Дата и час: Сря Май 23, 2018 11:38 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 9 мнения ] 
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: Вто Авг 27, 2013 2:46 am 
Offline
Ka-mai
Ka-mai
Аватар

Регистриран на: Съб Фев 10, 2007 10:54 pm
Мнения: 228
Приятели, имам нужда от вашата помощ. Последно време активността ми тук е отслабнала и не си публикувам творчеството много, но в момента съм се хванала с доста амбициозен проект и ми се ще да чуя какво мислите.

От близо година и половина ми се върти идеята за история, която заслужава повече от 2-3 и дори десет страници. Сиреч, имам амбициозната надежда да напиша по-дълго четиво, ако не роман то поне новела. Преди 2-3 седмици се хванах да я пиша действително, след като (мислех), че съм си избистрила сюжета (и преодолях песимизма си). Към този момент съм изписала към 10000 думи е съм едва на завръзката, така че смятам, че ще се получи наистина дълго четиво, което е разбира се трудно - не помага и факта, че действието се развива в далечното бъдеще, което налага да построя цял нов свят и да се съобразявам с начина по който съм го конструирала. Това означава, че непрекъснато препрочитам и променям написаното, за да изчистя несъответствия и пукнатини в историята.

Не помага и факта, че пиша книгата на английски език, поради причина, която се крие в неговата простота. На този етап ми е трудно да я формулирам с думи и ще отнеме много време да я обяснявам, но е свързана със самата сюжетна линия. Естествено, английският не ми е майчин език и макар да имам доста опит и в четенето и в говоренето на английски, сто процента допускам много грешки, освен това мисля, че английският допълнително затруднява естественият ритъм на писане, ако ме разбирате.

Та ето я моята молба:

Ще публикувам тук първите две глави, които са много кратки и са добили що-годе завършен вид до момента. Тези от вас, на които им е интересно, моля да ги прочетете и:

1. Да ми кажете дали началото ви е интересно, демек дали на базата на прочетеното бихте продължили да четете. Затруднявах се да избера от ТОЧНО кой момент да започна да разказвам и все още имам дилема.
2. Естествено, не бих ви молила да редактирате написаното, обаче ако виждате някакви избождащи очите и дразнещи грешки в употребата на езика да ми ги посочите.
3. Мнения всякакви.
4. За заглавие съм избрала "Технократи", което обаче на английски ще е не "Technocrats"/"The Technocrats", а "Technocrati", поради неизвеста за мен причина, просто повече ме кефи. Други имена, които съм обмисляла са "Monochrone"/"Монохрон" и "Апеп". Не знам, кое ви звучи зарибяващо?
5. Решила съм да започвам всяка глава с двустишие (написано от мен), които като се съберат да формират смислено стихотворение и които да имат някакво отношение към историята. Самите стихове са базирани на стихотворение, което съм писала отдавна, но променени и адаптирани към сюжета. Свързани са с темата на историята, не толкова със сюжета й, но понеже вече знам какъв ще е краят мога да кажа, че накрая ще стане по-ясна връзката между стиховете и историята. Та мисълта ми е, да оставя ли стиховете или да ги махна? Безцелно ли изглеждат изсипани там?
6. Чели/гледали/чували ли сте за подобен сюжет и бихте ли ми препоръчали книги/филми, близки по сюжет до моя? Има доста, но ми се ще да се запозная със всичко по темата.

Ето го и в кратце сюжетът:

Годината е 2632 е животът е прекрасен, благодарение на развитието на технологиите, които са освободили човека от всички негови досадни задачи, от болести, физически недъзи т.н. Светът се строи, поддържа и управлява от т.нар. Технократи, най-умните членове на обществото, които могат да се справят със сложната задача на поддържането и развитието на технологиите. Единственият проблем, пред който науката до този момент е била безсилна е смъртността, но решението е близо. Главният герой, Ян Данте, е избран за участник в експерименталната фаза на т.нар. "Better Human" Program (Програма: По-добър човек*), която цели да създаде роботизирано копие на човешкото тяло, да запише на чип спомените и мислите на човека и да унищожи оригиала. Новото копие е неразличимо, мисли, чувства и се държи по същия начин, но е безсмъртно и му липсва човешкото несъвършенство.
След процедурата Ян Данте се наслаждава на новото си неуязвимо тяло, но странни и необясними неща започват да се случват. Скоро той се оказва заклещен във виртуална реалност (където хората се "логват", малко като в "Матрицата", за да играят игри, да се разхождат в минали епохи и т.н.) и поради някаква причина не може да я напусне и да се върне в реалният свят. Докато търси изход, обаче, открива доста по-странни неща, които го водят към доста страшна истина за експеримента, в който е участвал.

Ето ги и въпросните първи две глави:

1. „I can't remember if I died long ago
Or if I have simply never been born”


I will always remember the warm voice of the Technocrat. His whole body, including the face, was covered in his medical suit, so his voice was muted and distant, but it's calming tone reached my ears and made me feel safe:

“How do you feel?”

“Wonderful”, I said.

'Are you feeling sleepy?'

'Yes. I feel like floating'

'Good', said another voice, who sounded like a female one: it was softer, but colder. 'Soon you will fall asleep.'

Sudden feelings of anxiousness started crawling through my mind, but the waves inside my head calmed again and I floated on top of them. I was not thinking about anything. Before that I was bursting with excitement, but now I was calm and a little disinterested towards what was happening. I just drifted through my own mind and the feeling was good: free of cares, of hopes and desires, of fears and faith. Is this how death feels? If so, I embrace it.

A second later I stopped being aware of my own existence. With my body fully relaxed I drifted away and entered the void.

I can tell you exactly what happened during the time I was dead. When I applied for the Better Human Program, microscopic sensors were placed in my skull: they were meant to record my thoughts and create a mind-map of my memories, values and beliefs. The recorded information was transmitted wirelessly to a server to be stored in. My new, improved body was a complete duplicate of my own, albeit without the little imperfections (and, I must admit, it was two inches taller by my own request).

This is where it gets really complicated: the recorded information from my brain had to be carefully processed by the Technocrats, because it is not possible for the computer to analyze and organize human memories, thoughts and feelings. You see, a human is different than a computer and a computer cannot understand humans. Humans can learn to speak the language of computers, which is organized and logical; computers cannot learn the language of humans, so to say. This is why a human is needed to do this job: somebody who can speak both languages fluently and translate them. Such a human is a Technocrat specializing in computer sciences.

The Technocrat had to spend hundreds of hours to analyze and organize the chaotic mess of memories, fantasies, dreams, desires and hopes and translate them to the computer. This was done in order for me to become the exact same person mentally when the process is over. When the information is processed properly, the Technocrats store it in a little computer chip inside my surrogate. And my mortal shell...

Well, this is the final step. It must be destroyed. So when I fell aleep in that room I was dead for some time – a couple of quiet minutes that passed like a moment, because I was not there to witness them. But probably something happened during that brief two minutes: something little and unsignificant, something that happened far away from the medical capsule in which I my mortal body was destroyed. Maybe a single drop of rain splashed on the road and I was not there to witness it. Maybe it was beautiful. Does it matter? I didn't think so back then, but a long time have passed and I have begun to wonder.

After that my surrogate was activated: In order to live forever, I had to die first, I had to sacrifice my human body and all of my flawed mortal cells had to die in order to destroy my humanity, because humanity is mortality. And after this sacrifice, I was reborn again, this time stronger, more capable and immortal. It was a very good bargain, or so it seemed. I am wiser now and I know that the very good bargains are very often the ones we pay the highest price for.

2. “I lie to my eyes that there is someone out there
But it's always only darkness in which I stare”


Imagine.

Imagine a world where there is no war, no disease, no poverty, no crime, no need to work, no scarcity, no pollution and no need to worry about tomorrow. A world of endless resources and easy living. There are beautiful machines to do all the work for you, there are safe drugs and artificial organs, there is sex without getting pregnant and there is no such thing as feeling bad.

Life is as perfect as a perpetual high.

This is the world I used to live in.

The year was 2632 and the world was heaven. It was even better than heaven. And the Technocrats did it – they did it slowly, thoroughly through humanity's history and the time came when their inventions allowed us to live our life blissfully and without worries.

Of course, until the day we die. Because no matter how perfect is everything, you eventually die. And this usually happens around 200 or 220 years after the day you have been created and if you are lucky, you might live up to around 250 years, but still you die. You disolve in a sea of nothingness and life by itself becomes meaningless. Just like it was before the Technocrats. And it is the only reason to cry, the only reason to get depressed, the only reason to ask yourself the questions that keep your mind worried and that keep you awake at night, trying to find answers that nobody will ever find.

See, the Technocrats were looking for another answer. They didn't care about what happens with you after you die, because they knew. There is no going to heaven and no such as an afterlife at all. I'll tell you what there is after death – there is just an endless sea of nothing and after that another endless sea of nothing. And nothing more beyond that.

In Ancient Egypt they had a deity called Apep, who was also called the Eater of Souls. Apep was thought as the ruler of darkness and chaos. You see, to avoid the horror of dying and simply disappearing, all the ancient cultures have convinced themselves that there is some kind of life after death. But the people of ancient Egypt developed yet another conception: that not everybody gets to live after they die. Some unlucky souls are being eaten by the serpent Apep and they neither go to hell nor heaven, they just disappear as if they were never born. This is the greatest horror of existence: it ends. What ends is not just life in the physical body, but everything: all your memories, hopes, beliefs and dreams are gone and everything you haven't yet done, you will not do. Anything you've done, you won't do again. And what you did doesn't matter: you are just as dead as the best and the worst person who has ever lived, and everything that you have achieved will be eventually forgotten as many more people will live and die and achieve and forget in an endless cycle of meaningless existence. And I believe that the serpent Apep is the perfect demonstration of this horror. If he eats you, you are gone. But I believe that everybody gets eaten by Apep: the sinners are not punnished, at least not after they die. And the saints are not being rewarded with going to heaven.

So this was our problem and it was what the Technocrats have been working on for many years. Their developments were very complex and have reached an unimaginable level. They were very close. Incredibly close. Soon they were going to succeed in their quest for the philosophical stone and find the fountain of youth.

Eternal life was what I wanted. Because death did not give meaning to my life: living did. I was afraid to die and I often lied in my sleep-cell for hours, horrified by the though of ceasing to exist and turning to dust with everything I left behind eventually disappearing. Every memory of me fading with time and every proof of my existence sooner or later being lost or destroyed. This is what death is: eventual oblivion.

I want to live forever.

Елена Тончева, Mustang, 27.08.2013

Ако някой прoявява интерес ще му пратя на пм и по-нататъшни глави или ако нещо друго ви е интересно пишете ми. Не искам да публикувам едно по едно публично, понеже искам да придобие цялост, преди да някой да започне да я чете.

_________________
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Вто Авг 27, 2013 6:00 am 
Offline
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Аватар

Регистриран на: Пет Мар 30, 2012 12:09 pm
Мнения: 1056
Местоположение: безкрайно отегчен
Хареса ми, звучи като книга, която бих прочел. Напомня ми донякъде на Азимов, но тайничко се надявам да заложиш повече на антиутопичния (тип Матрицата), отколкото на научнофантастичния стил. :D

За заглавие гласувам с две ръце за Technocrati. Звучи запомнящо се и футуристично. Представям си го със силен руски акцент.

Мислила ли си да започнеш с абзаца за Апеп? Според мен би било подходящо.

_________________
you have an anger problem
ahhhh


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Нед Сеп 01, 2013 1:54 am 
Offline
Ka-mai
Ka-mai
Аватар

Регистриран на: Съб Фев 10, 2007 10:54 pm
Мнения: 228
Благодаря много за съветите. Още го мисля как трябва да започва и е голям пъзел. Според мен най-добре да пиша нататък засега, може би тогава всичко ще се изясни.

_________________
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Нед Сеп 01, 2013 2:10 am 
Offline
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams

Регистриран на: Чет Май 29, 2008 2:38 pm
Мнения: 2638
Толко добре ли си с българския, че към други езици се насочи???

това последното е колкото на майтап, толкова и сериозно


ще кажа нещо като го прочета...ако успея, аз Мразя английски

_________________
На Download 2016 bundinhas

http://www.youtube.com/watch?v=yMlKlH7DYe8


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Нед Сеп 01, 2013 7:44 pm 
Offline
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Аватар

Регистриран на: Вто Апр 24, 2007 9:18 pm
Мнения: 1135
Имаше един филм, чието име не помня. Беше за бъдещи времена където отново смъртността е проблем и затова започват да клонират хората, и правят копие от паметта им в дискове или чипове или от сорта и после вкарват паметта в клонинга. Когато той вземе да умира правят нов и т.н. до безкрай. Естествено, някакви типове се опълчиха на това и нещата пропаднаха. Ако някой се сеща за име, да каже може да е от полза, защото напомня.

Другото. Вероятно го пишеш на английски, защото искаш да четат отвън по форуми или кой знае. Обаче го напиши на български. Няма как да си по зле с него. Аз бих го написал на български. Ако искам да го имам на английски бих по превел след това.

Не съм прочел защото нямам време сега за четене.


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Пон Сеп 02, 2013 11:01 am 
Offline
Dan-Tete
Dan-Tete
Аватар

Регистриран на: Сря Юли 12, 2006 8:52 pm
Мнения: 755
Филма за който говориш е това:

http://www.imdb.com/title/tt0402022/?ref_=fn_al_tt_1

, но се съмнявам да помогне. Иначе сюжета звучи интересно.

_________________
"Here, sir, there are always more tales."


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Пон Сеп 02, 2013 11:45 am 
Offline
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Аватар

Регистриран на: Вто Апр 24, 2007 9:18 pm
Мнения: 1135
Не съм сигурен, че бил този... изглежда ми друг, но може да съм забравил.


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Пон Сеп 02, 2013 1:09 pm 
Offline
Insorcist
Insorcist
Аватар

Регистриран на: Вто Юни 13, 2006 10:03 pm
Мнения: 18388
Местоположение: Inside your head
Май говориш за този филм, но там идеята е различна - отглеждаха клонинги, за да използват органите им.

Аз пък се сещам за друг филм, в който хората си стояха вкъщи и изпращаха навън (на работа и прочие) само клонингите си, като гледаха през техните очи и ги управляваха от разстояние като роботи. Главният герой беше детектив от полицията и му възложиха да разследва убийството на един клонинг, като постепенно стана ясно, че някой е решил да унищожи всички клонинги. Имаше хора, които живееха изолирано от останалите и не искаха да използват клонинги - детективът реши, че убийството е тяхно дело, но накрая се оказа, че следите водят до човека, създал клонингите. Добър филм беше, но му забравих името.


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Чет Сеп 05, 2013 11:47 am 
Offline
Dan-Tete
Dan-Tete
Аватар

Регистриран на: Сря Юли 12, 2006 8:52 pm
Мнения: 755
Най – най накрая и аз го прочетох. Хареса ми, като начало е зарибяващо, звучни като книга която бих прочел.
За езика нищо немога д кажа, английският не ми е силна страна. Аз също харесвам „Technocrati” за заглавие. Двустишия, има на много места в най-различни книги. Не мисля, че стоят не на място. Идеята за цяло стихотворение, свързано със сюжета, което да се формира от тях, също ми допада.

Това обаче са само детайли.Най-голямо внимание трябва да обърнеш на две неща: сюжета като цяло и изграждането на интересни и реалистични персонажи. Ако успееш да го постигнеш мисля, че повечето хора биха пренебрегнали дребните недостатъци свързани с езика, заглавието или двустишия който им се струват не съвсем на място.
Има и нещо на което бих искал да ти обърна внимание, свързано със самата идея. Човешкият мозък е едно от най- големи и сложните загадки които тормозят учените в наши дни. Бих го сравнил с вселената или пък океанските дълбини. Все неща за който знаем изключително малко. От тази гледна точка копирането и записването не просто на спомените, а на практика на цялата същност на човек (неговата душа) е невъобразимо сложна задача. Трябва да бъдеш много убедителна, да накараш хората да повярват, че това е възможно.

Филма който споменах в предният пост е доста свързан с темата. Мисля, че поради някаква болест хората неможеха да имат деца. Поради тази причина просто ги клонират и някак копираха спомените. Може да не го гледаш целият, а само развръзката за да схванеш идеите.

До колкото си спомням в поредицата „Хиперион” на Дан Симънс имаше прехвърляне на спомени на хора в чипове пренасяни от други хора и от машини.

В „Одисеята” на Артър Кларк, също има подобна идея, макар, че тя не е свързана толкова с постигането на безсмъртие, а по скоро с еволюцията на човека и човешкият ум (безсмъртието като логична стъпка в нея) и достигането му до ниво на съзнание изградено от чиста енергия.

Може би трябва да изгледаш и това http://www.imdb.com/title/tt0113568/?ref_=fn_al_tt_1, макар да става дума повече за изкуствен интелект има много интересни идеи и смятам, че ще е полезно.

Пожелавам ти успах и дано някой ден да видим цялото произведение на български.

_________________
"Here, sir, there are always more tales."


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 9 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group