Дата и час: Пон Май 28, 2018 12:42 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Бзззз (разказ)
МнениеПубликувано на: Чет Дек 29, 2016 3:07 pm 
Offline
Insorcist
Insorcist
Аватар

Регистриран на: Вто Юни 13, 2006 10:03 pm
Мнения: 18392
Местоположение: Inside your head
Изображение

Бзззз
Иван Атанасов

- Удобно ли ви е върху кушетката? – попита д-р Уилсън, докато включваше касетофона.
Пациентът кимна. Беше дребен, болезнено слаб мъж с прошарена коса, който изглеждаше като малко дете край двуметровия психиатър. Но крехката му външност беше измамна, разбира се. Докторът знаеше на какво са способни подобни дребосъци, когато им дойде музата, затова се бе погрижил полицаите да вържат добре г-н Бойл, преди да излязат от стаята.
- Да започваме тогава – каза Уилсън, като остави папката и скръсти ръце върху бюрото.
- Може ли да спрем касетофона? – прошепна умолително дребосъкът. – Това тракане направо ме побърква.
Психиатърът повдигна вежди, после отбеляза нещо в папката и поклати глава.
- Съжалявам, но разговорът трябва да бъде записан. Такава е процедурата. – Всъщност сесията се записваше от дигиталната камера над вратата, а касетофонът имаше друга функция, но пациентът нямаше как да знае това. – Значи тракането ви смущава?
- Да – кимна бледото лице върху кушетката и преглътна мъчително. – Чувам го като картечни откоси.
- Картечни откоси?
- Имам много остър слух, далеч по-остър от нормалния.
- Затова ли шепнете постоянно, г-н Бойл?
- Да... Вече обясних на полицаите.
- Обяснете и на мен.
- Ами.. Звукът е трептенето на материята, което възприемаме чрез слуха. Честотата на звука се определя от броя на трептенията в секунда. Измерва се в херци като всички други честоти. Интервалът на честотите, които човек може да възприеме като тонове, е между 20 херца и 20 килохерца. Ако звукът е с по-малка или по-голяма честота, е недоловим за човешкото ухо. Само определени животни като кучетата, делфините и прилепите...
- Но вие ги чувате? Искате да кажете, че чувате дори инфразвуците и ултразвуците?
- Точно така – усмихна се измъчено пациентът. – Е, някои от тях, не всичките. Но слухът ми е толкова силен, че ако за вас тракането на касетофона звучи като шепот, за мен е като трясъка на картечница или пневматичен чук. А думите, които изговаряте с най-спокоен тон, кънтят в ушите ми като крясъци по микрофон.
- Интересно. Много интересно. – Докторът записа още нещо в папката. – Добре, тогава и аз ще шептя.
Дребосъкът кимна благодарно.
- А ако повиша глас? Ако започна да викам?
- Ще ми причините физическа болка. Нищо чудно дори да ми спукате тъпанчетата. Крясъците ви ще бъдат като рев на ракетен двигател.
- Разбирам. – Уилсън потърка замислено долната си устна. – И откога сте в това... хм, състояние?
- Винаги съм имал много остър слух, но последните месеци нещата рязко се влошиха. Започнах да чувам звуци, които преди и аз не долавях. Знаете ли, че хлебарките разговарят помежду си? Не комуникират само с феромони, а издават и съвсем тихи звуци. Сигурно потриват крака като щурците, не знам. Но е ужасно, просто ужасно. Все едно някой цъка с нокти. Представете си как лежите нощем в леглото и се мъчите да заспите, а малките гадини пъплят в мрака около вас, пъплят, цъкат и скрибуцат на противния си език. И вие ги чувате така ясно, както чувате сега гласа ми... и аха-аха да разберете какво каз...
Г-н Бойл млъкна и потръпна, а лицето му се изкриви от погнуса.
- Май не обичате особено хлебарките – отбеляза д-р Уилсън, след като записа още нещо в папката.
- Че кой ги обича? Отвратителни създания. Гнусни и мръсни. Знаете ли, че пренасят над 45 вида болести? Дизентерия, холера, салмонелоза, хепатит А, коремен тиф...
- Затова ли се преместихте да живеете в къща извън града? За да избягате от хлебарките?
- Какво? Не, не. Е, отчасти. Но хлебарките не бяха най-големият ми проблем. Трябваше да се махна от града, защото не издържах на целия този шум. Колите, хората, джиесемите... Да не говорим за проклетите ремонти. Всеки път, когато някой съсед си пуснеше бормашината, имах чувството, че пробива дупка в собствената ми глава. Принудих се да ходя с тапи в ушите. Отначало това помагаше, но после... – Мъжът сви рамене. – После състоянието ми се влоши още.
- Не потърсихте ли медицинска помощ?
- Да не съм луд! Щяха да ме затворят и да ме подложат на безкрайни изследвания. Все пак случаят ми е уникален. Дори правителството щеше да се заинтересува от мен. Представете си колко полезен би бил човек с моя слух за шпионажа и контрашпионажа.
- Така е. – Психиатърът помълча. – А преди състоянието ви да се влоши сте работили като научен изследовател в университета "Рокфелер"?
- Да, по образование съм физик. Работех в Лабораторията по математическа физика към университета. Бях част от екип, опитващ се да създаде математически алгоритъм, който да работи не само със звуци, но и при липсата на такива. Човешкият мозък обработва моментално звуковата информация и тази обработка е много по-точна от съвременните компютърни програми за анализ. Затова се опитвахме да разберем и наподобим принципа му на действие. Накрая осъзнахме, че когато човек определя силата на който и да е тон, го сравнява мислено с тишината. И че трябва да създадем алгоритъм, който да регистрира и областите, в които няма зву...

Продължението на разказа - в антологията "По крилете на гарвана" (Gaiana, 2016)


Изображение
viewtopic.php?f=8&t=3500


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group