Дата и час: Нед Фев 25, 2018 9:07 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 5 мнения ] 
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: Пон Фев 11, 2013 3:44 pm 
Offline
Dan-Tete
Dan-Tete

Регистриран на: Вто Май 05, 2009 1:40 pm
Мнения: 719
Местоположение: Велинград
:smile: Това написах през последните седмици. Няколко пъти го доработвах и преправя. Просто един научно фантастичен разказ, без никакви претенции :smile:

Разказ

Тао сънливо примигваше пред монитора. Сухотата в очите го дразнеше и на всеки няколко минути задрямваше и главата му клюмваше към гърдите. Това го стряскаше и той мигом се ококорваше срещу скучните празни монитори, ядосан на навалящата го дрямка.
– Е, няма да го бъде така – заключи накрая философски и се надигна от удобното капитанско кресло. Затътри се по коридора към малката столова на кораба, където беше монтирал кафе машината. Струваше си човек да погледне тази машина. Неговата гордост. Беше я купил от някаква разпродажба и след грижлива реставрация беше заела видно място в столовата на разузнавателния крайцер „Нефрит”. Блестящо червена, оригинална кафе машина от земята. Тао зареди кафето собственоръчно с вниманието и прецизността на сапьор.
След няколко минути се настани с доволен вид и чаша ароматно кафе обратно на поста си. Зазяпа се отново в пустите монитори и пълзящите по тях колонки с информация. Комуникационният монитор започна да мига в жълто и се включи тиха аларма. В средата на командната зала се появи холограмата на централния компютър. В случая Тао си беше избрал образа на невисок мускулест мъж с брада и камуфлажна униформа.
- Здрасти Чък - обърна се Тао към холограмата. - Новини ли имаш?
- Да капитане. Има повикване от централата на „Империъл Трежърс” – отвърна холограмата с неочаквано жив и приятен глас.
- Виж ти, сетил се някой за добрия стар Тао. Пусни го на монитора.
На екрана се появи красива руса жена в стилна сива рокля.
- Мадам - Тао кимна почтително.
- Здравей, капитане - усмихна се жената от екрана. - Как я караш?
-- Не мога да се оплача- ухили се Тао. - Имам хубаво кафе, много звездни каталози за преглед и приятен събеседник - кимна към аватара в униформа зад себе си. Дамата отсреща се засмя.
- Аз всъщност исках да проверя какви са ти плановете, за да попълня месечната справка.
- Ами сега летя към система Сигма 214. Има отбелязана в каталога звезда Клас G, в чиято орбита има планета от земен тип. Ще я сканирам и ще направя някои проучвания. Имам чувството , че там ще излезе нещо интересно. Чък даже е сигурен в това - усмихна се Тао и посочи към холограмата на компютъра. - После се прибирам обратно на Терион за ремонт на кораба и малко почивка.
- Добре, вписвам го в справката и те оставям. И успех, капитане. - Дамата помаха с ръка и образът й изчезна от монитора.

_________________
Изображение DIMMU BORGIR http://www.youtube.com/watch?v=dw_T9pJ728U
Голям, зъл LEO https://www.youtube.com/watch?v=67m2yvR_GTs


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Пон Фев 11, 2013 4:05 pm 
Offline
Dan-Tete
Dan-Tete

Регистриран на: Вто Май 05, 2009 1:40 pm
Мнения: 719
Местоположение: Велинград
Тао беше капитан и екипаж на малкия разузнавателен крайцер „Нефрит” . Славеше се като един от най-добрите търсачи на ценни ресурси в концерна, за който работеше. А това беше наистина могъщ и богат концерн. Държеше правата и продаваше едни от най-качествените и рядко срещани природни ресурси и суровини в галактиката. Несинтетични редки суровини и материали се продаваха по аукциони и борси на умопомрачителни цени. Сега Тао беше на поредния си рейд в слабо изследвания Гама Квадрант, където нюхът му подсказваше, че ще открие нещо голямо.
Наближаваше една звезда почти близнак на земното слънце, с пет планети и астероиден пояс. Четвъртата планета беше картотекирана като „земен тип” и именно към нея беше насочено вниманието му. Въведе команди в навигационния компютър за влизане в орбита и се запъти обратно към столовата да си приготви закуска. Поръча на репликатора плодов сок и хотдог и седна пред огромния панорамен илюминатор на столовата. Това беше едно от любимите му забавления. Да похапва пред истински илюминатор и да съзерцава звездите, пръснати като шепа сребърни монети в безбрежния космос. И най-добрият монитор не можеше да се мери с един класически илюминатор и очарованието, което предлага. На няколкостотин метра от илюминатора профуча малък нащърбен метеорит. След секунда кораба потръпна от подобния на кашлица изстрел на противометеоритното оръдие.
- Горе Чък добре ще се позабавлява - измърмори Тао и се усмихна при мисълта за настървено стрелящия аватар в оръдейната кула. Компютърът на Нефрит си имаше характер и стрелбата по метеорити му беше нещо като запазена марка. Самият Тао изобщо не можеше да се конкурира с него в стрелбата и за това винаги му отстъпваше тази дейност. Докато си изяде сандвича, оръдието се изкашля още няколко пъти.
Половин час по-късно Тао беше отново на мостика и наблюдаваше с възхищение умелите маневри на автопилота. След безпроблемното, благодарение на точната стрелба, преминаване през метеоритното поле корабът се готвеше да влезе в орбита.
Тази планетата не беше голяма красавица. Според данните на скенерите мръсносивите петна бяха отровно солени водни площи, а сиво-зелените бяха заети от рехава растителност и обширни степи с остра трева. Имаше и големи жълтеникави петна, които бяха много сухи и горещи пясъчни полета.
– Боже, каква пустош – промърмори под нос Тао, докато тесните му, подобни на цепки очи се взираха в кадрите от повърхността. Нищо съществено, което да ти привлече вниманието и въпреки това трябва да има нещо тук. Много странни бяха данните от детектора за безценния Товар №13. Не отчиташе наличието на никакви подземни източници на въпросния ресурс. Явно щеше да се наложи да кацне на планетата и лично да направи някои проверки. Огледа внимателно данните от сканирането на повърхността и реши да се приземи до едно неугледно селище, което скенерите бяха регистрирали.
Според архивите планетата беше населена с примитивни хуманоиди в начална фаза на използване на прости метални сечива. Раса примитивна, но неагресивна и добронамерена. Животът на планетата не беше лек и местните племена се радваха на всеки кораб. Планетата беше доста отдалечена от търговските трасета и това, заедно с липсата на ценни ресурси, я правеше още по-изолирана и незначителна.
Тао реши да вземе със себе си най-чувствителния преносим детектор, с който разполагаше. Той не беше претенциозен и освен хубавото кафе нямаше други кулинарни изкушения, така че багажът му се събираше в една малка раница. Докато направи проучванията си на повърхността кораба, щеше да сканира от орбита, управляван от компютъра. Въведе необходимите корекции в навигационната система на крайцера и се запъти към трюма, където беше малката разузнавателна совалка, с която щеше да кацне на планетата. Холограмата го изпрати до люка и козирува със сериозно изражение.
- Да пазиш къщата, Чък - провикна се Тао и захлопна люка на совалката. Аватарът вирна палец с усмивка.
Полетът до повърхността протече гладко, с изключение на леката турбуленция на около 10 000 метра височина. Совалката имаше на борда си мощен радар, както и много добра инфрачервена система за наблюдение. Тао описа няколко широки кръга над местността, преди да се насочи за кацане. През целия полет уредите не откриха нищо интересно. Машината направи прецизен заход и кацна почти в центъра на една поляна в покрайнините на избраното от него село.
Капитан Тао огледа внимателно околността, както и данните от сензорите и научната апаратура. После остави двигателя в режим „готовност” и тромаво се спусна по трапа до опърлената трева. Лекият ветрец донесе дъх на плесен и това го накара да сбърчи гнусливо нос.
– Ама че гадост – измърмори той. Огледа хилавите храсталаци наоколо и се взря в сламените колиби на селото. Изглеждаха неугледни и не особено здрави. Насред селото се извисяваше странна конструкция. Приличаше на скелет на пирамида и беше построена от добре одялани дървени трупи. От върха на конструкцията, окачена на дебело въже висеше грубовата камбана.
– Това ще да е някакъв храм – изрече на глас Тао и бавно закрачи към селото.
Докато вървеше по песъчливата пътека, иззад колибите плахо започнаха да се показват обитателите на селцето. Приличаха малко на земните маймуни, но телата им бяха с пропорции по-близки до човешкото тяло и не така окосмени. Имаха ъгловати кокалести чела и умни, почти човешки очи. Тао вдигна ръка и заговори бавно и отчетливо на хуманос.
– Аз съм капитан Тао и ви желая мир и благоденствие!
Местните се спогледаха и зашепнаха нещо неразбираемо помежду си. Един от тях, облечен в износена сива роба, излезе напред и го поздрави на завален хуманос.
– Мир и здраве и за теб, чужденецо. Нашият свети отец Деймиън е от вашия народ и ще се радва да те заведем при него.
Тао примигна учудено , но не каза нищо. Махна неопределено с ръка и тръгна бавно към храма с камбаната, където предполагаше, че е въпросният пресвети отец. Тълпата го последва на почетно разстояние. Човекът в сивата роба вървеше редом с него и скришом го оглеждаше.

_________________
Изображение DIMMU BORGIR http://www.youtube.com/watch?v=dw_T9pJ728U
Голям, зъл LEO https://www.youtube.com/watch?v=67m2yvR_GTs


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Пон Фев 11, 2013 4:10 pm 
Offline
Dan-Tete
Dan-Tete

Регистриран на: Вто Май 05, 2009 1:40 pm
Мнения: 719
Местоположение: Велинград
Тао мислено се поздрави, че не взе оръжие. Би изглеждал нелепо и агресивно. Вървяха мълчаливо по пътя към храма и Тао се вслушваше в хрущенето на стъпките си и оглеждаше подозрително околността.
Стигнаха до една доста по-голяма и спретната колиба не далеч от дървената пирамида. Висок и слаб старец стоеше до входа на колибата, стиснал красиво резбован дървен жезъл.
– Добра среща, пътнико – каза той със спокоен плътен глас и без никакъв акцент. – Добре дошъл в скромното ни село. – Аз съм отец Деймиън, върховен жрец на Трите луни.
Тао внимателно огледа поизносеното лилаво расо на отеца и се взря в извезаните на качулката му три светлосиви луни.
– Добре заварил, отче – отвърна Тао. – От много години не бях чувал нищо за вашата секта. Не знаех, че сте се заселили тук.
– Религиозният съвет ни прокуди от владенията на Републиката – промърмори смръщен отецът. – Но да не говорим за религия сега. Търговската федерация ни разреши да се заселим на тази бедна планета. Сега на никого не пречим.
Тао вдигна помирително ръка.
– Отче, това са си ваши дела. Не ви съдя. Летя на товарен кораб и случайно попаднах тук. Имам проблеми с опреснителите за вода и реших да видя дали мога да попълня запасите си при вас.
Отецът поглади замислено побелялата си брада.
– С удоволствие бихме ти помогнали, капитане. Но водата ни е лоша. Понякога хората боледуват. Тук подземни води не сме намерили и наливаме вода от реката. – Отецът пъхна ръка под расото си и извади животински рог с дървена тапа. – Ето, тази е от най-хубавата – каза той и подкани Тао да пие. Тао отпи малка глътка и с мъка се сдържа да не повърне отвратителната вонлива течност.
– Уф, наистина не е добра – каза той с кисела гримаса. – Май ще се наложи да се добера до някоя ремонтна база. Трябва да помолите Търговската федерация за помощ… Сигурен съм, че биха ви помогнали.
- Трябва да се справяме сами. Тук няма нищо ценно за търговците - каза отецът с тъжно изражение. - Живеем скромно, в пост и молитви.
Капитан Тао се разходи още малко из селото и околността. Разгледа малката ферма за териански муфлони и го почерпиха мляко, което той с извести резерви изпи. Заравя ръце в пръстта и оглежда растенията. Забиваше сондата на скенера дълбоко в земята. През цялото време отец Деймиън го придружаваше и разказваше скучни истории за религиозната секта, как се преселили на планетата и за строежа на това, както и на няколко други села. Тао пожела да разгледа и храма, но му забраниха да пипа камбаната.
- Много е древна - обясни отецът. - Донесли са я още от старата Земя на праотците ни. Затова може да я докосва само жрец.
Тао вдигна помирително ръце и се отдалечи от реликвата.
- Но пък ще се радвам да ми гостуваш за обяд в скромната ми обител, капитане. - Жрецът с усмивка посочи към дома си.
След оскъдния обяд в колибата капитан Тао се сбогува припряно с отеца и жителите на селото. Подари на Деймиън красивия си сгъваем нож и кутия протеинов концентрат на кубчета. После забързано закрачи към совалката, като пътьом прегледа данните от детектора, който през цялото време беше сканирал района.
– Нищо, нищо и нищо – изръмжа ядосано Тао, докато го напъхваше обратно в раницата.
Совалката си стоеше на поляната, вирнала нос към сивеещото небе. Той се изкачи по трапа в кабината. Огледа внимателно бордното табло и пусна програмата за предполетна подготовка. Минути по-късно совалката беше във въздуха, отлетя с рев и пламъци, постепенно се превърна в малка сребърна точка и накрая се стопи в притъмняващото небе, забързана към очакващия я в орбита крайцер.
Отец Деймиън проследи с поглед отлитането на совалката и с широка усмивка влезе в колибата си. Измъкна изпод расото елегантен титанов таблет и докосна иконата за криптирана връзка. След секунди на дисплея се появи приятно мъжко лице с посивяла коса.
– Е, това е, Джеймс, „приспахме” скаута. Мисля, че никой няма да се весне скоро тук – изръмжа в микрофона отецът.
– Значи да изпращам вече първия кораб? – попита човекът от дисплея.
– Изпращай, и то по-бързо. Да лети в скрит режим, докато скаутът се отдалечи от звездата. Да не провалим прикритието. По-късно ще ни трябват още няколко.
– Браво, полковник, пардон – отче – захили се човекът от таблета. – Този път отвяхме конкуренцията. – Той разклати пред лицето си кристална чаша с прозрачна течност. – Митичният Товар №13– минерална, идеално чиста вода. Впрочем лабораторните резултати са умопомрачително добри. Хонорарът ще те накара да се усмихваш цял месец.
Отецът полковник се засмя и прекъсна връзката. Напъха таблета под расото, после излезе навън и се огледа. Около пирамидата се суетяха маймуноподобните местни жители.
– Ей, вие там – викна им Деймиън. – Когато крайцерът излезе от обсега на широкообхватните сензори, изключете заглушителя. – Посочи към грубата камбана на олтара. – Гълта много енергия.
От една колиба излязоха няколко мъже и недвусмислено размахаха лъчеметите си към обитателите на селото.
Малко по-късно, на няколкостотин хиляди километра от планетата един голям метеорит се отдели от своите ръбести събратя и бавно пое към планетата.
***

_________________
Изображение DIMMU BORGIR http://www.youtube.com/watch?v=dw_T9pJ728U
Голям, зъл LEO https://www.youtube.com/watch?v=67m2yvR_GTs


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Сря Фев 13, 2013 11:27 pm 
Offline
Dan-Tete
Dan-Tete

Регистриран на: Вто Май 05, 2009 1:40 pm
Мнения: 719
Местоположение: Велинград
Совалката се сближи с крайцера и прецизно се вмъкна през люка на товарната рампа. Тао изключи бордните системи и нарамвайки раницата си, се отправи към мостика на „Нефрит”. Аватарът го чакаше с чаша току-що сварено кафе.
- О, кафе! - Тао пое чашата. - Ако знаеш какви гадости пих долу…
- Откри ли нещо интересно, капитане ? – поинтересува се холограмата.
- Нищо, абсолютно нищо – отвърна замислено Тао. - А само по себе си това вече е нещо. Такива нулеви данни са направо странни.
- За всичките навъртяни обиколки на орбита, корабът също не засече нищо - отбеляза аватарът. - Значи пътуването беше напразно.
- Не съвсем. Не още. - Тао се усмихна. - Имам изненада.
- Изненада? - Холограмата го погледна въпросително.
- Посях няколко разузнавателни сонди, преди да кацна до селото. Сега ще се отдалечим от планетата, все едно си отиваме, и ще чакаме. Сондите дават добър сигнал до сто милиона километра. Ще се помотаем на осемдесет-деветдесет милиона километра от планетата и ще видим какви данни ще получим.
- Хитър ход - отбеляза аватарът.
- Мисля, че няма да чакаме много дълго - отвърна Тао.
Половин час след като се отдалечиха на необходимото разстояние, приемният модул на крайцера сякаш полудя. Информацията от сондите ги заля като приливна вълна. Тао прехвърли информационния поток към таблета си. Докато потриваше нервно брадата си, лицето му добиваше все по-тревожно изражение.
- Така значи, там има много мощен заглушител на скенери. Сега не работи. Засичам също няколко генератора и три сонди за вода. Има поне три много големи източника на гореща вода от голяма дълбочина. Има и карстови извори.
- Това е сериозна работа - аватарът повдигна вежди.
- Да - отвърна Тао. - Освен това използването на военни технологии, като този заглушител е абсолютно незаконно. Тези долу на планетата нарушават поне три конвенции.
- Капитане, някакъв доста голям метеорит се движи към планетата прекалено разумно и управляемо - посочи холограмата към един от екраните. - Това е като движение на космически кораб.
- Това е кораб, драги приятелю - отбеляза капитанът. - Военен 3Д камуфлаж, поредното нарушение. - Сега вече ще се свържа с централата. Дай ми канал за връзка с лейди Калахън, Чък.
Малко по-късно на комуникационния дисплей се появи сънената шефка на „Империъл Трежърс”и член на правителството, като с привични движения оправяше косата си.
- О, капитан Тао?
- Мадам, извинете за късния час, но не търпи отлагане - започна капитанът. - Попаднахме на страхотна находка. По първоначални данни има няколко отлични водоизточника.
- Но явно има проблем?
- Да, госпожо. На планетата има конкуренти. Всъщност са си чисти контрабандисти - каза Тао. - Използват военни заглушители и други технологии. Това, както знаете, е абсолютно незаконно.
- Явно се опитват да заобиколят законите и да лишат местните от полагащия им се дял от концесиите за добив - отбеляза лейди Калахън. - Още сега ще се обадя на адмирал Кимура да изпрати някоя от фрегатите си към вас.
Капитан Тао кимна одобрително.

_________________
Изображение DIMMU BORGIR http://www.youtube.com/watch?v=dw_T9pJ728U
Голям, зъл LEO https://www.youtube.com/watch?v=67m2yvR_GTs


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Съб Фев 16, 2013 10:11 pm 
Offline
Dan-Tete
Dan-Tete

Регистриран на: Вто Май 05, 2009 1:40 pm
Мнения: 719
Местоположение: Велинград
Няколко часа по-късно „Нефрит” пое курс извън планетната система. Бяха получили координати къде да изчакат имперската фрегата. Те се отдалечиха на сто и петдесет милиона километра от звездата, когато ярко зарево на панорамния монитор извести, че кораб е излязъл от хиперскок някъде наблизо. Скоро се появи и самият кораб. Не беше много голям, но беше окичен с множество лазерни оръдия и установки за протонни торпеда. Комуникационният монитор примигна в жълто и на него се появи капитанът на фрегатата. Беше млад русокос мъж в красива флотска униформа.
- Капитан Валдман и боен кораб Персей се явяват по заповед на адмирал Кимура - представи се капитанът на фрегатата.
- Капитан Тао от разузнавателен крайцер „Нефрит” - представи се на свой ред Тао.
След като приключиха с официалностите, Тао описа сбито предходните събития, довели до пристигането на бойния кораб и след кратко съвещание решиха да направят засада при метеоритния пояс на звездата.
Когато пристигнаха там, двата кораба заеха позиции на няколкостотин хиляди километра един от друг и започнаха да сканират пространството около метеоритното поле. Нощта отмина в напрегнато и безплодно търсене.
Това, което чакаха, се появи рано сутринта. Беше един грозноват нащърбен метеорит, който бавно приближи и се сля с метеоритното поле. Перфектният камуфлаж не можа да заблуди свръхчувствителния скенер на бойния кораб. Капитан Валдман отвори комуникационен канал.
- Тук имперска фрегата „Персей”. Непознат кораб, свалете камуфлажа и излезте от метеоритния поток.
След неколкократни покани и липса на каквато и да е реакция капитан Валдман започна да стреля по околните метеорити, като постепенно стрелбата приближаваше маскирания кораб. След поредния изстрел маскировката се изключи и на мониторите изплува неугледен търговски кораб. На комуникатора се появи белокос брадат човек в лилаво расо.
- Що за своеволие капитане - изграчи ядно свещеникът, - ние сме поклоннически кораб. .
- Не, вие сте обикновени контрабандисти, отец Деймиън - включи се Тао, – разкрити сте. Опитвате се нелегално да добивате вода и нарушавате законите. На път сте да поробите коренното население. Мога да продължа и още…
- Как смееш, Тао, ти беше мой гост. Знаеш, че нищо не крием - изкрещя отецът.
- Никога не съм ви виждал, отче - засмя се Тао, - аз съм само аватар. Капитан Тао скочи от совалката с параглайдер и остана на планетата. Всичко ще документира.
- Чакат ви много дълги обяснения, господин Деймиън - намеси се капитан Валдман, - и още по-дълга почивка. В оранжево расо!

край

_________________
Изображение DIMMU BORGIR http://www.youtube.com/watch?v=dw_T9pJ728U
Голям, зъл LEO https://www.youtube.com/watch?v=67m2yvR_GTs


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 5 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group