Дръпни си (разказ)

Кътче за развихряне на въображението. Рисунки, разкази, поезия... Фен арт по Стивън Кинг - с предимство ;)

Модератор: Ka-tet of 19

Отговори
Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18485
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Дръпни си (разказ)

Мнение от deadface » пон мар 28, 2011 2:50 pm

Снощи страдах от творческо безсъние. Ето го резултатът :devil:

Изображение

Дръпни си
Иван Атанасов


- Дръпни си – казва Снъф.
Винаги съм подозирал, че най-добрият ми приятел е джин. От онези в арабските приказки. Защо ли? Достатъчно е да си потъркам носа и той се появява с издути джобове. Издути от моите желания.
За съжаление рядко ми носи каквото искам. Ето, тази вечер си мислех за пръчка гуарана – нещо ободряващо и тонизиращо, което да ми помогне да си допиша разказа. А той си бърка в панталона и вади ОГРОМЕН масур.
- Даде ми го едно бабандоле.
- Да бе – изсумтявам аз, но си дръпвам послушно от смрадливата цигара.
- Един от онези западноафрикански шамани – кима сериозно той.
- Знам какво е бабандоле. – Бабандоле е магьосникът на племето Оло. Някой, когото не бихте искали да настъпите в автобуса, защото рискувате цял живот да ви преследват алуджону и да се изприщите от грелет. Не съм виждал на живо бабандоле, но съм сигурен, че изглеждат досущ като Снъф – дребни кльощави човечета с голи глави и сплетени бради, които се подсмихват лукаво на чуждите мисли. Само че сто пъти по-черни – и от Снъф, и от мислите.
Каня се да кажа още нещо, но погледът ми се спира върху кошмарната глава, която наднича от предницата на бялата му фланелка – стърчи поне два пръста и се зъби, още малко и ще ме ухапе. Най-яката релефна щампа на Фреди Крюгер, която някога съм виждал.
- Боже! – възкликвам аз, като се чудя как не съм я забелязал по-рано.
- Жестока е, нали? – ухилва се доволно Снъф и подръпва закачливо един от ноктите-бръсначи, които се подават под брадичката на Фреди – сякаш току-що е разпорил гърдите му и сега напира да излезе. – Даде ми я бабандоле. Като бонус към масура.
- И къде го срещна този бабандоле? – питам аз, докато кашлям от тревата. – Да не би от фирмата да са ви водили на почивка в Африка?
Снъф е компютърен специалист и работи за една голяма и много престижна софтуерна компания. Ако ви трябва човек, който е способен да ви повреди компютъра по време на най-интересната порно сцена (Наистина ли си мислехте, че точно в този сайт няма вируси?), значи ви трябва именно той. Мога да ви дам визитната му картичка. Но не ви съветвам да го правите. Да си повреждате компютъра ми е мисълта. Още повече, че услугите на Снъф са доста скъпи.
- По-добре не питай – клати глава джинът и си дръпва на свой ред, а Фреди ми намигва. Не бе, не се шегувам. Тази трева наистина си я бива. Какво говоря – никога не съм пушил нещо подобно.
- И аз не съм – казва Снъф.
Понякога забравям, че може да ми чете мислите. А вие можете ли?
- Прав си, по-добре да не питам.
Леле, току-що си дръпнах пак и мога да се закълна, че Фреди ми се оплези. Тази фланелка наистина ще ме побърка.
Но Снъф е решил да я изпревари.
- Нов разказ ли пишеш? – Той посяга хищно към мишката, за да прогони белите звездички на скрийнсейвъра.
- Не! – изпищявам аз и разпервам ръце над бюрото. Нали разбирате, Снъф плюс компютър е равно на паранои. Особено когато става дума за собствения ви компютър. – Искам да кажа да. Трябва да го завърша до сутринта, за да го отпечатат в новия брой на списанието, а съм написал само първия ред.
- И какъв е той?
- „Дръпни си – каза Снъф.”
- Хаха – смее се джинът. Забелязахте ли колко остри са зъбите му? Изпилени са. Може и да е ужасно умен, но му хлопа здраво дъската. – И защо реши да напишеш разказ за мен?
- А ти защо си с изпилени зъби?
- Знаеш защо.
Така е, знам. А сега ще разберете и вие.
Запретвам ръкава на ризата си и протягам ръка, а Снъф се навежда и я захапва бавно. Острите му зъби разкъсват плътта ми с лекота под тътена на колоните. Слушаме последния албум на Diabolical Masquerade – в случай, че още се чудите. Когато съм си вкъщи и пиша разкази, винаги слушам метъл. Когато не пиша – пак. Не съм ли ви казвал?
Бликва кръв. Моята кръв. Но не усещам болка. Може би защото шумната музика ми пречи да мисля. Или е заради джойнта, който е овонял цялата стая на марабуски барабонки. Не че съм ги душил, но съм сигурен, че миришат точно така. Наречете го интуиция. Дааа, по-скоро е заради тревата. Или просто съм свикнал със зъбите на Снъф. Ако се вгледате в ръката ми, ще видите, че цялата е в белези. Какво да се прави – желанията не са безплатни. Дори когато откриете, че ви носят погрешен нервен стимулант.
- Мирише на лайна от марабу, нали? – пита най-добрият ми приятел с пълна уста. – Знам, че искаше гуарана, но това е по-добро. Повярвай ми. Нищо не стимулира по-добре въображението от масур на бабандоле.
Или това го каза главата на Фреди?
- Вярвам ти – успокоявам го аз. Ако някой разбира от наркотици, това е Снъф. Пробвал е какво ли не – фрашкан е с пари и обича да експериментира със себе си. Достатъчно е да видите подкожния пиърсинг, който създава илюзията, че на главата му има гребен от тритон, десетките филмови страшилища, които е татуирал по цялото си тяло и изпилените му зъби. Ако го срещнете в някоя глуха тъмна уличка, със сигурност ще се уплашите. И аз се стреснах при първата ни среща, но ще ви разкажа за нея някой друг път.
- Е? – Снъф вдига глава, облизва окървавените си устни и ме поглежда с лукава усмивка. – Измисли ли вече второто изречение?
Дръпвам още веднъж от тревата и превързвам чевръсто раната. На бинта моментално избива тъмно петно, което бавно се разширява, но аз не се притеснявам – в слюнката на вампира има вещества, които съсирват кръвта за броени секунди. Всъщност Снъф не е истински вампир. Пие кръв, защото вярва, че е обсебен от ришен – зъл африкански дух, който се бил заселил в главата му по време на bad trip с някакви особено зловещи гъби. Нали ви казах, хлопа му дъската.
- Измислих го. „Винаги съм подозирал, че най-добрият ми приятел е джин.”
Албумът на Diabolical Masquerade е свършил и от колоните гърми „Funeral Inception” на Suffocation. Крайно време беше да втвърдим малко саунда.
„Your god is the epitome of my doings”
„No one is spared from the funeral inception”
Входната врата зейва с трясък.
Обръщам стреснато глава с масур в ръката.
В стаята нахлуват двама полицаи с извадени оръжия, а зад тях наднича сбръчканото лице на старицата от съседния апартамент.
- Нали ви казах? – мърмори тя. - Казах ви, че тука става нещо нередно...
Браво бе! А сега как ще си довърша разказа?
- Пусни го! – крещи единият полицай с насочен към главата ми пистолет. – Хвърли го веднага!
Разтварям пръсти, за да пусна масура и на паркета пада с дрънчене голям кухненски нож.
Оставам втренчен в него секунда или две, после поглеждам към Снъф, който се е проснал по очи до бюрото и вие нещо неразбираемо. На гърба му има четири прободни рани, а доскоро бялата му фланелка е почервеняла.
- Какво, по дя... – започвам аз и изстенвам, когато по-едрото ченге ми извива грубо ръцете. Щракват белезници.
Джинът надава вой за последен път, после спира да се гърчи и застива.
Вторият полицай кляка до него, отмята дългата му коса и слага пръсти върху сънната артерия.
- Мъртва е – казва той и се изправя, като клати глава.
- Мъртва? – повтарям объркано аз.
И тогава разбирам.
Снъф няма такава разкошна дълга коса, нито си епилира краката.
На земята лежи в разширяваща се локва кръв жена ми.
„God forbid”
„God forbidden”
- Не бях аз – изхлипвам през сълзи. – Фреди го направи!
Полицаите ме извеждат насила през разбитата врата, а старицата отстъпва назад, като се кръсти страхливо.
- Проклетият масур е виновен - продължавам да ломотя аз, а Франк Малън се дере от преобърнатите колони:
„Plagued then erased”
„Inhaled into the lungs of your extinction”
- Бабандоле го е омагьосал, направил е някаква черна магия...
От околните апартаменти надничат уплашени лица.
- Питайте Снъф, той ще ви каже!
Но Снъф е изчезнал.
И с тези оковани зад гърба ръце няма как да си потъркам носа, за да го извикам.

Потребителски аватар
deimos
Devar-Toi
Devar-Toi
Мнения: 165
Регистриран: пон авг 31, 2009 11:55 pm
Местоположение: София

Re: Дръпни си (разказ)

Мнение от deimos » пон мар 28, 2011 9:13 pm

deadface, страхотен разказ. Истински се забавлявах и си представях Снъф докато четях. Потопи ме в атмосферата - не ми се искаше да свършва разказа или поне да си потъркаш още веднъж носа и да се появи отново Снъф.
P.S. Нека по-често те спохожда подобно творческо безсъние :wink:
“Fiction is the truth inside the lie.”

Потребителски аватар
WhiteNoise
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 3708
Регистриран: пон авг 22, 2005 11:25 pm
Местоположение: yellow submarine

Re: Дръпни си (разказ)

Мнение от WhiteNoise » пон мар 28, 2011 9:47 pm

Много яко, намасури ли се преди туй :)
Изображение
I woke up this morning and i got myself a beer
The future's uncertain and the end is always near

J.S.
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 1540
Регистриран: пон окт 24, 2005 8:56 pm

Re: Дръпни си (разказ)

Мнение от J.S. » пон мар 28, 2011 10:02 pm

За него не знам, но аз :drag:
Много хубав разказ :)

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18485
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Дръпни си (разказ)

Мнение от deadface » вт мар 29, 2011 1:32 am

Благодаря за хубавите отзиви :) Въпреки че разказът е фикция, в него има голяма доза истина. Гуараната е растение, което действително притежава наркотични свойства. Племето Оло и всички странни наименования - бабандоле, ришен, алуджону, грелет (последните две са съответно вид африкански зли духове и демони на съзнанието) - не са измислени от мен. Фланелката с релефната щампа на Фреди е истинска - само че е черна и не е на Снъф, а моя.
Снъф също съществува... Но няма да ви давам визитната му картичка.
А може и да съществува само в главата ми...
Все пак не прекалявайте с търкането на носа :р

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18485
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Дръпни си (разказ)

Мнение от deadface » пон юни 16, 2014 6:58 pm

Изображение

Разказът е публикуван в сп. "Дракус" (бр.2/2014)

Потребителски аватар
PostMortem
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 1360
Регистриран: нед авг 23, 2009 10:30 pm
Местоположение: The Crypt

Re: Дръпни си (разказ)

Мнение от PostMortem » вт юни 17, 2014 7:25 pm

Поздравления! :)
Угасват в миг факли, свещи и лампади.
И ето над жалкия гърчещ се рой
със полъх на саван завесата пада
сред вопли, скимтене, вой...
И ангелски сонм отлетява далеко
и с плач възвестява небесний покой,
че тази пиеса се казва " Човекът ",
а червеят - нейни герой !

Потребителски аватар
nicksson
Childe
Childe
Мнения: 39
Регистриран: пон дек 30, 2013 10:17 am

Re: Дръпни си (разказ)

Мнение от nicksson » вт юни 17, 2014 8:35 pm

Гаден край, брат, гаден - Баркър не ти се отразява добре :)
Много ми хареса. Браво!

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18485
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Дръпни си (разказ)

Мнение от deadface » ср юни 18, 2014 5:25 am

:pivo:

Darth Vader
Dan-Tete
Dan-Tete
Мнения: 727
Регистриран: вт май 05, 2009 1:40 pm
Местоположение: Велинград

Re: Дръпни си (разказ)

Мнение от Darth Vader » вт юни 24, 2014 2:46 pm

Поздравления Детфейс :)

Отговори