Най-тъжният момент в Тъмната кула?

"Човекът в черно бягаше през пустинята, а Стрелецът го следваше"

Модератор: Ka-tet of 19

Потребителски аватар
The God of Blood
Dan-Tete
Dan-Tete
Мнения: 698
Регистриран: нед мар 30, 2008 7:41 pm
Местоположение: Империята Малазан

Re: Най-тъжния момент от Тъмната Кула?

Мнение от The God of Blood » нед юни 08, 2008 7:26 pm

West of Hell написа:На мен пък ми стана кофти, когато ония раци отхапаха пръстите на Роланд. Все едно да лишиш художник от едното око.
Да, никой не беше очаквал Кинг да направи това с Роланд - все пак той е главен герой, нали? Именно тогава човек започва да разбира, че "Тъмната кула" няма нищо общо с онова, което е чел преди това...
"Зло, събудено призори, до вечерта се превръща в Морготова радост" - Дж.Р.Р. Толкин, "Децата на Хурин"
-----------
Изображение

Потребителски аватар
Дени
Devar-Toi
Devar-Toi
Мнения: 146
Регистриран: съб мар 01, 2008 12:31 am
Местоположение: свещените столични земи
Контакти:

Re: Най-тъжния момент от Тъмната Кула?

Мнение от Дени » пон юни 09, 2008 6:58 pm

Смазващите моменти са много, само че се опитвам да ги забравя, за да мога да прочета произведението пак. Не, че ще стане де, още по - малко - скоро :)

Иначе, за мен най - силният момент беше когато Стрелецът пресичаше розите и се приближаваше към Кулата - имената, които викаше, нещата, които Кинг пишеше от този момент до края на книгата - това няма как да го забравя.

Да, плаках много, затова и тази книга *наред с 4тата част* са ми най - любите на Кинг. В тях той надскочи дори и себе си.
Stephen King - THE KING OF THE DARKEST PART OF ME
TWILIGHT SERIES Изображение THE BEST LOVE STORY EVER

Потребителски аватар
The God of Blood
Dan-Tete
Dan-Tete
Мнения: 698
Регистриран: нед мар 30, 2008 7:41 pm
Местоположение: Империята Малазан

Re: Най-тъжния момент от Тъмната Кула?

Мнение от The God of Blood » пон юни 09, 2008 7:17 pm

Дени написа: Иначе, за мен най - силният момент беше когато Стрелецът пресичаше розите и се приближаваше към Кулата - имената, които викаше, нещата, които Кинг пишеше от този момент до края на книгата - това няма как да го забравя.

Това наистина е най-силния момент от поредицата - макар аз да не бих го нарекъл чак толкова тъжен.Аз съм препрочитал цялата поредица общо пет пъти и се готвя за шести, обаче имам прекалено много други книги и Роланд ще трябва да почака :p
"Зло, събудено призори, до вечерта се превръща в Морготова радост" - Дж.Р.Р. Толкин, "Децата на Хурин"
-----------
Изображение

Потребителски аватар
staromoden
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 2220
Регистриран: ср окт 28, 2009 6:24 pm
Местоположение: София

Re: Най-тъжния момент от Тъмната Кула?

Мнение от staromoden » нед юни 03, 2012 8:38 pm

Pavli написа:Смъртта на Еди. По-точно усещането
да четеш историята след неговата
смърт. Тягостно, пусто и една буца
е заседнала през цялото време.

Смъртта на Джейк, втората.
И сърцераздирателният вик на Ко:
- Еееееееееееййййййк!
Да,може би това са най-подтискащите моменти от ТК.
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко , нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.

Потребителски аватар
BOTQTA
Dinh
Dinh
Мнения: 436
Регистриран: съб юни 01, 2013 4:12 pm
Местоположение: Търговище

Re: Най-тъжния момент от Тъмната Кула?

Мнение от BOTQTA » пет юли 31, 2015 4:03 pm

Аз много се натъжих за татко Калахан. До тогава нямаше толкова много смърт в поредицата и беше неочаквано. Последните няколко страници от "Песента на Сузана" и първите страници от "Изгубени гласове" бяха много силни за мен, постоянно усещах ток по тялото.

Отговори