Дата и час: Нед Яну 21, 2018 3:45 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 6 мнения ] 
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: Сря Окт 23, 2013 7:43 pm 
Offline
Dan-Tete
Dan-Tete

Регистриран на: Вто Май 05, 2009 1:40 pm
Мнения: 716
Местоположение: Велинград
:) Една идея не ми даваше мира от известно време и седнах и написах този разказ. Посветен е на любимата ми( и не само на мен) музика. :D


Говорещият с китари

Луната светеше силно, като прожектор, и караше мокрия път да блести подобно на река. Самотен мотоциклет изскочи иззад завоя и асфалтът доби златисти отблясъци от яркия му фар. Секунди по-късно мощният „Харлей Дейвидсън” профуча покрай табела с надпис „Добре дошли в Пърлтаун”, оставяйки след себе си облак изгорели газове и мирис на прегряло масло. Стигайки до единствения булевард на градчето, намали скоростта и ръмженето на двигателя спадна до басово боботене. Широкоплещест мъж с кожено яке и матовочерна каска внимателно заоглежда още мокрите от дъжда неонови надписи и осветените витрини. Когато стигна до неонов надпис „Денонощен трезор”, плавно спря мотора до бордюра. Бавно слезе от машината и разкачи гумените ластици, с които беше привързана неголяма титанова кутия. После провери дали е добре закрепен калъфът за китара и се запъти към вратата на трезора. Плати на нощния администратор наем на сейф за едно денонощие и влезе в стаята, където имаше различни по големина бронирани касети. Намери тази, за която беше платил, и сложи вътре металната кутия. След като заключи и провери дали е сработила ключалката, той пожела лека смяна на охранителя, излезе навън и отново възседна мощния си звяр.
Харлеят се отлепи от тротоара и плавно пое по пустите улици. След като пресече два квартала, мъжът спря пред ниска дървена постройка със светодиоден надпис „Рок бар при Еди”. На паркинга отпред бяха строени множество мотоциклети и няколко очукани пикапа. Мотористът паркира в края на редицата и тромаво слезе от опръсканата със сребърни капки машина. Развърза и свали обемистия черен калъф, огледа района и с широка крачка влезе в сградата. Вътре свали каската си и изпод нея се показа скулесто високочело лице с прави и тесни като процеп устни. Тъмна, вързана на опашка коса и красиви черни очила завършваха малко неприветливия му вид. Заведението беше претъпкано и задимено. Лееше се бира, а на сцената свиреше някаква рок група и пъстрата тълпа посетители здраво се забавляваше. Отнякъде се появи дебел мъж с карирана риза и тупна новодошлия по рамото с грамадното си ръчище.
- Хей, Маркъс, радвам се да те видя, човече. Притесних се, че няма да дойдеш. - Човекът се усмихна широко и извика: - Ей, чуйте всички, Маркъс е тук. Най-добрият китарист, който някога съм виждал.
Заведението притихна и след миг от всички страни се разнесоха възгласи. Китаристът смутено сви рамене и вдигна за поздрав калъфа на китарата си.
- Ще изкараш ли някое парче, Маркъс – чу се глас от залата.
- Той ще свири по-късно - намеси се дебелият. - Първо ще пием по едно. - Хвана Маркъс за ръкава и го помъкна към бара.
- Е, кажи как я караш, приятел - каза той, след като поръча две уискита.
- Ами, нищо особено… Свиря тук-там. Основно в малки клубове. Нали знаеш, обичам подобни места – отвърна Маркъс. – Такива работи.
- Изкарваш ли достатъчно? – погледна го изпод вежди дебелият, който се казваше Еди и беше собственик на заведението.
- Справям се. - Китаристът бутна настрана чашата си. - Нали знаеш, че не го правя точно за пари.
Еди кимна и плъзна към себе си чашата на Маркъс.
- Ти така и не пропи алкохол. Ще го ударя аз, да не изветрее. - Той се засмя и хвърли смразяващ поглед към няколко момичета от съседната маса, които зяпаха приятеля му с нескрито любопитство.
Двамата мъже поговориха още малко и накрая Маркъс реши да се качи на сцената.
- Време е за шоу – обяви той, свали коженото си яке и остана по тениска.
После отвори калъфа, извади поръчкова китара Fender Stratocaster и тръгна към малката сцена на заведението. Залата утихна и всички погледи се впиха в широкия му гръб. Маркъс се приготви и погледна към публиката с тънка усмивка.
- Да се позабавляваме. - Изсвири кратко виртуозно соло и помещението се изпълни с радостни възгласи. - Днес ще ви говоря с моята китара. Ще ви разкажа приказка за рока и за някои от най-великите музиканти.
Той подкара „Дим над водата” на „Дийп Пърпъл” и дрезгавият глас на китарата обгърна публиката с невидимата си енергия. Маркъс продължи с парчета на „Рейнбоу” и когато набра скорост, хората биха се заклели, че свири самият Ричи Блекмор. После подкара Дио и „Уайтснейк”. Всички се скупчиха пред сцената и зарязали бирите си, се блъскаха, сякаш опитваха да попият всеки тон. Когато продължи с Ингви Малмстийн, зрителите вече бяха в екстаз и се поклащаха в такт с музиката. На сцената човек и китара се бяха слели в едно и заливаха малкия бар с най-обичаните песни на рок музиката и хеви метъла. В един момент някой от тълпата започна да скандира името на Маркъс и скоро и другите започнаха да му пригласят. Китаристът вилнееше като торнадо и въздухът около него трептеше като маранята в летен ден. Той свири дълго, а когато изкара и последното парче за вечерта, хората бяха останали без дъх и в погледите им се четеше обожание. Маркъс слезе от сцената, съпровождан от нестихващи аплодисменти, и бързо се промуши през тълпата до вип сепарето, където го чакаше приятелят му.
- Господи, Маркъс, свириш уникално! Като машина, не, всъщност и машина не би могла така. - Еди го беше прегърнал през рамо и го побутваше да седне на дървената пейка. – Искаш вода с лед, нали?
- Да, моля те, кана вода с много лед.
Минута по-късно му донесоха съд с вода и кубчета лед. Маркъс напълни бирена халба и я изпи на един дъх.
- Така е много по-добре. - Той се усмихна и напълни чашата отново.
- Какво ще правиш сега? - попита Еди.
- Ами ще се прибера в мотела да поспя, а утре ще пътувам. Мисля да отида някъде на запад.
- Ще дойдеш ли отново?
- Ще дойда! Може би догодина. Тук е много хубаво. - Китаристът се изправи и стиснаха ръце за довиждане.
Минута по-късно Маркъс излезе през задния вход, метна се на мотоциклета си и отпраши към мотела, където имаше резервация. След няколко километра стигна до група къщички с паркинг и ограда, която опасваше района. Паркира мотора пред бунгало номер три и отиде да си вземе ключа. Стаята се оказа спретната, имаше голям хладилник, телевизор и климатик.
Маркъс разтовари багажа си и се съблече по бельо. Седна на един стол и внимателно огледа лявата си ръка. Натисна силно с палец сухожилието в долната част на дланта и на предмишницата се отвори капаче. Отдолу се показа голям дисплей. Маркъс огледа графиките на екрана. Днес публиката го беше облъчила мощно с енергията си и системата за рекуперация беше заредила батерията му малко над нормата. Докосна няколко икони на дисплея и се включи на резервно захранване. После бръкна под тениската и с леко прищракване извади металната кутийка на енергийната си клетка. Отиде до хладилника, отвори камерата и остави вътре батерията да се охлажда.
Взе якето си от закачалката, измъкна от джоба му мобилен телефон и се просна на удобното легло. Избра от менюто на смартфона файл с рок балади и пусна тихо музиката. Остана да лежи така, докато слънцето изгря. Когато първите лъчи докоснаха лицето му, Маркъс стана и отиде до хладилника. С привични движения монтира отново основното захранване и после си събра багажа. Щом излезе на паркинга, първо изтри с парцал утринната роса от мотора, след това закачи здраво калъфа с китарата и подкара обратно към обществения трезор, през дремещите квартали и пустеещи улици.
Спря пред сградата и забързано влезе вътре. Когато извади металната кутия от сейфа, в помещението нямаше никой. Отключи я и отвори капака. Вътре, в специално оформено гнездо, лежеше великолепна цигулка „Страдивари”. На тялото й имаше красив надпис на италиански - „На Марко, от Антонио – Кремона 1699 година”. Маркъс прокара бавно пръсти по цигулката, после внимателно затвори и заключи кутията.
След няколко минути MARC – 3B-914 вече беше подкарал мощната си машина и пътуваше към следващия град, където хората чакаха да чуят неговите приказки за рока.

_________________
Изображение DIMMU BORGIR http://www.youtube.com/watch?v=dw_T9pJ728U
Голям, зъл LEO https://www.youtube.com/watch?v=67m2yvR_GTs


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Чет Окт 24, 2013 10:31 pm 
Offline
Insorcist
Insorcist
Аватар

Регистриран на: Вто Юни 13, 2006 10:03 pm
Мнения: 18241
Местоположение: Inside your head
Хубав е, но за Робин ми хареса повече.


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Вто Мар 11, 2014 5:17 pm 
Offline
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Аватар

Регистриран на: Пон Окт 30, 2006 10:12 pm
Мнения: 2332
Местоположение: софия
Яко

Терминатор - китарист :devil:

_________________
Oh, she’s beautiful
A little better than a man deserves
Oh, I’m not insane
Please tell me she won’t change…


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Вто Мар 11, 2014 10:27 pm 
Offline
Dan-Tete
Dan-Tete
Аватар

Регистриран на: Нед Ное 24, 2013 7:25 pm
Мнения: 970
Хареса ми.

http://www.youtube.com/watch?v=0Q24FuNKQLI


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Сря Мар 12, 2014 11:59 pm 
Offline
Dan-Tete
Dan-Tete

Регистриран на: Вто Май 05, 2009 1:40 pm
Мнения: 716
Местоположение: Велинград
:) Радвам се, че харесахте разказът :) .Скоро ще пусна още един, но доста по-различен :)

_________________
Изображение DIMMU BORGIR http://www.youtube.com/watch?v=dw_T9pJ728U
Голям, зъл LEO https://www.youtube.com/watch?v=67m2yvR_GTs


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Чет Авг 07, 2014 10:31 am 
Offline
Childe
Childe
Аватар

Регистриран на: Пон Дек 30, 2013 11:17 am
Мнения: 37
Разказчето е много хубаво и свежо. Много добре си уловил факта, че всеки китарист почва кариерата си с "Дим над водата" на Пърпъл :)

Единственото, което според мен щеше да се получи по-добре е, ако пичът свиреше с някаква банда на сцената. Знаеш, че доста клубове в Америка си имат постоянни музиканти и за никой от тях няма да е проблем да издрънчи с китариста тези банди, които си изброил. Така щеше да изпъкне и повече талантът на героя :)


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 6 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group