път към отмъщението

Кътче за развихряне на въображението. Рисунки, разкази, поезия... Фен арт по Стивън Кинг - с предимство ;)

Moderator: Ka-tet of 19

User avatar
Nothingness
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 2339
Joined: Mon Oct 30, 2006 9:12 pm
Location: софия
Contact:

път към отмъщението

Post by Nothingness » Mon Nov 13, 2006 7:19 pm

Сега тя пищеше...
-Аааа...неее?Какво правиш??
Но първият прорез вече бе нанесен!Щеше да следва и втори...и трети...и може би шестдесети:кой знаеше!?
"Сега пищиш нали!?Къде беше сълзата ти,когато ме остави на произвола на любовта?"
Мислите на маскирания донякъде покриваха писъците на любимата му,а тя мамка му продължаваше да вика и със сигурност щеше да продължи.
-Неее,моля те!Недейй!Какво искаш?
"Тя каза ли нещо...?"
Той ускори режещите си замахвания.Не достатъчни силни и нарочно неточни,за да запазят жертвата жива за по-дълго време,но много бързи!
"Защо сега ми говориш?Защо сега скъпа моя?Защо сега,когато не искам да говоря?Защо сега,а не почакаш малко...аз ще привърша и ще си поговорим добре...е след като привърша вероятно няма да тис е говори или няма да си в състояние,но какво да се прави?Защо сега ми говориш,а не преди,когато имах нужда от това?Нищо...няма да говориш вечно!Скоро аз ще говоря!"
-ААааАаааа-тя хрипна и започна да кашля,но мръсницата продължаваше да вряска-неее,моля те...ахъахъахЪ...
Тридесет и седмото пробождане вече бе факт.Жертвата естествено не беше мъртва...Маскираният си знаеше работата.Той не беше хирург и даже нямаше нищо общо с лекарското съсловие,но с хирургическа точност не убиваше жертвата.
"Тридесет и седем...неее.Няма да позиорствам от оня нещастник Варг!Тридесет и седем са малко!Ще...ааа уфф..."
Замислен в мислите си той направи грешка и сряза вена или по-скоро артерия на бедрото на все повече почервеняващата жертва...кръвта пръсна до маската му.
-АААаААААаАААааАААаАААаА...
"Е мамка му...изглежда,че е по-добре да приключвам до още двадесетина намушквания,защото иначе ще умре от загуба на кръв!Поддяволите!"
-ААаАААааААААааА...нееее...гхъъ...стига...
И така писъците заглъхнаха...А маскираният избра петдесет и Първия си удар за завършващ.Сладката дупчица,която седи точно между шията и гърдите посредата бе намушкана!
"ОК!51 удара!Добрееее..."
Жертвата бе гола,ако не броим белите гащи на генеталите.Малките ранички,нанесени от ножчето на нокторезачка,бяха почти по цялото тяло,но в областта на дясното и леко на лявото бедро те не се забелязваха особенно много.Зърната представляваха неуписуеми хиксообразни форми,а от дупката на мястото под шията на жертвата стърчеше може би език.Устата беше привързана с марля,а в нея имаше парцал,през който бе стигнала кръв...старо мъчение:пъхаш парцал в устата,запечатваш я и клъцваш някоя част от хранопровода,така,че устата ди да се пълни с кръв,а ти да не можеш да я изплюеш и да се давиш...Дългата му коса беше на опашка,но това нямаше значение,защото той беше мъртав!
Сега вниманието на маскирания се бе прехвърлило върху нея!Тя надигна главата си и очите им се срещнаха...два чифта лайняно-кафяви очи...
Oh, she’s beautiful
A little better than a man deserves
Oh, I’m not insane
Please tell me she won’t change…

User avatar
DiZZy
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 1291
Joined: Wed Aug 31, 2005 1:22 am
Location: Поляната с мармотите, Алпите
Contact:

Re: път към отмъщението

Post by DiZZy » Thu Nov 16, 2006 9:42 am

Nothingness wrote:Тя надигна главата си и очите им се срещнаха...два чифта лайняно-кафяви очи...

Аз затова си падам по синеоки, хехе, хем не те режат... хем не са ъъъ лайняно-кафяви :lol:
Т'ва за хранопровода и марлята ще го имам в предвид, ако някой тръгне да ме ядосва :badgrin:
Само не разбрах - мацката е няква на пича с маската и му е изневерила и той ги прави двамцата на каймица заради това :smt017
Куул 8)

User avatar
Nothingness
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 2339
Joined: Mon Oct 30, 2006 9:12 pm
Location: софия
Contact:

Post by Nothingness » Thu Nov 16, 2006 11:51 pm

Ми той само нейния приятел прави на кайма,за да й стане гадно на нея :) ...с нея не се знае какво ще прави :Р
А не...не му е изневерила:те са скъсали вече,ама по гнусен начин и маскирания не е успял да го преживее и абе...не мисля да измислям книга,а само откъс :p
Oh, she’s beautiful
A little better than a man deserves
Oh, I’m not insane
Please tell me she won’t change…

User avatar
DiZZy
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 1291
Joined: Wed Aug 31, 2005 1:22 am
Location: Поляната с мармотите, Алпите
Contact:

Post by DiZZy » Sat Nov 18, 2006 8:43 pm

Не е честно трябва да убие кучката, на нея какво и пука че режат някакъв си неин приятел, такива с лопати да ги ринеш. Любимият се забравя, отрязаният крак - не :lol: Напиши продължение, където и тя го отнася ;)

User avatar
Nothingness
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 2339
Joined: Mon Oct 30, 2006 9:12 pm
Location: софия
Contact:

Post by Nothingness » Sun Nov 19, 2006 1:55 pm

хехе...тази "поговорка" ме изкефи...ама то като се започне:първо и е любим...второ вижда ужасии...трето разговора между нея и маскирания може да я стресне много:може и да се побърка тя и това ще е достатъчно отмъщение,а пък ако не...мисля,че има и роднини мацката :badgrin:
Oh, she’s beautiful
A little better than a man deserves
Oh, I’m not insane
Please tell me she won’t change…

User avatar
DiZZy
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 1291
Joined: Wed Aug 31, 2005 1:22 am
Location: Поляната с мармотите, Алпите
Contact:

Post by DiZZy » Sun Nov 19, 2006 2:28 pm

Най-много да започне да си говори сама и да си лапа пръстчето, което не е достатъчно отмъщение, според мене. Виж ако си говори сама и то куцайки на 1 крак, като стар пират (защото няма втори), ето това е качественото отмъщение за наранената душа :re3a4ka:

User avatar
Nothingness
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 2339
Joined: Mon Oct 30, 2006 9:12 pm
Location: софия
Contact:

Post by Nothingness » Mon Nov 20, 2006 12:00 am

малее.аз си мислех,че ако изобщо някой се наеме да коментира ще защитава бедното момиче и ще охули гадния комплексар :p
а то какво стана... :shock:
Oh, she’s beautiful
A little better than a man deserves
Oh, I’m not insane
Please tell me she won’t change…

J.S.
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 1538
Joined: Mon Oct 24, 2005 8:56 pm

Post by J.S. » Mon Nov 20, 2006 12:35 am

Ти това ли очакваше като писа разказа?
А и не забравяй,че това е Стивън Кинг форум.Искаме зрелище,кръв и много насилие :lol:

User avatar
DiZZy
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 1291
Joined: Wed Aug 31, 2005 1:22 am
Location: Поляната с мармотите, Алпите
Contact:

Post by DiZZy » Mon Nov 20, 2006 1:11 am

J.S. wrote:Искаме зрелище,кръв и много насилие :lol:

Не забравяш ли нещо?
....И секс с умрели животни :lol:
ми...то не ме сдържа...сори
Все пак сега отново се загледах и освен горната идея си харесах и това с нокторезачката - има потенциал. Да не си чел някоя автобиографична книга на някой сериен убиец, или имаш влечения към нестандартни оръжия :p

User avatar
NoLabel
Dinh
Dinh
Posts: 464
Joined: Sun Aug 21, 2005 10:05 pm
Contact:

Post by NoLabel » Mon Nov 20, 2006 9:54 am

Не, че искам да развалям темата, ама винаги съм се чудил, колко намушквания с безопасна игла са необходими, за да убиеш човек. И прави ли това безопасната игла - опасна?
Image

J.S.
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 1538
Joined: Mon Oct 24, 2005 8:56 pm

Post by J.S. » Mon Nov 20, 2006 11:20 am

Безопасната игла са я кръстили така,защото за разлика от обикновена може да се обезопаси без допълнителни средства.
Според вицовете за радио Ереван човек може да се убие и с носна кърпичка,стига в нея да е завита ютия,така че ако искаш да убиеш човек с какъвто предмет ти попадне ти трябват само желание и...камера(за да се насладим и ние на гледката :smt021 :brytal:
)

User avatar
Abigel
Dan-Tete
Dan-Tete
Posts: 865
Joined: Sun Aug 21, 2005 3:12 pm

Post by Abigel » Mon Nov 20, 2006 11:29 am

J.S. wrote: ако искаш да убиеш човек с какъвто предмет ти попадне ти трябват само желание и...камера(за да се насладим и ние на гледката :smt021 :brytal:
)


Моля те, не прави такива изказвания, защото и без това, нас-феновете на Кинг- ни имат за странни птици, ако го прочете някой това ще реши вероятно и че сме потенциални убийци :?

J.S.
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 1538
Joined: Mon Oct 24, 2005 8:56 pm

Post by J.S. » Mon Nov 20, 2006 11:51 am

Abigel wrote:
J.S. wrote: ако искаш да убиеш човек с какъвто предмет ти попадне ти трябват само желание и...камера(за да се насладим и ние на гледката :smt021 :brytal:
)


Моля те, не прави такива изказвания, защото и без това, нас-феновете на Кинг- ни имат за странни птици, ако го прочете някой това ще реши вероятно и че сме потенциални убийци :?

Добре,извинявам се на предубедените хора които вярват че Кинг феновете сме психари.Естествено това цитираното не го написах насериозно и не вярвам в него,особено оцветеното в червено.А пък за емотиконките не се сдържах при наличието на поне 5-6 преизпълнени с насилие.
Наистина наскоро не се бях замислял за всеобщото мнение за Кинг и неговите фенове.
Извинявам се за офтопика,разказа наистина ми хареса.Особено финала.Моите очи също са "лайняно-кафяви"

User avatar
Nothingness
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 2339
Joined: Mon Oct 30, 2006 9:12 pm
Location: софия
Contact:

Post by Nothingness » Fri Mar 23, 2007 9:05 am

(7 години след гореспоменатата случка)

Неделя.Това е любимият ден на почти всеки средностатистически гражданин,или човек живеещ в малко китно селце,който работи,за да издържа семейството си в останалите 6 дни.Тогава всеки един такъв човек може да намери уюта на дома,да се наслаждава на домашния живот със съпругата си и да учи децата си,ако има такива на нови неща,които биха им били полезни,или интересни,или в най-добрия случай съвкупност от двете за в бъдещето им.
Един човек,среден на ръст,с рехава кафява,късо подстригана коса,облечен в домашен анцуг се възползваше именно от благините на този прекрасен ден.Той бе седнал на креслото си в големия хол на големия си апартамент и преглеждаше съботния вестник,в който се съчетаваха събитията от седмицата по целия свят.Той имаше две дечица.Мъничката му дещиричка бе на 2 годинки,а големия му син на 5.Беше около 9 сутринта,а малчуганите спяха.От банята се чуваше пуснатият душ,под който жена му се къпеше.Пред панелката беше паркиран мерцедеса,за който се говореше,че е малко мутрафонски,но пък само той си знаеше,че го е искарал с честен труд в голямо количество.
Но сега друга мисъл се въртеше в главата му."Дали да вляза при нея!?Не сме правили секс от срядата,мамка му...но пък както съм загорял ще вземем да събудим децата...ще почакам...боже колко е секси под душа...стига де!Айде от мен да мине...вечерта ще и разкажа играта".Само,че вечерта за негово съжаление,или обратното той нямаше да го направи...нещо друго щеше да се случи.Ето,че докато надървен се колебаеше дали да влезе в банята или да не влезе,симпатичната му нисичка,леко едричка чернокоса жена излезе с розовата си хавлия и бяла кърпа,омотана около главата/косата й във формата на кифла.

-Ухаа-възкликна тя-май сериозно си подул панталоните.Защо не влезе да ми правиш компания!?

-Хихи-се подсмихна той дяволито-Точно това възнамерявах да направя,но съдейки по бушуващите в мен чувства,реших,че ще е по-добре за съня на децата да ен влизам при теб.Пък и им е още рано да научават как са се пръкнали на този свят...според мен!

-Ох,скъпи,възбуждаш ме,когато говориш за подобни неща по такъв начин.Обичам те!-тя го целуна по бузата,усмихна му се и отиде към спалнята им-Мисля да си подкастря ноктите на краката,да си виждал нокторезачката?

-Не,миличка.Винаги я оставям някъде из къщата...дори нищо чудно да е в стаята на децата.

-Добре.Това означава,че ще взема резервната,за която ти веднъж ми разправяше.Тази,която си пазиш под леглото в онази кутийка.Време е и тя да навлезе в амортизацията на семейните ни ресурси...нали така,икономисте??

-Да,мило историче,сладичко момиче...

И двамата се засмяха и се погледнаха любовно и след това тя отиде до спалнята,за да намери резервната им нокторезачка.Това между тях не беше любов.Те се желаеха наистина много,и двамата се ревнуваха скрито,но по-ревнивия от двамата съпрузи беше тя.Дори,когато беше в период и се щеше да се чукат,не за друго,ами за да го изтощи и да няма той възможност да мисли за секс и във фирмата си.Секретарката беше доста възрастна и мисля,че всеки знае кой я е назначил.Когато той бе основал бизнеса си,тя го срещна и те двамата се споиха в една невероятна двойка,а може би по-правилно е да се каже дори и единица.И бизнеса му потръгна,успяха да си купят апартамент,кола,с успехите дойдоха и децата,а сега след като тя излезе от спалнята дойдоха и спомените,забравените спомени...

"Какво поддяволите държи тя?"се запита той."Аз познавам тази нокторезачка,и същевременно съм я забравил.Как е възможно това-та тя е била под кревата ми през всичките тези години".Точно така-това беше нокторезачката,с която той лично беше убил новото гадже на бившата си приятелка.

"...и тогава ще можем да отидем..."

"Как съм могъл да забравя.Та аз си обещах...убещах пред себе си,че тя ще страда.А какво направих?Зарязах най-искренното си желание и обещание,което съм дал пред себе си,заради семейството ми!?Аз луд ли съм,побъркал ли съм се?Как съм могъл да забравя?"

"...а те ми казаха,че там..."

"Но нищо не е свършило нали!?Не е било случайно,че се ожених иемнно за скъпата си съпруга...сега именно благодарение на нея аз ще довърша започнатото,ще довърша онова,което започнах с убийството на онзи нахалник,което продължих с гениалния си разговор,очи в очи,с нея и което ще продължа да върша в най-скоро време.Тя ще бъде съсипана..."

-Ехоо,чуваш ли ме въобще?-попита тя,съвсем леко раздразнена.

-Естествено скъпа.Знай,че ще отидем,независимо дали има отрицателни или положителни мнения,стига да искаш.-през годините се беше научил да стреля на сляпо,но този път улучи право в целта.

-Обичам те-тя започна да го целува,бясно нахвърлила се върху него-боже колко те обичам.

-Знам,мила.И аз те обичам също толкова,не повече,за да не ревнуваш-те се засмяха и се прегърнаха.

7 години почивка за бившата му приятелка.7 години почивка за него самия.Сега в офиса му щеше да се обмисля план и да се наема детектив,който да разучи как стоят нещата около бившата.След това и след подготовката му щеше да си вземе ваканция,а по време на ваканцията в един друг град,където всичко щеше да бъде разучено щеше да започне кръвопролитието...а внезапно му хрумна,че този път и самата тя-бившата-може би щеше да се окаже без примерно един крак...


Пп:Моля да се изтрият предишните ми две мнения в тази тема и ако е възможно да се добави опция за редактиране :roll:
Oh, she’s beautiful
A little better than a man deserves
Oh, I’m not insane
Please tell me she won’t change…

User avatar
DiZZy
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 1291
Joined: Wed Aug 31, 2005 1:22 am
Location: Поляната с мармотите, Алпите
Contact:

Post by DiZZy » Sat Mar 24, 2007 12:36 pm

Препоръчвам ти, ако зарибяваш мадама не и показвай този разказ, че няма да иска пипне нито тебе, нито нокторезачка до краят на живота си :lol:
Гледам си се поучил и ще и отрежеш кракът на мръсницата? :D Браво, Браво...луд :D
Аз пък си режа ноктите на краката с ножичка :badgrin:

User avatar
Nothingness
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 2339
Joined: Mon Oct 30, 2006 9:12 pm
Location: софия
Contact:

Post by Nothingness » Tue Mar 27, 2007 1:34 pm

Пфу...значи с нито едно от момичетата от форума,които са го чели,нямам потенциален шанс да стигна до финал на зарибявка :(
А за крака ще видиме...може нещо по-гадно да измисля :badgrin:
Oh, she’s beautiful
A little better than a man deserves
Oh, I’m not insane
Please tell me she won’t change…

User avatar
Nothingness
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 2339
Joined: Mon Oct 30, 2006 9:12 pm
Location: софия
Contact:

Re: път към отмъщението

Post by Nothingness » Tue Jan 29, 2008 8:44 pm

(около 1 година след случката на предишната страница)

Неделя...запомнете този ден,особенно ако сте студенти и всеки ден ви се струва празник.Това е истинския ден за почивка...може би евреите имат нещо общо,но какво толкова важното е,че устройва повечето хора в света,особенно човекът,чийто криминален мозък бе работил на 7 дни в седмицата.Тази неделя той стана в 4:30 сутринта,за да се наслаждава на няколко статии,подбрани грижливо през изминалите 8 месеца.Те описваха убийствата в един различен от неговия град...град,в който живееше бившата му(ако така може да се нарече жена,с която няма връзка от 10 години насам) приятелка.Жена му щеше да спи до 9,или в най-лошия случай до 8 часа...той беше сигурен.

Сложи чорапите си,изпика се в тоалетната,изми лицето си и отиде в хола.Там светна малката лампичка над едното кресло и отвори папката,която бе сложил в тайника,намиращ се в креслото.Повечето статии бяха от комерсиални вестници,но имаше и такива,в които и той се чудеше как е възможно да позволяват подобни цветни снимки.

"Момичето,което загуби по особено жесток начин приятеля си преди 7 години,губи майка си,по още по-жесток такъв.";
"Възрастна жена,удушена със собствените си черва!?";
"Майката-мъчила се един час преди да умре.Дъщерята-припаднала,едва я свестили в болницата.";
"Бивш колега на момичето,намерен в количка за бетон";
"Срещнахме много трудности,докато разбивахме бетона,около главата му,защото родителите му искаха да е в отворен ковчег";
"Погребението на колегата на момичето,който й помагал да разкрие кой е убиецът на майка й,се извърши със затворен ковчег.";
"Чувствам се ужасно...всеки,около мен умира";
""Чувствам се ужасно...всеки,около мен умира"-същата участ сполетя и брат й";
"Братът бе открит в апартамента си,завързан с вериги,устата му залепена с тиксо,а той задушен с няколко щипки,прикрепени за носа му";
"Опит за самоубийство";
"Момичето се среща очи в очи с убиеца-остава без ляв крак и дясна ръка.";
"Още един следовател,убит пожесток начин,защото се опитва да помогне"...

Неусетно бе станало 7:45,но все пак статиите бяха свършили пред опиянения поглед на мъжа.Той си припомняше в захлас за всичко...за убийството на майка й,за любовника й,който бе представен като бивш неин колега от пресата,за брат й,който всъщност бе убит от наемен убиец...все пак трябваше поне за едното убийство да си седи в града...не,че някой щеше да се усети...но най-голямо удоволствие изпита когато четеше как е одрязал кракът и ръката й...тя беше толкова отчаяна...и красива...

...........

Вече беше следобед.Бяха правили секс с жената,бяха извели децата навън,бяха обядвали и се гласяха да гледат филм,но телефонът извъня.Жена му вдигна,поздрави,заслуша се и физиономията й стана странна...

-Скъпи,за теб е.

Дали от сутрешния преглед,дали от спомените за убийствата той реши,че нещата няма да свършат добре през този неделен ден.Това беше убиецът...щеше да го изнудва за пари.Или не-тя се беше усетила и бе споменала на полицията и сега щяха да го привикат за разпит,или полицията беше намерила улика,или...

-Ало!?

мълчание

-здравей...-мълчание-позна ли кой се обажда?

Как подяволите се случи това.Та това бе тя...държеше телефона с лявата си ръка(или с дясна протеза)и говореше...учудването му не можеше да се нарече учудване,дори и думата хипер не би помогнала в случая...

-това съм аз,твоята бивша...много съм зле и искам да поговоря с някой...извинявай,че ти се обаждам след толкова години...но се сетих само за теб...
Oh, she’s beautiful
A little better than a man deserves
Oh, I’m not insane
Please tell me she won’t change…

User avatar
Dime
Childe
Childe
Posts: 70
Joined: Mon Dec 24, 2007 11:25 am
Location: Стара Загора

Re: път към отмъщението

Post by Dime » Tue Jan 29, 2008 10:54 pm

Още! Още кръв и черва! Ако може подробни описания на убийствата и мъченията... ще съм ти благодарен :badgrin: !

User avatar
The God of Blood
Dan-Tete
Dan-Tete
Posts: 698
Joined: Sun Mar 30, 2008 7:41 pm
Location: Империята Малазан

Re: път към отмъщението

Post by The God of Blood » Tue Apr 29, 2008 12:52 pm

Извратено и кърваво - точно моят тип разкази. :badgrin:
"Зло, събудено призори, до вечерта се превръща в Морготова радост" - Дж.Р.Р. Толкин, "Децата на Хурин"
-----------
Image

User avatar
Nothingness
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 2339
Joined: Mon Oct 30, 2006 9:12 pm
Location: софия
Contact:

Re: път към отмъщението

Post by Nothingness » Tue May 27, 2008 3:45 pm

благодаря за коментарите


Това бе толкова неочаквано.Сърцето му заби лудо,изпоти се,усети,че гласът му ще звучи като на възбудена тийнейджърка,а дишането му се учести на максимална скорост.

-Ало,там ли си още?-се чу депресираният дамски глас на бившата му.
-Да-прошепна изплашено и възбудено той.В този миг се поусъзна малко,погледна жена си с поглед казващ,че ще обясни всичко след приключване на разговора и се оттегли с безжичната слушалка в спалнята.Погълна възможно най-много въздух,издиша и каза с възможно най-спокоен тон-Извинявай за реакцията ми,но просто наистина не очаквах...аз...как си?
-Все още си очтив,дори с мен,макар онова,което ти причиних...но,за да отговоря на въпроса ти трябва да ти кажа,че въобще не съм добре-тя снижи гласа си,който постепенно се превърна в ревлив-предполагам си чул...
-Хмм...да не би да си мислиш,че съм още влюбен в теб и следя всяка твоя постъпка?Или пък си станала известна?

Тя изпусна една усмивка на глас,след което подсмръкна звучно сополите,които явно напираха да излязат от малкото й носле.

-Никога не съм забравяла колко готин човек си...ии,аз наистина съжалявам,че ти се обадих поради причината,заради която звъна...но нямам избор...останах съвсем сама...
-Аз...какво имаш предвид?
-Не четеш ли вестници?Не прочете ли за жената,покрай която всеки умира-и тук тя се разплака с глас.

Бизнесменът се почувства отвратително.Той бе отговорен за всичко това...само защото искаше да я накара да си плати...или по-скоро,защото не искаше никой да я доближава.Никой освен него самия.

-Аз...незнам какво да кажа...чух някои неща,но наистина не обърнах внимание на името...боже господи,това,което ти се е случило е наистина ужасно...аз...съжалявам...ако има нещо,което мога да направя за теб,само кажи?
-Знаеш ли-тя отново подсмръкна силно-така говореха всички хора,които се опитаха да ми помогнат...всички,които сега са мъртви...
-Ясно...и сега желаеш смъртта ми и затова звъниш на мен!?
-Нееее-тя отново се засмя през плача си,след което внезапно спря да плаче-аз наистина съжалявам,че ти се обадих,но съм сигурна,че никой не проследява разговора.Взела съм всички мерки,за да не рискувам с теб.
-Знаеш ли,караш ме да се чувствам специален.
-Недей-последва поредната усмивка от нейна страна-нараних те толкова много преди,а сега ти ме разведряваш.Просто исках да чуя гласа на някого на когото държа и съм ти много признателна за разговора ни.Не мисля да ти звънкам повече...просто искам да те попитам как си и какво правиш.Чух,че ми вдигна жена?
-Да,ожених се...имам и деца,живея щастлив семеен живот.Познаваш ме,аз съм семеен човек,обичам спокойствието и тежката музика...и да,все още слушам екстремен метал.А виж...това,което си ми причинила...всеки човек минава през подобни моменти,разочарования по пътя на любовните дела.Наистина,ако си се обадила,защото се чувстваш гузна от скъсването ни,недей...прощавам ти.Просто,това наистина е нещо нормално.
-Нямаш си представа колко леко ми стана изведнъж...и колко съжалявам,че се получиха така нещата между нас.Благодаря ти и извинявай,че така ти развалих неделния следобед.Надявам се да нямаш проблеми с жена си заради обаждането ми.
-Познаваш ме...аз не лъжа.Ще й кажа истината и няма да имам проблеми.А относно обаждането...и аз ти благодаря...винаги ми се е щяло да те чуя някой път,но не те потърсих аз,заради егото си.

Сега тя звучеше щастлива.Той наистина внесе малко светлина в опразнения й живот.В неговата бивша се бе възродила любовта към него-тайния убиец на живота й.

-Незнам какво да кажа.Винаги си казвал каквото искам да чуя и мисля,че единственото,което мога да добавя е,че ти си най-добрия и невероятен човек,който съм срещала.Мисля да ти кажа и чао и да не те занимавам с мизерията си повече.
-Всъщност изчакай малко.Мога да си представя каква болка изпитваш и ми се ще да опитам да ти помогна,да поговорим някой път,ако наистина имаш нужда да споделиш.
-Незнам.Не искам да натоварвам никой с чувствата си в момента...а всъщност незнам на каква друга тема ще съм способна да говоря.
-Ще измислим някоя...примерно сега се сетих нещо,което ми беше интересно на времето и на което само ти имаш отговор...причината,поради която скъсахме.Ако се напрегна още малко ще ти дам още теми,повярвай ми.
-Ужасен си...тоест,все пак си и страхотен и ужасен...
-Е,помисли си по въпроса...и ако искаш звънни ми на номер 930 34 56 09 в петък,в 17 часа.Тамън ще съм пред приключване на работния ден и ще мога да поговоря с теб повечко време.Надявам се да звъннеш.
-Ще си помисля.И...благодаря ти за отделеното време.Сега е време да поиграеш малко с дечицата,за които ще искам да ми разкажеш.
-Значи все пак ме очаква разговор с теб в петъка?
-Наистина си ужасен-тя се засмя-благодаря ти...и чао.
-Чао.

Телефона се затвори.Тя не подозираше нищо,той беше сигурен в това.Той беше единствения човек,към който тя можеше да се обърне.Следващия път той щеше да й каже,че е прочел за трагедията й,и че иска да посети гроба на майка й...точно така щеше да направи...и щеше да се срещне с нея...но не с маска,а с черен костюм.Но първо трябваше да каже на жена си за случилото се и да се направи,че просто си е поговорил с нея като стар приятел и че го е гнус от скъсените й крайници.Точно това щеше да каже...
Oh, she’s beautiful
A little better than a man deserves
Oh, I’m not insane
Please tell me she won’t change…

Post Reply