път към отмъщението

Кътче за развихряне на въображението. Рисунки, разкази, поезия... Фен арт по Стивън Кинг - с предимство ;)

Moderator: Ka-tet of 19

User avatar
Nothingness
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 2339
Joined: Mon Oct 30, 2006 9:12 pm
Location: софия
Contact:

Post by Nothingness » Tue Mar 27, 2007 1:34 pm

Пфу...значи с нито едно от момичетата от форума,които са го чели,нямам потенциален шанс да стигна до финал на зарибявка :(
А за крака ще видиме...може нещо по-гадно да измисля :badgrin:
Oh, she’s beautiful
A little better than a man deserves
Oh, I’m not insane
Please tell me she won’t change…

User avatar
Nothingness
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 2339
Joined: Mon Oct 30, 2006 9:12 pm
Location: софия
Contact:

Re: път към отмъщението

Post by Nothingness » Tue Jan 29, 2008 8:44 pm

(около 1 година след случката на предишната страница)

Неделя...запомнете този ден,особенно ако сте студенти и всеки ден ви се струва празник.Това е истинския ден за почивка...може би евреите имат нещо общо,но какво толкова важното е,че устройва повечето хора в света,особенно човекът,чийто криминален мозък бе работил на 7 дни в седмицата.Тази неделя той стана в 4:30 сутринта,за да се наслаждава на няколко статии,подбрани грижливо през изминалите 8 месеца.Те описваха убийствата в един различен от неговия град...град,в който живееше бившата му(ако така може да се нарече жена,с която няма връзка от 10 години насам) приятелка.Жена му щеше да спи до 9,или в най-лошия случай до 8 часа...той беше сигурен.

Сложи чорапите си,изпика се в тоалетната,изми лицето си и отиде в хола.Там светна малката лампичка над едното кресло и отвори папката,която бе сложил в тайника,намиращ се в креслото.Повечето статии бяха от комерсиални вестници,но имаше и такива,в които и той се чудеше как е възможно да позволяват подобни цветни снимки.

"Момичето,което загуби по особено жесток начин приятеля си преди 7 години,губи майка си,по още по-жесток такъв.";
"Възрастна жена,удушена със собствените си черва!?";
"Майката-мъчила се един час преди да умре.Дъщерята-припаднала,едва я свестили в болницата.";
"Бивш колега на момичето,намерен в количка за бетон";
"Срещнахме много трудности,докато разбивахме бетона,около главата му,защото родителите му искаха да е в отворен ковчег";
"Погребението на колегата на момичето,който й помагал да разкрие кой е убиецът на майка й,се извърши със затворен ковчег.";
"Чувствам се ужасно...всеки,около мен умира";
""Чувствам се ужасно...всеки,около мен умира"-същата участ сполетя и брат й";
"Братът бе открит в апартамента си,завързан с вериги,устата му залепена с тиксо,а той задушен с няколко щипки,прикрепени за носа му";
"Опит за самоубийство";
"Момичето се среща очи в очи с убиеца-остава без ляв крак и дясна ръка.";
"Още един следовател,убит пожесток начин,защото се опитва да помогне"...

Неусетно бе станало 7:45,но все пак статиите бяха свършили пред опиянения поглед на мъжа.Той си припомняше в захлас за всичко...за убийството на майка й,за любовника й,който бе представен като бивш неин колега от пресата,за брат й,който всъщност бе убит от наемен убиец...все пак трябваше поне за едното убийство да си седи в града...не,че някой щеше да се усети...но най-голямо удоволствие изпита когато четеше как е одрязал кракът и ръката й...тя беше толкова отчаяна...и красива...

...........

Вече беше следобед.Бяха правили секс с жената,бяха извели децата навън,бяха обядвали и се гласяха да гледат филм,но телефонът извъня.Жена му вдигна,поздрави,заслуша се и физиономията й стана странна...

-Скъпи,за теб е.

Дали от сутрешния преглед,дали от спомените за убийствата той реши,че нещата няма да свършат добре през този неделен ден.Това беше убиецът...щеше да го изнудва за пари.Или не-тя се беше усетила и бе споменала на полицията и сега щяха да го привикат за разпит,или полицията беше намерила улика,или...

-Ало!?

мълчание

-здравей...-мълчание-позна ли кой се обажда?

Как подяволите се случи това.Та това бе тя...държеше телефона с лявата си ръка(или с дясна протеза)и говореше...учудването му не можеше да се нарече учудване,дори и думата хипер не би помогнала в случая...

-това съм аз,твоята бивша...много съм зле и искам да поговоря с някой...извинявай,че ти се обаждам след толкова години...но се сетих само за теб...
Oh, she’s beautiful
A little better than a man deserves
Oh, I’m not insane
Please tell me she won’t change…

User avatar
Dime
Childe
Childe
Posts: 70
Joined: Mon Dec 24, 2007 11:25 am
Location: Стара Загора

Re: път към отмъщението

Post by Dime » Tue Jan 29, 2008 10:54 pm

Още! Още кръв и черва! Ако може подробни описания на убийствата и мъченията... ще съм ти благодарен :badgrin: !

User avatar
The God of Blood
Dan-Tete
Dan-Tete
Posts: 698
Joined: Sun Mar 30, 2008 7:41 pm
Location: Империята Малазан

Re: път към отмъщението

Post by The God of Blood » Tue Apr 29, 2008 12:52 pm

Извратено и кърваво - точно моят тип разкази. :badgrin:
"Зло, събудено призори, до вечерта се превръща в Морготова радост" - Дж.Р.Р. Толкин, "Децата на Хурин"
-----------
Image

User avatar
Nothingness
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 2339
Joined: Mon Oct 30, 2006 9:12 pm
Location: софия
Contact:

Re: път към отмъщението

Post by Nothingness » Tue May 27, 2008 3:45 pm

благодаря за коментарите


Това бе толкова неочаквано.Сърцето му заби лудо,изпоти се,усети,че гласът му ще звучи като на възбудена тийнейджърка,а дишането му се учести на максимална скорост.

-Ало,там ли си още?-се чу депресираният дамски глас на бившата му.
-Да-прошепна изплашено и възбудено той.В този миг се поусъзна малко,погледна жена си с поглед казващ,че ще обясни всичко след приключване на разговора и се оттегли с безжичната слушалка в спалнята.Погълна възможно най-много въздух,издиша и каза с възможно най-спокоен тон-Извинявай за реакцията ми,но просто наистина не очаквах...аз...как си?
-Все още си очтив,дори с мен,макар онова,което ти причиних...но,за да отговоря на въпроса ти трябва да ти кажа,че въобще не съм добре-тя снижи гласа си,който постепенно се превърна в ревлив-предполагам си чул...
-Хмм...да не би да си мислиш,че съм още влюбен в теб и следя всяка твоя постъпка?Или пък си станала известна?

Тя изпусна една усмивка на глас,след което подсмръкна звучно сополите,които явно напираха да излязат от малкото й носле.

-Никога не съм забравяла колко готин човек си...ии,аз наистина съжалявам,че ти се обадих поради причината,заради която звъна...но нямам избор...останах съвсем сама...
-Аз...какво имаш предвид?
-Не четеш ли вестници?Не прочете ли за жената,покрай която всеки умира-и тук тя се разплака с глас.

Бизнесменът се почувства отвратително.Той бе отговорен за всичко това...само защото искаше да я накара да си плати...или по-скоро,защото не искаше никой да я доближава.Никой освен него самия.

-Аз...незнам какво да кажа...чух някои неща,но наистина не обърнах внимание на името...боже господи,това,което ти се е случило е наистина ужасно...аз...съжалявам...ако има нещо,което мога да направя за теб,само кажи?
-Знаеш ли-тя отново подсмръкна силно-така говореха всички хора,които се опитаха да ми помогнат...всички,които сега са мъртви...
-Ясно...и сега желаеш смъртта ми и затова звъниш на мен!?
-Нееее-тя отново се засмя през плача си,след което внезапно спря да плаче-аз наистина съжалявам,че ти се обадих,но съм сигурна,че никой не проследява разговора.Взела съм всички мерки,за да не рискувам с теб.
-Знаеш ли,караш ме да се чувствам специален.
-Недей-последва поредната усмивка от нейна страна-нараних те толкова много преди,а сега ти ме разведряваш.Просто исках да чуя гласа на някого на когото държа и съм ти много признателна за разговора ни.Не мисля да ти звънкам повече...просто искам да те попитам как си и какво правиш.Чух,че ми вдигна жена?
-Да,ожених се...имам и деца,живея щастлив семеен живот.Познаваш ме,аз съм семеен човек,обичам спокойствието и тежката музика...и да,все още слушам екстремен метал.А виж...това,което си ми причинила...всеки човек минава през подобни моменти,разочарования по пътя на любовните дела.Наистина,ако си се обадила,защото се чувстваш гузна от скъсването ни,недей...прощавам ти.Просто,това наистина е нещо нормално.
-Нямаш си представа колко леко ми стана изведнъж...и колко съжалявам,че се получиха така нещата между нас.Благодаря ти и извинявай,че така ти развалих неделния следобед.Надявам се да нямаш проблеми с жена си заради обаждането ми.
-Познаваш ме...аз не лъжа.Ще й кажа истината и няма да имам проблеми.А относно обаждането...и аз ти благодаря...винаги ми се е щяло да те чуя някой път,но не те потърсих аз,заради егото си.

Сега тя звучеше щастлива.Той наистина внесе малко светлина в опразнения й живот.В неговата бивша се бе възродила любовта към него-тайния убиец на живота й.

-Незнам какво да кажа.Винаги си казвал каквото искам да чуя и мисля,че единственото,което мога да добавя е,че ти си най-добрия и невероятен човек,който съм срещала.Мисля да ти кажа и чао и да не те занимавам с мизерията си повече.
-Всъщност изчакай малко.Мога да си представя каква болка изпитваш и ми се ще да опитам да ти помогна,да поговорим някой път,ако наистина имаш нужда да споделиш.
-Незнам.Не искам да натоварвам никой с чувствата си в момента...а всъщност незнам на каква друга тема ще съм способна да говоря.
-Ще измислим някоя...примерно сега се сетих нещо,което ми беше интересно на времето и на което само ти имаш отговор...причината,поради която скъсахме.Ако се напрегна още малко ще ти дам още теми,повярвай ми.
-Ужасен си...тоест,все пак си и страхотен и ужасен...
-Е,помисли си по въпроса...и ако искаш звънни ми на номер 930 34 56 09 в петък,в 17 часа.Тамън ще съм пред приключване на работния ден и ще мога да поговоря с теб повечко време.Надявам се да звъннеш.
-Ще си помисля.И...благодаря ти за отделеното време.Сега е време да поиграеш малко с дечицата,за които ще искам да ми разкажеш.
-Значи все пак ме очаква разговор с теб в петъка?
-Наистина си ужасен-тя се засмя-благодаря ти...и чао.
-Чао.

Телефона се затвори.Тя не подозираше нищо,той беше сигурен в това.Той беше единствения човек,към който тя можеше да се обърне.Следващия път той щеше да й каже,че е прочел за трагедията й,и че иска да посети гроба на майка й...точно така щеше да направи...и щеше да се срещне с нея...но не с маска,а с черен костюм.Но първо трябваше да каже на жена си за случилото се и да се направи,че просто си е поговорил с нея като стар приятел и че го е гнус от скъсените й крайници.Точно това щеше да каже...
Oh, she’s beautiful
A little better than a man deserves
Oh, I’m not insane
Please tell me she won’t change…

User avatar
Ylith
Dinh
Dinh
Posts: 404
Joined: Sat Dec 29, 2007 6:30 pm

Re: път към отмъщението

Post by Ylith » Tue May 27, 2008 4:26 pm

Хм,стана интересно.Дано да имаш идея за продължение :)
И дано бившото ми гаже не прочете разказа ти :lol:

User avatar
Nothingness
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 2339
Joined: Mon Oct 30, 2006 9:12 pm
Location: софия
Contact:

Re: път към отмъщението

Post by Nothingness » Fri Jun 06, 2008 5:10 pm

Ylith wrote:Хм,стана интересно.Дано да имаш идея за продължение :)
И дано бившото ми гаже не прочете разказа ти :lol:


хаха...ако го прочете докрая ще си вземе поука и няма да направи нищо :p ...миналата седмица измислих края,но преди него има още две кратки случки...ето я първата:

Лесен живот.Всичко беше толкова лесно за постигане.Най-трудно беше да си постави цел,което е лесно за повечето хора,но не и за него.А сега целта му беше несигурна-искаше ли той все още да унищожи напълно психиката на бившата-не беше сигурен.Разбирасе разказа на жена си,че някакво старо гадже го е потърсило,защото е имала проблеми.След това седнаха пред компютъра и той се направи,че за пръв път търси новини относно нея.И двамата с жена му бяха отвратени от прочетеното,и двамата изпитаха съжаление,а красивата съпруга изпита облекчение,че със сигурност няма да й бъде изневерено.

Бившата,разбирасе,се беше обадила по телефона онази петък вечер,за която се бяха разбрали.След приятен тридесетминутен разговор той започна да я убеждава да се видят.Тя искаше да каже не,но не можа да откаже на човека да го заведе до гроба на жена,която той уважаваше,на гроба на една от неговите жертви,на гроба на майка й.Срещата беше уговорена,бизнеспътуването беше споменато пред съпругата му и черния Мерцедес потегли по магистралата към почернения от брутални убийства град.

Гробището вече беше наблизо.Спря близо до една продавачка на цветя,купи три черни рози без да слиза от колата и се запъти към входа на 17 гробищна зона.Там имаше такси,а наблизо беше седнала една тъмнооблечена фигура,до която се подпираше една патерица.Това беше бившата,а бързият ритъм се чуваше от сърцето му.Той спря колата,налапа една дъвка,слезе и се запъти към вход 17.Тя го погледна.Беше облечена в черно,като единия й крачол беше одрязан до половина и зашит там.Усмихна му се и сълзи потекоха по бледата й кожа.Беше се състарила малко.Пушеше цигара.

-Здравей-каза тя.
-Здравей-отвърна той.
-Само между другото на гробище се идва с четен брой цветя...
-Надявах се на гробищата да може да се подарява поне по едно цвете на живите.
-Разбирасе-тя се усмихна и заплака-ела да те прегърна!
-Мисля,че е достатъчно-я сепна той след първата минута,в която тя го бе стиснала с лявата си ръка и дясната протеза-защо си само с една патерица?
-Защото десния ми крак е за предпочитане пред това да се уча да държа патерица с протезата си.А сега ми се иска ти да си опората ми от тази страна.

Той веднага се подчини на желанието й,и така двамата прекрачиха входа на гробището,потънали в мълчание,но не неловко,а помагащо на него да преосмисли целите си...и старите чувства,които нахлуха наново у него...
Oh, she’s beautiful
A little better than a man deserves
Oh, I’m not insane
Please tell me she won’t change…

User avatar
The God of Blood
Dan-Tete
Dan-Tete
Posts: 698
Joined: Sun Mar 30, 2008 7:41 pm
Location: Империята Малазан

Re: път към отмъщението

Post by The God of Blood » Mon Jun 09, 2008 12:35 am

Страхотно :smt023
"Зло, събудено призори, до вечерта се превръща в Морготова радост" - Дж.Р.Р. Толкин, "Децата на Хурин"
-----------
Image

User avatar
Nothingness
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 2339
Joined: Mon Oct 30, 2006 9:12 pm
Location: софия
Contact:

Re: път към отмъщението

Post by Nothingness » Fri Jun 20, 2008 11:17 pm

Всичко беше страхотно,почти перфектно.Виждаха се веднъж месечно,пишеха си по няколко пъти седмично,тя се беше успокоила.Удивително е колко малко му трябва на човек,за да се върне към настоящето с поносима болка в душата,особено след като е загубил толкова много близки.Разбирасе депресията не я беше напуснала,но не властваше над душата й с пълна сила.И ето,че 4 месеца след срещата им на гробището те седяха в един ресторант и си говореха.Това бе момента,в който той щеше да предприеме офанзива и да й признае,че макар да и липсва крак и ръка,да изглежда състарена и напълняла,той иска да я чука повече от всичко на света...разбирасе щеше да пропусне недостатъците й.

-...и тогава си помислих,че нямаме проблеми-говореше му тя за причините,поради,които бяха скъсали преди повече от 10 години-но когато се опитвахме да го направим и по-късно реших,че проблема е в теб.Просто не можеше да се справиш,а наистина трябваше да поговорим по този въпрос...не знаех,че си се притеснявал до толкова.
-Хейй,не забравяй,че все пак успях да пробия отбраната ти и да ти пусна малко кръвчица...не мисля,че лошия секс е толкова голяма причина,че да ме разлюбиш!?
-И си прав...ти замина за повече от 3 месеца!Три месеца!!!За толкова много време се запознах с много хора,а и така да се каже...беше отворил любопитството ми дали това с теб е секс...и както и двамата знаем...определенно не беше.
-Но никак не беше честно да ме лъжеш по телефона,че ме обичаш.И аз можеше да се отбележа с някоя мадама там...да се върна с опит и да опитаме отново...мисля,че щеше да бъде интересно,а ти?
-Като поставяш въпроса по този начин...да...мисля,че щеше да бъде интересно да го направим при тези условия,но за съжаление миналото си е минало и не може да се промени...

И точно сега беше момента да я вкара в разговор,в който да я попита по възможно най-учтивия начин дали не иска да й го начука,така както никога преди не го е правил.Тя вече беше спокойна и не мислеше,че убиеца й е по петите...не подозираше,че седи с него точно сега.

-Знаеш ли...искам да ти кажа нещо-каза несигурно тя,но все пак продължи-Знаеш за физиотерапията,на която ходя от време навреме...та там се запознах с един атлет,който е загубил ръката си.Първоначално ме беше страх да го допусна по-близо до себе си,но след като се виждам често с теб...и нищо ти няма...мисля да започна да се виждам и с него...струва ми се голям ездач,а аз съм леко позагоряла...та като приятел...какво мислиш по въпроса?

Как се чувстваше ли...питаше се дали точно в този момент няма някой шибан терорист да е заложил бомба в този скапан ресторант и да ги взриви точно сега.Къде бяха гадните терористи,когато ти трябват!?Как беше решил изобщо да не я съсипва докрай...да и е приятел и да я чука...та тя дори изглеждаше отвратително...но явно не само той,а и колегите й по сакатлък я заглеждаха.Не,това нямаше да стане...

-Разкажи ми подробности-каза той с усмивка на уста.

И тя започна да разказва,докато той стартира престъпните мисли някъде навътре в мозъка си...



Пп:айдеее...свършва се най-накрая...още само едно остана...писанията ми се поизтъркаха,но мисля повече за това да го завърша,отколкото как да опиша изродията :|
Oh, she’s beautiful
A little better than a man deserves
Oh, I’m not insane
Please tell me she won’t change…

User avatar
Nothingness
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 2339
Joined: Mon Oct 30, 2006 9:12 pm
Location: софия
Contact:

Re: път към отмъщението

Post by Nothingness » Mon Jun 23, 2008 10:52 pm

Петък вечер,моментът,в който работата приключва.За секретарката му,работния ден бе свършил преди около 15 минути и сега той превръщаше офиса си в стая за мъчения.Беше разглобил и домъкнал онази част от косачката на трева,която кълца и смелва...според него достатъчно силно,че да мачка кокали и да разхвърля парчета месо на различни посоки.

-Ще види тя...мисли си,че може да си харесва някой друг!?Е няма да стане...толкова бързо забрави психичните си проблеми,физическата си болка...благодарение на кой...на мен,разбирасе - мърмореше мъжа с лайняния поглед - сега тя ще разбере,че не може да има никой до себе си....никой и никога...ще и разкажа играта...да си хареса някакъв сакат нещастник,който ходи на терапии,ще му се ебе пичката лелина...

Наистина тази вечер беше истерясал много повече от всякога.Обикновенно преди убоийство беше спокоен,но не и сега.Той изглеждаше толкова озлобен,сякаш е готов да изяде стола,който сложи пред косачката,толкова яростен,сякаш се готвеше да изнасили някой до смърт,а не да отнеме живота му по друг мъчителен начин.Но от очите му бликаха сълзи...не от злобата,която се беше загнездила в главата му,а от болката,която изпитваше една много малка част от сърцето му.Той все още обичаше бившата...след толкова много години изпитваше към нея топли чувства и желание да бъде негова.Тази малка част на сърцето му подсказваше на мислите му,че той всъщност е добър човек,че не е трябвало да избива всички онези хора,но че не е късно да се поправи.Тези мисли провокираха сълзиците,които се стичаха по сухите му слаби бузи,падаха като кристалчета,възпроизведени от от вътрешността на фекалните му ириси.И все пак той нямаше да се спре...

Този път всичко стана наистина бързо.Той пусна резачката,качи се на стола,закачи бесилката на врата си,самозавърза със скоч устата, краката и ръцете си,както го беше тренирал през седмицата,изрита стола,залюля се малко,а мощните резачи разфасоваха краката му до колене.А той пририта в кратка агония и застина на едно място...мъртав!

епилог 1

Полицията го намери в съботния ден.Имаше достатъчно улики,за да се докаже,че това е още едно брутално убийство на жестокия убиец,но сега бе сменил града.И все пак това беше последното убийство.

епилог 2

Семейството на убиеца получи всичките му пари + много помощи от държавата.Той се бе погрижил за тях още от свадбата,а последната си седмица,знаейки,че ще умре бе излъгал жена си,че й е изневерил с бившата.Тя разбирасе беше наистина бясна.Той беше сигурен,че това ще и помогне да надживее смъртта му по-бързо и беше прав.Само след година тя си намери нов мъж и заживя щастливо с наследството,държавната подкрепа и радостта от отглеждането на децата,които също го забравиха бързо...

епилог 3

Със самоубийственото убийство той успя най-накрая да съсипе докрай бившата.Психиката й се срина и дори зараждащите се чувства към новия й сакат приятел не успяха да я спасят.Когато окончателно се побърка и направи опит за самоубийство я вкараха в лудницата,заедно с дузина хапчета,които да й правят компания.Можеше и да се оправи след година,но една нова и млада сестра свали усмирителната й риза,когато не беше под влияние на хаповете и тя веднага се възползва...бившата му си прегриза вените със собствените си зъби,а това се оказа фатално...

Цел аз имах,цел една,
нейния живот да наредя.
Съдбата нейна,аз да изкова,
копнежите й,да ги загася!

...това си струваше даже и смъртта...

........................................................................КРАЙ........................................................
Oh, she’s beautiful
A little better than a man deserves
Oh, I’m not insane
Please tell me she won’t change…

User avatar
Ylith
Dinh
Dinh
Posts: 404
Joined: Sat Dec 29, 2007 6:30 pm

Re: път към отмъщението

Post by Ylith » Tue Jun 24, 2008 11:17 am

Доста брутално разказче се е получило :) Не очакавх точно такъв край. Мислех,че ще го накараш да тръгне и да убива отново наред ама не....изненадаа.Харесва ми. Само дето този негов лайняно кафяв поглед нещо не ми допада.

User avatar
Nothingness
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 2339
Joined: Mon Oct 30, 2006 9:12 pm
Location: софия
Contact:

Re: път към отмъщението

Post by Nothingness » Tue Jun 24, 2008 7:53 pm

Защо бе,и ти ли си с кафяви очи ;)

И аз харесах края,измислих го чак след като попита за продължение :p

Иначе това е първото ми творение,което е толкова голямо и което съм завършил...наистина не вярвах,че ще успея и не мисля повече никога да пиша подобни дълги неща :?
Надявам се да ви е станало интересно на всички,които сте го прочели и съжалявам за допуснатите грешки,но ме мързи да редактирам :D
Oh, she’s beautiful
A little better than a man deserves
Oh, I’m not insane
Please tell me she won’t change…

J.S.
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 1538
Joined: Mon Oct 24, 2005 8:56 pm

Re: път към отмъщението

Post by J.S. » Tue Jun 24, 2008 9:30 pm

Аз съм с кафяви очи,но не ми пречи :D
Иначе края ми хареса,доста е силен.Не очаквах чак такова садо-мазохистично изпълнение.А цялата работа тръгна оттам,че нашия човек го заряза прителката му,нали така?

User avatar
Nothingness
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 2339
Joined: Mon Oct 30, 2006 9:12 pm
Location: софия
Contact:

Re: път към отмъщението

Post by Nothingness » Wed Jun 25, 2008 10:52 am

и аз съм с кафяви :)
да,това беше причината 8)
Oh, she’s beautiful
A little better than a man deserves
Oh, I’m not insane
Please tell me she won’t change…

User avatar
Ylith
Dinh
Dinh
Posts: 404
Joined: Sat Dec 29, 2007 6:30 pm

Re: път към отмъщението

Post by Ylith » Wed Jun 25, 2008 11:02 am

E добре де и моите ириси са кафяви :p
Наистина ми беше доста интересно какъв ли край ще измислиш.Разказът можеше да приключи и до там където беше стигнал, когато те попитах, но друго си е да има по-голяма яснота по въпроса. :smt023
Понеже съм малко гадничка и малко егоистка сигурно бих сложила друг край ако бях на твое място.Но това, което си измислил е супер :)

User avatar
Nothingness
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 2339
Joined: Mon Oct 30, 2006 9:12 pm
Location: софия
Contact:

Re: път към отмъщението

Post by Nothingness » Fri Jun 27, 2008 10:21 pm

ее,няма той героя ми понеже е добричък и за това се самоуби :D
Oh, she’s beautiful
A little better than a man deserves
Oh, I’m not insane
Please tell me she won’t change…

User avatar
Ylith
Dinh
Dinh
Posts: 404
Joined: Sat Dec 29, 2007 6:30 pm

Re: път към отмъщението

Post by Ylith » Fri Jun 27, 2008 11:40 pm

Да, много добричък :lol: !Изтрепа само някакви си десетина човека . :badgrin:

User avatar
The God of Blood
Dan-Tete
Dan-Tete
Posts: 698
Joined: Sun Mar 30, 2008 7:41 pm
Location: Империята Малазан

Re: път към отмъщението

Post by The God of Blood » Mon Jun 30, 2008 9:15 am

Ylith wrote:Да, много добричък :lol: !Изтрепа само някакви си десетина човека . :badgrin:
Че много ли са? :lol:
"Зло, събудено призори, до вечерта се превръща в Морготова радост" - Дж.Р.Р. Толкин, "Децата на Хурин"
-----------
Image

J.S.
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 1538
Joined: Mon Oct 24, 2005 8:56 pm

Re: път към отмъщението

Post by J.S. » Sun Apr 05, 2015 1:40 pm

Велик разказ! Няколко години по-късно преоткривам красотата му. :bow:

User avatar
WhiteNoise
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 3703
Joined: Mon Aug 22, 2005 11:25 pm
Location: yellow submarine

Re: път към отмъщението

Post by WhiteNoise » Tue Apr 07, 2015 3:29 am

и аз тъй :happy:
доста :tooth: на моменти
Image
I woke up this morning and i got myself a beer
The future's uncertain and the end is always near

Post Reply