Poetry

Кътче за развихряне на въображението. Рисунки, разкази, поезия... Фен арт по Стивън Кинг - с предимство ;)

Moderator: Ka-tet of 19

User avatar
Mustang
Ka-mai
Ka-mai
Posts: 228
Joined: Sat Feb 10, 2007 9:54 pm
Contact:

Re: Poetry

Post by Mustang » Sun Apr 27, 2008 10:46 pm

първото, което "родих" и е със сериозен характер.
Не знам, сигурно не струва. Дори не мога да си го тълкувам. Не разбирам от поезия.

Очакване (ще ми е густо)
Чакам те. Не идваш. Надежда пуста!...
Нищо. Ще живея. И ще ми е густо!...
Без подкрепа. Без забава. Без другар.
Без помощ. Без майтап... Абе, Кошмар!

Нищо. Аз те чакам. Теб те няма.
Карай. Аз съм тука. Леко пияна.
Ти ще дойдеш. Аз го вярвам. Много силно.
И така ще бъде, дорде глава си килна.

Ти не идваш. Кой си всъщност? Мрак?
Само сянка... миг... и просто прах?
Плод на болен мозък. Само сън.
Фантазия... измислица... Тамън!

Пропит със кръв... чия? На Бога?
Кал и глина... не, не мога
Да те видя. Ти изчезна. Като дим.
Няма те. Но ще те чакам. О, Амин!

Тук съм. Идваш ли... това си ти?...
Ти ли си? Нима? Не си!
Нищо, нищо, че светът е лош
Ще чакам, ако трябва, цяла нощ.

Аз те измислих. Сняг валеше. Още помня.
Живот ти вдъхнах. Ти избяга. Не ще те гоня.
Оттогава мина време. Много време.
Оцелях. Но ми тежеше чуждо бреме.

Твоят образ съхранявам. Леко се размаза.
Не ми пречи. Обещавам! Ще го пазя!
Защо не идваш. Още чакам. А те няма.
Какво си ти? Илюзия? Измама?

Свещи палим. И се молим. На кого?
На някой, дето не му пука за нашето тегло.
На някой, дето отдавна ни напусна.
Нищо.
Ще живея.
И ще ми е густо.
Image

User avatar
DiZZy
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 1291
Joined: Wed Aug 31, 2005 1:22 am
Location: Поляната с мармотите, Алпите
Contact:

Re: Poetry

Post by DiZZy » Tue Apr 29, 2008 2:19 am

Stormy wrote:Нищо. Аз те чакам. Теб те няма.
Карай. Аз съм тука. Леко пияна.
Ти ще дойдеш. Аз го вярвам. Много силно.
И така ще бъде, дорде глава си килна.



Не се тревожи, аз съм постоянно така... :lol: :roll:
Хареса ми, наистина...
Само едно нещо да те питам. Не е критика, по-скоро ми е любопитно.... как се сети точно за тая дума 'густо'. Странна ми е малко....

User avatar
Mustang
Ka-mai
Ka-mai
Posts: 228
Joined: Sat Feb 10, 2007 9:54 pm
Contact:

Re: Poetry

Post by Mustang » Tue Apr 29, 2008 9:35 pm

Пловдивски диалект. Най-неподходящата дума, когато искаме да звучим изискано. Освен може би деге, майна, баце и производни.
Обаче, първо общувала съм достатъчно с пловдивчани-кореняци, явно, за да употребявам често "Густо, майна!" и т.н.... е, идват към столицата, майна, нема лошо, софия - града голяма!

Дрън-дрън, исках да кажа, че "густо" е част от разговорния ми език. Няма смисъл да пишем изискана поезия, след като не сме изискани. Аз обикновено пише абсолютни простотии, които по-скоро биха били текст на безгрижен рокендрол, отколкото на сърцераздирателна балада (и, познайте, повечето си ги пея с кухарката, точно на 4-5 акорда максимум... безгрижен рокендрол... майна).
А, отплеснах се. Та - нека си направя кратък литературен анализ.

С този шедьовър на съвременното изкуство изразявам едно доста позната на всички състояние - очакване. Абе, очакваш нещо да се случи, а то все не се случва. И заспиваш и си мислиш - мамка му, утре ще е велик ден! Няма как нещо да не ми се случи! А дори не знаеш какво е то. И, ако си достатъчно тъп, изпускаш всичко, очаквайки нещо. А "густо" е просто дума, която използвам в езика си. Земен човек съм. Та в стихотворението се срещат двете реалности - артистичният, драматичен поглед над нещата и ежедневието, което всъщност е описано.

Сега разбра ли? (аз не) :D
Image

User avatar
DiZZy
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 1291
Joined: Wed Aug 31, 2005 1:22 am
Location: Поляната с мармотите, Алпите
Contact:

Re: Poetry

Post by DiZZy » Thu May 01, 2008 3:11 am

Аз пък да!
С тая китара...
Ти си нещо като действителната Фийби Буфе от Приятели хъ хъ хъ :smt003 Густо!

User avatar
Mustang
Ka-mai
Ka-mai
Posts: 228
Joined: Sat Feb 10, 2007 9:54 pm
Contact:

Re: Poetry

Post by Mustang » Thu May 01, 2008 10:15 am

Може би...
...с малко по-нечисти помисли... :badgrin:
Image

User avatar
DiZZy
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 1291
Joined: Wed Aug 31, 2005 1:22 am
Location: Поляната с мармотите, Алпите
Contact:

Re: Poetry

Post by DiZZy » Fri May 02, 2008 1:37 am

ми то и нейните не бяха кой знае колко чисти.... :lol: :badgrin:

User avatar
DiZZy
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 1291
Joined: Wed Aug 31, 2005 1:22 am
Location: Поляната с мармотите, Алпите
Contact:

Re: Poetry

Post by DiZZy » Sat May 10, 2008 9:02 pm

предпоследното нещо, което написах ;)

това не е поема...

колко странно?
хълцаме, а в същото време си крещим един на друг 'бу!'
сякаш да се самоизлекуваме от неща като разстояние.
като болка.
като просмукващата се до мозъка на костите ми способност да виждам,
но не и да докосвам...

и ето...сега стоя над тетрадката и очаквам нещо да ме връхлети, нещо подкосяващо и шеметно, нещо за да напиша своята идеална поема...
но накрая отново съм в изходна позиция, отново с виснала челюст , празно легло и чаша с любов,
която не може да се реши дали е на половина пълна или празна?
затова продължавам да пиша, но този път нека това да е само моята спокойна поема...
поема, разказваща за ранното пролетно събуждане,
радостта от топлината и 'аз-съм-точно-тук-където-трябва-да-бъда' изписано на клепачите.
поема за събуждането и за нежеланието да говориш с уста, само с ръце и с бедра...
обичам да ги гледам как говорят върху корема ти...
обожавам начина по който спиш. обичам как лежиш сгушен в мен.
обичам всичко, което правиш.
и твоите сини очи обичам
обичам смешният начин по който ги присвиваш,
като че ли има някакъв начин да станеш по-прекрасен...


нека просто се съблечем и ядем лютив чипс в морско-синьо-индиговите чаршафи,
нека да се смесим като две различни бои и да пушим цигари под дъжда, дотогава докато всичко престане да съществува...
до момента, в който вече имаме нужда от трансплантация на бял дроб и рак на хранопровода
не, аз нямам нужда от нищо щом ти си тук..
нека само, о нека само..да бъдем в една и съща стая!

по-рано ядох грозде.
изядох всички зеленчуци и риба тон...
като че ли гълтането по някакъв начин може да запълни тази зееща празнина.

единственото, което искам е да те докосна
с нещо повече, освен с очи.

User avatar
unheard lullaby
An Imaginary Friend
An Imaginary Friend
Posts: 1043
Joined: Mon Aug 22, 2005 10:33 pm
Location: under your bed
Contact:

Re: Poetry

Post by unheard lullaby » Sat May 10, 2008 11:06 pm

А предното е нещо, което ме е яд, че не съм написала аз (както впроче всичко, написано от съответната особа)
@ Dizzy, какво друсаш, мацко, сподели, че и изпод моята черна химикалка да излизат такива прекрасни неща. :smt007 :clap:
Image

User avatar
DiZZy
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 1291
Joined: Wed Aug 31, 2005 1:22 am
Location: Поляната с мармотите, Алпите
Contact:

Re: Poetry

Post by DiZZy » Sun May 11, 2008 5:22 pm

С Diary of dreams, лимонтозу и пудра захар на прах :tooth
Aма не е честно да говориш така, защото аз пък мисля същото за тебе и адски много харесвам твоите неща...все едно аз ги пиша :smt077
Ти си моята сродна душа, моят сиамски близнак, не го ли осъзна вече за толкова време :smt058

User avatar
Beleiver
Childe
Childe
Posts: 50
Joined: Fri Jul 04, 2008 10:04 pm

Re: Poetry

Post by Beleiver » Sat Jul 05, 2008 9:38 am

РОДЕНА ОТ КРАСОТАТА
Родена от красотата-я нарекоха,
но не защото без лъчи сияеше,
и не защото като галено дете
с човешките сърца тя си играеше,
държеше ги във своята хипноза,
и покорени,-всички те я слушаха!
Отвън-тя беше крехка като роза,
ала душата и-силна...като буря,
тя беше храм на тихото страдание,
на саможертвата с цена от кръв,
на отпечатъка на кървавите длани
и стъпките от болка на Иисус.
Сърцето и-бе свещ без капка огън,
бе свят без рани и война,
и Иисус,от гвоздеите си свободен,
до нейното сърце бе долетял,
с целувка беше го изчистил
от всички,всички кални грехове......
И затова,дори дълбоко,във сърцето си,
тя нямаше вина и страхове.
И тя лекуваше...с сърцето си лекуваше!
Раздаваше се,бавно...част по част...
ала до края бе така прекрасна,
че всички падаха във нейна власт.
Немолени,и падаха в краката,
и гледаха във зведните очи....
Нарекоха я-Родена от красотата.
Но не заради красотата и,нали?

Честно казано,незнам защо ми хрумна и какво точно значи дори...някаква си броеница от думички :)
Walking through the sky,
swimming in the rain...
There`s no pain,
when I`m dreaming there`s no pain.

User avatar
Mustang
Ka-mai
Ka-mai
Posts: 228
Joined: Sat Feb 10, 2007 9:54 pm
Contact:

Re: Poetry

Post by Mustang » Tue Jul 08, 2008 9:25 pm

Мога ли да се намърдам в сериозната тема с несериозни творби? Моля? Е, пак са поезия!

Урок пу Инглиш

Тудей сми съ събрали, гуспуда и дами
Да са учим ний на чуж изик
Чи инглиш койт ни знае - мани!
Този ленгуидж е велик
Слушайти сига да ви придам урок -
Ей би си - то всеки да научи
Че гу знае всеки, дори самият Бог
Знай го вече даже мойто кучи.
А, гуспудина, да, кажете!
Дигате ръка. Имате въпрос?
- Прущавайти, ми ний женити и мъжети
Тук сми всеки от прост по-прост
И са нуждаим от спициална програма
Пък и кой ша ни научи без пари?
- Гусине, това е пречка гуляма
Ну ша са спраим заидну, нали.
Сига ша ви науча аз бизплатно
Па ша имати да черпити след туй
Ша си изкарами научно, ма и приятно
Пък ку устани времи ша мебилироваме по Фън Шуй
Чи щом ша сми с със Запада във крак
И ут изтука да земин да захапим хем
Щоту туй е за култура знак
А кат са образоваме щи хапним на курем
И ши си пийним тука сладку сладку
А пък посли ша напраим идин билот
Абе знайти ли - да напраим учениету кратку
А слет тува да гу ударим на живот!

Културизм

Са ша стаам културистка
Чи глей ма ква съм - като пили
Ща стана яка - нидей са киска
Са шса стегна и ща бия, мили

Са трепам у фитниса аз секи ден
Дигам сто и двайсе от лижанка
И съм рилефна, станала съм супер-мен
И никуй няма кату мойта усанка

Слушай, мускулите ми пращат
Веч сама отварям си буркани
Саму прутиини ям, другу ни ща
Лели ква съм яка! Глей ма саму.

Ща прибия - знам карати
Ни мъ закачай, слушай ма
Койт ма дразни ша си пати
Мали, ква съм! Ей ма на!

Ни мъ пускат у фитнесо обачи
Чи уред взех че на две строших
Ей чи са заядливи, глей ги начи
Ма минах тънку и ни им платих

Яка съм бре, нидей спорИ
(Мускулити ми на прилипови мязат!)
Рилефа мий е супир сиксапилин, а, нали?
Мали, направо кат чи съм жилязна!

Сьелската Мума

Аз риших да ста'ам грацка
Стуличанка, яка мацка
С тъмни цайси и капела
С къса пула и пухотка смела

Щи пийвам всеки дьен мартини
В дикултье ша скрия мойти дини
Ша стана многу илигантна дама
Ш'са гурдьей със мени мама!

Аз мога само да бруя ду пет
Ут повичи ми съ зъвивъ свет
Ну знам да пишъ и читъ
И дъ шетъм и митъ

Ши мъ земи някуй ливент
С вид на сикретин агьент
Щом мъ зирни тос ирген
Мигнувьенно ш'са флюби ф мен

Ши е с дубро пудстришка и скъп кустюм
Ши ухае ут дальеч на мъшки пърфюм
Ши дигними сфатба, гулям раскош
Ша имами чудна първа брачна нощ

Ша нарудя дичица, умни кат мьен
Ша станът извьестни някуй дьен
Ши стана бугата, извьестна, красива
А кугату са върна на нашата нива

Ша видя и мама и татку, и батку
Ш'си пийним и пуприказвами слатку
Ну посли пак ши напусна мойту силцье
Щоту съм сьелска мума, със грацку сърцье.
Image

User avatar
Beleiver
Childe
Childe
Posts: 50
Joined: Fri Jul 04, 2008 10:04 pm

Re: Poetry

Post by Beleiver » Thu Jul 24, 2008 10:00 am

Това е едно мое творение,доста объркано и глупаво ми идва,защото не мога сама да си го разтълкувам... :roll:
Но нищо.То се е видяло,че поетеса няма да ставам... :lol:
Ето го,няма си име.

Кървави длани.Слагам ги на мивката-
алени пръсти по белия порцелан.
По устните ми избива странна усмивка...
Разбирам,че виждам своя собствен кошмар.
Извратен кошмар.Насилие над ума ми.
Поемам цялото насилие на света,
поемам човешката кръв във алените си длани,
кръв черна или пълна с чистота.
Кръв на невинни и убийци...
Дъждът вали във алено над мен,
и пълни дланите ми със насилие...
И заедно с издъхващия ден
жестокостта празнува своя празник,
изгрява черна във нощта.
Прелива на мастилени талази,
обгръща ме цялата с ръка...
А после шепотът на страдащите,
и всички викове,извикани без глас,
и болката,взривяваща сетивата
полазиха сънуващото”аз”.
Прозрачни,заструиха от очите ми,
облечени във нежност и сълзи.
И с вик притиснах кървавите длани,
към плачещите,виждащи очи...
Защото във съня си бях пробудена,
и всяко чувство беше нож във мен...
Светът струеше като кръв по тялото,
умираше с издъхващия ден...
Walking through the sky,
swimming in the rain...
There`s no pain,
when I`m dreaming there`s no pain.

User avatar
Nothingness
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 2339
Joined: Mon Oct 30, 2006 9:12 pm
Location: софия
Contact:

Re: Poetry

Post by Nothingness » Tue Aug 02, 2011 5:22 pm

Я да възродим малко темата, че мис е чете съвременна зловеща поезия! Дано някой да е писал подобна!

Последния ми стих е от 2006г, но етопоствам от този период:

Красавица(през очите на хищник)

Там, на черната земя се белееше тяло,
окървавено, преливащо от червено до бяло!
Девойка с красота успокояваща лъв,
девойка, цялата удавена в кръв!

Косата й нявга красива е била,
сега бе досущ като есенна гора!
Някога русата и гъста коса,
сега бе съсирена рядка метла!

Устните й толкова красиви са били,
но от красотата тяхна светът се лиши!
Те още изглеждаха жадни за вода,
но сухи и напукани – синя тъма!

Толкова фино бе нейното тяло,
а с рани и белези покрито бе цяло!
Оцветило го бе в червено, кръвта,
червено – злокобния цвят на смъртта!

И там някъде в непрогледната мъгла,
се виждаха две езерца,подчертали тъга!
В плитките нейни кръвясали очи,
се виждаше как душата й още гори!
Тези две плахи и мили очи,
издаваха, че животът й още ръми!

Полужива бе тя и гледаше в нещо,
ужасена тя гледаше в нещо зловещо!
То бе причина за нейната съдба,
и се възбуждаше от умиращата й душа!


Окървавена, съсухрена и сломена – тя гротеска бе ужасна…
…но през погледа на хищника – тя красавицата бе прекрасна…
Oh, she’s beautiful
A little better than a man deserves
Oh, I’m not insane
Please tell me she won’t change…

User avatar
PostMortem
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 1358
Joined: Sun Aug 23, 2009 10:30 pm
Location: The Crypt

Re: Poetry

Post by PostMortem » Wed Nov 30, 2011 10:50 pm

Улица "Бездомна"

Крача сам по улица „Бездомна“.
Улицата тъне в мрак, небрежна,
тъй е малка, но и тъй огромна.
Ходя сам по улицата снежна.

Асфалт покрит от дупки, зее,
рев, псувни и вой се чуват,
клаксонът неспирно пее.
Бедните със вятъра танцуват.


Орехът замръзнал приказки шепти,
за живота бе тъй късно,
псета лазят под изгнилите липи.
Сняг се трупа - пак е мръсно.

Слънцето изгря, бледо като мим,
трепна, излетя. Горчиво ни измами,
с капки от дъждовен грим
в улицата мокра ни издави.

Тече животът ден след ден
по улицата бедна, но огромна,
и все не можем да се спрем,
крачим си по улица „Бездомна“.
Угасват в миг факли, свещи и лампади.
И ето над жалкия гърчещ се рой
със полъх на саван завесата пада
сред вопли, скимтене, вой...
И ангелски сонм отлетява далеко
и с плач възвестява небесний покой,
че тази пиеса се казва " Човекът ",
а червеят - нейни герой !

West of Hell
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 2638
Joined: Thu May 29, 2008 2:38 pm

Re: Poetry

Post by West of Hell » Sat Apr 14, 2012 7:15 pm

Кенибъл Корпс(вогонските рими на West of Hell в 11 реда)

Нечовешки стържещ грохот
Обложки рисувани от психопат


Девойките барат се с похот
Сред американските тийнове-разврат

Клитори, вътрешности, зомбита, течащи мозъци
На хилядите комсомолци тва ич не им отърва


Вагини, девици, ануси, хвърчащи крайници
Крис Барнс и неговата извратена църква

Който и да си, където и да си
Преклони глава пред таз Дет-Метъл Икона
Да не дойде West of Hell и да ти вземе анална проба


http://www.youtube.com/watch?v=UF4e9eCuRlo
На Download 2016 bundinhas

http://www.youtube.com/watch?v=yMlKlH7DYe8

User avatar
PostMortem
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 1358
Joined: Sun Aug 23, 2009 10:30 pm
Location: The Crypt

Re: Poetry

Post by PostMortem » Thu Nov 07, 2013 1:25 pm

„Майка България“
(Етюд на каменните фасади)

Облаците сиво брулят
пациенти с черна диагноза.
И ръцете им се жулят,
взимайки последната си доза
живот.

Вкаменена фигура мъртва
сто години наблюдава без да страда.
Бетонна ръка изкъртва
дърветата, строейки нова сграда
...с частни пари.

6.11.13.
Угасват в миг факли, свещи и лампади.
И ето над жалкия гърчещ се рой
със полъх на саван завесата пада
сред вопли, скимтене, вой...
И ангелски сонм отлетява далеко
и с плач възвестява небесний покой,
че тази пиеса се казва " Човекът ",
а червеят - нейни герой !

User avatar
PostMortem
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 1358
Joined: Sun Aug 23, 2009 10:30 pm
Location: The Crypt

Re: Poetry

Post by PostMortem » Sun Dec 22, 2013 8:06 am

"Шепот"

Сребърен вълк
и хлъзгав път:
„ще се хлъзнеш.“
„...и ще замръзнеш.“


Mentula за Коледата.
Угасват в миг факли, свещи и лампади.
И ето над жалкия гърчещ се рой
със полъх на саван завесата пада
сред вопли, скимтене, вой...
И ангелски сонм отлетява далеко
и с плач възвестява небесний покой,
че тази пиеса се казва " Човекът ",
а червеят - нейни герой !

User avatar
PostMortem
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 1358
Joined: Sun Aug 23, 2009 10:30 pm
Location: The Crypt

Re: Poetry

Post by PostMortem » Thu Jan 02, 2014 9:45 pm

Spoiler
Show
(нещо като вдъхновение от "Финдли")
- Пак проблемите с подутия стомах.
- Стига си се тъпкал вече, да те еба и глупака!
- Не ми говори така, старче, щото ще взема капака...
- С някакъв си ръждясал капак, щеш ти да видиш моя крах? По-добре овари си още боб.
- Искаш да кажеш, че на боба аз съм роб?
- Казвам, каквото е вярно. За мисъл не ща и да чуя.
*

- Още една паница за доброто старо време.
- Келеш си и ще носиш свойто бреме!
- Ти още ли си тук бе, будала?!
- Аз съм само в твоята глава.
*

- Но стига глупости! Не чуваш ли пред нашата врата, някой чука сега?
- В този късен час?
- Ще чука, може би, още час.
- Настоятелен ще да е тоя типаж.
- Че дай да му отворим вече, ега!
- Прав си, че боли ме мен глава.
- Но навън е гъста мъгла!
- Какво общо има това?
*

Пред тяхната врата
стояла сама –
вечността.

02.01.14г.
Угасват в миг факли, свещи и лампади.
И ето над жалкия гърчещ се рой
със полъх на саван завесата пада
сред вопли, скимтене, вой...
И ангелски сонм отлетява далеко
и с плач възвестява небесний покой,
че тази пиеса се казва " Човекът ",
а червеят - нейни герой !

User avatar
PostMortem
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 1358
Joined: Sun Aug 23, 2009 10:30 pm
Location: The Crypt

Re: Poetry

Post by PostMortem » Thu Nov 27, 2014 5:45 pm

***
Аз бях със теб до края,
макар и края да не е далек,
аз молих дълго краля
да ми пусне стъкленица време,
за да те погледам още миг
преди да се завърнем във безкрая.
Миг тревожен, миг печален,
миг на радост и на сладост.
Чакам сенки и кумири вече век,
а ти яви се тъй пред мене –
чиста, земна и небрежна,
а за мене си оставаш стъкленица време
и изгарящата надежда, в сенките
отново да те срещна.


26.11.14г.
Угасват в миг факли, свещи и лампади.
И ето над жалкия гърчещ се рой
със полъх на саван завесата пада
сред вопли, скимтене, вой...
И ангелски сонм отлетява далеко
и с плач възвестява небесний покой,
че тази пиеса се казва " Човекът ",
а червеят - нейни герой !

User avatar
PostMortem
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 1358
Joined: Sun Aug 23, 2009 10:30 pm
Location: The Crypt

Re: Poetry

Post by PostMortem » Wed Nov 04, 2015 11:42 pm

http://www.bukvite.bg/cats13.php?docid=98013

Оказа се, че този конкурс го удължиха до 15-ти този месец, та ако някой си хареса произведението ми, ще се радвам да гласува :)
Угасват в миг факли, свещи и лампади.
И ето над жалкия гърчещ се рой
със полъх на саван завесата пада
сред вопли, скимтене, вой...
И ангелски сонм отлетява далеко
и с плач възвестява небесний покой,
че тази пиеса се казва " Човекът ",
а червеят - нейни герой !

Post Reply