Адриан Лазаровски: Стивън Кинг и поезията на страшното

Кралят е жив, да живее кралят

Модератор: Ka-tet of 19

Отговори
Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18968
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Адриан Лазаровски: Стивън Кинг и поезията на страшното

Мнение от deadface » ср юни 27, 2007 9:10 pm

Изображение

Адриан Лазаровски: Стивън Кинг и поезията на страшното


Адриан Лазаровски е български писател, преводач и журналист. Съавтор (с руския писател Валентин Постников) на романа “Моливко и Сръчко в България”. Книгите, които до момента е превел, са около 40, като голяма част от този обем се пада на Стивън Кинг (над 2000 страници). Дългогодишен музикален журналист (списанията “Хаос”, “Ритъм”, “Про-Рок”) с над 50 интервюта с чужди групи. Освен с преводите си на Кинг, Адриан е известен на българските почитатели на хоръра като преводач и съставител на антологията “Двойната сянка” и на сборниците на Хауърд Лъвкрафт “Шепнещият в тъмнината” и “Зовът на Ктхулу”, както и с авторските си разкази на ужаса, които са публикувани в “Литературен вестник”, сп. “Върколак”, сп. “Зона F”, сп. “Фентъзи Фактор”, сп. “Тера Фантастика” и антологиите “Точка на пристигане” (2002), “Звяр незнаен” (2003), “Ласката на мрака” (2004) и “Ведри хоризонти” (2006).


Здравей, Адриане :)
В това интервю ще си говорим предимно за Стивън Кинг и литературата на ужаса, затова първият ми въпрос към теб е – как се запали по хоръра и защо това е предпочитаният от теб литературен жанр?


Още от съвсем малък обожавах страшните приказки и истории, само че не съм знаел думичката “хорър” :) ... Първият роман, който ми “изкара ангелите”, беше “Отровата на Алкория” от Дан Дастие – прочетох го на 11-годишна възраст и помня, че тогава доста ме впечатли, макар и самата книжка да не е нищо особено – леко булеварден сай-фай с клиширани хорър елементи. Виж, книгата, която наистина ме порази с брилянтното съчетание на макабърна атмосфера и първокласно литературно майсторство, беше “Сейлъмс Лот” – без преувеличение мога да заявя, че благодарение на нея прекарах цялото лято на 92-а, окичен с гирлянди чесън и размахващ библии като някой умопобъркан проповедник от творбите на Стивън Кинг :) ... Хорърът ме привлича с това, че обединява едни от най-експресивните и взривяващи съзнанието похвати, и когато поезията на страшното е вплетена в качествена, многопластова белетристика, никой литературен жанр не може да му съперничи.

Няма да те питам дали харесваш Стивън Кинг, защото знам, че той е един от любимите ти писатели. И все пак - какво ти допада най-много в него? Неповторимият му стил, темите, на които пише или историите, които разказва?

Най-вече това, че Кинг е невероятен писател. Няма смисъл да изреждам всички онези черти, които го превръщат в гений – психологизмът, стилът, диалозите, сюжетостроителните механизми, литературната (и не само) ерудиция и така нататък, - това е прозрачно за всеки, който разбира от литература и не е обременен от комплекси и предразсъдъци, че употребата на диаболични елементи непременно е свързана с булевардната книжнина. В Русия например Кинг е смятан за един от най-големите постмодернисти, но я се опитай да убедиш в това псевдоавангардните ни графоманчета, които търсят всевъзможни “авангардни” методи да прикрият творческата си импотентност. Та както казах и по-рано – Кинг просто облича архетипните си страховити фабули в бляскави литературни доспехи, а това е комбинация, пред която никой обладаващ въображение поклонник на словото не може да устои.

Много хора предпочитат да четат Кинг в оригинал. Ти от тях ли си?

Що се отнася до последните му творби, дори и да искам, не мога да ги прочета на български, понеже аз ги превеждам, ха-ха! По-старите също предпочитам в оригинал, но невероятните преводи на Весела Прошкова, Стоянка Ангелова (преводачката на “Мъртвата зона”), Вихра Манова и Любомир Николов доставят не само неповторимо удоволствие, но и могат да служат като учебник за всеки преводач. Ето защо, когато искам да усетя в пълна сила красотата на българския език, вплетена в характерното “Стивън Кинг-звучене”, посягам към творенията на горепосочените имена.

Трудно ли се превежда Стивън Кинг?

Много. Едва ли могат да се изброят всички трудности и капани за неамериканския читател (то и за американския са много – имам приятели американци, образовани хора с богата обща култура, за които също има “бели петна” в текстовете) – неологизмите, различните типове дискурси, игрословиците и каламбурите, социолектите и жаргонът, метафориката и фигуративността на речта... Имаш ли насреща си голям писател, който освен всичко друго е и дълбинен психолог и умел жонгльор с езика, на никой преводач няма да му е лесно.

Превеждането на Кинг доставя ли ти удоволствие, или гледаш на него като на работа?

Преди всичко е удоволствие. И нещо повече – страст, любов, отдаденост. Имал съм гаджета, които са ме ревнували от Стивън Кинг – честно :) . Естествено, човек не бива да забравя и материалната страна на нещата, но съм си извоювал привилегията да превеждам онези автори, които по една или друга причина са изключително важни за мен, така че работата и удоволствието вървят ръка за ръка. Обожавам творчеството на Стивън Кинг, Даниил Хармс, Х. Ф. Лъвкрафт, Владимир Набоков, Робърт Браунинг, Дийн Кунц, Валентин Постников... а преди няколко години открих и младия англичанин Крис Удинг, който лично за мен е едно от най-големите явления в световната фантастика/фентъзи/хорър напоследък.

Колко негови книги си превел до момента и кои са те?

“Тъмната кула 6 – Песента на Сузана”,
“Тъмната кула 7 – Тъмната кула”,
“Клетка”,
“Историята на Лизи” (заглавието е работно, от “Плеяда” още не са решили дали ще го запазят, или ще го променят).

Преводът на коя от тези книги те затрудни най-много?

Всяка от тях си е трудна по своему, но мисля, че най-непреводимата му книга изобщо е последният му (засега) роман – “Историята на Лизи”. Там той си е измислил сума ти нови думи, които играят ключова роля на множество нива в текста. Ще дам само един малък пример – думата “bool”, която се среща на всяка втора страница и на всичкото отгоре участва в изречението “A book’s a bool, only with a k.” При мен този “бул” стана “бум”, а въпросното изречение придоби следния вид – “Бумите са думи, само че с б вместо с д”.

Кога трябва да се появи “Историята на Лизи” у нас?

От “Плеяда” правят всичко възможно, за да излезе в началото на август.

Кое е по-интересно – да четеш Стивън Кинг или да го превеждаш? При превода губи ли се тръпката от историята?

Не, напротив – преживяваш още по-силно всичко, описано в романа, понеже си много по-навътре в нещата. Сякаш... си взел опиат, който е разтеглил времето и е засилил неимоверно сензитивността ти. Просто ставаш част от историята. Когато човек чете, неминуемо пропуска нещо, но когато превежда, филтърът (поне при мен) не пропуска нищо. А що се отнася до разликата между четенето и превода... преводът си е работа и изисква много напрежение и концентрация, а да го четеш можеш и в леглото (стига да няма някоя готина мацка наблизо).

Реагираш ли емоционално на творбите, които превеждаш?

Да, след като си се вживял така силно в текста... На “Тъмната кула 7” и “Клетка” например бая си поревах.

Какво е мнението ти за “Тъмната кула”?

С този потресаващ, шокиращ, жесток, но най-реалистичен от възможните финал епопеята придобива неподозирани философски измерения. Цялата тази многотомна вакханалия на насилието всъщност се превръща в отрицание на пътя на злото. Навремето един мой приятел и изключителен писател – Ивайло Иванов – помести в списание “Зона F” статията “Фантастиката като оръжие”, в която критикуваше Кинг, че при него доброто винаги побеждавало злото с насилие и това пропагандирало омраза. Още тогава му посочих доста творби, които са пропити с хуманизъм, но след като се сблъсках с финала на седмата Кула, му заявих, че тази поредица ще преобърне представата му не само за Стивън Кинг, но и за цялата американска литература изобщо.

Когато започна да превеждаш “Тъмната кула”, вече беше ли чел някоя част от поредицата?

Естествено – всичките. Но не крия, че винаги съм се опасявал да не си остане на равнището на екшъна и приключението (в контекста на Стивън Кинг, разбира се, което означава много повече от това). Е, слава Богу, не си остана там и съм горд, че съм единственият преводач, превел 2 тома от поредицата (и то le grande finale) :)

Кой е любимият ти роман на Стивън Кинг?

Много труден въпрос. Сред ранните му неща почти всяко показва таланта му от различен ъгъл и броят на шедьоврите е меко казано впечатляващ... Ще се опитам да изброя най-любимите си книги, но ако списъкът стане твърде дълъг, да не ми се сърдиш после :) Значи – по хронологичен ред: “Сейлъмс Лот”, “Сиянието”, “Сблъсък”, “Дългата разходка”, “Мъртвата зона”, “Тъмната кула 1”, “Гробище за домашни любимци”, “Очите на дракона”, “Талисманът”, “Мизъри”, “Играта на Джералд”, “Роуз Мадър”, “Зеленият път”, “Торба с кости”, “Сърца в Атлантида” (за мен тя си е роман), “Тъмната кула 7” и “Историята на Лизи”. Иначе абсолютната Библия за мен ще си остане “То”.

А любимият ти разказ?

Още по-труден въпрос, но този път няма да тракам два часа по клавиатурата – и без това ние, преводачите, сме първите жертви на артрита :) . Ще се постарая да посоча само две заглавия - “Вампирът” (The Boogeyman) и “Последното стъпало” от “Нощна смяна”.

Какво мислиш за книгите на Ричард Бакман?

Романите на Бакман са нещо различно и в същото време дяволски познато – кинговият Джордж Старк не си поплюва. За мен беше голямо щастие, когато преди броени дни от “Плеяда” ми връчиха “Blaze” – най-новият подарък, който ни е подготвил Кралят на ужаса, но под псевдонима си. Харесва ми тази вътрешнолитературна игра – повечето писатели (както и режисьори и музиканти) си издълбават една удобна дупка и цял живот бълват едно и също, но големият творец не може да понесе тежестта на ограниченията – дори и на тези, които сам си е изградил.

Смяташ ли, че книгите, които Кинг е написал преди 1992 г., са по-добри от онези, които е написал след това?

За мен вододелът е по-скоро 19 юни 1999-а, когато за малко не загина при катастрофата. След това сякаш престана да пише шедьовър след шедьовър както едно време, но обстоятелството, че се появиха романи като “Тъмната кула 7” и “Историята на Лизи” ме обнадеждава. Томас Ман има една мисъл, че “геният не се развива, а се разкрива”. Именно това се случва и с Кинг – въпросът е каква страна от себе си ще реши да ни покаже в дадения момент.

Коя според теб е най-слабата му книга?

Без колебание – “Буик 8”. Естествено, на светлинни години е от романа на някой трилъров автор със стохиляден тираж, да речем, но за нивото на Кинг е слаба. Звучи ми като нискобюджетен телевизионен сериал от 50-те с щипка Лъвкрафт и сръчно изградени образи (то просто няма как да е иначе при този автор)...

Какво предпочиташ – разказите или романите на Кинг?

И разказите, и повестите (новелите), и романите, и сценариите, и есетата. Словото е неговата стихия и никакви жанрово-тематични ограничения не могат да го спрат. Един истински писател се разпознава и по това – доколко добър е в различните жанрови форми. Кинг е прекрасен автор на разкази, владее изящно по-дългата форма (новелата) и е ненадминат в изкуството на романа. Както и в сценариите си – което си е своеобразно драматургично майсторство. Само като поет не става (много се увлича по авангардизма), но я ми кажи някой съвършен белетрист, драматург и поет в световната литературна история? Освен Оскар Уайлд... Шекспир е писал само поезия и драми...

Когато си наведен над мивката и от канала се разнесе бълбукане, отскачаш ли стреснато назад?

Да, но после се сещам, че шумът идва не от мивката, а от горния етаж – комшията пак е торил дълго и напоително :) ...

Преди да си легнеш, проверяваш ли дали вратата на гардероба е здраво залостена? :)

Не, защото ако нещо се крие вътре, ще използва случая да ми мацне един :) .

Смяташ ли, че в творбите на Кинг има прекалено много кръв и насилие?

Точно обратното – смятам, че са прекалено малко, ха-ха! Съвсем сериозно – прозата му спокойно би могла да поеме още доста екстремности, но лично аз не го чета заради шок-моментите, а заради литературното му майсторство. Като искаш екстремности, грабваш маркиз дьо Сад, ранния Баркър и Брет Елис...

Какво мислиш за филмите по произведения на Стивън Кинг? Защо повечето от тях не са успешни? Има ли филм, който да ти е харесал повече от творбата, по която е направен?

Не и едва ли ще се натъкна на такъв, понеже съм първо ценител на литературата, а после – на киното. Причината почти всички филми да са слаби според мен се корени в това, че режисьорите подхождат към книгите като към романи на ужаса, а те далеч не се изчерпват с това. Ето защо Франк Дарабонт направи невероятните “Изкуплението Шоушенк” и “Зеленият път” – защото тръгна от човешкото, от психологията и от образа. Докато Холивуд възприема Кинг само и единствено като хорър-автор, едва ли ще гледаме нещо стойностно.

Чел ли си неиздавани у нас произведения на Кинг и какво е впечатлението ти от тях?

От неиздаваните неща най-много ценя “Danse Macabre” – истинска енциклопедия на всичко, свързано с културния феномен “хорър”. Само един недостатък има – че свършва с хоръра до 1980-а, - но да се надяваме на актуализация по-нататък :) .

Ти също пишеш. Стивън Кинг повлиял ли е по някакъв начин творчеството ти? Опитвал ли си се да подражаваш на стила му?

Със сигурност е повлиял. Салвадор Дали казва, че за да станеш истински художник, първо трябва да се научиш да имитираш стила на кумира си до съвършенство. Не бих казал, че някога съм го имитирал съзнателно, но по-скоро използвам редица негови похвати – пиша за България тук и сега, героите ми са хора като теб и мен, в живота им често нахлува зловещото и необяснимото... Напоследък обаче съм на доста по-сатирично-комично-гротескова вълна и наблягам доста повече на смеха, отколкото на страха.

Знам, че си написал доста разкази (предимно на ужасите), които препрочитам с удоволствие и до днес, и които са високо ценени от издателите им (разказът “Езерото” е отличен през 2004 г. с трета награда в конкурса “Фантастика през 100 очи” на издателство “Аргус”, а тази година разказът “Тесто “Стерон”” спечели трета награда в друг конкурс на “Аргус”, посветен на секса и еротиката в българската фантастика). Така че мислил ли си да издадеш авторски сборник с разкази и смяташ ли, че към него ще има достатъчно голям читателски интерес (всички знаем какво е отношението към българските автори у нас, както и с какво пренебрежение се гледа на литературата на ужаса)?

Някой ден със сигурност ще издам в един том разказите си на ужаса – просто още не му е дошло времето за това. Знаеш, че в чужбина сборниците с разкази не са сред най-търсените заглавия, а още повече пък в България, където нищо литературно не се търси. Затова ще направя тази стъпка едва когато имам стабилна рекламна машина зад гърба си. Тук е моментът да обявя, че всеки млад автор може да ми пише и да ми изпрати нещо свое на legiona@gmail.com , защото ИГ “България” стартира поредица за съвременна българска литература. Време е българският Стивън Кинг и българската Джоан Роулинг да се появят и аз ще направя всичко по силите си, за да им помогна да намерят читателите си.

Вече споменах за разказа “Тесто “Стерон””, който ще излезе до края на тази година в антологията “Секси хоризонти” (издателство “Аргус”). Ще разкриеш ли някакви подробности около сюжета, или предпочиташ да го запазиш в тайна до излизането на антологията?

Този текст е доста по-различен от макабърните ми творби. Аз обаче и най-близките ми хора смятаме, че е най-доброто, излизало изпод перото ми. Имам амбицията да напиша още 4-5 такива разкази (всъщност новели, защото “Тесто “Стерон”” си е дългичък – към 60-ина страници) и да ги обединя в роман. “Секси хоризонти” ще излезе през септември, но щом настояваш, ще разкрия малко подробности за сюжета – представи си най-некадърните извънземни във Вселената (говорят си на “другарю” и имената им са пародия на божествата на Лъвкрафт), които искат да завладеят Земята с помощта на българските мутри (със звучни имена като Ристю Респивакса, Щърбан Щангата, Литю Лайнера, Бичо Бюрека и т.н.)... Мисля, че най-точното определение ще бъде “хумористичен трилър”.

Наскоро у нас излезе първата ти книга, написана в съавторство с руския писател Валентин Постников – “Приключенията на Моливко и Сръчко в България” (ИГ “България”). Как се стигна до създаването на книгата, имаше ли трудности при написването й (романът е приказка за деца, а ти пишеш предимно хорър), ще участваш ли в бъдещи проекти на Постников (може би други съвместни книги за Моливко и Сръчко) и смяташ ли, че този роман ще подпомогне писателската ти кариера, като накара някое голямо руско издателство да прояви интерес към творчеството ти?

Ох, напоследък дадох толкова много интервюта за този проект, че и насън да ме бутнеш, ще ти запея като славейче. В края на миналото лято Валентин Постников беше за няколко дни във Варна и по щастливо стечение на обстоятелствата и аз бях там по същото време... Запознахме се, поговорихме си, харесахме се... и решихме да създадем заедно роман за приключенията на приказните герои в средновековна България. Получи се интересна, познавателна и изключително смешна книга – нещо като забавен учебник по история. Тук е моментът да уточня, че хорърът далеч не изчерпва литературните ми интереси; другият полюс на страшното – смешното – също много ме изкушава (както е видно и от “Тесто “Стерон””), да не забравяме и детската литература (превел съм над 15 детски книги). Някои класифицират и сериозни дарк-фентъзи романи като детски - например зловещо-мрачната “Отрова” на Крис Удинг, която преведох за “Инфо Дар”, я виждам все при Моливко и Сръчко в книжарниците и редовно се бъзикам с продавачките – вие заради мен ли сте ги сложили така? :) А за проектите с Русия – “поживем, увидем”, както казваше един руски политик.

Благодарение на теб българските читатели имаха възможността да прочетат много разкази на Х. Ф. Лъвкрафт – един от големите майстори на хоръра, чиито творби са източник на вдъхновение за редица съвременни автори на ужаси, включително Стивън Кинг. Знам, че си подготвил нов сборник с неиздавани на български език разкази на Лъвкрафт. Как ще кръстиш сборника, кое издателство ще го публикува и кога горе-долу да очакваме излизането му?

Сборникът ще се нарича “Възкресителят” и ще включва изключителния роман “Случаят с Чарлз Декстър Уорд” и новелата “Хърбърт Уест, съживителят на мъртвите”. Илюстрациите са готови, страньорът си е свършил работата, значи можем да очакваме книгата до средата на юли в библиотека “Легион” на ИГ “България”.

Ако трябва да изброиш 10 любими писатели на ужаса, кои ще бъдат те?

1. Стивън Кинг
2. Х. Ф. Лъвкрафт
3. Крис Удинг
4. Дийн Кунц
5. Е. А. По
6. Клайв Баркър
7. Ф. Пол Уилсън
8. Ричард Матисън
9. Робърт Блох
10. Ричард Леймън.
Сигурно пропускам някого, но... такъв е животът :) .

Автор на интервюто: Иван Атанасов
Изображение

Потребителски аватар
Morn
allseeing
allseeing
Мнения: 270
Регистриран: чет авг 18, 2005 9:22 pm

Мнение от Morn » ср юни 27, 2007 10:21 pm

Благодаря :)

Потребителски аватар
Garraty47
D.E.A.D. Doll
D.E.A.D. Doll
Мнения: 1111
Регистриран: чет авг 11, 2005 7:55 am
Местоположение: Dolls City
Контакти:

Мнение от Garraty47 » чет юни 28, 2007 9:17 pm

deadface, мерси много 3а ока3аното съдействие. Интервюто е много добро, сигурен съм, че всички ще го оценят.

J.S.
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 1549
Регистриран: пон окт 24, 2005 8:56 pm

Мнение от J.S. » чет юни 28, 2007 9:33 pm

Да,на мен лично ми беше много интересно,и аз благодаря!

Потребителски аватар
Vokial
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 1132
Регистриран: вт апр 24, 2007 9:18 pm

Мнение от Vokial » чет юни 28, 2007 11:50 pm

Беше интерсно. Браво!

Потребителски аватар
NoLabel
Dinh
Dinh
Мнения: 464
Регистриран: нед авг 21, 2005 10:05 pm
Контакти:

Мнение от NoLabel » нед юли 01, 2007 3:22 am

Ей, много яко! Благодаря, много хубаво интервю.
Изображение

Потребителски аватар
Ted
Ka-mai
Ka-mai
Мнения: 200
Регистриран: чет апр 12, 2007 5:18 pm

Мнение от Ted » нед юли 01, 2007 11:59 am

Страшно интервю. А немската овчарка е супер сладка :)

Потребителски аватар
Bad_Dog
Подстрекател
Подстрекател
Мнения: 496
Регистриран: пон апр 17, 2006 9:34 pm
Местоположение: Where dead angels lie
Контакти:

Мнение от Bad_Dog » нед юли 01, 2007 4:43 pm

много добро интервю. Благодаря :)

Потребителски аватар
BloodAti
Dinh
Dinh
Мнения: 387
Регистриран: ср сеп 05, 2007 9:25 am

Мнение от BloodAti » ср сеп 05, 2007 7:45 pm

Интересно интервю,мерси!

Потребителски аватар
Abigel
Dan-Tete
Dan-Tete
Мнения: 880
Регистриран: нед авг 21, 2005 3:12 pm

Мнение от Abigel » чет окт 18, 2007 5:14 pm

Ted написа:А немската овчарка е супер сладка :)
И собственикът й :)

Потребителски аватар
Ylith
Dinh
Dinh
Мнения: 404
Регистриран: съб дек 29, 2007 6:30 pm

Re: Адриан Лазаровски: Стивън Кинг и поезията на страшното

Мнение от Ylith » съб май 24, 2008 5:54 pm

Супер! Благодаря :)

Потребителски аватар
Дени
Devar-Toi
Devar-Toi
Мнения: 146
Регистриран: съб мар 01, 2008 12:31 am
Местоположение: свещените столични земи
Контакти:

Re: Адриан Лазаровски: Стивън Кинг и поезията на страшното

Мнение от Дени » ср юни 04, 2008 3:29 am

Страхотно, обичам да чета компетентни мнения за любимия писател! Благодаря и аз.
Stephen King - THE KING OF THE DARKEST PART OF ME
TWILIGHT SERIES Изображение THE BEST LOVE STORY EVER

Отговори