И аз да се включа с обзор на залеза.
И аз като всички очаквах Н. може би с изключително голямо напрежение, понеже доста се шумя около разказа. Гледах и версията на Марвел, която ме грабна освен със сюжет (да, наистина си развалихм малко удоволствието от четенето, но не издържах) и с невероятен аудио-плей (гласовете на озвучаващите актьори бяха наситени с емоции). Разказът е тема, която може би е леко позабравена, но не и нова. Въпреки това имаше някои похвати и елементи, които нямам спомен да съм срещала в друг разказ - например нумерологията и изчезващия камък, както и въпросът с психичното разстройство на Н. Мистичното и необяснимото, преплетени с психологията, създават една наистина зловеща атмосфера на тежък, влажен страх. Страхът, с който си служи Лъвкрафт. Мисля, че Кинг му е заслужил признание ученик.
Натясно беше по психологически разказ. Въпреки гнусните и живописни описания за анатомията на химическия кенеф, разказът си струва да се прочете. Добре, че имам здрав стомах и не се впечатлих толкова. Вс епак като го прочетох пропуснах вечерята.
Дяволската котка - котката е добиче, дето винаги изглежда все едно знае нещо повече от теб. Разказът започна увлекателно и повествованието се нижеше кротко и леко, типично в стил Кинг (той започва историята гладко и равно, тук-таме с философски вметки и лирически отклонения, но стигне ли до сърцевината действието започва да препуска).
Удиви ме начина, по който умря мъжът. Не знам дали е възможно котката дали би издържала на стомашните му сокове, доколкото знам са доста силна киселина) и изобщо дали би се провряла в гърлото му, но така ил иначе това е художествена литература, а на любов, война и художествена литература - всичко е позволено.
Аяна - нищо особено, честно казано. Увлекателно, но просто пълнеж.
Техните неща - ЗЛОВЕЩО! Въпреки, че нито ме изплаши, нито ме шокира, нито дори трогна, просто си представих какво би станало, ако некви неща започнат да се появяват в дома ми. Ми... плашещо си е. Подплатено с чувство за вина - добър разказ, не от най-добрите, но добър.
Велотренажор - малко прилича на Пътуващото зло и на още един кингов разказ, който дори не се сещам кой беше и за какво се разказваше, но съм сигурна, че имаше такъв. Специално ме впечатли, защото когато бягах на пътека за издържливост (вече рядко, пусти мързел) си представях, че тичам редом с индианци, зебри или гоня бизони. И толкова силно ми беше въображението, че по някое време затворех ли очи усещах парещото слънце по челото си, макар да бях вкъщи на пътеката и усещах аромата на мокра трева. И няма грам преувеличение в това! Самовнушението е сила. Най-голямата сила. Така че общо взето наистина разбирам разказа.
Денят на дипломирането - нищо особено, но приятно ракзазче. Даже малко ми досадя, но поне е кратко. Заиграването с 11 септември в цялата книга, мисля че е поръчково.
Уила - идеята е добра, изпълнено е добре, но просто самата идея не е да е велик разказ. Кара те да се замислиш.
Ню Йорк Таймс - общо взето същото. Краят и заглавието правят впечатление.
Бягащото момиче - добър е. Напомня на мизъри и Играта на Джералд.
Пиш-стоп - увлекателен разказ без никаква идея. Всъщност идеята е, че в един човек живеят две личности, без да става дума за шизофрения. И едната се изненадва от дързостта на другата (която ѝ е производна).
немият - хареса ми. Нямаше кой знае какво послание, но ми хареса.
Не съм чел нова книга на Кинг от "Клетка" насам...
Принципно не съм особен фен на разказите, както вече може би си е проличало по някои мои коментари, но точно тези ми допадат 
не е ясно може ли да им се вярва