
Ако някой не е чел "Тъмната кула", а има намерение да
го направи,
да не чете това мнение! В него разказвам конкретни
моменти от някои от книгите.
А сега да премина към самото мнение...
Колебая се между "Пустош", "Вълците от Кала" и двете части
на седмата кула - "Изгубени гласове" и "Тъмната кула".
Докато четох книгите от Кулата, тези трите ми бяха
най-увлекателни. Изобщо не усетих кога ги прочетох.
В "Пуснош" например много ми хареса как бяха представени
терзанията и лутанията на Джейк - гласовете в главата му,
измамните надежди, криещи се зад вратите, в търсене на тази,
която ще го отведе в света, който го вика.
В същата книга на сцената се появява и уникалният рунтавелко Ко!
Да не забравяме и култовият образ Блейн Моно, мир на
локомотива му!
От "Вълците от Кала" приятни спомени от четенето са ми танцът
"комала" на Роланд; Ко излиза на сцената, покланя се и казва:
"- Ко! Елд! Благодарност!"; разказите на Калахан; подготовките
за битката с вълците; самата битка...
В двете части на седмата кула също има много силни моменти,
макар и повечето от тях да са тъжни - нелепата смърт на Еди
и Джейк, разпадането на ка-тета. А непосредствено преди
разпадането - момента, в който всички са се събрали и прегърнали
край количката на Сузана, когато са заедно за последен път.
Преди това пък събирането на временно разделилия се из
различни "кога" ка-тет.
Сцените в Одд`с Лейн също ми бяха интересни.
И не на последно място - краят на сагата. Хареса ми, ама много!
Заради това, че типично по стивънкинговски е абсолютно
неочакван и изненадващ.
Трябва да мине известно време, за да ми улегне историята в
главата и да преценя по-трезво коя кула в крайна сметка
ми харесва най-много. Междувременно ще се въздържа от
гласоване, защото наскоро прочетох сагата и впечатленията
ми са все още твърде пресни и объркани.