Poetry

Кътче за развихряне на въображението. Рисунки, разкази, поезия... Фен арт по Стивън Кинг - с предимство ;)

Модератор: Ka-tet of 19

Потребителски аватар
Nothingness
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 2346
Регистриран: пон окт 30, 2006 9:12 pm
Местоположение: софия
Контакти:

Мнение от Nothingness » пет дек 15, 2006 10:41 pm

Намерих си тетрадката със старите работи и ще постна едно стихче от първия ми период,когато не харесвах грам себе си и исках да се променя много:

Армия от Мен(леко повлияно от металната банда Chimaira)

Аз спокоен съм и мирен
и неспокоен с дух силен!
Аз вярващ съм и добродушен
и с гняв и злоба опушен!
Изпълнен съм със доброта
и с много лошота!
Имам пъстролика душа,
отровена със лепкава мъгла!

Моята душа е пълна
с много обич,
с много мъка!
Моето сърце е раздвоено,
а в светлата си част опожарено!
Мойта мъка надделява,
мойта злоба побеждава!
Мойта битка във душата
спечелена е от тъмата!

Аз бях родолюбец,хуманист,
сега жесток съм терорист!
Аз прекланях се пред светлината,
а сега едва дочаквам тъмнината!

Аз бях спокоен
...почти...
...смирен!
Сега съм фанатик,
ще изградя
Армия от мен!

Изверги,убийци,обирджии,
повлияни от моите стихии!
Те са жестоки и без нрави терористи!
Мразещи красивото в живота анархисти!

Армия от мен-светът ще обнови!
Армия от мен-ще го покори!
Армия от мен-светът ще ужаси!
Армия от мен-ще го унищожи!

Пп:на лист хартия изглежда по-добре!
Oh, she’s beautiful
A little better than a man deserves
Oh, I’m not insane
Please tell me she won’t change…

Потребителски аватар
DiZZy
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 1291
Регистриран: ср авг 31, 2005 1:22 am
Местоположение: Поляната с мармотите, Алпите
Контакти:

Мнение от DiZZy » нед яну 07, 2007 2:45 pm

Не си падам по рими, ама това си е кефещо, обичам неща свързани с протеста срещу всеки и всички. :p И Chimaira харесвам, а това е голям плюс. Личи си, че си изпитал много мъка, отклоняваща се леко към агресията на моменти и се надявам тея работи да са си останали дълбоко в миналото. Покажи ни още, не бъди скромен :)

Потребителски аватар
DiZZy
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 1291
Регистриран: ср авг 31, 2005 1:22 am
Местоположение: Поляната с мармотите, Алпите
Контакти:

Мнение от DiZZy » нед яну 07, 2007 3:50 pm

Разни размисли, лишени от оригиналност, понякога и от смисъл, изпълнени с мъка, останали в миналото. Който му хареса и си даде труда да го прочете, може и да остави коментар. Това е ;)

3am
***
Слушай как сърцето ми бие толкова яростно, че не мога да чуя дъждовните капки навън. Това ме прави толкова слаба, без теб просто падам на колене и кървя. Ти открадна абсолютно всичко, което някога притежавах. Единственото нещо, което нямах, беше сърцето ти. Затова сега се разходи из моята буренясала градина и се превърни в мен.

Кой каза, че живота трябва да има смисъл?
***
Какъв е смисълът на живота? Майната му. Никой не знае, така че защо да си правиш труда въобще и да питаш. Заглеждаш беглите и мъгляви маркировки по пътя. Извръщаш глава настрани и плачеш толкова силно, че когато отново се изправиш, не можеш да виждаш ясно. Обръщаш се, хващаш някакво списание и чаша от 250ml с 'три в едно' и се усмихваш. "Как се чувстваш днес", те питат и като някакъв роботизиран призрак чуваш собственият си статичен и монотонен глас да казва "добре", въпреки че ти знаеш че не си, просто никой не е в състояние да го признае пред себе си в днешно време.

Всички казват "добре съм", когато едиственото нещо, което се върти из главите им е "мразя този свят толкова силно, че само-омразата ми е като едно мъничко зрънце пясък на брега на плажа..."И докато съм на темата, не съм виждала морето от векове. Може би трябва да го посетя отново преди да умра. Майната му. Твърде съм мързелива. Подайте ми пистолета.

Разбиваш сърца просто за забавление, защото нека си го кажем...по дяволите, те така или иначе ще бъдат разбити, има ли някакво значение кога, как, или от кого. И само Господ може да знае, че и ти имаш достатъчно опит в падението. Кървял си толкова много, че е живо чудо как все още имаш някаква кръв във вените си.

Мислиш, че все още помня времето когато се мотаех наоколо с хората, които обичах...Къде са те сега и защо всички те ме изоставиха, дори не мога да си спомня.

Кашляш...кръв смесена със спомените за това колко прекрасни бяха нещата едно време. Дори не мога да кажа името ти без да плача, колко ли жалко е това, станала съм толкова патетична в твое отсъствие.

Ти..ти си единственото и най-доброто, което някога съм имала. Знаех това, както като малка знаех за рицарят с белият кон и 'имало едно време' и сега наистина имам и времето и възможността да осъзная точно колко ми липсваш и каква част беше ти от мен. Ти не ме искаш обратно и аз напълно те разбирам, прецаках те толкова жестоко, че дори и аз не искам самата себе си повече.

Толкова се уморих да чупя неща, които нямам способността да поправя. Но ти не можеш да разбереш, аз съм задължена...просто нямам контрол над собственото си сърце повече.

Стоим до късно в твоят едностаен ад, броим бягащите сенки по тавана и се превръщаме в своите най-върли врагове по начини, които не мога да обясня или разбера. Затова притисни ме до стената и ме питай всички онези въпроси, на които не мога да отговоря, просто защото яростта в гласа ти ме кара да сложа край на всичко веднъж завинаги. Толкова отчайващо силно го желая, така че те моля...мотивирай ме, по дяволите.

Питай ме защо съм жива и аз най-честно ще ти призная, че цялата шибана работа е една жестока шега. Затова давай... присмивай ми се в тъмнината и се взирай в мен отдалеч. Защото, ако наистина съществува Господ, заклевам се, това е последният път, когато ще трябва да ме изтърпиш.

Затова ела и поседни до мен на това полу-оправено легло, постави ръката си върху моето рамо, където е някак неудобно и ми позволи да облегна глава до гърдите ти, докато ми задаваш риторични въпроси в 3 през нощта.

Потребителски аватар
DiZZy
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 1291
Регистриран: ср авг 31, 2005 1:22 am
Местоположение: Поляната с мармотите, Алпите
Контакти:

Мнение от DiZZy » пон мар 19, 2007 11:39 am

Котето ми почина преди 2 дена... 14 години, това е повече от половината ми съзнателен живот. Не познавам живота без него, всичко е толкова ново и странно плашещо. Той ми беше брат, приятел, понякога даже и любим. Беше част от семейството, нашето общо детенце, което ни обичаше безрезервно, без условия и без да се интересува какви сме. Сега се обръщам да го търся и него го няма...малкото му рижаво телце вече няма да ме захапва за краката когато иска нещо, няма да ми мърка като иска компания, няма да спи в краката ми нощем... ще спи вече в своето собствено легло, самичко и завинаги. Поредната черна дупка, през която единственият път навън е право през ядрото и, по дългият и мрачен път към самолечението. Толкова много плаках, че все още се удивлявам на човешкият организъм - от такава дехидратация би трябвало да съм се спаружила като краставица под августовско слънце. Къде тоя късмет...
Чувствата са лайна. През половината от живота си се моля да не съществуват; да са просто поредното бяло петно. Животът щеше да толкова лесен, неусложнен. Казват, че удоволствието си струва болката. Вече не съм убедена в това, честно да си призная...
Визуална поезия, ако съществува такова нещо? Или по скоро остатъчните боклуци на съзнанието ми? Всеки сам решава. Посвещавам това на него. Животът без теб никога няма да е същият, братко мой...обичам те!

http://snimka.bg/photo.php?photo_id=2383754
http://snimka.bg/photo.php?photo_id=2384796

П.С: И знаете ли кое е идиотското в случая, тези снимки ги правих точно 2 дена преди той да си отиде. Колко подходящо, нали? Съдбата е грозна, деформирана и саката кучка!

Потребителски аватар
Nothingness
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 2346
Регистриран: пон окт 30, 2006 9:12 pm
Местоположение: софия
Контакти:

Мнение от Nothingness » пон мар 19, 2007 7:27 pm

Поднасям съболезнованията си!!! :cry:
Помня как се прозяваше от монитора ми,в краткото време,в което ми беше на уолпейпъра!Голям сладур е бил с това счупено зъбче :) .А пък чувствата са много хубаво нещо...ти си си го обичала и той си е бил винаги до теб-и в добро и в зло!Носталгията е най-хубавото чувство за мен!Когато чувствата избледнеят е по-кофти...всички чувства трябва да се изживеят,така благодарим на хората и останалите същества,които ги пораждат у нас...
Oh, she’s beautiful
A little better than a man deserves
Oh, I’m not insane
Please tell me she won’t change…

Потребителски аватар
DiZZy
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 1291
Регистриран: ср авг 31, 2005 1:22 am
Местоположение: Поляната с мармотите, Алпите
Контакти:

Мнение от DiZZy » чет апр 05, 2007 1:14 am

Усамотение + 3 бири + 1 ударен палец и синина на лявото копито. А... и Dropkick Murphys. Много неподходяща музика. Ама то и момичето е неподходящо, така че няма проблем :D Критиците могат да се наредят в колонка и да ми цункат задника :lol:

Брайлова азбука за сетивата

Обещанието за дъжд -
Гъст и влажен под босите нозе -
Просмускващ се в кръвожадната земя,

Капещ надолу през пукнатините,

Съсирващ се между гърчещите се тела.

Обещания, потапящи се надолу
В прахта, свити
В безмилостният юмрук на мъките.

Разсейващи се в кървави потоци,
Задушаващи викове в гръдната кухина;

Мъжествена миризма, влачеща се тържествено,
Сурова и властваща;
Потта на езичниците.

Праисторически спомени

Подхвърляни между хлъзгави длани
И смазвани под ходилата,
В подсъзнателният ритъм
На съществуването.

Потребителски аватар
Nothingness
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 2346
Регистриран: пон окт 30, 2006 9:12 pm
Местоположение: софия
Контакти:

Мнение от Nothingness » пет апр 06, 2007 3:54 pm

Буквално ме смрази :shock:
Хипер брутално е това писание...имам чувството,че и признанието на Кайн да прочета,и то ще ми се стори по-леко от твоето!Наистина е много добро :)
Oh, she’s beautiful
A little better than a man deserves
Oh, I’m not insane
Please tell me she won’t change…

Потребителски аватар
DiZZy
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 1291
Регистриран: ср авг 31, 2005 1:22 am
Местоположение: Поляната с мармотите, Алпите
Контакти:

Мнение от DiZZy » съб апр 07, 2007 1:49 pm

:smt058
Наистина ли звучи толкова тежко, обаче :smt017 Всъщност аз го намирам за доста странно, никога преди не ми се беше случвало да седна да пиша и да излиза нещо подобно. Определено ми е от любимците...

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18549
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Мнение от deadface » нед апр 08, 2007 6:24 am

Да, добро е :)
Ето нещо по-разведряващо:

***
Изображение

Потребителски аватар
DiZZy
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 1291
Регистриран: ср авг 31, 2005 1:22 am
Местоположение: Поляната с мармотите, Алпите
Контакти:

Мнение от DiZZy » ср апр 11, 2007 5:46 pm

Приискаха ми се разни неща :oops: , жалко че моят човек повече си пада по Heroes :lol:

Потребителски аватар
DiZZy
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 1291
Регистриран: ср авг 31, 2005 1:22 am
Местоположение: Поляната с мармотите, Алпите
Контакти:

Мнение от DiZZy » пон юни 11, 2007 3:21 am

Днес е от онези странни дни, в които знаеш, че ще напишеш нещо и то ще има смисъл...поне за теб. Е, днес седнах на една пейка край моренцето, загледах се във вълните, заслушах се във вятъра и се опитах да игнорирам тълпата гълчащи деца наоколо, спомних си малко от живота досега и...това се получи

Програмата

Иисус седи тук
Самотен в стъклената чаша,
Пречупвания на миналото,
Които не продължават;
Граничната линия е посипана с пепел сега
И ние стоим без всякакъв страх
Да живеем;
Но всичките трупове
Просто рухват под нас
Зъби впити като камъни
През сито.
И вчера,
Вчера....
Къде е нашето вчера?
Старо и съсухрено каквото винаги е било.
Tревожен и вълнуващ
Живота в канавката
Разбъркващ зрънцата
С катрана.
Но пътеката е безкрайна,
Изтъняла и тежка.
Ако само знаех,
Че времето ще заличи
Всичко това.
И ни делят само 12 стъпъла
Докато си най-накрая у дома.

Потребителски аватар
DiZZy
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 1291
Регистриран: ср авг 31, 2005 1:22 am
Местоположение: Поляната с мармотите, Алпите
Контакти:

Мнение от DiZZy » пон юни 11, 2007 3:26 am

Още едно и повече няма да досаждам, обещавам.
За борбеният дух, който е във всеки един от нас.

Стоманена Пепеура

Срещу светлината, неясна, но толкова ослепително бяла
От лекият процеп оставен от вратата на терасата,
Чувам пърхането на крила, в мъркащият мрак
Това е чувство, изпитвано и преди.
Пробуждаща се светлина,
Пръскащи се сенки,
Шепнещи пословици в главата ми,
Тръпнещото от ужас отчаяние,
Унищожение, сътворение...
Издишащи от оловната ми глава.

И в този мрак
Аз я гледах как страда
Махаща с криле обезумяла срещу стъклото
Сенките създават клетка от стомана
И решетки, през които тя не може да премине.
Чувам я как се удря в стъклото,
В отчаян опит да бъде свободна
Слънцето осветява с лъчите си едно малко кърваво петно.
Нарисувано от нежното и тяло.

Гледах как течността
Блика от микроскопичните вени,
Осветена от бледото слънце,
В нежен дъжд.
Движенията и са статични
Грациозно, тя се предава
Знаейки, че тази единствена битка,
Не може да спечели.
Гледах я как губи равновесие...

Позволих и да умре,

Сбогом,
Сбогом,

Моя Стоманена Пеперудо.

Потребителски аватар
DiZZy
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 1291
Регистриран: ср авг 31, 2005 1:22 am
Местоположение: Поляната с мармотите, Алпите
Контакти:

Мнение от DiZZy » ср авг 01, 2007 9:24 pm

Отче наш

От пиадестала
Света е просто бардак
Където нашите самоличности са предопределени
От сгъвката на портфейлите;
Гъбата на срама
И отворените ковчези.

Нека дойде твоето царство
Нека дойде твоето царство

Религия прокрадваща се
В пиянските кавги на улицата.

Избави ни от злото...

Различаваме себе си кристално ясно
Сред армии от тромбозни копия
Сред осемнадесет часовите смени...
На всяка седалка.

И през урагани ние крачим непоколебимо
Като живите мъртъвци
Бащи и синове
Неспособни вече да разберат
Ролите си.

За теб е царсвтото...

И в очите
На всеки пътник
Преминал покрай масовата истерия
И кокаиновите магистрали
Се таи определен вид страх.

И прости на нас нашите прегрешения...

Страх който погребва самият себе си
Във всяка стъпка
Във всеки жест
Във всяка мисъл

И не ни въвеждай в изкушение
И не ни въвеждай в изкушение
И не ни въвеждай в изкушение

Докато слагаме край на самите себе си
Във вани
И градинки
До самите си легла
Като синьо екранни енигми

Избави ни от злото...

Ти и само ти трябва да прекрачиш отвъд,
Да видиш света
От пиедестала

Избави ни от злото...

Мъже, като вчерашни
Хлорни изпарения, носещи се
По тъмните улички и
Стичащи се надолу по канала.

Потребителски аватар
DiZZy
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 1291
Регистриран: ср авг 31, 2005 1:22 am
Местоположение: Поляната с мармотите, Алпите
Контакти:

Мнение от DiZZy » пон авг 13, 2007 11:41 am

Не знам дали някой въобще ги чете тея работи, но ако все пак има спотайващи се фенове... ето още 2 пресни. Вчера беше бахти прецаканият ден :?

Лепилото, което те кара да останеш



Когато се събуди клепачите ти бяха затворени, слепени един за друг с лепило...

Животът ти беше просто една разходка в парка
Докато дърветата се събличаха в съзвучие
И вкочанени те се извисяваха-
Като странни авиодиспечери
Известяващи за мрака на нощта.
И докато ти вървеше
С твърда крачка
Света се трансформира в зима
Сякаш за теб това беше най-прекрасната метаморфоза.
Но когато обърна глава назад през рамо
Усети студеният дъх впримчен в гърлото ти
И Земята - цялата тази бяла безформена маса...
Не знаеш как да се върнеш обратно
.


*****

Самата сърцевина прокапва - хлъзгава и пълна с вар и ръжда;

Изгнила на местата
Където блуждаеше едно свежо лице
И взе по-добрата част от мен.

Отчупила бих евентуалната коричка
Само за да го намеря; бързото завръщане
Един последен полет към дома

На сцената ние борим се с мъртвите
И оплакваме живите
Взираме се в лицата, които не отвръщат
И се чудим
Дали някой друг
Може да помирише

Гнилото.

Потребителски аватар
DiZZy
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 1291
Регистриран: ср авг 31, 2005 1:22 am
Местоположение: Поляната с мармотите, Алпите
Контакти:

Мнение от DiZZy » съб дек 22, 2007 7:40 pm

Това се получава като резултат от шибаното безсъние :roll: :|

Напоследък толкова много обикалях и се взирах, че вече не усещам как краката ми докосват пътя... Мисля, че животът е горе-долу същата помия. Кръв, голота, предразсъдъци, изнасилвания, убийства - давайте ги насам. Всички са толкова сковани и безчувствени. Всички гледаме, но никой не вижда.

Ритни ме във корема, бременна съм с твоят грях,
Той дере и пълзи по вътрешностите ми
Като че ли иска да проникне по-дълбоко...
Изстъргва суровите стени докато слюнката ми стане червена.
Нощем аз му тананикам погребален марш-
А той в отговор рита апатично.
Изяждам света, изяждам го за двама,
Бременна съм с болка
Но да те нося в себе си, само това ми остана.

Потребителски аватар
Nothingness
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 2346
Регистриран: пон окт 30, 2006 9:12 pm
Местоположение: софия
Контакти:

Мнение от Nothingness » нед дек 23, 2007 1:16 am

Четейки стиховете на Дезката,се затъжих за изгубената ми муза и реших и аз да постна едно старо стихче:

Кралица на Драмата

Имаше една жена,
интересна беше тя!
Чаровна хубава мома,
а в душата й-тъма!

Сама ли бе израсла тя-незная,
малтретирана била ли е-гадая!
Адски тъжна бе горката,
с тялото продаваше си тя душата!

Бой тя много пъти беше яла,
физическата болка бе преодоляла!
Но психиката нейна крехка и чуплива бе,
желание нахлу във нея,досущ като страха в дете!

Да живее ли-живот ли бе това?
С нетърпение тя очакваше смъртта!
Агонията властваше над нейния живот,
и тя реши да разчупи този хомот!

Най-добрият й приятел,това бе самотата!
Раздели се тя с него и пръсна си главата!

Кой ли забеляза таз нищожна липса?
Сама бе тя в живота,сама и след това!

Имаше една жена,незнам защо изчезна тя,
самозаличи се от света!
Какво за нея бе животът?
Със сигурност ще кажа-преход към смъртта!
Oh, she’s beautiful
A little better than a man deserves
Oh, I’m not insane
Please tell me she won’t change…

cupakabra
Childe
Childe
Мнения: 58
Регистриран: вт сеп 11, 2007 12:18 am
Местоположение: Плевен

Re: Poetry

Мнение от cupakabra » нед яну 06, 2008 11:44 pm

Ето едно стихче и от мен.С него започва и разказа ми Чистачът на вселената.Има го по горе.




Гарвана грачи грозно на клона
на върха на дърво с изсъхнала корона
очите му черни блещукат от злоба,
от ада дошъл е с черна прокоба
над грешния свят да разпръсква отрова….
Гарвана грачи грозно на клона,а на
главата му черна блести златна корона

Потребителски аватар
Nothingness
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 2346
Регистриран: пон окт 30, 2006 9:12 pm
Местоположение: софия
Контакти:

Re: Poetry

Мнение от Nothingness » пон яну 07, 2008 2:56 pm

А и аз днеска драснах едно текстче,защото много се повлиях от една тъжна статия във вестника за една жена,която при раждането изпада в кома и плаче насън,мъмрейки за бебчето си и така вече 2 години :(

Една жена при раждане изпаднала във кома.
Все пак бебето излязло от нейната утроба!
Оживяло то горкото,плачело за мама,
но за него досега майчина прегръдка няма!

Тя спи-и на сън крещи!
Малкото бебче до нея лежи!
Но няма сили тя да го прегърне...
Тя спи...(Припев)

Животът й сега е тъмнина
и на кревата си отново е сама!
Лежи и няма сили клепачи да помръдне,
а в съня си се мъче бебчето да прегърне!

(П)

Нейните роднини тъжни продължават да се молят.
Репортери със светкавици опитват очите й да отворят.
Синът й вече е навършил две години,
а на нея,може би,остават още мрачни дни.

(П)

Тя е още в капана на съня!
Не може тя да се измъкне-даже през деня!
Спи дълбоко тя и бебчето сънува
и на глас плаче,щом близките си,сякаш от отвъдното чува...
Oh, she’s beautiful
A little better than a man deserves
Oh, I’m not insane
Please tell me she won’t change…

Потребителски аватар
DiZZy
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 1291
Регистриран: ср авг 31, 2005 1:22 am
Местоположение: Поляната с мармотите, Алпите
Контакти:

Re: Poetry

Мнение от DiZZy » вт яну 08, 2008 8:45 pm

Tц, ако му измислиш музика ще стане баси депресарската песен :?

Потребителски аватар
Dime
Childe
Childe
Мнения: 70
Регистриран: пон дек 24, 2007 11:25 am
Местоположение: Стара Загора

Re: Poetry

Мнение от Dime » вт яну 08, 2008 10:09 pm

Nothingness, знам го случая... много тъжна работа... интересно произведение си написал

Отговори