Как оцелях след срещата с жената-дракон ?

Кътче за развихряне на въображението. Рисунки, разкази, поезия... Фен арт по Стивън Кинг - с предимство ;)

Модератор: Ka-tet of 19

Отговори
Потребителски аватар
PostMortem
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 1362
Регистриран: нед авг 23, 2009 10:30 pm
Местоположение: The Crypt

Как оцелях след срещата с жената-дракон ?

Мнение от PostMortem » чет май 17, 2012 7:37 pm

*разказ с дълбоко скрита алегория*

Беше преди доста време, май...не помня, но беше един от най – ужасяващите моменти в живота ми. Бях пушил трева в промишлени и прокотешки количества. Возех се в тролея от никъде към някъде. Седя си аз и гледам през прозореца. Чудя се защо онзи тип до аптеката изглежда толкова съмнително, защо този, дето кара колело го познавам, но има нещо странно в нещо и решавам, че е колелото... и такъв тип размисли за живота. Тогава от една врата влиза жената-дракон! Отначало не я виждам, но случайно виждам отражението й в прозореца – изкривена физиономия с лукави очи. Отвръщам поглед от нея, но след малко отново я поглеждам неволно и ето този път вече е изплезила гадния си гущерски език към мен. Започвам да се страхувам. Твърде близо е до мен, само някакви си сантиметри. Обмислям планове за бягство. Много съм жаден. За момент ме обзема паника, че дънките ми са скъсани, но установявам, че не са. Жената-дракон ме погледна! Видях я в отражението! Тя ще ме изяде! За Бога! Тук няма кой да ме спаси...докато ми е одраскала рамото с ноктята си и вече ще съм пътник! Защо на мен? Обаче пък небето колко е красиво днес. Защо никога не ядем брокули на вечеря? Жената-дракон май не е толкова зла... Връщам си думите назад. Тролеят рязко спря и тя се вряза в мен. Видях червения й поглед и тънките черни зеници. Добре че на следващата спирка слезе, защото ако не беше, щях да разбия стъклото и да изскоча оттам. Дали пък има и други, които са оцелявали срещи с жени-дракон? Можем да си основем клуб. Би било върховно. Амин.
Угасват в миг факли, свещи и лампади.
И ето над жалкия гърчещ се рой
със полъх на саван завесата пада
сред вопли, скимтене, вой...
И ангелски сонм отлетява далеко
и с плач възвестява небесний покой,
че тази пиеса се казва " Човекът ",
а червеят - нейни герой !

Отговори