Дата и час: Нед Яну 21, 2018 3:49 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: Съб Май 11, 2013 10:30 pm 
Offline
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Аватар

Регистриран на: Нед Авг 23, 2009 10:30 pm
Мнения: 1349
Местоположение: The Crypt
"Антикризисният план на Живко и Здравко"

Буреносните облаци се бяха загнездили на небето и унищожаваха залеза със страшна сила, когато Той реши, че трябва да отиде до магазина, за да си купи цигари. Тя отиде с него, въпреки че знаеше, че дъждът ще ги измокри. Не ги интересуваше, стига да са заедно.

Малко по – рано през деня, когато горещото слънце напичаше асфалта и безмилостно нападаше горките полски работници, братята Живко и Здравко седяха в стаичката си в Погребалния дом и разговаряха на чашка ракия. Бяха се захванали със занаята на баща си – Живодар, който беше погребален агент цял живот. Ала погребалният бизнес не вървеше добре в последно време – само едно погребение бе извършено през последния месец и братята усилено опитваха да измислят начин, по който бизнесът им да потръгне отново и скоро усилията им дадоха резултат. Живко беше на четиридесет и пет години, а брат му с една година по – малък. По едно време през лекото открехната врата се шмугна едно куче – мършаво, черно с бяла опашка – което с поглед ги помоли за храна, но те го отпъдиха с ритник. Срещата смъртта постоянно, така че не им пукаше особено за някакво си куче.

Влюбените се бяха приготвили и тръгнаха към магазина, който се намираше в центъра. Хванати за ръка, крачеха под живописната битка на небето – зад тях черни и намусени облаци, а пред тях небето сияеше, сякаш за последно и не помръкваше, макар и да нямаше шанс да се пребори с бурята.

Живко и Здравко копаеха усърдно, за да изпреварят бурята. Планът им беше пъклен и щом изкопаха големия трап се изправиха над него и като филмови злодеи започнаха да се смеят демонично... Смехът им, уви, беше секнат от тютюневата кашлица на Здравко. Живко го изгледа и рече: „А, тутун, де!“. Двамата се засмяха и сетне покриха трапа с клонки и листа, за да го дегизират. Бяха взели идеята от един стар, черно-бял филм и се надяваха да проработи и в реалността. Колко ли хора преди тях бяха го прилагали ? Навярно или твърде много или николко.

Започна леко да прекапва, а Той и Тя бяха на средата на пътя си. Наслаждаваха се на приятния разхлаждащ вятър, който бе като божествен дар след горещите и безкрайни летни дни. Той си мислеше как иска да остане в този момент завинаги. Обхвана лицето й с длани и я целуна дълго и страстно. Нищо не можеше да развали щастието им.

Братята гробари пресушаваха поредната бутилка с ракия и чакаха. Седяха на пейката до магазина на центъра, под навеса и тайничко наблюдаваха в далечината как разни хора минават около трапа им, но никой не падаше. Това беше гениалната им идея „антикриза 2012“. Лозунгът им трябва да е бил „Ако ти не отидеш до гроба, гроба ще дойде до теб.“ Или пък „Сто трапа на чужд гръб са малко“. Нещо такова. Както си седяха и гълтаха дим, отпивайки жадно от гърлото на бутилката ги обхванаха меланхолични спомени за покойния им баща, който винаги ги напътстваше, докато беше жив. Той ги бе научил да пият, да пушат, да копаят... и всякакви такива други житейски уроци, които всеки родител трябва да научи децата си. Бяха израснали без майка – починала, когато били на по една-две годинки от ужасна болест. Оттогава и баща им Живодар започнал да се занимава с погребалния бизнес, сломен от скръб. Странно нещо е скръбта – бе им казал веднъж той – може да направи от човека червей и обратното. Спомените на братята бяха прекъснати от силната гръмотевица, която разкъса небето и те отново съсредоточиха погледите си към трапа.


Дъждът се усили, очертаваше се обилен и дълъг. Младата двойка вече беше в магазина и чакаше на опашката. Бяха минали покрай трапа, но го бяха заобиколили, защото точно пред него имаше голяма локва. Живко и Здравко не бяха изчислили добре нещата. Сефте. Той си купи цигари и двамата излязоха от магазина. Виждайки разразилата се буря, решиха да изчакат да поотихне под навеса.

Живко и Здравко седяха на пейката точно до тях и гледаха с отчаяние „гениалната“ си идея. Живко се ядоса след малко, гледайки как дъжда пада спокойно и реши, че ще трябва да приложи план „Б“, въпреки че не бяха мислили за такъв в процеса на работа. Бяха от типа хора, които не премислят добре нещата предварително, ако не сте се сетили вече. Живко стана от пейката и хвърли лукав поглед към момичето. Затича се и я грабна. Вдигна я на рамото си и започна да тича в неизвестна посока, а брат му се присъедини към него след като в началото се чудеше какво става. Възлюбеният й беше в шок, но бързо се оттърси и затича след тях. Сърцето му туптеше яростно и дъждът, който го заливаше обилно, сякаш не го докосваше наистина. По едно време някакви кучета се разлаяха и започнаха да тичат с него, сякаш за морална подкрепа. Тя викаше. Гробарите не тичаха твърде бързо, защото бяха немощни, но това че познаваха добре пътя им даваше предимство. Дъждът се усилваше все повече и улиците вече приличаха на плувен басейн... е, с дупки. Живко и Здравко тичаха напред, но изведнъж пред пътя им се появи едно куче – мършаво, черно с бяла опашка... това беше същото куче, което днес бяха наритали и изгонили от погребалния дом. Може би, наистина, всичко се връща? Бягащите се превърнаха в гонени. Сега те, всъщност, тичаха обратно към центъра и магазина, откъдето бяха тръгнали. Той ги подгони отново, този път в обратна посока, въпреки че вече беше на предела на силите си. Живко едва поемаше въздух, а фактът че трябваше да тича с момичето на рамо го изтощаваше двойно повече. Кучето ги гонеше и трябваше да предприемат светкавични мерки, затова реши да пусне момичето, въпреки че не му се искаше. Нещата отново се бяха провалили. Той ги настигна и я хвана в прегръдките си. „Никога не ме пускай от прегръдките си“ прошепна му тя и той я целуна дълго. Беше им се разминало благодарение на онова куче, слава богу. Съдбата на „клетниците“ не касаеше Него и Нея. Те бяха по – влюбени и щастливи от всякога. Бяха преминали през препятствието, което ги накара да осъзнаят любовта си един към друг още по - ясно. Дъждът валеше и валеше, а те стъпваха през локвите и силуета на хванатите им ръце образуваше слънчево сърце върху тъмния и мокър асфалт.


А горките братя гробари още тичаха преследвани от кучето, което вече буквално им бе по петите. В един съвсем неочакван за никого момент те изненадващо пропаднаха. Бяха забравили за трапа, който сами изкопаха по – рано и паднаха в него. Хубавата новина беше, че кучето вече не можеше да ги хване – лошата бе, че трапът бе наполовина пълен с вода и с тенденция за цялостно напълване в близките минути. Щяха да потънат като пънове. Живко започна да се катери по раменете на брат си и успя някак, клатушкайки се, да се излезе, след което подаде ръка на Здравко. Успяха да се измъкнат от собствения си капан, но бяха забравили за кучето, което мигом захапа Здравко за задните части и отхапа част от дънките му. Гонитбата отново започна. Малко надолу по пътя пет-шест други кучета тичаха и лаеха след една каруца, но веднага промениха траекторията си, виждайки Живко и Здравко и кучето, което ги гонеше. Тъй планът се провали и вместо да решат проблема си, гробарите си създадоха нов такъв. Само, ако не бяха наритали кучето, а му бяха дали храна... Може би трябва малко да перифразираме поговорката – „Храни куче да те лае...ритай куче да те преследва“.

Денис Метев
2012г.

_________________
Угасват в миг факли, свещи и лампади.
И ето над жалкия гърчещ се рой
със полъх на саван завесата пада
сред вопли, скимтене, вой...
И ангелски сонм отлетява далеко
и с плач възвестява небесний покой,
че тази пиеса се казва " Човекът ",
а червеят - нейни герой !


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group