Зората на мъртвите (разказ на ужаса)

Кътче за развихряне на въображението. Рисунки, разкази, поезия... Фен арт по Стивън Кинг - с предимство ;)

Модератор: Ka-tet of 19

Отговори
Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18950
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Зората на мъртвите (разказ на ужаса)

Мнение от deadface » ср сеп 05, 2007 7:04 pm

Изображение


Зората на мъртвите
Иван Атанасов

Отварям бавно очи.
Къде съм?
Защо е толкова тъмно?
Правя опит да се размърдам, но мускулите не ми се подчиняват. Сякаш нямам ръце, нито крака.
И този ужасен студ... Имам чувството, че се намирам в ледената прегръдка на снежна лавина. Или на дъното на планинско езеро, затиснат от стотици кубични километри вода.
Но тогава... тогава трябва да съм мъртъв!
Започвам да се гърча, обзет от черна паника.
НЕ! АЗ СЪМ ЖИВ! ЖИВ СЪМ!
Искам да крещя, искам да вия, но езикът и устните ми сякаш са изчезнали. От сухото ми гърло не излиза нито звук. Нищо, само тишина.
Господи, какво е станало с мен? Къде съм?
Почакай... Ето, пръстите ми помръдват едва-едва!
Раздвижвам ги бавно, става по става, сякаш два паяка се събуждат от сън.
Жив съм, нали ви казах. Жив съм!
Но защо е толкова тъмно? Да не съм ослепял?
Протягам ужасено ръце към лицето си, а ставите ми проскърцват жално като ръждясалите панти на отдавна неизползвана врата. Докосвам трескаво очите си и... О, ужас! На мястото на дясното напипвам само празнота! Пръстите ми хлътват с влажен звук в лепкавата очна кухина. Опипвам невярващо неравното й дъно и усещам нещо лигаво и меко да се гърчи между тях.
Червей!
Стисвам го с погнуса и се опитвам да го извадя навън, но той се изплъзва от вцепенените ми пръсти и пада обратно в дупката.
Започвам да крещя. Този път от гърлото ми излиза нещо подобно на мучене.
Докато се опитвам да докопам отново червея с дясната си ръка, спускам пръстите на лявата надолу по лицето си (божебожеколкостуденаивлажнаекожатаналицетоми) и с нарастващ ужас откривам, че носът, устните и по-голямата част от езика ми ги няма. Сякаш... сякаш са били изгризани!
Какво е станало с мен? Кой ми е причинил това? Къде съм?
И защо не чувствам болка?
Толкова съм шокиран, че забравям да крещя. Надигам се рязко на лакти, като въртя трескаво здравото си око в напразно усилие да видя нещо в непроницаемата тъмнина.
Челото ми се удря с глух звук в някаква дъска.
Ковчег! Аз съм мъртъв, мъртъв съм и се намирам в ковчег!
Чак сега си давам сметка колко гъст и зловонен е въздухът, който ме заобикаля. Поемам си дълбоко дъх и веднага го изпускам. Нали съм мъртъв, вече не ми се налага да дишам...
А тогава защо ми е толкова студено?
Започвам да тракам със зъби и се отпускам бавно върху това, което би трябвало да е погребалният ми саван. Студът се разлива бавно по вените и артериите на мъртвото ми тяло, а с него идва и Гладът.
Гладът за нещо топло, за нещо живо...
Изведнъж левият ми крак помръдва и аз осъзнавам, че шумът, който от известно време чувам, не идва от моята уста. О, не. Това е цвъртенето на три големи, тлъсти гробищни плъха, които са се върнали да довършат пиршеството си. Единият е впил малките си остри зъбки в голото ми стъпало и ръфа ли ръфа, другият е скочил върху корема ми, а третият души лицето ми – явно търси здравото око.
Стисвам единствения си клепач, отварям широко уста и раздвижвам това, което е останало от езика ми. Плъхът го захапва, а аз захапвам на свой ред главата му. Разнася се приглушен писък на болка и гърлото ми се изпълва с топла кръв. Вдигам ръце и докато другите гризачи бягат в мрака с уплашено цвъртене, натъпквам потръпващото космато тяло в устата си, като дъвча енергично с челюсти.
По тялото ми се разлива бавно топлина. Студът ме напуска. Мускулите ми се изпълват със сила.
Чувствам се по-жив отвсякога.
Но и по-гладен.
Нуждая се от още свежа плът.
Плът, плът, плът!
Сега в съзнанието ми има една единствена мисъл. Да нахраня звяра, който се е събудил в мен.
Преобръщам се по корем и започвам да опипвам стените на ковчега. След няколко секунди намирам това, което търся – дупка, пред която има купчинка рохкава пръст, а отвъд нея - влажното гърло на тунел. Откъртвам една от дъските със сила, каквато не съм подозирал, че притежавам и започвам да копая бясно със зъби и нокти, за да си пробия път през тунела. Гладът ме изгаря и не ми дава нито миг покой. Сякаш някой е запалил огън в стомаха ми. Огън, който може да бъде угасен само с топла плът и кръв. Ноктите ми се изпочупват, остри камъни и жилави корени раздират кожата ми на ивици, влажна пръст запушва ноздрите, ушите и жадно раззинатата ми паст. Но аз не спирам да копая, защото знам, че плъховете са някъде там, пред мен. Живите, топли плъхове.
Изведнъж пръстта свършва, отварям единственото си здраво око и виждам над главата си архипелаг от звезди, сред които се откроява зловещата усмивка на луната.
Измъквам се от дупката и се оглеждам. Намирам се в гробище. Накъдето и да се обърна, виждам редици от надгробни плочи и каменни кръстове. Пред някои от тях са приклекнали живи мъртъвци в различен стадий на разложение, а пред други пръстта помръдва издайнически. Няма съмнение – скоро в гробището няма да остане нито един пълен ковчег. Повечето мъртъвци са жестоко обезобразени от набезите на плъховете, бръмбарите и червеите, а брадичките на някои от тях са изцапани с кръв като моята. Но всички без изключение гледат нагоре, към звездното небе. Поглеждам и аз.
Блестящият сърп на луната бавно почервенява, докато не заприличва на прясно отворена рана. Тогава всички зомбита се обръщат като по команда и тръгват на запад, към изхода на гробището, зад който проблясват светлините на големия град.
Тръгвам и аз. Тътря се сляпо след другите, падам, лазя и пак ставам – някаква сила ме дърпа напред. Искам да попитам къде отиваме, но нямам език. А после виждам голямото рекламно табло на пътя:
„Джордж Ромеро набира статисти за новия си филм. Ако се чувствате като зомби, заповя...”

deadface © 2007г.



Изображение

Разказът е публикуван в антологията "До Ада и назад" (Екопрогрес, 2011).
Изображение

Потребителски аватар
BloodAti
Dinh
Dinh
Мнения: 387
Регистриран: ср сеп 05, 2007 9:25 am

Мнение от BloodAti » ср сеп 05, 2007 9:30 pm

И преди го бях чел,но не се сещам къде!? Въпреки това си го прочетох с кеф още веднъж...Страхотен е! Браво! :)

J.S.
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 1549
Регистриран: пон окт 24, 2005 8:56 pm

Мнение от J.S. » ср сеп 05, 2007 9:53 pm

Току-що го прочетох,добро е :) Доста ми хареса,особено края.

Потребителски аватар
Eneq
Devar-Toi
Devar-Toi
Мнения: 150
Регистриран: ср сеп 06, 2006 10:40 am
Контакти:

Мнение от Eneq » чет сеп 06, 2007 5:08 pm

разказ с неочакван край, но според мен много прекаляваш с описанията и по средата просто спирам да го чета щото се изтощавам от описания
пробвай повече съспенс, по-малко описания;)

Потребителски аватар
oncho99
Commoner
Commoner
Мнения: 10
Регистриран: вт дек 25, 2007 10:35 pm

Мнение от oncho99 » ср дек 26, 2007 1:01 pm

Браво бе много свежо ( какво определение а ) разказче!!!

Успя да ми въздейства и да си представя гробищния парк и отблъкващата смърт :)

Живите мъртви ми е особено любима тема и поредица в киното - а Ромеро велик :)

Потребителски аватар
Dime
Childe
Childe
Мнения: 70
Регистриран: пон дек 24, 2007 11:25 am
Местоположение: Стара Загора

Re: Зората на мъртвите (разказ)

Мнение от Dime » пет яну 04, 2008 1:31 am

Ха, много готино! Този черен хумор много ми допада :)

Потребителски аватар
Nothingness
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 2375
Регистриран: пон окт 30, 2006 9:12 pm
Местоположение: софия
Контакти:

Re: Зората на мъртвите (разказ)

Мнение от Nothingness » вт яну 29, 2008 8:06 pm

:badgrin:
много добро
When I was younger, so much younger than today
I never needed anybody's help in any way
But now these days are gone, I'm not so self assured
Now I find I've changed my mind and opened up the doors…

HeLLwinD
Commoner
Commoner
Мнения: 5
Регистриран: пон мар 24, 2008 11:31 pm
Местоположение: София

Re: Зората на мъртвите (разказ)

Мнение от HeLLwinD » вт мар 25, 2008 12:15 am

"Гладът за нещо топло, за нещо живо."
"живи мъртъвци в различен стадий на разложение"
Супер. Подробностите понякога не са толкова лоши. Особено ако се стремиш да пресъздадеш ужасяващата картина.
Поздравления.
"Тук долу всички се реем..."

Потребителски аватар
The God of Blood
Dan-Tete
Dan-Tete
Мнения: 698
Регистриран: нед мар 30, 2008 7:41 pm
Местоположение: Империята Малазан

Re: Зората на мъртвите (разказ)

Мнение от The God of Blood » пет апр 25, 2008 11:27 am

:devil: :devil:
"Зло, събудено призори, до вечерта се превръща в Морготова радост" - Дж.Р.Р. Толкин, "Децата на Хурин"
-----------
Изображение

Sarkoma
Commoner
Commoner
Мнения: 8
Регистриран: пет апр 09, 2010 11:46 pm

Re: Зората на мъртвите (разказ на ужаса)

Мнение от Sarkoma » съб юли 10, 2010 12:55 am

Разказът е страхотен.Не успя да ме накара да си върна вечерята,но поне получих леко гадене. :) Моите уважения,deadface.

Потребителски аватар
BaDBluEeYeS
Commoner
Commoner
Мнения: 6
Регистриран: пон дек 27, 2010 3:57 pm
Местоположение: Ямбол

Re: Зората на мъртвите (разказ на ужаса)

Мнение от BaDBluEeYeS » чет яну 05, 2012 11:29 pm

Поздравления за разказа, г-н Атанасов! Особено ми допадна финалът.
"Всяка тайна остава заключена в теб,не поради липсата на разказвач,а пореди липсата на добър слушател,който да я разбере" -С.Кинг ( "Особени сезони - Тялото" )

Отговори