Дата и час: Нед Яну 21, 2018 3:55 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: Пон Юли 09, 2012 9:48 pm 
Offline
Childe
Childe

Регистриран на: Вто Сеп 11, 2007 12:18 am
Мнения: 58
Местоположение: Плевен
Вълшебната близалка



Планетата Земя в близкото бъдеще…..

Никой не забеляза как в една безлунна нощ в едно малко земно градче покривът на една малка фабрика за близалки беше пробит от метеорит,голям колкото грахово зърно. Малкото топче извънземен материал попадна в казана с разтопената захар, от която се правеха близалките. Въпреки, че фабриката, в която падна малкия метеорит беше съвсем обикновена, Земята беше вече доста далеч в своето развитие. Проблема със замърсяването и енергийните ресурси беше решен, но остана проблема с пренаселването на планетата и останалите ресурси. Поради тази причина всички правителства се обединиха в търсенето на нови светове за заселване. Скоро бяха открити такива, но заселени от примитивни същества подобни на динозаврите на Земята от преди 65 милиона години. За прочистването на тези светове отговаряше армията, а тя бе наистина внушителна.
Всеки навършил 18 започваше военно обучение и в последствие ставаше войник-колонизатор. Армията ефективно прочистваше тези планети от опасните им обитатели, въпреки че ставаха и грешки -някое съвсем невинно на вид същество, оставено на мира от армията в последствие избиваше и изяждаше цяла колония. Но това ставаше сравнително рядко.
Такъв войник и заселник се надяваше да стане и героят в тази история. Неговото име беше Кабра. Днес навършваше 18 години и трябваше да замине в армията, за да започне обучение. Живееше заедно с майка си в малка спретната къщичка.Беше добро момче, но големият му недостатък беше, че е поразително непохватен. Постоянно буташе нещо, спъваше се, чупеше неща-не че го искаше, просто така се получаваше. Съседите и приятелите им знаеха за този негов проблем и също така знаеха, че едва ли ще изкара в армията повече от две седмици, но не казваха нищо на майка му, защото я уважаваха и защото знаеха, че тя вярва безрезервно в сина си. Тя се надяваше сина и да се засели на някоя хубава нова планета, да си намери булка и да заживее щастливо там.
-Кабра,Кабра ставай сине, приготвила съм ти закуска хайде, че ще изпуснеш пневмобуса.
-Добро утро мамо!
-Искаш ли портокалов сок?
-Да.
Майка му отвори хладилника да го вземе. Освен обилната закуска, която се състоеше от три яйца на очи и голямо парче шунка, майка му беше приготвила и две от любимите му близалки-същите бяха пристигнали от фабриката с пробития от метеорит покрив.
Като се нахрани, Кабра избърса устата си със салфетка и прибра двете близалки в джоба си. Тогава се чу свистенето от приближаващия пневмобус. Изправи се рязко и хукна към вратата, но покривката на масата се закачи за копчето му и всичко се стовари на пода разбивайки се на парчета.
-Няма нищо тръгвай, после ще оправям. Каза майка му.
Пред къщата се бяха събрали всички съседи да го изпратят. Момчето се качи в превозното средство, което се издигна на около метър и със свистене отпраши към бъдещето. Майка му му помаха за сбогом, а една сълза се отрони от окото и.
***
Обаче, както се и очакваше, Кабра не можа да остане в армията повече от седмица и половина. За този негов престой там успя да унищожи един чисто нов танк от последно поколение, да повреди навигационната система на един кораб-търсач и да простреля в крака един от обучаващите го командири. Главното командване реши, че е по-добре да се върне в къщи като негоден за военна служба. Колкото и да се стараеше да бъде внимателен винаги се получаваше точно обратното. Утре трябваше да се прибира.
Седеше на леглото си и мислеше, колко ли ще бъде разочарована майка му от него. Направи мечтите и, а и неговите собствени на пух и прах. Но какво да се прави, такъв е живота. Бръкна в джоба си и извади една от близалките, които взе от вкъщи (така и не му остана време да ги изяде) и замислено я сложи в уста.
В следващия момент се случи нещо, което не разбра - изведнъж всичко притъмня все едно стана слънчево затъмнение, после сякаш започна да пропада в непрогледен мрак - сигурно така изглежда от вътре черна дупка, от която така се страхуваха всички астронавти-помисли си той.
Накрая ярка светлина заслепи очите му и после всичко потъна в полумрак. Очите му постепенно привикнаха към обкръжаващата го обстановка. Огледа се, но нищо от това, което видя не му приличше на спалното, в което беше преди малко. Намираше се в нещо като огромен хангар-докъдето му стигаше погледа се виждаха само стройни редици яйцевидни корабчета, най-вероятно спасителни капсули. Но досега не беше виждал такива, едва ли бяха земни. В следващия момент, от скрити незнайно къде високоговорители се чу глас на неразбираем език, който прозвуча като команда.В следващия момент едната стена на хангара стана прозрачна и разкри пред него неописуема гледка.
Видя Земята, неговата родна планета, заобиколена от хиляди, а може и да бяха милиони извънземни кораби, приготвили лазерите си за нападение. Той вероятно също се намираше в такъв кораб.
В същност Кабра се намираше в кораба - майка на извънземните, които не се отличаваха особено от земляните. Те бяха хиляди години напред в развитието си, но също се нуждаеха от нови светове за колонизиране - сега беше ред на Земята.
Ужасен, той заотстъпва назад, чувстваше се като в капан, без да може да направи нищо. Изведнъж се спъна в нещо, строполи се на пода, а близалката, която още стискаше в ръка изхвърча от ръката му и попадна в някакъв малък отвор на пода като затрополи надолу сякаш пропадаше към недрата на огромния кораб. Олюлявайки се Кабра се изправи на крака, отвори люка на един от яйцевидните кораби, влезе вътре, затвори очи и се сгуши на седалаката, молейки се всичко това да е сън. В същото време извънземните щяха да започнат атаката, но до нея така и не се стигна. Странната близалка беше достигнала сърцето на кораба-майка, предизвиквайки серия объркани команди.
Изведнъж вратата на корабчето, в което се намираше Кабра се заключи, командното табло светна в неприятна зелена светлина и всичко се разтресе. В следващия момент момчето беше залепено за седалката като ваденка - излетя от кораба - майка като тапа и се отправи право към Земята. По пътя виждаше как корабите на нашествениците един по един излизаха от строя-някой направо се взривяваха, други загубили всякакво управление навлизаха в земната атмосфера и изгаряха. Обърна се назад да погледне големия кораб, от който беше излетял - той беше разцепен на две, след малко се разцепи на четири, после на осем и така докато не остана нищо от него.
***
На Земята военните бяха изкарали всичката налична техника, в отчаян опит да спрат нашествениците, но вместо да заприиждат хиляди и хиляди кораби на небето заблестя едно самотно корабче.
Военният, който беше прострелян от Кабра следеше през оптиката на лазера си летящата чиния. Изведнъж, сякаш на чинията и свърши горивото, скоростта и падна значително, а от нея изхвърча някакво същество над което се отвори огромен парашут. Военния взе едни мощен бинокъл и се взря напрегнато в нашественика.
-Не, не може да бъде! Каза той.
-Това е Кабра, но какво става тук, какво прави там…..


Така Кабра се превърна в най-големия герой на Земята за всички времена - Спасителят на планетата.
Армията му даде званието Адмирал на търсаческа флотилия, но от запаса. Никой не искаше да рискува земната армия да я сполети съдбата на извънземната. Засели се заедно с майка си на една от новите планети, там си намери и булка, а майка му беше най-гордата майка на света. Втората близалка скри на тайно място в случай, че пак се наложеше да спасява света.


КРАЙ



-==CUPAKABRA==-


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Вто Юли 10, 2012 1:53 pm 
Offline
Breaker
Breaker
Аватар

Регистриран на: Пет Май 20, 2011 3:13 pm
Мнения: 257
Местоположение: Чирпан
Браво, много свежо! :happy:

_________________
Shinra Tensei


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group