Дата и час: Пет Фев 23, 2018 9:26 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 10 мнения ] 
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: Пон Мар 28, 2011 2:50 pm 
Offline
Insorcist
Insorcist
Аватар

Регистриран на: Вто Юни 13, 2006 10:03 pm
Мнения: 18285
Местоположение: Inside your head
Снощи страдах от творческо безсъние. Ето го резултатът :devil:

Изображение

Дръпни си
Иван Атанасов


- Дръпни си – казва Снъф.
Винаги съм подозирал, че най-добрият ми приятел е джин. От онези в арабските приказки. Защо ли? Достатъчно е да си потъркам носа и той се появява с издути джобове. Издути от моите желания.
За съжаление рядко ми носи каквото искам. Ето, тази вечер си мислех за пръчка гуарана – нещо ободряващо и тонизиращо, което да ми помогне да си допиша разказа. А той си бърка в панталона и вади ОГРОМЕН масур.
- Даде ми го едно бабандоле.
- Да бе – изсумтявам аз, но си дръпвам послушно от смрадливата цигара.
- Един от онези западноафрикански шамани – кима сериозно той.
- Знам какво е бабандоле. – Бабандоле е магьосникът на племето Оло. Някой, когото не бихте искали да настъпите в автобуса, защото рискувате цял живот да ви преследват алуджону и да се изприщите от грелет. Не съм виждал на живо бабандоле, но съм сигурен, че изглеждат досущ като Снъф – дребни кльощави човечета с голи глави и сплетени бради, които се подсмихват лукаво на чуждите мисли. Само че сто пъти по-черни – и от Снъф, и от мислите.
Каня се да кажа още нещо, но погледът ми се спира върху кошмарната глава, която наднича от предницата на бялата му фланелка – стърчи поне два пръста и се зъби, още малко и ще ме ухапе. Най-яката релефна щампа на Фреди Крюгер, която някога съм виждал.
- Боже! – възкликвам аз, като се чудя как не съм я забелязал по-рано.
- Жестока е, нали? – ухилва се доволно Снъф и подръпва закачливо един от ноктите-бръсначи, които се подават под брадичката на Фреди – сякаш току-що е разпорил гърдите му и сега напира да излезе. – Даде ми я бабандоле. Като бонус към масура.
- И къде го срещна този бабандоле? – питам аз, докато кашлям от тревата. – Да не би от фирмата да са ви водили на почивка в Африка?
Снъф е компютърен специалист и работи за една голяма и много престижна софтуерна компания. Ако ви трябва човек, който е способен да ви повреди компютъра по време на най-интересната порно сцена (Наистина ли си мислехте, че точно в този сайт няма вируси?), значи ви трябва именно той. Мога да ви дам визитната му картичка. Но не ви съветвам да го правите. Да си повреждате компютъра ми е мисълта. Още повече, че услугите на Снъф са доста скъпи.
- По-добре не питай – клати глава джинът и си дръпва на свой ред, а Фреди ми намигва. Не бе, не се шегувам. Тази трева наистина си я бива. Какво говоря – никога не съм пушил нещо подобно.
- И аз не съм – казва Снъф.
Понякога забравям, че може да ми чете мислите. А вие можете ли?
- Прав си, по-добре да не питам.
Леле, току-що си дръпнах пак и мога да се закълна, че Фреди ми се оплези. Тази фланелка наистина ще ме побърка.
Но Снъф е решил да я изпревари.
- Нов разказ ли пишеш? – Той посяга хищно към мишката, за да прогони белите звездички на скрийнсейвъра.
- Не! – изпищявам аз и разпервам ръце над бюрото. Нали разбирате, Снъф плюс компютър е равно на паранои. Особено когато става дума за собствения ви компютър. – Искам да кажа да. Трябва да го завърша до сутринта, за да го отпечатат в новия брой на списанието, а съм написал само първия ред.
- И какъв е той?
- „Дръпни си – каза Снъф.”
- Хаха – смее се джинът. Забелязахте ли колко остри са зъбите му? Изпилени са. Може и да е ужасно умен, но му хлопа здраво дъската. – И защо реши да напишеш разказ за мен?
- А ти защо си с изпилени зъби?
- Знаеш защо.
Така е, знам. А сега ще разберете и вие.
Запретвам ръкава на ризата си и протягам ръка, а Снъф се навежда и я захапва бавно. Острите му зъби разкъсват плътта ми с лекота под тътена на колоните. Слушаме последния албум на Diabolical Masquerade – в случай, че още се чудите. Когато съм си вкъщи и пиша разкази, винаги слушам метъл. Когато не пиша – пак. Не съм ли ви казвал?
Бликва кръв. Моята кръв. Но не усещам болка. Може би защото шумната музика ми пречи да мисля. Или е заради джойнта, който е овонял цялата стая на марабуски барабонки. Не че съм ги душил, но съм сигурен, че миришат точно така. Наречете го интуиция. Дааа, по-скоро е заради тревата. Или просто съм свикнал със зъбите на Снъф. Ако се вгледате в ръката ми, ще видите, че цялата е в белези. Какво да се прави – желанията не са безплатни. Дори когато откриете, че ви носят погрешен нервен стимулант.
- Мирише на лайна от марабу, нали? – пита най-добрият ми приятел с пълна уста. – Знам, че искаше гуарана, но това е по-добро. Повярвай ми. Нищо не стимулира по-добре въображението от масур на бабандоле.
Или това го каза главата на Фреди?
- Вярвам ти – успокоявам го аз. Ако някой разбира от наркотици, това е Снъф. Пробвал е какво ли не – фрашкан е с пари и обича да експериментира със себе си. Достатъчно е да видите подкожния пиърсинг, който създава илюзията, че на главата му има гребен от тритон, десетките филмови страшилища, които е татуирал по цялото си тяло и изпилените му зъби. Ако го срещнете в някоя глуха тъмна уличка, със сигурност ще се уплашите. И аз се стреснах при първата ни среща, но ще ви разкажа за нея някой друг път.
- Е? – Снъф вдига глава, облизва окървавените си устни и ме поглежда с лукава усмивка. – Измисли ли вече второто изречение?
Дръпвам още веднъж от тревата и превързвам чевръсто раната. На бинта моментално избива тъмно петно, което бавно се разширява, но аз не се притеснявам – в слюнката на вампира има вещества, които съсирват кръвта за броени секунди. Всъщност Снъф не е истински вампир. Пие кръв, защото вярва, че е обсебен от ришен – зъл африкански дух, който се бил заселил в главата му по време на bad trip с някакви особено зловещи гъби. Нали ви казах, хлопа му дъската.
- Измислих го. „Винаги съм подозирал, че най-добрият ми приятел е джин.”
Албумът на Diabolical Masquerade е свършил и от колоните гърми „Funeral Inception” на Suffocation. Крайно време беше да втвърдим малко саунда.
„Your god is the epitome of my doings”
„No one is spared from the funeral inception”
Входната врата зейва с трясък.
Обръщам стреснато глава с масур в ръката.
В стаята нахлуват двама полицаи с извадени оръжия, а зад тях наднича сбръчканото лице на старицата от съседния апартамент.
- Нали ви казах? – мърмори тя. - Казах ви, че тука става нещо нередно...
Браво бе! А сега как ще си довърша разказа?
- Пусни го! – крещи единият полицай с насочен към главата ми пистолет. – Хвърли го веднага!
Разтварям пръсти, за да пусна масура и на паркета пада с дрънчене голям кухненски нож.
Оставам втренчен в него секунда или две, после поглеждам към Снъф, който се е проснал по очи до бюрото и вие нещо неразбираемо. На гърба му има четири прободни рани, а доскоро бялата му фланелка е почервеняла.
- Какво, по дя... – започвам аз и изстенвам, когато по-едрото ченге ми извива грубо ръцете. Щракват белезници.
Джинът надава вой за последен път, после спира да се гърчи и застива.
Вторият полицай кляка до него, отмята дългата му коса и слага пръсти върху сънната артерия.
- Мъртва е – казва той и се изправя, като клати глава.
- Мъртва? – повтарям объркано аз.
И тогава разбирам.
Снъф няма такава разкошна дълга коса, нито си епилира краката.
На земята лежи в разширяваща се локва кръв жена ми.
„God forbid”
„God forbidden”
- Не бях аз – изхлипвам през сълзи. – Фреди го направи!
Полицаите ме извеждат насила през разбитата врата, а старицата отстъпва назад, като се кръсти страхливо.
- Проклетият масур е виновен - продължавам да ломотя аз, а Франк Малън се дере от преобърнатите колони:
„Plagued then erased”
„Inhaled into the lungs of your extinction”
- Бабандоле го е омагьосал, направил е някаква черна магия...
От околните апартаменти надничат уплашени лица.
- Питайте Снъф, той ще ви каже!
Но Снъф е изчезнал.
И с тези оковани зад гърба ръце няма как да си потъркам носа, за да го извикам.


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Пон Мар 28, 2011 9:13 pm 
Offline
Devar-Toi
Devar-Toi
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 31, 2009 11:55 pm
Мнения: 164
Местоположение: София
deadface, страхотен разказ. Истински се забавлявах и си представях Снъф докато четях. Потопи ме в атмосферата - не ми се искаше да свършва разказа или поне да си потъркаш още веднъж носа и да се появи отново Снъф.
P.S. Нека по-често те спохожда подобно творческо безсъние :wink:

_________________
“Fiction is the truth inside the lie.”


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Пон Мар 28, 2011 9:47 pm 
Offline
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 22, 2005 11:25 pm
Мнения: 3700
Местоположение: yellow submarine
Много яко, намасури ли се преди туй :)

_________________
Изображение
I woke up this morning and i got myself a beer
The future's uncertain and the end is always near


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Пон Мар 28, 2011 10:02 pm 
Offline
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams

Регистриран на: Пон Окт 24, 2005 8:56 pm
Мнения: 1538
За него не знам, но аз :drag:
Много хубав разказ :)


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Вто Мар 29, 2011 1:32 am 
Offline
Insorcist
Insorcist
Аватар

Регистриран на: Вто Юни 13, 2006 10:03 pm
Мнения: 18285
Местоположение: Inside your head
Благодаря за хубавите отзиви :) Въпреки че разказът е фикция, в него има голяма доза истина. Гуараната е растение, което действително притежава наркотични свойства. Племето Оло и всички странни наименования - бабандоле, ришен, алуджону, грелет (последните две са съответно вид африкански зли духове и демони на съзнанието) - не са измислени от мен. Фланелката с релефната щампа на Фреди е истинска - само че е черна и не е на Снъф, а моя.
Снъф също съществува... Но няма да ви давам визитната му картичка.
А може и да съществува само в главата ми...
Все пак не прекалявайте с търкането на носа :р


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Пон Юни 16, 2014 6:58 pm 
Offline
Insorcist
Insorcist
Аватар

Регистриран на: Вто Юни 13, 2006 10:03 pm
Мнения: 18285
Местоположение: Inside your head
Изображение

Разказът е публикуван в сп. "Дракус" (бр.2/2014)


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Вто Юни 17, 2014 7:25 pm 
Offline
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Аватар

Регистриран на: Нед Авг 23, 2009 10:30 pm
Мнения: 1349
Местоположение: The Crypt
Поздравления! :)

_________________
Угасват в миг факли, свещи и лампади.
И ето над жалкия гърчещ се рой
със полъх на саван завесата пада
сред вопли, скимтене, вой...
И ангелски сонм отлетява далеко
и с плач възвестява небесний покой,
че тази пиеса се казва " Човекът ",
а червеят - нейни герой !


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Вто Юни 17, 2014 8:35 pm 
Offline
Childe
Childe
Аватар

Регистриран на: Пон Дек 30, 2013 11:17 am
Мнения: 37
Гаден край, брат, гаден - Баркър не ти се отразява добре :)
Много ми хареса. Браво!


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Сря Юни 18, 2014 5:25 am 
Offline
Insorcist
Insorcist
Аватар

Регистриран на: Вто Юни 13, 2006 10:03 pm
Мнения: 18285
Местоположение: Inside your head
:pivo:


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Вто Юни 24, 2014 2:46 pm 
Offline
Dan-Tete
Dan-Tete

Регистриран на: Вто Май 05, 2009 1:40 pm
Мнения: 719
Местоположение: Велинград
Поздравления Детфейс :)

_________________
Изображение DIMMU BORGIR http://www.youtube.com/watch?v=dw_T9pJ728U
Голям, зъл LEO https://www.youtube.com/watch?v=67m2yvR_GTs


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 10 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group