Знам, че са приети като отделни понятия в българския и руския език и това объркване е дошло при нас именно от братята руснаци. Виж определенията им в руската уикипедия и ще разбереш какво имам предвид:
http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0% ... 1%82%D1%8C
http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0% ... 0%BB%D0%B0
При руснаците думата новела дълго време се е използвала като синоним на разказ, а на кратките романи са викали повести. После, вероятно под влияние на английската и немската литература, в които няма епически литературен вид, който да отговаря на повест, а има кратка новела/дълъг разказ (novelette) и новела (novella), са се опитали да измислят нови определения и съвсем са объркали нещата, а покрай тях и ние. Ако отворим българския тълковен речник, ще прочетем следните дефиниции:
повест - Произведение в проза с по-опростен сюжет от романа, но по-усложнен от разказа.
новела - Средно по обем белетристично произведение, обикновено с внезапен и неочакван край.
И двете определения са неточни и остарели, защото има романи с по-опростен сюжет от много новели, а внезапният и неочакван край отдавна не е запазена марка (нито пък изискване) за новелите.
През Ренесанса са наричали новели нравоучителни и поучителни кратки истории в духа на приказките и притчите, само че със сатирично звучене и изненадващ финал. Днес под новела (почти навсякъде по света, освен у нас и в Русия) се разбира всяка прозаична творба, която е прекалено дълга, за да бъде разказ и прекалено кратка за стандартен роман. Всякакви други определения са ирелевантни, защото са неточни според критериите на модерната литература. Понякога е трудно да се разграничи дългият разказ от новелата и дългата новела от краткия роман, защото може да се застъпват като обем - тогава се гледа структурата (сложността на фабулата, героите и сюжета), но, както вече отбелязах, и там всичко е относително.
И след като в световната литература днес не съществува епически литературен вид, който да отговаря на повест (има ли международна литературна награда за повест? - има за новели, но за повест май няма), а разликите между повестта и новелата по българските и руските стандарти са доста мъгляви и неясни, би трябвало да използваме думата повест като синоним на новела (това, което в повечето държави разбират под новела).
Btw, английските понятия novelette и novella бяха разграничени едва през последните десетилетия и до днес присъстват в много речници като синоними, което обърква допълнително нещата, но това е друга тема
А за "Лятото" и "Пролетта" си съвсем прав, "Способен ученик" даже има нужния обем (72 000 думи). Само Кинг си знае защо е решил да ги издаде като част от сборник с новели, а един "Гняв", да речем (който е 54 000 думи и има далеч по-семпъл сюжет), като самостоятелен роман.
Ето още един пример колко относителна е разликата между краткия роман и дългата новела - "Аз съм легенда" на Ричард Матисън. Със своите скромни 49 000 думи тази (пост)апокалиптична история, която не може да се похвали нито със сложен сюжет, нито с многобройни персонажи (има само един главен герой и през 90% от времето действието се развива в неговата къща), е обявена за един от най-добрите вампирски романи на 20-ти век. И никой не я определя като новела, въпреки че заслужава това определение много повече от "Способен ученик".
Но "Джойленд" - "Джойленд" си е роман по всички стандарти. Мисля, че ти прилича на новела, защото оставя усещане за нещо претупано - разследването на убийството и призрачните включвания определено са претупани. Кинг можеше (и трябваше) да развие сюжета по-подробно, от това романът само щеше да спечели.
Беше сантиментална и романтична 
Снощи чак и сънувах, че вече я чета... При такъв ентусиазъм, дано да не вземе накрая да ме разочарова.
