Доктор Сън

Романи, разкази и новели - всичко, свързано с творчеството на Кинг

Модератор: Ka-tet of 19

Отговори
iva_bo
Commoner
Commoner
Мнения: 33
Регистриран: чет дек 01, 2011 1:22 pm

Re: Доктор Сън (продължение на Сиянието)

Мнение от iva_bo » съб окт 04, 2014 2:26 pm

Хареса ми. Даже повече от "Сияние". Може би, защото преди да прочета "Сияние" имах прекалено големи очаквания за нея.

Потребителски аватар
Dark_half
Breaker
Breaker
Мнения: 328
Регистриран: съб апр 30, 2011 6:40 pm

Re: Доктор Сън (продължение на Сиянието)

Мнение от Dark_half » чет окт 09, 2014 1:04 am

Снощи я дочетох и въпреки че е доста различна от това, което очаквах, ми хареса. Единственият по-сериозен минус, поне за мен, е, че злодеите сякаш не бяха достатъчно развити.. Страхотен потенциал имаха, но в нито един момент не изглеждаха като сериозна заплаха no: Останалото е ок.

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18549
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Доктор Сън (продължение на Сиянието)

Мнение от deadface » чет окт 09, 2014 4:32 am

Проблемът на книгата е именно в изграждането на главните герои - повечето са добре развити, но не са достатъчно убедителни... или поне не през цялото време. Някои от постъпките/реакциите им не са съвсем адекватни и това се отразява негативно и на сюжета.
Spoiler
Show
Този недостатък (който се среща и при протагонистите, и при антагонистите) се вижда особено ясно при чудовищата, които притежават твърде човешки черти и емоции (могат, например, да обичат и са способни на съчувствие към себеподобните си). Това ги прави прекалено противоречиви в ролята на свръхестествени злодеи и същевременно твърде предсказуеми. Трудно е да се уплашим от нещо, което познаваме прекалено добре, от което знаем какво да очакваме и с което знаем как да се борим, а Кинг ни запознава детайлно с бита и поведението им, с физиологията и с вътрешния им свят, при това на сравнително ранен етап от повествованието. Ако чудовищата не бяха представени толкова подробно и противоречиво, щяха да са далеч по-ефективни. Когато знаем как изглежда убиецът, как действа и как мисли (но не му симпатизираме особено, нито сме впечатлени от силата, интелекта и вътрешния му свят); когато не можем да се изненадаме от находчивостта/изобретателността му, нито от жестокостта му, продължаваме да четем само защото положителните герои са ни станали симпатични и искаме да видим как надвиват във финалния сблъсък. И когато този сблъсък е разочароващ или незадоволителен... няма как да останем смаяни и възхитени.
И все пак първите стотина страници са много силни. Има доста оригинални идеи, култови сцени и лафове из цялата книга. Кинг разказва (все така) увлекателно, като преплита фантастичното с реалното, както само той умее, а психарията е на ниво. Така че наистина не разбирам защо толкова хора плюят романа (не визирам горния коментар, нито част от предходните, а някои особено отрицателни мнения, на които попадам в интернет).
Изображение

Потребителски аватар
fier
Commoner
Commoner
Мнения: 22
Регистриран: пет авг 01, 2014 10:21 am
Местоположение: гр. Варна

Re: Доктор Сън (продължение на Сиянието)

Мнение от fier » нед ное 23, 2014 1:49 pm

Току що завърших книгата и останах с доста странни впечатления, които ще споделя под spoiler.
Spoiler
Show
Първо да кажа че по някаква причина реших, че е много добра идея да прочета "Сиянието" и "Др. Сън" една след друга на един дъх за да навляза много навътре във историите. Оказа се че нямаше голям ефект, но все пак във втората книга има много препратки към първата, някои са доста дребни, някои са много явни и като ги четеш подред не си напрягаш мозъка за да се сетиш "А това как точно беше се случилооо..". През цялото време имах чувство че Кинг много ядосан на Кубрик за екранизацията и се опитва по всякакъв начин да си "върни сиянието". Както Кубрик някога се е "подиграл" със оригинала, така и авторът направи същото със филма. Но това е просто мое мнение.
Да премина към книгата. Общо взето ми хареса, но нищо повече. Нямаше във нея нещо.. оригинално, което да я издигне над останалите. Нямаше апокалипсис, старинно индианско гробище, нямаше един вид нещо, с което да я запомниш по някакър особен начин. Имаме просто едно линейно повествование, където няколко добри противостоят на лошите (при това по не особено интерсен начин). Няма никакъв тежък морален избор, няма неравен сблъсък на силите, няма нещо, което да затрудни героите. Всичко става по плана от първи път, като по филмите.
В началото на книгата много ми хареса идеята за този Възел (не знам как е преведен във българския вариант, защото го четох на друг език). Обаче тяхната история се оказва доста скучна. Група някакви типове, която само се чука, яде, обикаля. Уж са един вид древни демони, енергитически вампири.. пък в същност се оказват беззащитни пред 2 човека, които ги размазват. И още един минус в техния адрес - те нямат минало, абсолютно никакво.. нищо не се казва за тях, но то и не остава време, измряха като риби на пода. Според мене Кинг много изгуби че пропиля такива персонажи, защото през цялото време просто ме беше жал за тях. Даже ми стана тъжно когато убиха Гарвана и неговото последно изречение че обича Роуз. Смятам че е един от най-емоционалните моменти в книгата в сравнение със всички останали.
Не знам как се стори на вас колеги, обаче лично аз не намерих НИТО един интересен персонаж от добрите герои освен Дани. Всички са супер празни и присътсват само за да не е празен фона и да има с кой да си бъбри Дани докато обикаля, даже Абра не предизвика в мен особени симпатии. Просто сравнявам например със Сблъсък, където имахме куп интересни персонажи, на които съчувстваш, които са истински, които имат мотиви. Докато във Др. Сън всички са на "Абра знае..", "Длъжник съм ти Дани..", "Усетих нещо..".
Само да спомена още финалната сцена. Защо по дяволите изобщо беше нужно присътствието на Абра при разправата със Възела? Някои ако може да ми го обясни, моля напишете. 2 пъти прочетох последни глави, търсейки нейното предназначение, но просто не го намирам. Дани нямаше да може да сам да избута Роуз от площадката? Нямаше да може сам да изпусне духа на Кончета от себе си? Защо тя беше там??? Не мога да си отговоря на този въпрос и питам вас.
Книгата се получни много правилна и примерна в сравнение със старите произведения. Тя не ни плаши със нищо, освен че сега не ми е много приятно да бия бира, щот ме е страх да се превърна в отрепка.. Ами то и като се замислиш с какво може да те уплаши пенсионер, милионер, живеещ правилен живот. Аз отдавна спрях да възприемам Кинг като писател на ужаси защото неговите години, в които тои беше пълен психопат, способен да напише всичко без да се замисля за политкоректността и реакция на читателите, заминаха. Сега книгите му са съвсем от друго тесто.
Изобщо Др. Сън никакво не е продължение на Сиянието, защото по никакъв начин не доразвива нейната идея и не я завършва, защото според мен Сиянието е едно абсолютно завършено произведение, без открит край и някакви възможни продължения. Др. Сън е просто едно добро разшерение към историята на Дани и просто едно ново и интересно приключение във неговия живот. Разбирам защо хората недоволстват. Такива реклами имаше, такива думи бяха казани.. изобщо новината че излиза "продължение" на култовия роман гръмна.. и нормално е очакванията от книгата да се вдигнат до толкова високо ниво. А в крайна сметка получихме качествена приказка, в която добрите наказват лошите (които лично за мен, никога няма да такива).
Изображение

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18549
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Доктор Сън (продължение на Сиянието)

Мнение от deadface » вт ное 25, 2014 4:11 pm

Spoiler
Show
Ако си спомням правилно, "присътствието" на Абра трябваше да отклони вниманието на Роуз от Дан, за да може той да я хване неподговена, когато я нападне с обединената им сила. Иначе съм съгласен с почти всичките ти наблюдения за недостатъците на книгата, именно те я правят по-слаба от "Сиянието".
Изображение

Потребителски аватар
fier
Commoner
Commoner
Мнения: 22
Регистриран: пет авг 01, 2014 10:21 am
Местоположение: гр. Варна

Re: Доктор Сън (продължение на Сиянието)

Мнение от fier » вт ное 25, 2014 5:47 pm

Spoiler
Show
Мисля че си прав. Но даже при такива условия, нейното присътствие след като убиха целия възел и остана само Роуз и Сари, скрита във някаква барака, остава безсмислено, защото Роуз веднага усети всичко и даже разбра че Дани има сиянието. То ест, Абра след като помогна на Дани да стигне до помещението със членовете не Възела, трябваше да изчезне, за да не се излага на излишен риск и да не кара родителите и самият Дан да се притеснява и един вид да им пречи.
Изображение

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18549
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Доктор Сън (продължение на Сиянието)

Мнение от deadface » ср ное 26, 2014 12:15 am

Spoiler
Show
Абра му беше необходима докрай, защото имаше психична връзка с Роуз, която й позволяваше да разчита донякъде мислите й и да предугажда намеренията й. Освен това без нейна помощ Дан нямаше да победи:
Роуз видя как вратата на бараката се затвори, чу писъка и разбра, че вече няма кой да й помогне. След няколко секунди гадинката щеше да се върне и тогава тя щеше да е сама срещу двама противници. Не биваше да го допусне.
Втренчи се в човека в центъра на диска и събра цялата си мощ, подсилена от вдишаната еманация.
(удуши се сам ВЕДНАГА)
Той протегна ръце към шията си, но бавно, много бавно. Съпротивляваше се, и то успешно, което я вбеси. Роуз очакваше момичето да не се предаде без бой, обаче онзи левак долу беше възрастен, следователно би трябвало да отблъсне с лекота нищожната му енергия.
Така или иначе постепенно го надвиваше.
Ръцете му стигнаха до гърдите… до раменете и накрая до гърлото, но там се спряха - Роуз чуваше как онзи се задъхва от усилието. Тя натисна още малко и ръцете стиснаха гърлото, спирайки притока на въздух.
(точно така мръснико дето ми се пречкаш стискай стискай стискай СТИС…)
Нещо я удари - не беше юмрук… по-скоро приличаше на силен тласък от сгъстен въздух. Тя се огледа и зърна блещукане, което се задържа само за една две-секунди - достатъчно дълго, за да я разсее. А когато се обърна, момичето се беше върнало.
Този път Роуз не усети порив от сгъстен въздух, а допира на длани, които едновременно бяха и големи, и малки. Бяха на гърба й. Случило се беше най-лошото: гадинката и приятелят й бяха обединили усилията си. За пръв път я загриза червейчето на страха. Опита се да отстъпи от перилото, но не можа...
Изображение

Потребителски аватар
fier
Commoner
Commoner
Мнения: 22
Регистриран: пет авг 01, 2014 10:21 am
Местоположение: гр. Варна

Re: Доктор Сън (продължение на Сиянието)

Мнение от fier » ср ное 26, 2014 12:55 am

Този момент ли искаше да ми отбележиш най-много?
Spoiler
Show
Нещо я удари - не беше юмрук… по-скоро приличаше на силен тласък от сгъстен въздух. Тя се огледа и зърна блещукане, което се задържа само за една две-секунди - достатъчно дълго, за да я разсее. А когато се обърна, момичето се беше върнало.
Изображение

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18549
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Доктор Сън (продължение на Сиянието)

Мнение от deadface » ср ное 26, 2014 1:46 am

Не, ето този:
Spoiler
Show
Този път Роуз не усети порив от сгъстен въздух, а допира на длани, които едновременно бяха и големи, и малки. Бяха на гърба й. Случило се беше най-лошото: гадинката и приятелят й бяха обединили усилията си.
Тласъкът в предходния абзац не е причинен от Абра, а от Тони, който не е дух на умряло момче, нито въображаем приятел на Дани, а еманация/проявление на сиянието/озарението на Дан. Уточнявам това, защото някои читатели може да не са го схванали, а то е обяснено, макар и малко мъгляво, в романа "Сияние":
Ти си в едно място, дълбоко в собственото си съзнание. Там, където съм и аз. Аз съм част от теб, Дани.
— Ти си Тони. Ти не си аз. Искам си мама! Искам си моята мама!
— Аз не те доведох тук, Дани. Ти сам се доведе. Защото знаеше...
— Не...
— Винаги си знаел — продължи Тони и запристъпва към него. За пръв път Тони се приближаваше към него. — Ти си дълбоко в себе си, в място, където, нищо не може да проникне. За известно време сме сами Тук, Дани.
...
Сега Тони беше точно пред него и като гледаше Тони, сякаш гледаше във вълшебно огледало и виждаше себе си след десет години с раздалечени тъмни очи, с решителна брадичка и красива извивка на устата. Косата беше светлоруса като на майка му, ала чертите бяха на баща му, сякаш Тони — сякаш Даниъл Антъни Торънс, какъвто щеше да бъде един ден — бе някаква Призрачна смесица между баща и син.
С други думи Дан използва еманацията на сиянието си (Тони е умалително на Антъни, впрочем), за да разсее/обърка Роуз в последния момент, което му дава възможност да обедини силите си с Абра, която междувременно се завръща.
Без Абра Дан (или Тони, ако предпочиташ) не е достатъчно силен, за да надвие Роуз. Може да го направи само с помощта на момичето.
Изображение

Потребителски аватар
stihopletec
Breaker
Breaker
Мнения: 322
Регистриран: нед мар 12, 2006 3:51 am
Контакти:

Re: Доктор Сън

Мнение от stihopletec » вт фев 10, 2015 8:29 pm

Много добра книга. Личи се, обаче как Кинг вече е по - малко "страшен", но това според мен придава още по - голяма стойност на книгите му сега. :)
За света може да си само един човек, но за един човек може да си света !
Лесно е да умреш за човек, който си обичал, но е трудно да намериш човек, за когото си заслужава да живееш !
Почувствайте кога сте свършили и оставете четката или молива.Останалото е само живот. (Стивън Кинг)

Потребителски аватар
Ico
Dan-Tete
Dan-Tete
Мнения: 771
Регистриран: ср юли 12, 2006 8:52 pm

Re: Доктор Сън

Мнение от Ico » вт сеп 15, 2015 9:24 am

Снощи довърших книгата. Хареса ми, може би защото е много динамична. Малката е симпатична, както и Дан. Останалите обаче доста незадоволителни.

Колкото до „верните ”, през цялото време докато четях ми се въртеше в главата един коментар, че от тях се очаквало повече, като супер злодеи. Всъщност те през цялото са бяха представяни като супер злодеи, но такива които не са срещали съпротива, много силни и същевременно арогантни и наивни. Всичко са получавали без проблеми и изобщо не са знаели какво е да им се опре някой. След всеки провал Роуз си казваше, те са вечни и ще пребъдат. Така е било и така ще бъде, сякаш сама искаше да си повярва, въпреки случващото се.

Като цяло съм доволен, но книгата наистина не е продължение на Сиянието, просто история за живот на Дани.
"Here, sir, there are always more tales."

Потребителски аватар
Der
Childe
Childe
Мнения: 63
Регистриран: чет ное 18, 2010 10:20 pm
Местоположение: Castle Rock

Re: Доктор Сън

Мнение от Der » чет окт 29, 2015 8:19 pm

На първите страници съм и се изненадах приятно като прочетох, че се споменава Чарли Манкс. За тези, които не знаят - това е злодей на Джо Хил :)
Изображение

Изображение

Потребителски аватар
derry_maine
Childe
Childe
Мнения: 64
Регистриран: пет юни 27, 2008 8:53 pm
Местоположение: Бургас
Контакти:

Re: Доктор Сън

Мнение от derry_maine » пон дек 14, 2015 9:55 pm

Тук се говори за прототипа на един от спомагателните герои :)
"...и най-приказното вълшебство помръкваше пред блясъка на желанието; Гестаад беше НЯКЪДЕ; Дери беше желание"
Отвъд

Отговори