Първоначално Кинг иска да издаде "Мизъри" под псевдонима Ричард Бакман (това е щяла да бъде шестата и според него най-успешна книга на измисления автор), но истинската самоличност на Бакман е разкрита и плановете му пропадат:
Повечето от вас навярно смятат, че романът е вдъхновен от неприятните преживявания, които Кинг е имал със свои фенове - лунатикът, който нахлува една сутрин в дома му и заплашва да го взриви, ако Кинг не изслуша идеите му (по това време в къщата е само Табита, която извиква полиция; оказва се, че "бомбата" е направена от моливи, гумички и кламери). Или писмото от почитател, в което има полароидна снимка на оковано във вериги плюшено мече с превръзка на очите и надпис от изрязани от вестници и списания букви: "Веднага публикувай следващата книга за "Тъмната кула" или мечето ще умре!".And yet, little by little, Bachman gained a dim cult following. His final book, Thinner, had sold about 28,000 copies in hardcover before a Washington book¬store clerk and writer named Steve Brown got suspicious, went to the Library of Congress, and uncovered my name on one of the Bachman copyright forms. Twenty eight thousand copies isn't a lot it's certainly not in best seller terri¬tory but it's 4,000 copies more than my book Night Shift sold in 1978. I had in¬tended Bachman to follow Thinner with a rather gruesome suspense novel called Misery, and I think that one might have taken "Dicky" onto the best seller lists. Of course we'll never know now, will we? Richard Bachman, who survived the brain tumor, finally died of a much rarer disease cancer of the pseudonym. He died with that question - is it work that takes you to the top or is it all just a lottery? - still unanswered. But the fact that Thinner did 28,000 copies when Bachman was the author and 280,000 copies when Steve King became the author, might tell you something, huh?
В тези предположения несъмнено има истина, "Мизъри" е малко или повече продукт на страховете на Кинг от фанатизирани почитатели с психични отклонения - страхове, които ескалират, след като през 1980 г. дава автограф на мъж, който се представя като негов "фен номер едно". По-късно през същата година мъжът, чието истинско име е Марк Чапман, застрелва Джон Ленън.
Но опасенията на Кинг не са единственото му вдъхновение за романа. "Мизъри" се ражда под влиянието на две литературни произведения, които впечатляват силно Краля и обсебват за дълго съзнанието му. Едното е любимата му книга на Джон Фаулз "Колекционерът" (в която колекционер на пеперуди отвлича млада жена и я затваря в мазето, за да я превърне в част от сбирката си), а другото е разказ на британския писател Evelyn Waugh, наречен "The Man Who Loved Dickens":
"It came to me as I dozed off while on a New York-to-London Concorde flight. Waugh's short story was about a man in South America held prisoner by a chief who falls in love with the stories of Charles Dickens and makes the man read them to him. I wondered what it would be like if Dickens himself was held captive."
Самата идея хрумва на Кинг по време на кошмарен сън:"Halfway through... I realized I was trying to express some of my own deepest fear-feelings: the sense of being trapped, the sense of having come from someplace like Africa and knowing I would never be able to get home, and trying to figure out what it was I was doing, why I was doing it, and why people were responding to it."
"Like the ideas for some of my other novels, that came to me in a dream. In fact, it happened when I was on Concord, flying over here, to Brown's." (Brown's of Mayfair is one of London's most exclusive hotels) "I fell asleep on the plane and dreamt about a woman who held a writer prisoner and killed him, skinned him, fed the remains to her pig and bound his novel in human skin. His skin, the writer's skin. I said to myself, 'I have to write this story.' Of course, the plot changed quite a bit in the telling. But I wrote the first forty or fifty pages right on the landing here, between the ground floor and the first floor of the hotel."
DIMMU BORGIR 
