Буря

Кътче за развихряне на въображението. Рисунки, разкази, поезия... Фен арт по Стивън Кинг - с предимство ;)

Moderator: Ka-tet of 19

Post Reply
User avatar
stihopletec
Breaker
Breaker
Posts: 322
Joined: Sun Mar 12, 2006 3:51 am
Contact:

Буря

Post by stihopletec » Sun May 12, 2013 10:46 pm

Луната осветяваше полето насред, което се намираше. Някъде далеч блестяха светлините на града. Той стоеше сякаш по средата на нищото. Или поне му се искаше да е така. Близо над него небето беше почерняло от приближаващата буря. Беше дошъл тук, за да избяга от шумотевицата на града и да се потопи в тишината. Мислеше за всичко преживяно от него до този миг. Щастливо детство с истински приятели до него, с които се забравиха пометени от потока на времето. Множество мечти някои, от които сбъднати, други може би предстоящи, а трети - изгубени. Както доста често се случва да се стремим към неща, а да пренебрегнем други около нас. Или по пътя към мечтата да разберем, че обстоятелствата са променени и това не е нашата пътека. Припомни си емоцията на първата любов. Очакваше всеки следобед от онези дни с трепет. Копнееше за гласа и за всеки миг прекаран с нея. Живееше, за да види как усмивката преминава през лицето и като слънчев лъч. Обичаше я както се обича за първи път - невинно, чисто ... като дете, което за пръв път се е сблъскало с нещо непознато и му се отдава изцяло. Така и не посмя да и каже, че я обича. Когато го направи вече беше късно. След това мислеше, че не може да изпитва чувства към някого повече. Разбира се, че се лъжеше. Помнеше и последната любов - луда, изпепеляваща .. След нея останаха само изгарящи сърцето въглени. Вложи всичко останало от него в този огън. Но кой знае може и да е останало още нещо, което да се събере, ако намери друга любов, в която да изгори. Припомни си всяка победа и разочарование, всяка обида, което е нанесъл на близки хора и която са нанесли на него. Животът е низ от победи и падения и емоциите, които ни носят ни правят хора. Чувстваше се самотен, защото нямаше с кого да сподели тези мигове. И дълбоко в него се настаняваше самотата. Заплака. Заваля дъжд. Бурята вече беше над него без да я усети. Разрази се с пълната си сила, а той просто седеше неспособен да мръдне. Всяка негова сълза беше дъждовна капка. Всеки спомен проблясваше в небето и превръщаше нощта в ден. Не мислеше за нищо. Просто стоеше сам и опустошен от вътре. Образът му се разми постепенно. Човек и буря се сляха в едно. Настъпи покой.
Небето бавно започна да се обагря с цветовете на изгрева. Птиците изпълниха природата с красотата на песните си. По листата на цветята и дърветата се стичаха последните дъждовни капки. Във въздуха се носеше мирис на чистота и свежест. Аз се изправих и отворих сетивата си за заобикалящия ме свят. Бях намерил себе си и се чувствах пречистен. Започваше новият ден.
За света може да си само един човек, но за един човек може да си света !
Лесно е да умреш за човек, който си обичал, но е трудно да намериш човек, за когото си заслужава да живееш !
Почувствайте кога сте свършили и оставете четката или молива.Останалото е само живот. (Стивън Кинг)

User avatar
stihopletec
Breaker
Breaker
Posts: 322
Joined: Sun Mar 12, 2006 3:51 am
Contact:

Re: Буря

Post by stihopletec » Sun May 12, 2013 10:46 pm

За света може да си само един човек, но за един човек може да си света !
Лесно е да умреш за човек, който си обичал, но е трудно да намериш човек, за когото си заслужава да живееш !
Почувствайте кога сте свършили и оставете четката или молива.Останалото е само живот. (Стивън Кинг)

Post Reply