Мнение
от deadface » нед окт 11, 2020 10:35 am
И аз я прочетох междувременно. И четирите новели не са никак лоши, но нито една не успя да ме впечатли истински.
"Телефонът на господин Хариган" е хорър от класически тип, но началото, в което се запознаваме с главните герои и което поставя основите на историята, е ненужно дълго, поне според мен, и нямах търпение да приключи. След първата трета започва същинското действие и новелата става интересна, макар и малко предсказуема... само за да завърши по много разочароващ начин. Имам чуството, че Кинг е загубил в някакъв момент интерес към нея и е претупал последната трета, с което тотално е убил постигнатия допреди това ефект. А историята определено можеше да бъде много добра - и порядъчно страшна, - ако ще и да не е супер оригинална.
"Животът на Чък" - за разлика от предходната новела, тази започва ударно и приковава вниманието от самото начало. Разделена е на три части, които разказват събитията в обратен ред, и първата от тях (хронологично последната) е наистина чудесна - едновременно плашеща и оригинална. После обаче това, което започна като апокалиптичен хорър (и чудесна мистерия, понеже читателят не разбира какво точно се случва, нито как или защо ), се разви по крайно неудовлетворителен за мен начин и ефектът отново се изгуби. Не разбирам защо Кинг е решил да разкаже историята изцяло ретроспективно, щеше да е много по-въздействащо и интересно, ако пак беше започнал с финала, но го беше прекъснал по средата, за да опише предходните събития, и после се беше върнал отново към него. Иначе идеята и тук не е особено оригинална в същността си, срещали сме подобни в разни книги и филми.
"Ако има кръв" - признавам си, че подходих с известни резерви към тази новела, защото не съм фен на Холи Гибни, която вече познаваме от трилогията за м-р Мерцедес и от "Другият". Слава богу, тук Холи ми се стори по-малко дразнеща (или просто съм започнал да свиквам с нея, кой знае) и не ми попречи да се насладя на историята, която е не само най-дългата в сборника, но и може би най-интересната. Е, щеше ми се да има повечко хорър вътре, а и повествованието да е по-стегнато и динамично като цяло, но за разлика от FLAME, харесах финала, ако ще и да беше някак претупан на фона на 150-те страници преди него. И тук обаче, като в предишните новели, не видях нищо особено оригинално - Кинг отново не успя да ме впечатли със сюжет или идея.
"Плъх" пък се оказа може би най-добре написаната/разказаната история от всички, но идеята й е доволно тривиална. И макар "пътуването" до финала да си заслужаваше всяка минута, накрая пак се почувствах разочарован. Всъщност това важи малко или повече за целия сборник - едно приятно, но в крайна сметка забравимо пътуване, което със сигурност няма да повторя.
.
