"Моментът на сдобряването" (разказ)

Кътче за развихряне на въображението. Рисунки, разкази, поезия... Фен арт по Стивън Кинг - с предимство ;)

Модератор: Ka-tet of 19

Отговори
Потребителски аватар
infectious
Commoner
Commoner
Мнения: 2
Регистриран: пон юни 17, 2013 8:55 am

"Моментът на сдобряването" (разказ)

Мнение от infectious » чет юни 20, 2013 1:00 pm

Благодаря за добрите думи на deadface. :)
Ето и още един разказ:



Моментът на сдобряването
От infectious


Точно в момента беше в състояние да я убие. Да я хване за врата, да го стисне с всичка сила и да държи така, докато краката ѝ престанат да ритат по пода. После щеше да я натовари в багажника на комбито и да я зарови някъде високо в синьо-зелената планина, извисяваща се над градчето.
Протегна бързо ръце като граблива птица и грабна кутията с натуралния сок, като го стисна толкова силно че изплиска течност навън, през отвореното гърло. Естествено още повод за досадни истерични обвинения. Искаше да си тръгне, да се махне, да престане да чува крясъците на това изчадие, тази красива, но адски сприхава и злобна непозната жена за която се беше оженил.
О, в началото всичко беше чудесно. Всички му завиждаха, беше като страхотна нова дреха, лъскава и точно по мярка. Създаваше във всички впечатление за умна, вярна и чаровна красавица. След нея в пространството винаги оставаше висящия въпрос „Какво намира подобна жена у Хари?”. Същия въпрос си задаваше и той месеци наред. Такава жена можеше да има всеки богаташ с порше, яхта и членство в голф клуб.
Отвори кутията за хляб и отстъпи крачка назад погнусен. Върху хляба имаше плесен, огромни зеленикави петна и лепкави копринени нишки, обвили го като лигав пашкул. Хари хвана кутията и я запокити цялата в големия кухненски кош за отпадъци. Затръшна входната врата под истеричните ѝ крясъци и си помисли колко низко е паднала Стела в стремежа си да го унижава.

Година след сватбата им се роди Питър и нещата между тях коренно се промениха. Може би депресия след майчинството, а може би наяве излезе истинският ѝ характер. Стана нервна и докачлива. Самото присъствие на Хари беше като заплаха за нея и за детето им. Стигна се дотам той да се пренесе в спалнята за гости, за да не им пречи. Познаваше и други двойки, които бяха стопирали сексуалния си живот за месеци, но след втората годинка на малкия Питър нещата станаха съвсем безнадеждни.
Веднъж реши да сложи край на всичко, да се разведе и да продължи нататък. Каза на Стела, а тя изпадна в нервна криза. Плака много, Питър също плака. Сърцето на Хари се разкъсваше от болка и умиление и той реши да си дадат още един шанс.
Тази нощ спа при тях, но в крайна сметка докато правеха секс забеляза как Стела беше стиснала зъби и плачеше. Това съвсем уби цялата ситуация и мъжкото му достойнство.
Седмица след това опита да ги заведе на почивка, да я изненада с подаръци, но депресията се задълбочаваше и сякаш говореха на различни езици. Искаше да я прегърне, да я защити, но реакцията ѝ беше конвулсивно треперене, като от страх или отвращение. Детето изпитваше същите чувства, непрекъснато бягаше от него и се криеше зад майка си.

Докато шофираше към офиса се замисли колко много се объркаха нещата последните две години. Стела си намери работа. Започна в един офис на търговската улица като секретарка на общинска фирма. Скоро я повишиха и започна да води проекти към общината за облагородяване на градчето. За една година си извоюва име и всички вече я познаваха. Самочувствието и нарастна значително. От свито ранимо цвете се превърна в зряла бизнес дама със скъпи очила и строг костюм. Отношението и към Хари прерастна от ненавист и тиха болка до омраза и открита ярост.
Нещата се обърнаха и в друг аспект. Един ден Стела поиска развод. Хари знаеше че ако се съгласи тя няма да остане дълго сама. В интерес на истината не искаше да я губи, не искаше да загуби и сина си. Откакто нефтените сондажи бяха прекратени в градчето, за неговата проектантска работа почти нямаше място. От пълен фалит го спасяваха като по чудо появяващи се дребни проекти от местни фирми. Практически всички сметки, ипотеката и поддръжката на колите се плащаха от Стела.
Последните месеци бяха кошмарни. Спорадични избухвания и после дни без да си разменят и едно изречение. Снощния спор обаче беше най-жесток. Крещяха си един срещу друг обиди и неща които никога не си бяха казвали. Болезнено откровенни, обидите валяха като изстрели помежду им, разбивайки на парченца и малкото, което беше останало от съвместния им живот. Накрая Питър се събуди, влезе в стаята и разплакан прегърна майка си с ръчички, така трогателно мъничък мъж.
Хари се прибра сам в стаята си. Миришеше на мухъл и самота. Наистина не искаше да загуби тази жена и осъзна че би платил всяка цена за да остане до нея.

* * *

Удари спирачки и едва не се блъсна в гаражната врата. За пръв път му се случваше да натисне дистанционното и автоматиката да не сработи. Първо си помисли че са свършили батериите, но после се сети, че вероятно е номер на Стела. Макар че би трябвало тя да е на работа, а Питър да е с бавачката. Вече очакваше всичко от нея.
Затръшна ядно вратата на комбито и отвори входната врата на къщата. Лъхна го неприятна миризма на тиня. Вероятно нещо не беше наред с водопровода, ще трябва да викне майстор.
Излезе в задния двор и опита да влезе в гаража. Не можа да отвори. Вратата беше като подпряна отвътре с нещо тежко. Натисна по-силно и успя да подаде глава. Хондата на Стела беше в гаража. Значи все пак тя не беше на работа и всичко беше неин сценарий.
Погледна надолу и видя огромна зелена торба, която се гърчеше и извиваше при всяко натискане на вратата, като жива. Наведе се и разбра че не беше торба. Беше някакво отвратително зелено растение с невероятно гъсто преплетени листа и клони, сбито в плътна безформена маса. Лъхна го неприятна миризма на мърша, гнилоч и плесен. С ужас забеляза стърчащите от него крака на далматинеца на съседите. Дръпна се рязко нагоре и го блъсна с врататата, а то сякаш отново помръдна.
Обзе го паника. Какво по дяволите правеше това гнусно нещо в техния гараж. Сега осъзна че Стела не би прибягнала до подобни методи, понеже като всяка жена и тя изпитваше панически страх от всяко слузесто нещо, което може да помръдне в ръцете и.
Изведнъж гнусната торба сякаш се втечни и пропълзя нагоре по крачолът му. Пареща болка се вкопчи във всичките му нервни окончания, сякаш хиляди нажежени игли се впиха в крака му. Хари изпищя и започна да рита, опитвайки се да смаже нещото в стената. Докопа ножицата за рязане на храсти и започна да удря с нея като с брадва, свличайки кървави зелени парцали от лепкавото растение. В крайна сметка успя някак да го прекърши и по-голямата част сякаш избяга навътре в гаража. Трескаво очисти останалите парчета, докато страхотната болка дълбаеше кожата му. Погледна кракът си през сълзите, стичащи се по мръсното му лице. От множество миниатюрни рани изтичаше гъста тъмна кръв на малки вадички. По-сериозни бяха остърганите места, където беше свалил кожата си с ножицата, които се пълнеха с кръв и жълта лимфна течност и се стичаха надолу.
Отново го обзе паника. Питър! Стела!
Хукна куцайки към къщата. Влетя в коридора и отново го лъхна силната миризма на гнило. Целия таван беше осеян с мухъл, в ъглите имаше цели туфи плесен, от която се стичаше гъста зелена слуз. Опита се да изтича навътре, далеч от стените, далеч от капещите ъгли.
Крещеше силно имената на Стела и Питър, докато претърсваше стаите. Нямаше ги в спалнята, в стаята за гости, във всекидневната. Намери само оплетени лигави листа и зелени лиани, подобни на змии. Навсякъде имаше мухъл, плесен и стичаща се зеленикава каша. С всяка стая ужасът му се засилваше, нещо нелепо и необяснимо ставаше тук.
Ритна вратата на кухнята и се втрещи от гледката. Огромно дърво от преплетени клони и лиани беше заело почти цялата източна стена. Долната му част се губеше в огромна дупка в дъсчения паркет, пълна с гнилоч и тиня. Клоните се гърчеха бавно а листата потръпваха, като духани от силен вятър. Най-ужасното бяха висящите на една педя от земята крака на дребничката възрастна детегледачка, обути в прозрачни чорапи с дантелки и безупречно излъскани кафяви обувки. Горната част на тялото и се губеше някъде навътре в туловището от преплетени зелени клони. На ръката, висяща безжизнена до тялото, проблясваше тънка брачна халка. Миришеше ужасно на човешки изпражнения и мокри гнили листа.
Хари се приведе и повърна болезнено всичко, което имаше в стомаха си наведнъж. Подпря се на стената и с премрежените си от сълзи очи видя сгушената под кухненския плот Стела. Стискаше силно Питър, който гледаше с широко отворени очи някъде пред себе си и дишаше на пресекулки. Бяха живи!
Хари огледа стаята отново и прецени нищожните си шансове да стигне до тях. След удивителната бързина на нещото в гаража не виждаше никаква възможност за спасение. Лигави клони се протягаха към отворената врата и се опитваха да го докопат. Забеляза че не бяха толкова подвижни като нещото в гаража, бяха мудни и сякаш с усилие се протягаха към него, като уродливи ръце с отсечени пръсти. Отново претегли шансовете си, взирайки се в сълзите на Стела и широко отворените невиждащи очи на Питър. Оттласна се от рамката на вратата и се провря между гнусните клони. Зелените израстъци го последваха почти апатично.
Хвърли се върху жена си и детето и ги закри с тяло. Прегърна ги толкова силно че почти ги задуши. Искаше този миг да продължи вечно. Имаше усещането че вече нищо няма да може да ги вземе от него. Погледна Стела и срещна уплашеният и поглед. В него се четеше искрена и неподправена любов. Целуна я, а тя отговори на целувката му.
- Съжалявам за всичко, скъпи – гласът и трепереше - Обичам те и искам да ми простиш. Искам да съм с теб докато смъртта ни раздели. Като в клетвата от сватбата ни. Не бях права. Прости ми.
Изведнъж сякаш тежък товар падна от сърцето на Хари. Виждаше отново онова цвете, красивото момиче за което се беше оженил. Спомни си месеците преди сватбата, любовта и чувството че е безкрайно силен, а тя има нужда да я защитава. Прегърна я отново и притиснаха Питър между тях.
Силно шляпване го извади от блаженния унес, нещо изтрополя до него и той рязко се обърна, стискайки здраво Стела. Огромното създание беше изпълзяло от вонящата си дупка в разбития паркет и се влачеше към тях. От зелената му утроба продължаваха комично да стърчат краката на бавачката. Нещото бавно но сигурно продължаваше да се придвижва към тях, отрязвайки им пътя за бягство към вратата.
Отвън се чуха полицейски сирени. Хари взе решение. Щеше да спаси семейството си и да остане жив, защото отново имаше смисъл да живее. Изправи се, грабна огромната купа за плодове и както беше пълна я запрати към прозореца. Стъклопакетът се спука, но остана на мястото си. Сграбчи два кухненски ножа от поставката на плота. Пренесе тежестта на здравия си крак и закри с тяло жена си и малкия си син.
- Бягайте скъпа! Аз ще отстъпвам назад и ще ви пазя гърба – Стела закима като кукла на конци - Опитай да разбиеш стъклото и се прехвърлете на верандата към спалнята!
Жена му някак се мобилизира и с детето на ръце затича към прозореца. С негова помощ успяха да съборят счупеното стъкло и да се прехвърлят на верандата. Долу вече се суетяха полицаи. Хари също успя да се прехвърли на верандата, докато зелените пипала раздраха ризата му и я смъкнаха от гърба.
- Скъпи, трябва да убием това отвратително чудовище – Стела се беше съвзела и почти не трепереше. В очите и отново имаше онзи немирен пламък, който го грабна, когато я видя за пръв път – това изчадие опорочи къщата ни и беляза нашия малък син завинаги. Моля те, направи го заради мен. Ако не го направим сега, целият ни нов живот заедно ще е кошмар. Ще се будим с викове и ще се самообвиняваме че не сме унищожили причината.
Хари погледна отново огромните, уплашено въртящи се очи на Питър. Притисна двамата към себе си и си представи колко щастливи дни ги чакаха отново заедно. Не искаше да провали момента на сдобряването с излишни колебания.
- Ще го направя – каза просто и отново скочи през прозореца в трапезарията, здраво стиснал двата ножа. Замахна към пипалата и започна яростно да ги сече.

* * *

Полицай Джонсън и лейтенант Грей зяпаха жената през стъклото на кабинета на шефа в другия край на залата. Джонсън продължи бързия си разказ, отпивайки от третото си кафе за деня.
- Когато пристигнахме военните вече бяха почнали да заграждат и четирите къщи. Патрик и новия пич бяха пристигнали малко преди тях, по сигнал за странна воня. Военните обаче направо ги бяха изгонили като хлапета от периметъра. Надутите пуяци с черни костюми ни предупредиха да не се месим.
- Шибани пингвини – каза лейтенанта и двамата се засмяха на шегата.
- Патрик каза че от другата къща извадили човек на носилка. Бил целия почернял и подпухнал като удавник, но бил жив и се тресял. Единият от тия с костюмите, арогантен копелдак с черни маркови очила, каза, че цялата тази каша е от някакъв отровен бръшлян. Бил е така прорасъл под къщите, че минал през пода, паркета и избуял и в стаите. Отровата му била толкова силна че е можел да парализира и кон.
- Хм, не съм чувал за толкова бързо растящи треволяци...
- Казаха че е някакъв екзотичен вид, виетнамски. Можел за няколко дни да порастне до два метра височина. В трите къщи всички са измрели, кучета, котки и хора. Само в тази има оцелели – посочи жената зад стъклото - Стояхме там докато военните не докараха огнепръскачи и не изгориха цялото място. Накрая заедно с парамедиците трябваше да се разкараме и да освободим път на пожарните.
- Нали знаеш, че военните винаги лъжат за причината - Лейтенанта отпи от кафето и поклати глава – сигурно е терористична атака. Или извънземни – двамата пак прихнаха и лейтенанта изтри мустаците си с огромна карирана носна кърпа.
Зад стъклото жената се изправи, а шефа я поведе към изхода на залата. Подкрепяше леко несигурните и крачки.
- Колегите ще ви закарат до болницата, госпожо. Ще можете да го видите веднага. Той е добре, контактен е и ви чака. И наистина е бил много смел.
Джонсън хвърли недоизпитото кафе в коша за хартиени отпадъци и забърза след тях, като кимна на лейтенанта.
След малко вече караше с надути сирени към окръжната болница.
- Съжалявам за бащата на вашето малко смело момче. Чух че наистина геройски се е борил.
- Благодаря ви, полицай. Той наистина беше много смел мъж и даде живота си за нас – и добави съвсем тихо – макар че не е истински баща на Питър.
Джонсън дори не чу последните думи , които се сляха с протяжния вой на сирените.

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18484
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: "Моментът на сдобряването" (разказ)

Мнение от deadface » чет юни 20, 2013 3:34 pm

Този ми е фаворит засега :good:

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18484
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: "Моментът на сдобряването" (разказ)

Мнение от deadface » нед юни 30, 2013 10:10 pm

Ето една подобна история от действителността :)

Отговори