Моя съвет е да не чакате някой друг да избира вместо вас, а да се засилите към най – близката IMAX зала.
„Жокера“ е безусловния филм на годината.
„Жокера“ е комиксов филм, но не е „супер геройски“ филм. Стъпва на комиксова основа, но разработва оригинална авторска концепция за развитието на героя. Всъщност на мен не ми дреме доколко се вписва в жанровия си канон. „Жокера“ го надскача и живее самостоятелен живот.
„Жокера“ стъпва на раменете на Мартин Скорсезе и класиките му „Шофьор на такси“ и „Кралят на комедията“, но не копира, а диша техния въздух. Отдава почит на „Черният рицар“ на Нолан и на позабравения „Паяк“ на Кроненбърг, има релации и към други класически творби от 70те, които няма смисъл да изреждам.
Визуално „Жокера“ е съвършенство. Мрачно, сиво – зелено съвършенство. Брутално добра операторска работа, ритъм и монтаж. Никакъв си – джи – ай булшити. Миксирането на хореография, звук и картина е родило парчета чисто изкуство. Смазващи сцени.
В“ Жокера“ има насилие, но не толкова много, колкото разни медии се опитват да го изкарат. Има насилие, но то не е самоцелно, а е функция на сюжета.
„Жокера“ работи на няколко нива и едно от тях безспорно е като социо – културна дисекция на съвременното общество. Прави го без да спестява нищо и бърка на дълбоко в раната, оголва нерв.
„Жокера“ е смел филм. На километри далеч от генериката и конвенцията на съвременното кино. Изненадан съм, че въобще е пробил през полит-коректната цедка в Холивуд.
“ Жокера“ е пътуване. Изродско, мрачно, тежко гмуркане в дълбините на човешката психика. Което плаши повече от всякакви кървища и убийства.
И накрая – “ Жокера“ е мастър клас на Хоакин Финикс. Един от най – великите актьори на нашето съвремие, преподава. Тази му роля ще се изучава в кино училищата и след 50 години. Финикс е смазващо, плашещо добър.
След края на филма цареше гробовна тишина и неловко мълчание. Погледите на хората около мен казваха:“ Какво, мамка му, гледах току – що?! “ Филма на годината, какво друго
.