Възкресяване

[delphipro]

Тъкмо завърши романа, не съм впечатлен, очаквах много повече!

[alamo]

Интересно книжле, но не прекалено;) Надявах се на повече действие, някак края беше прекалено голям за развитието с което се стига до него. И ми се стори някак много бързо се промени мнението на главния герой за "неговият Пети' Не в смисъла на преживените години, а по-скоро от прочетените страници ( примерно на 100стр. го харесва и е благостроен към него, а на стр.102 вече има нещо гнило и трябва да бъде спрян) В крайна смета е забавно четиво, което се чете доста бързо, но едва ли скоро ще се препрочита, ей така заради кефа;)

[Ангел без криле]

И на мен не ми хареса на 100%. Историята започна интересно и увлекателно и останах с впечатлението, че ще чета нещо средно между Гробище за домашни любимци и Франкенщайн, но за съжаление Възкресение не е и на половина толкова добро. Някъде по средата действието почва да се забавя супер много и имах чувството, че Кинг се е чудел как да разтегне историята максимално. Края също беше разочароващ и някак си прибързан. Това е единствената книга на Кинг, която свършва без да остави капчица надежда на читателя.
P.S. Аз също забелязах доста несъответствия в превода, които предполагам са се получили при редакцията на книгата.

[stanislav_vd]

Романът е ок. Много по - добър от недоразуменията "Доктор Сън" и " Мистър Мерцедес", по- слаб от редица други негови класики. Добър 4, не повече. Чете се много леко, Кинговски си е отвсякъде, но не е нещо, което ще искам да препрочитам или пък ще ми остане за дълго в съзнанието. Историята спокойно можеше да е развита в два пъти по-малко страници( обичайния за Кинг литературен гигантизъм и щеще да е много по изчистена. Носи меланхоличното усещане за 60-те, присъстващо в много от книгите на Краля гарнирано с някой добри хорър сцени. За тези, които не са ултраси на Кинг- заслужава си четенето, за маниаците е ясно - ние четем всичко на Краля!

[Buhlio]

Изкарах си днешната настинка с това романче. Яко философско ми дойде, с ненадървящ финал за съжаление. Не знам дали и в оригинал сцената с

Spoiler

Show

застрелването на нещото

е толкова нелепа, но не ми хареса. Ужасно досаден превод. Напук на общото мнение, мисля, че ако историята беше разгърната в още 200-300 страници като Безсъние например, с един драматичен край (преминаване в света на мъртвите)романът щеше да е супер.

4/5

[iva_bo]

Хареса ми книгата. За пореден път Кинг не ме разочарова. Романът остави у мен едно особено усещане. Накрая малко ми напомни на "Романът на Лизи" и на "Роуз Мадър". Може би защото и те оставиха у мен същото усещане - уж вичко се нарежда, ама не се знае докога. Книгата поставя някои въпроси и те кара да се замислиш. Миисля, че човек може да си извади поуки, както е при повечето книги на Кинг. Абе, явно ме е впечатлил романът, след като цяла нощ сънувах кошмари.

[BOTQTA]

СПОЙЛЕР АЛЕРТ!

Романът е ок. Много по - добър от недоразуменията "Доктор Сън" и " Мистър Мерцедес", по- слаб от редица други негови класики. Добър 4, не повече. Чете се много леко, Кинговски си е отвсякъде, но не е нещо, което ще искам да препрочитам или пък ще ми остане за дълго в съзнанието.

Подкрепям това!
Хареса ми и посвещението на всичките тези автори (вероятно всички на автори на ужаса, не съм ги чел всички). И явните препратки към Мери Шели и възкресяване на мъртъвци посредством електричество. Освен темата, героинята, която се вдига от мъртвите, се казва Мери. А синът й.... Виктор!! Случаеност, едва ли!! Освен това накрая и Лъвкрафт избухна с пълна сила! Имах чувството, че едва ли не Лъвкрафт му е разказал на чичо Стиви историята някакси (на сън!) и след това чичо Стиви я е разказал в типичния за него си начин. Още в първите редове се усеща обречеността на Лъвкрафтовите произведения - на няколко пъти главния герой намеква какви ужасии са се случили, как е трябвало да ги спре, да се откаже, но въпреки това немислимият ужас се случи и той и до днес го вижда пред очите си! Това поне 10-15 пъти се споменава в книгата, преди да стигнем до същината на проблема, който наистина трае много кратко (само последните 30 страници). А в почти всяко произведение на Лъвкрафт го има точно това натякване: "Сега ще ви разкажа за ужаса, който преживях; за ужаса, който не е отреден да бъде видян от нито един смъртен, но аз го видях! О, Боже, аз го видях....". Освен това имаше споменаване на "Маймунската лапа", любим и на мен разказ, който е в основата и на "Гробище за домашни любимци". Проверих за автора на разказа, обаче го нямаше сред изброените автори в посвещението на "Възкресяване". Вероятно и много други връзки и препратки към другите изброени автори са били "скрити" в книгата, Кинг е майстор на това. Аз обаче (както казах) не съм запознат с тях и не мога да кажа има ли ги наистина или не.
Общо взето книгата е добра, аз й дадох 4 звезди в гудрийдс!

[belch huggins]

Отдавна не бях чел нещо "king size". Оставам със смесени чувства.Загубилият вярата си пастор Чарлс Джейкъбс е интересен персонаж, макар и несравним с отец Себастиян Родригес от "Мълчание" (прочетена малко преди това). Джейми напротив е скучен и изтъкан от автобиографични нишки. Книгата можеше спокойно да бъде новела. Всичко е предвидимо, а от лъвкрафтския елемент вместо на ефект ми намирисва на липса на оригиналност.

[Key]

Малко ми се проточи"Възкресяване",ама чета все по рядко и за това.
Книгата започва много добре,в средата започва леко да отегчава,типично за "новият"(и не само) Кинг.И когато си мислех че така ще е до края,дойде и самият край,а той е смазващ.............все едно четях "СТАРИЯТ" шибан Кинг,КРАЛЯТ!!!!!!!!!!!!!
Много добра книга,на моменти меланхолична и тъжна(също много типично за Стивън Кинг),има ги и хорър моментите макар и в края,но от класата на най-добрите му неща!!!
Да,финалът на тази книга е абсолютно Лъвкрафтски!