Дата и час: Нед Яну 21, 2018 1:22 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: Пон Авг 15, 2016 4:40 pm 
Offline
Dan-Tete
Dan-Tete

Регистриран на: Вто Май 05, 2009 1:40 pm
Мнения: 716
Местоположение: Велинград
Здрасти банда :) . Реших да пусна един редактиран и може би окончателен вариант на "Говорещият с китари". Корекциите не са много, но са според мен удачни. Мисля , че стана по-приятен и най-вече се надявам да съм постигнал една приятна атмосфера за любителите на "тежка" музика и роботи. Дано ви замирише на бира, барбекю и още нещо... :) :) :D



Говорещият с китари – редактиран


Луната светеше силно, като прожектор, и караше мокрия път да блести подобно на река. Самотен мотоциклет изскочи иззад завоя и асфалтът доби златисти отблясъци от яркия му фар. Секунди по-късно мощната „Хонда Голдуинг” профуча покрай табела с надпис „Добре дошли в Пърлтаун”, оставяйки след себе си облак изгорели газове и мирис на прегряло масло. Щом стигна до единствения булевард на градчето, намали скоростта и ръмженето на двигателя спадна до басово боботене. Широкоплещест мъж с кожено яке и матовочерна каска внимателно заоглежда още мокрите от дъжда неонови надписи и осветени витрини. Когато стигна до табела „Денонощен трезор”, плавно спря мотора до бордюра. Бавно слезе от машината и разкачи гумените ластици, с които беше привързана неголяма титанова кутия. После провери дали калъфът за китара е добре закрепен и се запъти към вратата на трезора. Плати на нощния администратор наем на сейф за едно денонощие и влезе в стаята, където имаше различни по големина блиндирани касети. Намери тази, която беше наел, и сложи вътре металната кутия. След като заключи и провери дали е сработила ключалката, той пожела лека смяна на охранителя, излезе навън и отново възседна мощната си машина.
Хондата се отлепи от тротоара и плавно пое по пустите улици. След като пресече два окаляни от есенното време квартала, мъжът спря пред ниска дървена постройка със светодиоден надпис „Рок бар при Еди”. Барът беше доста обширен и обшит със светли чамови дъски, а коминът му бълваше пушек от тлееща жарава и печащи се стекове. На паркинга отпред бяха строени разнородни мотоциклети и няколко очукани пикапа, както и два съвсем нови F 150, надменно блещукащи с никелираните си фарове. Мотористът паркира в края на редицата и тромаво слезе от опръсканата със сребърни капки машина. Развърза и свали обемистия черен калъф, огледа района и с широка крачка влезе в сградата. Вътре свали каската си и изпод нея се показа скулесто високочело лице с прави и тесни като процеп устни. Тъмна, вързана на опашка коса и красиви черни очила завършваха малко неприветливия му вид. Заведението беше претъпкано и задимено. Лееше се бира, миришеше на скара, а на сцената свиреше някаква самодейна рок група и пъстрата тълпа здраво се забавляваше. Изневиделица се появи дебел мъж с карирана риза и тупна новодошлия по рамото с грамадното си ръчище.
– Хей, Маркъс, радвам се да те видя, човече. Притесних се, че няма да дойдеш. – Човекът се усмихна широко и извика: – Ей, чуйте всички, Маркъс е тук. Най-добрият китарист, който някога съм виждал.
Заведението притихна и след миг зашумя като гарова чакалня, а от всички страни се разнесоха възгласи. Китаристът смутено сви рамене и вдигна за поздрав калъфа с инструмента си.
– Ще изкараш ли някое парче, Маркъс? – чу се глас от залата.
– Той ще свири по-късно – намеси се дебелият. – Първо ще пием по едно. – Хвана Маркъс за ръкава и го помъкна към бара.
– Е, кажи как я караш, приятел – каза той, след като поръча две уискита.
– Ами, нищо особено… Свиря тук-там. Основно в малки клубове. Нали знаеш, обичам подобни места – отвърна Маркъс. – Такива работи.
– Изкарваш ли достатъчно? – погледна го изпод вежди дебелият, който се казваше Еди и беше собственик на заведението.
– Справям се. – Китаристът бутна настрана чашата си. – Нали знаеш, че не го правя точно за пари.
Еди кимна и плъзна към себе си чашата на Маркъс.
– Ти така и не пропи алкохол. Ще го ударя аз, да не изветрее. – Той се засмя и хвърли смразяващ поглед към няколко момичета от съседната маса, които зяпаха приятеля му с нескрито любопитство.
Двамата мъже поговориха още малко и накрая Маркъс реши да се качи на сцената.
– Време е за шоу – обяви той, свали коженото си яке и остана по тениска и тесни черни джинси.
После отвори калъфа, извади поръчкова китара „Фендер Стратокастър” и тръгна към малката сцена на заведението. Залата утихна и всички погледи се забиха в широкия му гръб. Маркъс се приготви и се обърна към публиката с тънка усмивка.
– Да се позабавляваме. – Изсвири кратко виртуозно соло и помещението се изпълни с радостни възгласи. – Днес ще ви говоря с моята китара. Ще ви разкажа приказка за рока и за някои от най-великите музиканти.
Хората заприиждаха шумно към малкия подиум и тук-там някой изсвирваше с уста. Мускулести, нашарени с татуировки рокери шумно допиваха халбите си. Маркъс чукна с пръсти струните на китарата и това накара всички да притихнат в очакване. Засвири „Дим над водата” на „Дийп Пърпъл” и дрезгавият глас на китарата докосна публиката с невидимата си енергия. После продължи с парчета на „Рейнбоу” и когато набра скорост, хората можеха да се закълнат, че свири самият Ричи Блекмор. След това подкара Дио и „Блек Сабат” и продължи с „Уайтснейк”. Всички се скупчиха пред сцената, зарязали бирите си, и сякаш опитваха да попият всеки тон. Десетки очи бяха приковани в мъжа с китарата, осветен от разноцветните прожектори. Китаристът махна с ръка и около него се появи призрачен бял дим. Светлините угаснаха, остана да грее само студена синя светлина, която струеше някъде изпод белезникавата мъгла. Маркъс изведнъж спря и за секунди в заведението настана мъртва тишина. Той леко се усмихна и тъмните му очила проблеснаха в сумрака. Започна да свири „Шокуейв Супернова”– едно от най-обичаните парчета на Джо Сатриани, и ако не беше с дълга, вързана на опашка коса, а с гладко избръсната глава, всички щяха да кажат, че големият Джо е дошъл да им посвири. Когато продължи с Ингви Малмстийн, зрителите вече бяха в екстаз и се поклащаха в такт с музиката. На сцената човек и китара се бяха слели в едно и заливаха малкия бар с най-обичаните парчета на рока и хеви метъла. В един момент някой от тълпата започна да скандира името му и постепенно всички му запригласяха. Китаристът вилнееше като торнадо, въздухът около него трептеше като мараня в летен ден. Той свири дълго, а когато изкара и последното парче за вечерта, хората бяха останали без дъх и в погледите им се четеше обожание. Маркъс слезе от сцената, съпровождан от нестихващи аплодисменти, и бързо се промуши през тълпата до вип сепарето, където го чакаше приятелят му.
– Господи, Маркъс, свириш уникално! Като машина, не, всъщност и машина не би могла така. – Еди, зачервен и още възбуден, сграбчи в грамадната си ръка десницата на китариста. После го побутна да седне на дървената пейка и попита:
– Искаш вода с лед, нали?
– Да, моля те, кана вода с много лед– потвърди Маркъс.
Минута по-късно му донесоха съд с вода и кубчета лед. Маркъс напълни бирена халба и я изпи на един дъх.
– Така е много по-добре. – Той се усмихна и напълни чашата отново.
– Какво ще правиш сега? – каза Еди.
– Ами ще се прибера в мотела да поспя, а утре ще пътувам. Мисля да отида някъде на запад.
– Нали ще дойдеш отново?
– Да, може би догодина. Тук е много хубаво. – Китаристът се изправи и стиснаха ръце за довиждане.
– Ще те чакаме – рече собственикът на бара и го изпрати с поглед.
Минута по-късно Маркъс се измъкна през задния вход, заобиколи сградата и излезе на паркинга. Отиде при мотоциклета си и привърза здраво калъфа на китарата. После се метна на седалката и отпраши към мотела, където имаше резервация. Градът спеше и двигателят на мотора му припукваше като картечница, докато фучеше из пустите улици и разлайваше стреснатите кучета. След няколко километра стигна до самотна група къщички с паркинг и ограда, която опасваше района. Паркира мотора пред бунгало номер три и отиде да си вземе ключа.
Стаята се оказа спретната и уютна с окачените по стените истински акварелни пейзажи и вазичка свежи цветя. Имаше на разположение хладилник, голям телевизор и климатик.
Маркъс разтовари багажа си и се съблече по бельо. Седна на един стол и внимателно огледа лявата си ръка. Натисна силно с палец сухожилието в долната част на дланта и на предмишницата се отвори капаче, под което се показа голям дисплей. Маркъс огледа графиките на екрана. Днес публиката го беше облъчила мощно с обичта си и системата за възвръщане на енергия бе заредила батерията му малко над нормата. Докосна няколко икони на екрана и се включи на резервно захранване. После бръкна под тениската и с леко прищракване извади металната кутийка на енергийната си клетка. Отиде до хладилника, отвори камерата и остави вътре батерията да се охлажда.
После взе якето си от закачалката, измъкна от джоба му мобилен телефон и се просна на удобното легло. Избра от менюто на смартфона файл с пиеси за цигулка и пусна тихо музиката.
Остана да лежи така чак до нежнорозовия изгрев. Когато първите слънчеви лъчи докоснаха лицето му, Маркъс стана и отиде до хладилника. С привични движения монтира отново основното захранване и после си събра оскъдния багаж. Щом излезе на паркинга, първо изтри с парцал утринната роса от мотора, след това закачи здраво калъфа с китарата и подкара обратно към обществения трезор, през още сънените квартали и безлюдни пътища. Хладният въздух разрошваше косата му, която се подаваше изпод каската, и надуваше недозакопчаното му яке като платно. Но Маркъс не усещаше студ. Спря пред сградата на трезора и забързано влезе вътре. Когато извади металната кутия от сейфа, в помещението нямаше никого. Отключи я и отвори капака. Вътре, в специално оформено гнездо, лежеше великолепна цигулка „Страдивари”. На тялото й имаше красив надпис на италиански – „На Марко, от Антонио – Кремона 1716 година”. Маркъс прокара бавно пръсти по цигулката, после внимателно затвори и заключи кутията.
След няколко минути MARC – 3B-914 вече беше подкарал мощната си машина и пътуваше към следващия град, където хората чакаха да чуят неговите приказки за музиката.

_________________
Изображение DIMMU BORGIR http://www.youtube.com/watch?v=dw_T9pJ728U
Голям, зъл LEO https://www.youtube.com/watch?v=67m2yvR_GTs


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group