Недовършено...

Кътче за развихряне на въображението. Рисунки, разкази, поезия... Фен арт по Стивън Кинг - с предимство ;)

Модератор: Ka-tet of 19

Отговори
Потребителски аватар
lanfear
Breaker
Breaker
Мнения: 292
Регистриран: съб апр 15, 2006 1:19 am
Местоположение: Далечните земи

Недовършено...

Мнение от lanfear » ср мар 25, 2009 12:13 am

ТОЙ: Търсих те дълго време. В златното на изгрялото слънце, в светлосиньото на сутрешното небе. И те имах цял един ден – бе само моя. Но слънцето залезе, небето стана черно и само. Изгубих те. Защо?
ТЯ: Търсеше ме и ме виждаше такава, каквато ме искаше – златна и светлосиня, чиста и истинска. А аз бях и тъмна и сама. Имаше ме. Но не ме виждаше.
ТОЙ: И те създадох – в думите си върху белия лист, в боите на платното, в звука на струните. Но мастилото избледня, цветовете изгубиха яркостта си, звукът утихна. Изгубих те. Защо?
ТЯ: Крия се в коси и в ръце. Вечна съм. И преходна. Неуловима. Крия се в устни и шепоти. Чакам те там.
ТОЙ: Чаках да дойдеш при мен сама. Когато го поискаш. За да запълниш празното. И още чакам.
ТЯ: Защо?
ТОЙ: Защото те изгубих. И без теб времето ме разяждаше като старо желязо. И болеше разяденото. И имах нужда от теб. Ти беше като болкоуспокояващо лекарство. Като наркотик.
ТЯ: Бягам от теб. Бягам към теб. Въртя се в кръг. Напред – назад. Ти си началото и края.
ТОЙ: Защо бягаш от мен?
ТЯ: Защото ме привързваш към земята. Към живота . Не мога да съм вечно такава – жива и земна.
ТОЙ: Защо бягаш към мен?
ТЯ: Защото ми даваш живот. И надежда.
ТОЙ: Надежда - за какво?
ТЯ: Че ще се събудя утре – в твоите мисли. Във вярата ти за мен.
ТОЙ: Уморен съм. Чаках те толкова дълго. Скитах се и те търсих. Бягах под дъжда, за да те уловя в капките. Улових много капки, но в нито една не беше ти. Уморих се. И се скрих от дъжда.
ТЯ: Търсих те – бях вятъра, за да те милвам, и дъждът, за да те целувам. Нямаше те.
ТОЙ: Студено ли ти е? Трепериш !
ТЯ: Да! Студено ми е! Но аз съм свикнала със студа. Той ми беше другар в бягството. А на теб студено ли ти е?
ТОЙ: Не ме е страх от студът около мен. А от този вътре в мен. Защото той знае – че в мен е пусто. И се промъква в пустотата, и я изпълва. Изпълва ме целия.
ТЯ: Не можеш ли да го прогониш оттам?
ТОЙ: Не знам как. А ти?
ТЯ: Не. Но мога да опитам. Казват, че в мен грее огънят. Искаш ли?
ТОЙ: Опитай!
ТЯ: Дали ако те докосна с ръка, ето така, студът ще се уплаши от топлината?
ТОЙ: Не мисля. Той знае, че твоят огън е тук, до мен само за малко. И дори и да се уплаши, само ще се скрие, докато ти си тръгнеш.
ТЯ: Тогава ще те прегърна! Може би това вече ще го стресне?
ТОЙ: Прегръдките не го плашат – напротив – дават му възможност да се приплъзне и към този, който ме прегръща.
ТЯ: А ако те целуна? Тогава със сигурност ще го прогоня!
ТОЙ: Би ли ме целунала?
ТЯ: Да! Защо не? Искма да прогоня студът от теб!
ТОЙ: А ако и тогава не успееш?
ТЯ: Не мога да направя друго. Или…може би мога. Знам едно място, където е вечно лято. Там е топло и весело. Дали ако отидеш там, студът няма да избяга?
ТОЙ: Кое е това място?
ТЯ: Сърцето ми.
ТОЙ: Ще ме пуснеш ли да отида там?
ТЯ: Ти вече си там. Не знаеше ли? Огледай се наоколо! Какво виждаш?
ТОЙ: Не си го представях така. Мислех, че е като приказка – като теб.
ТЯ: Още ли не си разбрал, че аз не съм приказна?
ТОЙ: Приказна си – за мен.
ТЯ: Харесва ли ти моето сърце?
ТОЙ: Странно е. Досега не съм бил в ничие сърце. Всички сърца ли изглеждат така?
ТЯ: Как?
ТОЙ: Самотни.
ТЯ: Сам ли се чувстваш тук?
ТОЙ: Да. Сам. И безкраен.
ТЯ: Тук си от скоро, и вече си сам. Аз съм тук постоянно.
ТОЙ: Самотна ли си?
ТЯ: Не. Аз никога не съм сама.
ТОЙ: но тук няма никой!
ТЯ: Напротив. Тук са сънищата ми.
ТОЙ: Може ли да видя какво сънуваш?
ТЯ: Защо?
ТОЙ: За да разбера има ли ме в сънищата ти!
ТЯ: Нима се съмняваш?
ТОЙ: Не. Да.
ТЯ: Последно?
ТОЙ: Покажи ми сънищата си. Моля те.
ТЯ: Ето един сън. Сънувах го преди няколко века.
ТОЙ: Но това съм аз!
ТЯ: Естествено, че си ти. А това до теб съм аз.
ТОЙ: Щастливи сме. Така ли ни сънуваш?
ТЯ: Харесва ли ти?
ТОЙ: Да.
ТЯ: Тогава защо си тъжен?
ТОЙ: Понякога миналото се връща към теб. Тези моменти размиват граница между сън и реалност. И все пак миналото е огледало, в което виждаме бъдещите си грешки.
ТЯ: какво означава това?
ТОЙ: Че сънищата идват от миналото. И показват грешките ни. Минали и предстоящи.
ТЯ: Мислиш ли е е грешка?



Тя: Границите на приятелството ми са много широки. Прекалено широки понякога.
Той: Ти не си като другите.
Тя: Аз не съм като другите.
Той: А каква си?
Тя: Каква съм?
Той: Престани да ме повтаряш!
Тя: Престани да се повтаряш.
Той: Аз?!
Тя: Повтаряш се – с онези отпреди, с тези след теб…
Той: Как си запомнила всичко това?
Тя: Границите на приятелството ми са много широки. Тези на съзнанието ми още повече.
Той: Как все пак стигнахме дотук? И защо?
Тя: Какво защо?
Той: Защо се ме връщаш толкова назад? Защо отново ме караш да усещам същата болка както преди?
Тя: Не съм ли ти казвала, че за да вървиш напред, трябва да има на какво да с опреш зад себе си?
Той: Да. А аз ти отвръщах че не бива…
Тя:…да живея в миналото. Да. Чувала съм това. Но…ако не беше миналото…нямаше да съм такава сега, нали?
Той: А ти щастлива ли си сега? Такава ли искаш да бъдеш?
Тя: Има ли значение? Все пак съм добра фея. А ние, феите, не се интересуваме от собственото си щастие. Достатъчно ни е да другите да бъдат щастливи.
Той: А не си ли самотна така? В смисъл, че даваш, даваш, а не вземаш?
Тя: О, аз вземам своето. Просто не така както би очаквал ти, например.
Той: Какво означава това? Че си ми взела още нещо, за което не съм разбрал? Та ти ми взе всичко! Вече нищо не ме свързва с това място!
Тя: Ами именно – дадох ти всичко. И взех теб в отплата. Звучи малко страшно, но…всъщност не е. Това е , като да си продадеш душата на дявола – само че вместо вечни мъки, получаваш известно време щастие, а след това – абсолютно безразличие. А безразличието не боли. Само уморява.
Той:Винаги ли постъпваш така?
Тя: Да. Естествено. Това е моят живот все пак. Не разбираш, нали?
Той: Не.
Тя: Ами да. Ти си от онези мъже, за които не е достатъчно да ме имат за един миг – искате ме завинаги, само и единствено за вас. Егоисти!
Той: Егоисти?
Тя: Егоисти. Защото искате да ме задържите на едно място, а ние, феите не можем да бъдем задържани. Ние сме на всички. И сме ничии.

:)
Advocatus diaboli

Изображение

Изображение

Отговори