Poetry

Кътче за развихряне на въображението. Рисунки, разкази, поезия... Фен арт по Стивън Кинг - с предимство ;)

Moderator: Ka-tet of 19

User avatar
DiZZy
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 1291
Joined: Wed Aug 31, 2005 1:22 am
Location: Поляната с мармотите, Алпите
Contact:

Post by DiZZy » Thu Apr 05, 2007 1:14 am

Усамотение + 3 бири + 1 ударен палец и синина на лявото копито. А... и Dropkick Murphys. Много неподходяща музика. Ама то и момичето е неподходящо, така че няма проблем :D Критиците могат да се наредят в колонка и да ми цункат задника :lol:

Брайлова азбука за сетивата

Обещанието за дъжд -
Гъст и влажен под босите нозе -
Просмускващ се в кръвожадната земя,

Капещ надолу през пукнатините,

Съсирващ се между гърчещите се тела.

Обещания, потапящи се надолу
В прахта, свити
В безмилостният юмрук на мъките.

Разсейващи се в кървави потоци,
Задушаващи викове в гръдната кухина;

Мъжествена миризма, влачеща се тържествено,
Сурова и властваща;
Потта на езичниците.

Праисторически спомени

Подхвърляни между хлъзгави длани
И смазвани под ходилата,
В подсъзнателният ритъм
На съществуването.

User avatar
Nothingness
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 2339
Joined: Mon Oct 30, 2006 9:12 pm
Location: софия
Contact:

Post by Nothingness » Fri Apr 06, 2007 3:54 pm

Буквално ме смрази :shock:
Хипер брутално е това писание...имам чувството,че и признанието на Кайн да прочета,и то ще ми се стори по-леко от твоето!Наистина е много добро :)
Oh, she’s beautiful
A little better than a man deserves
Oh, I’m not insane
Please tell me she won’t change…

User avatar
DiZZy
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 1291
Joined: Wed Aug 31, 2005 1:22 am
Location: Поляната с мармотите, Алпите
Contact:

Post by DiZZy » Sat Apr 07, 2007 1:49 pm

:smt058
Наистина ли звучи толкова тежко, обаче :smt017 Всъщност аз го намирам за доста странно, никога преди не ми се беше случвало да седна да пиша и да излиза нещо подобно. Определено ми е от любимците...

User avatar
deadface
Insorcist
Insorcist
Posts: 18437
Joined: Tue Jun 13, 2006 10:03 pm
Location: Inside your head

Post by deadface » Sun Apr 08, 2007 6:24 am

Да, добро е :)
Ето нещо по-разведряващо:

***

User avatar
DiZZy
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 1291
Joined: Wed Aug 31, 2005 1:22 am
Location: Поляната с мармотите, Алпите
Contact:

Post by DiZZy » Wed Apr 11, 2007 5:46 pm

Приискаха ми се разни неща :oops: , жалко че моят човек повече си пада по Heroes :lol:

User avatar
DiZZy
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 1291
Joined: Wed Aug 31, 2005 1:22 am
Location: Поляната с мармотите, Алпите
Contact:

Post by DiZZy » Mon Jun 11, 2007 3:21 am

Днес е от онези странни дни, в които знаеш, че ще напишеш нещо и то ще има смисъл...поне за теб. Е, днес седнах на една пейка край моренцето, загледах се във вълните, заслушах се във вятъра и се опитах да игнорирам тълпата гълчащи деца наоколо, спомних си малко от живота досега и...това се получи

Програмата

Иисус седи тук
Самотен в стъклената чаша,
Пречупвания на миналото,
Които не продължават;
Граничната линия е посипана с пепел сега
И ние стоим без всякакъв страх
Да живеем;
Но всичките трупове
Просто рухват под нас
Зъби впити като камъни
През сито.
И вчера,
Вчера....
Къде е нашето вчера?
Старо и съсухрено каквото винаги е било.
Tревожен и вълнуващ
Живота в канавката
Разбъркващ зрънцата
С катрана.
Но пътеката е безкрайна,
Изтъняла и тежка.
Ако само знаех,
Че времето ще заличи
Всичко това.
И ни делят само 12 стъпъла
Докато си най-накрая у дома.

User avatar
DiZZy
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 1291
Joined: Wed Aug 31, 2005 1:22 am
Location: Поляната с мармотите, Алпите
Contact:

Post by DiZZy » Mon Jun 11, 2007 3:26 am

Още едно и повече няма да досаждам, обещавам.
За борбеният дух, който е във всеки един от нас.

Стоманена Пепеура

Срещу светлината, неясна, но толкова ослепително бяла
От лекият процеп оставен от вратата на терасата,
Чувам пърхането на крила, в мъркащият мрак
Това е чувство, изпитвано и преди.
Пробуждаща се светлина,
Пръскащи се сенки,
Шепнещи пословици в главата ми,
Тръпнещото от ужас отчаяние,
Унищожение, сътворение...
Издишащи от оловната ми глава.

И в този мрак
Аз я гледах как страда
Махаща с криле обезумяла срещу стъклото
Сенките създават клетка от стомана
И решетки, през които тя не може да премине.
Чувам я как се удря в стъклото,
В отчаян опит да бъде свободна
Слънцето осветява с лъчите си едно малко кърваво петно.
Нарисувано от нежното и тяло.

Гледах как течността
Блика от микроскопичните вени,
Осветена от бледото слънце,
В нежен дъжд.
Движенията и са статични
Грациозно, тя се предава
Знаейки, че тази единствена битка,
Не може да спечели.
Гледах я как губи равновесие...

Позволих и да умре,

Сбогом,
Сбогом,

Моя Стоманена Пеперудо.

User avatar
DiZZy
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 1291
Joined: Wed Aug 31, 2005 1:22 am
Location: Поляната с мармотите, Алпите
Contact:

Post by DiZZy » Wed Aug 01, 2007 9:24 pm

Отче наш

От пиадестала
Света е просто бардак
Където нашите самоличности са предопределени
От сгъвката на портфейлите;
Гъбата на срама
И отворените ковчези.

Нека дойде твоето царство
Нека дойде твоето царство

Религия прокрадваща се
В пиянските кавги на улицата.

Избави ни от злото...

Различаваме себе си кристално ясно
Сред армии от тромбозни копия
Сред осемнадесет часовите смени...
На всяка седалка.

И през урагани ние крачим непоколебимо
Като живите мъртъвци
Бащи и синове
Неспособни вече да разберат
Ролите си.

За теб е царсвтото...

И в очите
На всеки пътник
Преминал покрай масовата истерия
И кокаиновите магистрали
Се таи определен вид страх.

И прости на нас нашите прегрешения...

Страх който погребва самият себе си
Във всяка стъпка
Във всеки жест
Във всяка мисъл

И не ни въвеждай в изкушение
И не ни въвеждай в изкушение
И не ни въвеждай в изкушение

Докато слагаме край на самите себе си
Във вани
И градинки
До самите си легла
Като синьо екранни енигми

Избави ни от злото...

Ти и само ти трябва да прекрачиш отвъд,
Да видиш света
От пиедестала

Избави ни от злото...

Мъже, като вчерашни
Хлорни изпарения, носещи се
По тъмните улички и
Стичащи се надолу по канала.

User avatar
DiZZy
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 1291
Joined: Wed Aug 31, 2005 1:22 am
Location: Поляната с мармотите, Алпите
Contact:

Post by DiZZy » Mon Aug 13, 2007 11:41 am

Не знам дали някой въобще ги чете тея работи, но ако все пак има спотайващи се фенове... ето още 2 пресни. Вчера беше бахти прецаканият ден :?

Лепилото, което те кара да останеш



Когато се събуди клепачите ти бяха затворени, слепени един за друг с лепило...

Животът ти беше просто една разходка в парка
Докато дърветата се събличаха в съзвучие
И вкочанени те се извисяваха-
Като странни авиодиспечери
Известяващи за мрака на нощта.
И докато ти вървеше
С твърда крачка
Света се трансформира в зима
Сякаш за теб това беше най-прекрасната метаморфоза.
Но когато обърна глава назад през рамо
Усети студеният дъх впримчен в гърлото ти
И Земята - цялата тази бяла безформена маса...
Не знаеш как да се върнеш обратно
.


*****

Самата сърцевина прокапва - хлъзгава и пълна с вар и ръжда;

Изгнила на местата
Където блуждаеше едно свежо лице
И взе по-добрата част от мен.

Отчупила бих евентуалната коричка
Само за да го намеря; бързото завръщане
Един последен полет към дома

На сцената ние борим се с мъртвите
И оплакваме живите
Взираме се в лицата, които не отвръщат
И се чудим
Дали някой друг
Може да помирише

Гнилото.

User avatar
DiZZy
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 1291
Joined: Wed Aug 31, 2005 1:22 am
Location: Поляната с мармотите, Алпите
Contact:

Post by DiZZy » Sat Dec 22, 2007 7:40 pm

Това се получава като резултат от шибаното безсъние :roll: :|

Напоследък толкова много обикалях и се взирах, че вече не усещам как краката ми докосват пътя... Мисля, че животът е горе-долу същата помия. Кръв, голота, предразсъдъци, изнасилвания, убийства - давайте ги насам. Всички са толкова сковани и безчувствени. Всички гледаме, но никой не вижда.

Ритни ме във корема, бременна съм с твоят грях,
Той дере и пълзи по вътрешностите ми
Като че ли иска да проникне по-дълбоко...
Изстъргва суровите стени докато слюнката ми стане червена.
Нощем аз му тананикам погребален марш-
А той в отговор рита апатично.
Изяждам света, изяждам го за двама,
Бременна съм с болка
Но да те нося в себе си, само това ми остана.

User avatar
Nothingness
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 2339
Joined: Mon Oct 30, 2006 9:12 pm
Location: софия
Contact:

Post by Nothingness » Sun Dec 23, 2007 1:16 am

Четейки стиховете на Дезката,се затъжих за изгубената ми муза и реших и аз да постна едно старо стихче:

Кралица на Драмата

Имаше една жена,
интересна беше тя!
Чаровна хубава мома,
а в душата й-тъма!

Сама ли бе израсла тя-незная,
малтретирана била ли е-гадая!
Адски тъжна бе горката,
с тялото продаваше си тя душата!

Бой тя много пъти беше яла,
физическата болка бе преодоляла!
Но психиката нейна крехка и чуплива бе,
желание нахлу във нея,досущ като страха в дете!

Да живее ли-живот ли бе това?
С нетърпение тя очакваше смъртта!
Агонията властваше над нейния живот,
и тя реши да разчупи този хомот!

Най-добрият й приятел,това бе самотата!
Раздели се тя с него и пръсна си главата!

Кой ли забеляза таз нищожна липса?
Сама бе тя в живота,сама и след това!

Имаше една жена,незнам защо изчезна тя,
самозаличи се от света!
Какво за нея бе животът?
Със сигурност ще кажа-преход към смъртта!
Oh, she’s beautiful
A little better than a man deserves
Oh, I’m not insane
Please tell me she won’t change…

cupakabra
Childe
Childe
Posts: 58
Joined: Tue Sep 11, 2007 12:18 am
Location: Плевен

Re: Poetry

Post by cupakabra » Sun Jan 06, 2008 11:44 pm

Ето едно стихче и от мен.С него започва и разказа ми Чистачът на вселената.Има го по горе.




Гарвана грачи грозно на клона
на върха на дърво с изсъхнала корона
очите му черни блещукат от злоба,
от ада дошъл е с черна прокоба
над грешния свят да разпръсква отрова….
Гарвана грачи грозно на клона,а на
главата му черна блести златна корона

User avatar
Nothingness
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 2339
Joined: Mon Oct 30, 2006 9:12 pm
Location: софия
Contact:

Re: Poetry

Post by Nothingness » Mon Jan 07, 2008 2:56 pm

А и аз днеска драснах едно текстче,защото много се повлиях от една тъжна статия във вестника за една жена,която при раждането изпада в кома и плаче насън,мъмрейки за бебчето си и така вече 2 години :(

Една жена при раждане изпаднала във кома.
Все пак бебето излязло от нейната утроба!
Оживяло то горкото,плачело за мама,
но за него досега майчина прегръдка няма!

Тя спи-и на сън крещи!
Малкото бебче до нея лежи!
Но няма сили тя да го прегърне...
Тя спи...(Припев)

Животът й сега е тъмнина
и на кревата си отново е сама!
Лежи и няма сили клепачи да помръдне,
а в съня си се мъче бебчето да прегърне!

(П)

Нейните роднини тъжни продължават да се молят.
Репортери със светкавици опитват очите й да отворят.
Синът й вече е навършил две години,
а на нея,може би,остават още мрачни дни.

(П)

Тя е още в капана на съня!
Не може тя да се измъкне-даже през деня!
Спи дълбоко тя и бебчето сънува
и на глас плаче,щом близките си,сякаш от отвъдното чува...
Oh, she’s beautiful
A little better than a man deserves
Oh, I’m not insane
Please tell me she won’t change…

User avatar
DiZZy
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 1291
Joined: Wed Aug 31, 2005 1:22 am
Location: Поляната с мармотите, Алпите
Contact:

Re: Poetry

Post by DiZZy » Tue Jan 08, 2008 8:45 pm

Tц, ако му измислиш музика ще стане баси депресарската песен :?

User avatar
Dime
Childe
Childe
Posts: 70
Joined: Mon Dec 24, 2007 11:25 am
Location: Стара Загора

Re: Poetry

Post by Dime » Tue Jan 08, 2008 10:09 pm

Nothingness, знам го случая... много тъжна работа... интересно произведение си написал

User avatar
Mustang
Ka-mai
Ka-mai
Posts: 228
Joined: Sat Feb 10, 2007 9:54 pm
Contact:

Re: Poetry

Post by Mustang » Sun Apr 27, 2008 10:46 pm

първото, което "родих" и е със сериозен характер.
Не знам, сигурно не струва. Дори не мога да си го тълкувам. Не разбирам от поезия.

Очакване (ще ми е густо)
Чакам те. Не идваш. Надежда пуста!...
Нищо. Ще живея. И ще ми е густо!...
Без подкрепа. Без забава. Без другар.
Без помощ. Без майтап... Абе, Кошмар!

Нищо. Аз те чакам. Теб те няма.
Карай. Аз съм тука. Леко пияна.
Ти ще дойдеш. Аз го вярвам. Много силно.
И така ще бъде, дорде глава си килна.

Ти не идваш. Кой си всъщност? Мрак?
Само сянка... миг... и просто прах?
Плод на болен мозък. Само сън.
Фантазия... измислица... Тамън!

Пропит със кръв... чия? На Бога?
Кал и глина... не, не мога
Да те видя. Ти изчезна. Като дим.
Няма те. Но ще те чакам. О, Амин!

Тук съм. Идваш ли... това си ти?...
Ти ли си? Нима? Не си!
Нищо, нищо, че светът е лош
Ще чакам, ако трябва, цяла нощ.

Аз те измислих. Сняг валеше. Още помня.
Живот ти вдъхнах. Ти избяга. Не ще те гоня.
Оттогава мина време. Много време.
Оцелях. Но ми тежеше чуждо бреме.

Твоят образ съхранявам. Леко се размаза.
Не ми пречи. Обещавам! Ще го пазя!
Защо не идваш. Още чакам. А те няма.
Какво си ти? Илюзия? Измама?

Свещи палим. И се молим. На кого?
На някой, дето не му пука за нашето тегло.
На някой, дето отдавна ни напусна.
Нищо.
Ще живея.
И ще ми е густо.
Image

User avatar
DiZZy
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 1291
Joined: Wed Aug 31, 2005 1:22 am
Location: Поляната с мармотите, Алпите
Contact:

Re: Poetry

Post by DiZZy » Tue Apr 29, 2008 2:19 am

Stormy wrote:Нищо. Аз те чакам. Теб те няма.
Карай. Аз съм тука. Леко пияна.
Ти ще дойдеш. Аз го вярвам. Много силно.
И така ще бъде, дорде глава си килна.



Не се тревожи, аз съм постоянно така... :lol: :roll:
Хареса ми, наистина...
Само едно нещо да те питам. Не е критика, по-скоро ми е любопитно.... как се сети точно за тая дума 'густо'. Странна ми е малко....

User avatar
Mustang
Ka-mai
Ka-mai
Posts: 228
Joined: Sat Feb 10, 2007 9:54 pm
Contact:

Re: Poetry

Post by Mustang » Tue Apr 29, 2008 9:35 pm

Пловдивски диалект. Най-неподходящата дума, когато искаме да звучим изискано. Освен може би деге, майна, баце и производни.
Обаче, първо общувала съм достатъчно с пловдивчани-кореняци, явно, за да употребявам често "Густо, майна!" и т.н.... е, идват към столицата, майна, нема лошо, софия - града голяма!

Дрън-дрън, исках да кажа, че "густо" е част от разговорния ми език. Няма смисъл да пишем изискана поезия, след като не сме изискани. Аз обикновено пише абсолютни простотии, които по-скоро биха били текст на безгрижен рокендрол, отколкото на сърцераздирателна балада (и, познайте, повечето си ги пея с кухарката, точно на 4-5 акорда максимум... безгрижен рокендрол... майна).
А, отплеснах се. Та - нека си направя кратък литературен анализ.

С този шедьовър на съвременното изкуство изразявам едно доста позната на всички състояние - очакване. Абе, очакваш нещо да се случи, а то все не се случва. И заспиваш и си мислиш - мамка му, утре ще е велик ден! Няма как нещо да не ми се случи! А дори не знаеш какво е то. И, ако си достатъчно тъп, изпускаш всичко, очаквайки нещо. А "густо" е просто дума, която използвам в езика си. Земен човек съм. Та в стихотворението се срещат двете реалности - артистичният, драматичен поглед над нещата и ежедневието, което всъщност е описано.

Сега разбра ли? (аз не) :D
Image

User avatar
DiZZy
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 1291
Joined: Wed Aug 31, 2005 1:22 am
Location: Поляната с мармотите, Алпите
Contact:

Re: Poetry

Post by DiZZy » Thu May 01, 2008 3:11 am

Аз пък да!
С тая китара...
Ти си нещо като действителната Фийби Буфе от Приятели хъ хъ хъ :smt003 Густо!

User avatar
Mustang
Ka-mai
Ka-mai
Posts: 228
Joined: Sat Feb 10, 2007 9:54 pm
Contact:

Re: Poetry

Post by Mustang » Thu May 01, 2008 10:15 am

Може би...
...с малко по-нечисти помисли... :badgrin:
Image

Post Reply