Най-слабите книги на Стивън Кинг

[J.S.]

Чели сме я.Просто е интересно(без абзаци или глави,през цялотото време Долорес говори,това имах впредвид под интересно,освен стандартното за Кинг) написана,лесно се чете,подходяща е за по-широк кръг от читатели.
Играта на Джералд например ми харесва доста повече,а е на второ място по отвратителност.И наистина ако се гласуваше не за най-слаба твороба ,а за най-гнусна и аз бих я класирал доста напред.Предполгам,че част от гласувалите за нея са го направили защото ги е отвратила.
deadface, я кажи кои са другите 3 книги в класацията ти?

[deadface]

deadface, я кажи кои са другите 3 книги в класацията ти?

Първо едно уточнение. За да бъде една книга наистина добра, тя трябва не само да е написана увлекателно, но и да идейна - тоест, в сюжета й да са заложени оригинални идеи. Освен това трябва да има и някакви послания към читателя, да му казва нещо, да го кара да се замисли върху някакъв въпрос.
На първо място в класацията ми е "Момичето, което обичаше Том Гордън" - плосък сюжет, липса на оригинални идеи. Какво е посланието към читателя? Никога да не се предава и да не губи вяра в себе си? Ок, хубаво послание, но не ме кара да се замисля.
На второ място е "Буик 8" - оригинална идея, но недоразвита, при това не е поднесена по най-добрия начин. Има послание към читателя, кара го да се замисли, но сюжетът... Ако беше разказ, а не 400стр. дебел роман, "Буик 8" щеше да е многократно по-въздействащ.
На трето място е "Долорес" - като реализация няма грешка, все пак Кинг има неповторим стил и разказва много увлекателно. Но като идея? Като послание към читателя? Това е история, подходяща по-скоро за разказ, отколкото за роман.
На четвърто място е "Торба с кости" - изтъркана идея, сравнително безинтересен сюжет. Има силни моменти, но определено не ме накара да се замисля. Една доста тривиална история за отмъстителен дух.

[BloodAti]

Аз съм чел книги, които не са с оригинална идея и пак са ми харесали. Чел съм и книги, които не са чак с толкова дълбоко послание към читателя и са ми харесали. Но наистина много е важно посланието за да може на човек да му е интересно докато чете. Все пак не по-малко важно нещо е и реализацията, как точно писателят ни е поднесъл произведението. Защото има и книги с много добра идея и реализация нулева, които са ми се сторили глупави.
И между другото се е случвало в някои много добри книги на Стивън Кинг някак си да не съм успял да открия послание, примерно "Сиянието" - това ми е най-любимия роман на Кинг и го прочетох доста бързо, защото ми беше супер интересен и увлекателен. Разбира се съм убеден, че е имало някакво послание, но малко нисък е броят прочетени книжки от мене и заради това не успявам в някои книги да разбера посланието... Но незнам, малко се захласнах с обясненията и ми се струва, че мнението ми не е много ясно изразено, но нищо...

[Abigel]

Наистина не е добре формулирана темата, но всичко е строго субективно. Аз пък се питам - толкова много ли ви харесва "Долорес" или просто не сте я чели? Защото за мен е сред четирите му най-слаби книги...

Да, наистина съм я чела и наистина много ми харесва, дори ми е сред фаворитите :p

Може пък да не я разбирате и харесвате толкова много, защото сте мъже :badgrin: :p

Аз я прочетох в момент от живота ми, който малко или много имаше връзка със сюжета на книгата, може би заради това толкова много ми допадна. Да не говорим, че всички ми я сочеха като слаба книга, а ми беше доста трудно да я намеря и когато си я купих подходих с малко пренебрежение, тя пък взе, че ме изненада-приятно при това :!:

[Meriadoc]

На мен Очите на дракона, Кери, Торба с кости, Куджо, ми бяха толкова скучни, че в даден момент героите и самия сюжет ми станаха отвратителни - в смисъл, че не можех да ги понасям и като прочетях името "Питър" физически започваше да ми се повръща.

[Abigel]

а за "Град Отчаяние" какво ще кажете?!? :roll:

[edenbeast]

Както казах и преди, за мен няма ужасен роман на КИНГ. Ако трябва да спомена най-слабия, който съм чел, то това ще е "Проклятието". Хареса ми, приятно ми беше докато го четох, но ми остави най-малко спомени след това.

[bastet]

За мен, най-слаба е последната,която прочетох -"Колорадеца",а като "отвратителна" не мога да определя никоя,а съм чела почти всичко от творчеството му преведено на български.

[deadface]

Намираш "Колорадеца" за по-слаба от "Момичето, което обичаше Том Гордън"? Или това е една от книгите, които още не си прочела?

[unheard lullaby]

На мен също "Колорадеца" изобщо не ми хареса.

Spoiler

Show

Как може да няма край? Не че е безкрайна Аз си искам края, искам си развръзката, пък! Въобще не прилича на нищо писано от Стив. за мен тази книга е недовършена. Според мен има вариант и просто да не е могъл да измисли нищо свястно (не ме линчувайте, моля) и затова да е написал всички тези бла-бла че е важна самата мистерия...

[The God of Blood]

Spoiler

Show

На мен пък ми хареса точно защото няма ясен край. Това за мен е най-силната черта на този роман. И наистина е важна самата мистерия - там е тръпката ;)

[bastet]

Значи намираш "Колорадеца" за по-слаба от "Момичето, което обичаше Том Гордън"? Или може би това е една от книгите, които не си чела...

Напротив,чела съм я.. Не е от любимите ми,но да,смятам,че "Колорадеца" е по-слаба

[didoval]

"Момичето..." е шедьовър пред "Колорадеца", който е

[Tisho_cska]

Пътна мрежа е доста интересна...прочетох я бързо.Вярно че няма страскащи елемнти,но все пак е добра

[derry_maine]

Едва ли е възможно някой да е толкова продуктивен и да издава все хубави неща. При Стивън Кинг освен това летвата е поставена доста високо от самия него.

На мен лично не ми харесват особено "Дългата разходка" ( не бих я препрочел ) и "Очите на дракона". Всъщност за втората не знам доколко имам основания да се произнасям, тъй като просто я зарязах след първите страници. Може някой ден пак да се пробвам, тя си стои като новичка сред другите, които са в различна степен на опарцаляване от много употреба.

[Ally]

Очите на дракона я започнах и не успях да я довърша! Прекалено ми е приказна... Някои от разказите също не са върха, но според мен от разказ не трябва да се очаква кой знае колко - просто обемът ограничава. А иначе 'Мизъри' на мен лично не ми допада - добре е написана, но просто е прекалено явно садистична, за да е моята книга

[West of Hell]

според мен от разказ не трябва да се очаква кой знае колко - просто обемът ограничава

Точно обратното. Обемът ограничава излишното разтягане на локуми. Аз лично съм голям фен на разказите. А когато имаме майстор като По, Лъвкрафт или Кинг...няма такова усещане. Колко вечери съм си лягал с "Нощна смяна". Препрочитал съм ги пак и пак.

[deadface]

Обемът ограничава излишното разтягане на локуми. Аз лично съм голям фен на разказите. А когато имаме майстор като По, Лъвкрафт или Кинг...няма такова усещане. Колко вечери съм си лягал с "Нощна смяна". Препрочитал съм ги пак и пак.

+1

Единственото съществено предимство на дългата белетристична форма (романа) пред късата белетристична форма (разказа) е, че в първата авторът има възможност да развие по-пълноценно образите на главните герои.

[Ally]

Само че е много по-вероятно да останеш неразбран, пишейки разказ, отколкото нещо по-дълго. Кратките форми са много по-трудни и именно затова смятам, че вероятността там да има не толкова добри неща е по-голяма.

[stanislav]

"Очите на дракона". С нежелание я изчетох,а за препрочитане дума да няма.