Бягащият човек

Романи, разкази и новели - всичко, свързано с творчеството на Кинг

Модератор: Ka-tet of 19

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18508
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Бягащият човек

Мнение от deadface » съб фев 25, 2017 9:22 am

Корицата е фрагмент от картината "Последний день Помпеи" на Карл Брюллов :)

Потребителски аватар
READER
Breaker
Breaker
Мнения: 283
Регистриран: вт мар 17, 2009 1:01 pm

Re: Бягащият човек

Мнение от READER » вт ное 28, 2017 7:46 pm

Стивън Кинг – „Бягащият Човек”

Прекрасна антиутопия, която ме накара да се замисля над много аспекти от живота. Този роман е съвсем кратък, но са засегнати толкова теми, че ще ми трябват дни, за да мога да изразя мнение по всяка една от тях.
Основното с което започва и самият роман, е телевизията. Колко жалко, че хората дори не усещат как биват манипулирани от собствения си телевизор. Може и смешно да звучи, но е точно така. Телевизорът ни казва как да се обличаме, какво е модерно, как да се държим, как да общуваме, с какво да се храним. На всичкото отгоре простолюдието, както във „Бягащият човек”, така и в действителният живот се захласва по реалити предавания, които са режисирани до най-малкия детайл. А хората, които участват в тях са си палячовци, които правят каквото им се каже, защото им се плаща за тази работа. Но хората не могат да разберат, че тези неща се режисират, за да може едно предаване да има популярност. Колкото повече патос и драматизъм се вкарва – раздели, изневери, насилие – толкова по гледаемо е самото предаване. Но невежеството е взело връх над слабите умове. В тази насока ще цитирам следното от бягащия човек, когато директорът на Игрите, Дан Килиън, се обърна към Бен и му казва :

„Не трябва да гледате на себе си като на състезател, с блясъка и славата, които обещава тази дума. Вие не сте телевизионна звезда, а само работник, на когото се плаща извънредно добре, за да свърши определена опасна работа.”

Простичко и ясно. Когато се занимаваш с медията ставаш нечии продукт и трябва да се примириш с това. Колкото повече палячовщина, толкова повече пари.
Но отчаянието само по себе си е катализатор за вземане на имулсивни решения, които не водят до нищо добро. И в желанието си за бързи пари, човекът не прави равносметка за това, което може да загуби. В случая – собствената си свобода. Ако един човек няма достойнство – не притежава и свобода.
И пак всичко се свежда до невежеството. То е в основата на неразбирането. Глупави хора, които не могат да намерят общ език със собствените си деца, какво остава да търсят отговорите на въпросите засягащи смисъла на живота, които смисъл, разбира се, за всеки по отделно е различен. Но човек трябва да започне със въпроса : „Защо”.

„Какво ще стане, ако тръгна не надолу а нагоре? Кого мога да убия горе, на последния етаж? Кого ще застрелям, ако се изкача до самия връх?”

Миг преди да напусне сградата на игрите, Бен се обръща към Килиън с този въпрос. На овцете им е лесно да си пасат, тях не ги интересува защо нещата стоят по-определен начин. Харесва им да си преживят кротко и спокойно. Обаче, когато нещо не ти дава мира и ти пречи да живееш нормално, трябва да направиш нещо по въпроса. Точно това прави главният протагонист. Той не иска да е поредната преживяща овца, а иска да е сигурен, че е с равни права.
Харесвам този роман, защото е засегната и темата със замърсяването на въздуха. Но също така и електричеството. На няколко пъти се споменава проблема с репродукцията. Бен също едва зачева неговата дъщеричка. А тези два фактора – мръсният въздух и електромагнитната супа, която ни залива ежедневно са в основата на човешкото страдание. Но на никой не му пука. Всеки си казва : „ Какво ще променя ако не използвам телефон, ако не използвам автомобил, ако не използвам телевизор.”
Отговорът е : „Нищо”. Един човек не може да промени нищо, но примера на този човек може да промени целият свят. И докато всички се успокояват с това, че ако спрат да ползват телефони, няма да променят нищо, а децата им страдат от левкемия, емфизем, меланоми, разни синдроми, аутизъм, двигателни заболявания, то този свят не отива на добре.
Много хора наричат други хора с думата чудовища. Но кой е чудовището, когато детето ти умира от болест на централната нервна система, докато ти си говориш по мобилния телефон, който се захранва от мобилна клетка, която на свой ред е причината за болестта на детето ти. Това довежда до извода, че си склонен да убиеш собственото ти дете, само, за да можеш да се обадиш на Петранка, за да я питаш как е и какво е сготвила за вечеря днес.
Кой е виновен ако детето ти се гърчи в асматични пристъпи, докато ти кротко замърсяваш въздуха с личния си автомобил и се успокояваш пак с мисълта, че едно превозно средство е песъчинка в пустинята.

”Знам, че Господ ме обича, щом урината ми бърза да потича.”

Въпреки положението, в което е изпаднал Бен Ричардс, той не спира с зловещият си хумор. Може би той сам разбира, че желанието му да разкаже на целият свят, как компании като „Дженеръл Атомик” тровят въздуха и избиват милиони, е цел, която сама по себе си е изгубена кауза. Защото Всеобщата Телевизия заглушава всички негови думи. Истината никога не достига до обществото. До овцете.

”Овчицата пасе на двора, кравата почива си в обора…”

В край на сметка, всеки сам решава дали да е овца или да се бори за правата си и да бъде достоен човек. Но има и много такива, които нямат изглед да разберат истината, но въпреки това ако попаднат на правилните хора и правилната информация, може би да видят по-голямата картина.

„Безнадеждността го изпълваше като ледена вода. Никога нямаше да намери общ език с такива хора. Те бяха богоизбрани и живееха нейде високо-високо, където даже въздухът бе друг. Изведнъж му се прииска да накара тази жена да спре колата, да избие очилата й на пътя, да я влачи в прахоляка, да я изнасили, да я стъпе, да избие зъбите й, да я съблече гола и да я попита дали започва да вижда голямата картина, онази, която по двайсет и четири часа на ден се върти по първи канал, където дори националния химн никога не звучи преди края на предаванията.”

Страданията на хората са били и винаги ще бъдат следствие от собственият им избор. Всеки сам избира за какво да живее и за какво да умре. Всеки сам чертае пътя в живота си и не трябва да обвинява друг за собствените си грешки и собствената си агония. Промяната няма да започне докато казваме на другите какво да правят, тя трябва да започне от нас самите. Това, което ненавиждаме в другите хора, често се среща в нас самите. Ако променим тези неща, ще променим и мисленето на хората или поне ще ги тласнем в някаква по-правилна посока.
„Бягащият човек”, е една доста по различна антиутопия от вече познатите ни като „Прекрасния Нов Свят”, „1984” и „Ние”. Един съвременен поглед, които ни дава примери с които ясно да разберем, че ако не започнем да мислим, ще се превърнем в зомбита жадни за шоу.

Оценка : 10/10
"Способен съм на всичко, стига то
да е човешко. Който ме надмине,
не е човек."


Уилям Шекспир - "Макбет"

Потребителски аватар
LastHope
Devar-Toi
Devar-Toi
Мнения: 168
Регистриран: нед ное 13, 2011 12:55 pm

Re: Бягащият човек

Мнение от LastHope » чет авг 16, 2018 6:25 pm

След предходното въодушевено ревю ми е леко неудобно да кажа, че я почнах и я оставих - за трети път. Това е втората книга на Краля, с която ми се случва. (другата беше "Пътна мрежа"). От всяка буква струи зверска депресарщина, което може и да е търсен ефект при т.нар. антиутопии, но явно на мен ми идва в повече. Единствената по-угнетяваща беше "Томинокърс", но нея някакси я завърших.
Четвъртият опит мисля да ми бъде с превода на Адриан Лазаровски. :)

Отговори