствено желание в Играта, защото е безработен и се надява по този начин да спечели пари, с които да подобри живота на семейството си, а основната цел на Играта е да отвлича многобройното бедно население от мисли за бунт срещу богатата уплавляваща класа (освен, че е източник на развлечение, тя е и начин всеки, останал без работа, да забогатее).
Същевременно романът е метафора на живота. Каквото и да правиш, колкото и да се бориш, си безсилен; това е игра, която не можеш да спечелиш - накрая винаги умираш.

Да не забравяме, че Кинг пише "Дългата разходка" по време на Виетнамската война, когато американското правителство е изпращало младежите на негова възраст на фронта, за да участват в една напълно безсмислена за тях война. Кинг е живеел в постоянен страх да не бъде вербуван, като същевременно си е давал сметка колко безсилен е срещу системата - едно гигантско зъбчато колело, което може всеки миг да го затисне и смачка. Измисленото тоталитарно правителство, което организира жестокото състезание в книгата, е олицетворение на тогавашното американско правителство и респективно на самия живот.

[Mustang]

Има обаче още едно силно послание в книгата: Ако не се отказваш, мъчиш се до краен предел и си готов да се пожертваш - можеш да постигнеш своята малка победа, тържество на справедливостта, което да остане след теб (освен разпиленитети черва).
Едно нещо не разбрах съвсем обаче - смисълът на обратното отброяване...?

[J.S.]

Така се разделяха главите... друг смисъл и аз не съм намерил, а сигурно има.

[deadface]

На мен това обратно отброяване ми напомня за изстрелването на ракета А като се има предвид как свършва книгата...

[cupakabra]

Книгата е издадена за пръв път в САЩ през ноември 1986г.
Чел съм я няколко пъти,според мен междинното отчитане е метафора на ново начало,защото започва с минус,а книгата накрая свършва с 000.

[deadface]

Грешиш, издадена е за пръв път през 1982. През 1986 прави своя дебют "То".

[cupakabra]

Ами имам я книгата,издание от 1992г.,на нея пише First Signet Printing,November 1986.

[deadface]

Издателство "Сибия" са допуснали печатна грешка или са използвали по-късно издание. Порови се в Гугъл, ако не ми вярваш - навсякъде пише, че първото издание е от 1982. И за да не съм голословен - виж тук и тук. Корицата на въпросното първо издание изглежда ето така:

[cupakabra]

не се сетих да погледна в нета,явно си прав.

[ardo]

Ами имам я книгата,издание от 1992г.,на нея пише First Signet Printing,November 1986.

Signet Books, an imprint of the New American Library

[1nt3grat0r]

Този роман продава ли се някъде по книжарниците в момента, понеже не съм го виждал, а много искам да си го взема (без будките за 2 ръка)?

[West of Hell]

Старото малко издание може да го намериш само втора ръка

[Ico]

Снощи, най-накрая я дочетох. Книгата не е особено впечатляваща, даже на места трудно ми вървеше, но последните 50 страници си заслужаваха напълно. Много добър край, макар че е доста предвидим.

На обратното броене и аз не мога да схвана идеята, но нещо друго ми направи впечатление. Докато Ричърдс минава по етажите на сградата на игрите, още в началото, на първото гише където попълват лични данни, му дават магнитна карта с която преминава нататък по етажите. Жената която му издава картата, преценява че има „добри данни” и отрязва ъгълчето на картата, като му казва. „По-късно някой ще ти каже. Може би”.

Някъде нататък в книгата, споменава ли се отново за това, аз не забелязах.

[deadface]

Това обратно броене навява асоциации и с някои видеоигри - показва времето, което ти остава. Не знам какво е обяснението, но определено засилва напрежението

[desert_rose]

Харесах я. Прилича ми в някои отношения на "Дългата разходка", но двете произведения са си различни. "Разходката" е по-философска, докато "Бягащият човек" е по-панорамна. Общото между двете е освен "оруеловския" поглед към "бъдещето" е и мотивът за "гладиатора" - в "Дългата разходка" изобразен като състезател и любимец на публиката, а в "Бягащият човек" - като роб, който трябва да умре за радост на зрителите.

[deadface]

Ибис готвят ново издание в превод на Лазаровски, ще излезе съвсем скоро.

[Key]

Спомням си че много ми хареса,беше отдавна.Изданието което имам е на "СИБИЯ" от 1992,може би има и други издания,аз поне не съм срещал.

[deadface]

Само едно издание има, на Ибис ще е второто.

[Key]

Чудя се как никой не се е усетил да я преиздаде,цели 23 години!