Колко книги прочетохте тази година?

Напишете мнението си за прочетеното

Модератор: Ka-tet of 19

Отговори
Ich_Will_
Ka-mai
Ka-mai
Мнения: 246
Регистриран: вт сеп 17, 2013 12:46 pm

Re: Колко книги прочетохте тази година?

Мнение от Ich_Will_ » съб апр 02, 2016 9:58 pm

За Пътеводител на галактическия стопаджия вече си казах мнението, но ако трябва, пак ще го повторя. Първите две книги ми бяха много забавни и интересни, третата едвам я добутах, истинско мъчение си беше, четвъртата не беше толкова зле, а последната започна да напомня на първите две, но само да напомня. Десет малки негърчета на Агата Кристи е най-добрата книга, която съм чела на авторката досега. А Гордост и предразсъдъци на Джейн Остин ми беше откровено скучна.
И за да не е съвсем спам, ще кажа, че от началото на тази година имам 10 прочетени книги... засега.
Изображение

Потребителски аватар
Nothingness
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 2341
Регистриран: пон окт 30, 2006 9:12 pm
Местоположение: софия
Контакти:

Re: Колко книги прочетохте тази година?

Мнение от Nothingness » пет дек 16, 2016 2:22 pm

Много слаба година за мен откъм четене на книги :sad: , но много нови задължения, курсове, преквалификации...

1. 12 Мита в Българската История (Божидар Димитров) - скучно четиво...
2. Гробището на Забравените Книги 1: Сянката на Вятъра (Карлос Руис Сафон) - 8/10
3. Адвокат на Престъпници (Джон Гришам) - запознах се и с този автор, но не мисля да му чета друго.
4. За мен е Чест (Слави Трифонов) - хубава книга, но според мен той е популист.
5. Бащите на Ужаса (Лъвкрафт/Лорд Дънсейни/Уилям Ходжсън) - Лъвкрафт е страхотен писател. Почти всяка седмица се питам с кои негови истории да продължа. Останалите двама не ми харесаха.
6. Защо мъжете не чуват, а Жените не могат да се Ориентират по Карта (Алън и Барбара Пийз) - 6.5/10
7. Страшни сънища за Продан: Том 1 (Стивън Кинг) - 7/10
8. Писъци (сборник с разкази) - имаше много силни разкази :devil:
9. Първият Закон 1: Гласът на Острието (Джо Абъркромби) - страхотно фентъзи! 9.5/10
10. Страшни сънища за Продан: Том 2 (Стивън Кинг) - още не съм го довършил, но здраве да е, до края на годината ще успея. В тази част разказите ми харесват повече.

Пп: на "stand by" режим стои втората част на "Първият Закон: Преди да Увиснат на Въжето", но и да го започна едва ли ще успея да мина повече от 1/3 до края на годината.
Oh, she’s beautiful
A little better than a man deserves
Oh, I’m not insane
Please tell me she won’t change…

Потребителски аватар
Key
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 1014
Регистриран: нед ное 24, 2013 6:25 pm

Re: Колко книги прочетохте тази година?

Мнение от Key » пет дек 16, 2016 8:44 pm

На това ли му казваш слабо,виж ме мен!

"Границата" Робърт Маккамън
"Нощни приказки" Джон Конали
"Покани ме да вляза" Йон Линдквист
"Обречени на ада" Клайв Баркър
В момента чета "Клетка" на Кинг,ще я прочета до края на годината.

Ето това е слабо!!!

Ich_Will_
Ka-mai
Ka-mai
Мнения: 246
Регистриран: вт сеп 17, 2013 12:46 pm

Re: Колко книги прочетохте тази година?

Мнение от Ich_Will_ » пет дек 16, 2016 9:58 pm

Макар да има още време до края на годината, ще се отчета все пак:
1. Артър Хейли - Хотел: след като не успях да се разбера с първата му книга, тази ми дойде доста добре. Книгите с многото герои ми се лепят като мухи.
2. Ю Несбьо - Червеношийката: първа среща със скандинавската литература. Многото нишки и истории, наблъскани в началото ме затрудниха, но после всичко си дойде на мястото.
3. Стивън Кинг - Клетка: за разлика от масовите коментари, на мен много ми хареса. Въпреки баналния сюжет, почти нямаше момент, в който да ми доскучее.
4. Стивън Кинг - Danse Macabre: доживях Кинг да ме умори от скука. Частта с филмите на ужасите едвам я прочетох, толкова скучна и отегчителна ми беше, добре, че беше литературата да ме посъбуди малко.
5. Агата Кристи - Загадката на Листърдейл: много я харесвам, но разказите не са моята чаша чай. Приятни са за четене, но само толкова.
6. Кен Фолет - Устоите на земята: изобщо не очаквах исторически роман да ме грабне така и то още в началото. Една от любимите ми книги за тази година.
7. Агата Кристи - Котка сред гълъбите: романите и са друго нещо. Интригуващ сюжет, държащ интереса ми и изненадващ ме накрая.
8. П.Г. Удхаус - Голямото накисване: в началото нещо не ми беше много смешно, но после нещата се оправиха. Имам нужда и от такива книги.
9. Стивън Кинг - Гробище за домашни любимци: за пръв път се разочаровам от Краля. Не очаквах такъв леден душ. Но причината може да се крие и в това, че съм попаднала на непълното издание. Дано го преиздадат да и дам втори шанс.
10. Хосе Карлос Сомоса - Клара и сянката: болна и извратена книга, която би отвратила голяма част от хората и би накарала голяма част от читателите да стоят настрана от Сомоса, но не и мен.
11. Рей Бредбъри - Хайде всички да убием Констанс: доста неподходяща книга за първа среща, но аз пък останах доволна. Доста изтрещели персонажи имаше, които попадаха в абсурдни ситуации, но на мен беше забавно.
12. Ю Несбьо - Прилепът: изненадах се от ниските оценки за тази книга и реших да задоволя любопитството си. На мен ми хареса много и дори досадните отклонения и задълбаване в теми, които са ми противни, не ми пречеше.
13. Джордж Р. Р. Мартин - Пир за врани: тази книга много ме изтормози. Докато прочета главата и вече съм забравила за какво става въпрос :tooth: Единствено накрая събуди интереса ми.
14. Стивън Кинг - 22 ноември 1964: темата за смъртта на Кенеди никога не ми е била любима, но пък книгата ме плени още от самото начало. Дори любовната история не ми пречеше. Единствено краят ми остави горчив вкус в устата.
15. Джон льо Каре - Вечният градинар: историята загатва да е силна и затрогваща, но мен не можа да ме докосне. Правеше известни опити, но не успяваше. И все пак ми хареса повече от Дама, поп, асо, шпионин.
16. Макс Брукс - Z-та световна война: Нямам нищо против да чета книга под формата на интервюта и разкази на "очевидци", но част от историите не ми бяха никак интересни и едвам ги добутвах докрай. Освен това ме натовари.
17. Кейт Мортън - Изплъзване от времето: тази книга не се води от най-добрите и, но аз много я харесах. Нямаше нито един скучен момент.
18. Стивън Кинг - Играта на Джералд: чела съм я преди три години, но не останах възхитена от нея. Сега ми хареса повече, отколкото първият път.
19. Стивън Кинг - Долорес: В началото имах известни проблеми да свикна с формата на написване, но после не ми правеше впечатление. Успях да хвана връзката между нея и Играта на Джералд, главната героиня ми беше доста симпатична, както и историята, която разказваше. На моменти ме разсмиваше, на моменти и съчувствах.
20. Сидни Шелдън - Тънки сметки: като цялото историята е хубава и доста добре разказана, но на моменти ми идваше прекалено преувеличена. Една нишка следях с огромен интерес и тя ме потресе до дъното на душата си.
21. Джим Бъчър - Буреносен фронт: доста забавно криминално фентъзи. Главният герой е пълен хахо, но пък за сметка на това симпатичен хахо.
22. Камила Лекберг - Ледената принцеса: голяма част от хората я смятат за лековата и предвидима, но на и аз. За мен това беше повече от криминален роман и чисто емоционално по-силен от обичайните за жанра книги. Финалът също ме изненада.
23. Хосе Карлос Сомоса - Пещерата на идеите: едва ли ще попадна на по-шантава и изтрещяла книга от него. Човек остава с впечатлението, че авторът си играе с читателя. Поне такова е моето впечатление.
24. Дан Симънс - Ужас: първият път претърпях крах с нея, може би защото я четох през лятото и не успя да ми подейства. На второто четене направо ме смаза. И до ден днешен не съм чела по-мрачна и по-потискаща книга. Не знам дали ще имам сили да я препрочета.
25. Дж. Д. Селинджър - Спасителят в ръжта: в началото се чудех на възторжените отзиви за нея. Прекалено лековата и наивна ми идваше, но това беше само в началото. По-нататък вече разбирах какво имат в предвид. Само да не бяха повторенията на досадни изрази.
26. Рей Бредбъри - Дървото на Вси Светии: изконсумирах книгата само за един ден. Някъде по средата книгата леко започваше да ме отегчава, но пък много ми харесва красивият език на Бредбъри.
27. Джеймс Клавел - Шогун: доста се измъчих с тази книга. Първата половина ми беше адски отегчителна и си мислех, че няма да успея да я довърша. После нещата се оправиха и даже започна да ми харесва.
28. Дан Симънс - Куфарът: началото и краят са добри, но по средата книгата ми беше супер отегчителна и досадна.
29. Кормак Маккарти - Пътят: За много хора това е най-мрачната и потискаща книга, която са чели, но не и за мен. В началото ми беше трудно да се ориентирам, стилът на писане също ми беше малко странен, но му свикнах. Постепенно започва да хваща за гърлото и да стяга, но въпреки всичко диалозите ми оставиха доста горчив вкус в устата и не можах да ги преглътна.
30. Карлос Руис Сафон - Сянката на вятъра: Доста интригуваща и завладяваща история. Тайните и загадките са по мой вкус, готическата атмосфера също много ми хареса.
31. Х. Ф. Лъвкрафт - Планините на безумието: С изключение на заглавната новела и Кошмарът в Ред Хук, другите много ми харесаха. Фаворит ми е Леден полъх.
32. Чарлс Буковски - Поща: Книгата започна много добре и ми беше изключително забавна и интересна в началото, но от средата нещо нивото и спадна. Но въпреки това останах доволна и ще потърся друга негова книга.
33. Карлос Руис Сафон - Марина: Хареса ми повече от Сянката на вятъра. Атмосферата е по-мрачна и зловеща от всякога, имаше доста добри хорър сцени и финалът ме натъжи.
34. Джо Хил - Кутия с форма на сърце: доста добър дебют на по-големия син на Краля. Съчетанието между рок и хеви метъл музика със зловещ и отмъстителен дух доста ми хареса.
35. Хосе Карлос Сомоса - Ключът към бездната: за разлика от предишните му книги, тази започна доста интересно и динамично и се опасявах да не би да ми доскучее по средата, но не се получи за мое щастие.
36. Шарлейн Харис - Мъртви преди мрак: това ми беше първият сблъсък с вампирска история и в интерес на истината очаквах да е много по-зле. Е, имаше доста моменти, които ме дразнеха, но като цяло ми хареса.
37. Стивън Кинг - Мистър Мерцедес: За разлика от преобладаващите мнения за нея, на мен много ми хареса. Доста по-различна от обичайните кримки, които съм чела, а и героите ми се сториха доста запомнящи се.
38. Карлос Руис Сафон - Принцът на мъглата: За пръв път ми случва книга на Сафон да не ме грабне в началото. Понеже книгата е кратка, не вярвах да успее да ме заинтригува до края, но сгреших. След първата 1/4 ми стана много по-интересна, изпълнена с напрежение и дори изненадваща сцена. Но все пак ми се видя по-слаба от Марина и Сянката на вятъра.
Изображение

Потребителски аватар
BOTQTA
Dinh
Dinh
Мнения: 436
Регистриран: съб юни 01, 2013 4:12 pm
Местоположение: Търговище

Re: Колко книги прочетохте тази година?

Мнение от BOTQTA » пет дек 16, 2016 11:51 pm

Аз (честно ви казвам) съм прочел точно 19 книги тази година и сред тях мога да отлича и препоръчам "Световна война Z", "Вихър през ключалката", "Бъдеще", "Град Отчаяние + Отмъстителите" (обезателно една след друга), "Джойленд" и от части "Безпощадната истина" (това е биографията на Майк Тайсън).

Потребителски аватар
stanislav_vd
Breaker
Breaker
Мнения: 349
Регистриран: чет ное 03, 2011 10:29 pm
Местоположение: vidin
Контакти:

Re: Колко книги прочетохте тази година?

Мнение от stanislav_vd » вт дек 20, 2016 2:08 pm

Много малко неща четох тази година. Ако трябва да отлича една - "Малкият приятел" на Дона Тарт. Много силна. Класно писане от Дона Тарт. Южняжка история с атмосфера в духа на първи сезон на True Detective. Разказ за порастването в малкото американско градче. Градче, за което са писали много от любимите ми автори- Кинг, Маккамън, Марк Твен, Харпър Ли.... Чудесно изградени, психологизирани образи, криминална интрига( за първи път чета книга в която сам трябва да откриеш убиеца по уликите, които Тарт е оставила), готическа мелодика на текста....
''Първо са усмивки, после са лъжи. Накрая пистолетен гръм ечи.''

bglushkov
Devar-Toi
Devar-Toi
Мнения: 172
Регистриран: ср юни 11, 2014 2:54 pm

Re: Колко книги прочетохте тази година?

Мнение от bglushkov » ср дек 21, 2016 9:54 am

Аз доста неща прочетох тази година, но ще спестя разочарованията и ще разкажа за най-добрите според мен:

1. Лъжите на Локи Ламора - Скот Линч- 5/5, определено мой тип фентъзи.
2. Посланическото градче - Чайна Миевил - 5/5, сред най-добрите научни-фантастики, които съм чел.
3. Малкият приятел - Дона Тарт - 5/5, страхотна атмосфера, американски юг, интригуващ криминален случай, дълбоки и оригинални образи;
4. Щиглецът - Дона Тарт - 5/5, отново оригинални и завладяващи образи и една от книгите с най-големи обрати в сюжета, които не очаквах;
5. Станция 11 - Емили Мандел - 5/5, мисля, че от всички пост-апокалиптични романи, които съм чел (Пътят, Сблъсък), този е най-добрият;
6. Водосрез - Паоло Бачигалупи - 5/5, стряскащо алармистки фантастичен роман за близкото бъдеще; героите бяха страхотни, темите важни, а краят ме остави няколко месеца в размисъл;
7. Петата купа - Дан Симънс - 5/5, не очаквах толкова много да ми хареса тази книга. Обичам, когато се прави дисекция на личнсотта и възприятията й за реалността
8. По пътя - Джак Керуак - 5/5, не очаквах, че ще ми хареса толкова.
9. Играта на Джералд - Стивън Кинг - 5/5, мисля, че е сред най-добрите неща на Краля;
10. Възкресяване - Стивън Кинг - 4/5, стори ми се много по-различна тази негова книга, много ми хареса;
11. Тайната история - Дона Тарт - 4/5, отново не останах разочарован от Дона Тарт, книгата е страхотен трилър;
12. Станция Пердидо - Чайна Миевил - 4/5, сред най-откачените неща, които съм чел. Сред средата малко бавно и трудно се чете, но въпреки това е една от най-ярко открояващите се книги, които съм чел.

West of Hell
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 2638
Регистриран: чет май 29, 2008 2:38 pm

Re: Колко книги прочетохте тази година?

Мнение от West of Hell » ср дек 21, 2016 4:02 pm

Това Станция Пердидо така и не го дочетох. След страхотната първа, последва някаква убийствена скука....
На Download 2016 bundinhas

http://www.youtube.com/watch?v=yMlKlH7DYe8

bglushkov
Devar-Toi
Devar-Toi
Мнения: 172
Регистриран: ср юни 11, 2014 2:54 pm

Re: Колко книги прочетохте тази година?

Мнение от bglushkov » ср дек 21, 2016 5:38 pm

West of Hell написа:Това Станция Пердидо така и не го дочетох. След страхотната първа, последва някаква убийствена скука....
Да, втората част определено и мен ме затрудни, както отбелязах и по-горе, но въпреки това след края това заглавие се оказа сред най-ярко открояващите се проечетени книги.

Потребителски аватар
PostMortem
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 1362
Регистриран: нед авг 23, 2009 10:30 pm
Местоположение: The Crypt

Re: Колко книги прочетохте тази година?

Мнение от PostMortem » пет дек 30, 2016 7:06 pm

За 2016:

1. Чарлз Буковски – „Поща“
2. Клайв Баркър – „Кървави книги“ Том I
3. Клайв Баркър – „Кървави книги“ Том II
4. Клайв Баркър – „Кървави книги“ Том III
5. Клайв Баркър – „Кървави книги“ Том IV
6. Михаил Булгаков – „Записки по маншетите“
7. Матю Луис Грегъри – „Монахът“
8. Ричард Бротиган – „Едно сомбреро пада от небето“
9. Хенри Милър – „Усмивката в подножието на стълбата“
10. Тенеси Уилямс – „Избрани разкази“
11. Стивън Кинг – „Сърца в Атлантида“
12. Максим Горки – „Майка“
13. Агата Кристи – „Нула часът - развръзката“
14. Сам Милър – „Тъмното място“
15. Стивън Кинг – „Живата факла“
16. Владимир Набоков – „Лолита“
17. Айзък Мериън – „Топли тела“
18. Рут Рендъл – „Вълк на заколение“
19. Стивън Кинг – „Гняв“
20. Джон Гришам – „Ударът“
21. Бранимир Събев – „Човекът, който обичаше Стивън Кинг“


Една добра година за литература - четох и класики, и нови автори, и неподозирани бижута намерих. Няма да се наемам да определям книга/книги на годината, но "Сърца в Атлантида", "Монахът" и поредицата "Кървави книги" ще останат най-ярко в съзнанието ми.
Нека следващата година бъде още по-добра година за литературата и четенето, макар че работата не помага много за тая работа.
Угасват в миг факли, свещи и лампади.
И ето над жалкия гърчещ се рой
със полъх на саван завесата пада
сред вопли, скимтене, вой...
И ангелски сонм отлетява далеко
и с плач възвестява небесний покой,
че тази пиеса се казва " Човекът ",
а червеят - нейни герой !

Ich_Will_
Ka-mai
Ka-mai
Мнения: 246
Регистриран: вт сеп 17, 2013 12:46 pm

Re: Колко книги прочетохте тази година?

Мнение от Ich_Will_ » пет дек 30, 2016 10:24 pm

Добавям още:

39. Гийом Мюсо - Повикът на ангела: ето доказателство за това как дадена книга може да бъде съсипана от превода. По принцип гледам да не обръщам внимание на това, но тук много бодеше. Героите през цялото време носеха "чепици" на краката и говореха по "портативните си апарати". Книгата я ползвах за разтоварване, но повече ме натоварваше. До края на първата част имах чувството, че чета блудкава романтична комедия и "високоволтовият трилър" е само за заблуда на читателя. След това всичко това се промени и останах с положителни впечатления от книгата като цяло.
40. Евгений Замятин - Ние: Не бях чела анотацията на книга и впечатления за нея и общо взето бях неподготвена за това какво ме чака. По-тежка и смразяваща антиутопия не ми е попадала досега. Идеята е покъртителна и колкото повече четях, толкова по-зле ми ставаше. Стилът на автора допълнително ме натоварваше: на моменти с тези незавършени изречения изпусках част от мисълта на главния герой. Със сигурност в скоро време няма да се доближа до творчеството на Оруел, ще почакам силното въздействие от книгата да поотмине.
41. Ричард Леймън - Пътуващо представление с вампир: През по-голямата част имах чувството, че чета юношески роман, в който 16-годишните главни герои се държат така сякаш са на 12. В началото книгата ми беше приятна без да ме грабва, но от средата нататък започвах да се отегчавам и да се дразня. Реших на инат да довърша книгата и търпението ми бе възнаградено: последните 100 страници задържаха интереса ми и имаше доста сцени, които си заслужаваха. Именно заради тези 100 страници си заслужава да се даде шанс на книгата, но като цяло не останах удовлетворена. От всички герои само един ми беше симпатичен. Ще дам още един шанс на Леймън, но едва ли ще е скоро.

В заключение: и през ум не ми е минавало през ум, че ще прочета толкова много книги. Запознах се с много нови автори, двама от които се борят за откритието ми на годината(Хосе Карлос Сомоса и Карлос Руис Сафон). Имаше изключително много книги, които ме впечатлиха и много малко такива, които не ми харесаха. Всичкото това обаче си имаше цена: изпаднах в най-тежката си книжна криза, която помня. В рамките на няколко месеца успях да зарежа над 20 книги, от които много малка част от тях успях да довърша тази година, а останалите съм си ги набелязала за догодина. Нещо след Пещерата на идеите на Хосе Карлос Сомоса зациклих много мощно и редовно като захванех книга и я захвърлях бързо. Сега отново цикля мощно, но главно заради погрешния избор на четива след Ние на Евгений Замятин. Като цяло съм много доволна от тази година и през 2017 година се надявам да няма такива кризи.
Изображение

Darth Vader
Dan-Tete
Dan-Tete
Мнения: 727
Регистриран: вт май 05, 2009 1:40 pm
Местоположение: Велинград

Re: Колко книги прочетохте тази година?

Мнение от Darth Vader » съб дек 31, 2016 7:47 pm

:D И аз да се отчета.
Хубави книги прочетох тази година, имаше и разочарования, за жалост.
Прочетох някъде около 25, или малко повече. Някои ще отлича специално.
За мен безспорен номер 1 и събитие на годината е"КВАZИ" на Сергей Лукяненко. Абсолютен шедьовър, и за мен е привилегия, че имах възможност да се докосна до тази книга.
На второ място е" Шести патрул", отново на Сергей Василиевич.
Ще отбележа две отлични на Кен Фолет, едната е "Човекът от Санкт Петербург".
Обогатих се особено много и с "Разкази и новели" на Уилям Фокнър.
И далеч не на последно място- особено съм доволен, че прочетох няколко великолепни разказа от нашия форумец Александър Макелов. Сашо, благодаря за доверието! Определено най-доброто от български автор, което съм чел през последните години.

Потребителски аватар
READER
Breaker
Breaker
Мнения: 283
Регистриран: вт мар 17, 2009 1:01 pm

Re: Колко книги прочетохте тази година?

Мнение от READER » нед яну 01, 2017 4:11 pm

1. Островът на Съкровищата - Робърт Луис Стивънсън 3/10
2. Фатален Шанс - Агата Кристи 7/10
3. Мълчаливият сидетел - Агата Кристи 7/10
4. Коледата на Поаро - Агата Кристи 7/10
5. Франкенщайн или новият Прометей - Мери Шели 10/10
6. Робинзон Крузо - Даниел Дефо 10/10
7. Направление Неизвестно - Агата Кристи 5/10
8. Физика на невъзможното - Мичио Каку 10/10
9. Покорителят на небесата - Филикс Баумгартнер 8/10
10. Изпитание за невинните - Агата Кристи 8/10
11. Оцеляване в кризисни ситуации - Крис МакНаб 10/10
12. Възмездието - Агата Кристи 8/10
13. Окото Господне - Джеймс Ролинс 7/10
14. Джейн Остин - "Гордост и Предразсъдъци" 2/10 - Срам и позор е такъв вид литература да се причислява към световната класика. През цялото време си казвах : "Хайде, поне още 20 страници." И обикновено на десетата заспивах. :)
14. Джейн Еър - Шарлот Бронте 9/10
15. Нека Ти Разкажа - Хорхе Букай 5/10 - накараха ме на сила! :) :) :)
16. Джеймс Ролинс - Шестото Измиране 8/10
17. Дракула - Брам Стокър 10/10
18. Жената в Бяло - Уилки Колинс 5/10
19. Ана Каренина - Лев Толстой 10/10
20. Ножовете - Енциклопедия - 10/10
21. SAS : Наръчник - Крис МакНаб 10/10
22. Ендимион - Дан симънс 10/10 - НАЙ-МОЩНОТО ЧЕТИВО ЗА ТАЗИ ГОДИНА!
23. Землемория - Урсула Ле Гуин 6/10
24. В Очакване На Годо - Самюъл Бекет 10/10 - Започнах я към 20:00 и я завърших към 22:30 вчера.
Джейн Остин - "Гордост и Предразсъдъци"
"Способен съм на всичко, стига то
да е човешко. Който ме надмине,
не е човек."


Уилям Шекспир - "Макбет"

Потребителски аватар
READER
Breaker
Breaker
Мнения: 283
Регистриран: вт мар 17, 2009 1:01 pm

Re: Колко книги прочетохте тази година?

Мнение от READER » нед яну 01, 2017 8:31 pm

READER написа:1. Островът на Съкровищата - Робърт Луис Стивънсън 3/10
2. Фатален Шанс - Агата Кристи 7/10
3. Мълчаливият сидетел - Агата Кристи 7/10
4. Коледата на Поаро - Агата Кристи 7/10
5. Франкенщайн или новият Прометей - Мери Шели 10/10
6. Робинзон Крузо - Даниел Дефо 10/10
7. Направление Неизвестно - Агата Кристи 5/10
8. Физика на невъзможното - Мичио Каку 10/10
9. Покорителят на небесата - Филикс Баумгартнер 8/10
10. Изпитание за невинните - Агата Кристи 8/10
11. Оцеляване в кризисни ситуации - Крис МакНаб 10/10
12. Възмездието - Агата Кристи 8/10
13. Окото Господне - Джеймс Ролинс 7/10
14. Джейн Остин - "Гордост и Предразсъдъци" 2/10 - Срам и позор е такъв вид литература да се причислява към световната класика. През цялото време си казвах : "Хайде, поне още 20 страници." И обикновено на десетата заспивах. :)
14. Джейн Еър - Шарлот Бронте 9/10
15. Нека Ти Разкажа - Хорхе Букай 5/10 - накараха ме на сила! :) :) :)
16. Джеймс Ролинс - Шестото Измиране 8/10
17. Дракула - Брам Стокър 10/10
18. Жената в Бяло - Уилки Колинс 5/10
19. Ана Каренина - Лев Толстой 10/10
20. Ножовете - Енциклопедия - 10/10
21. SAS : Наръчник - Крис МакНаб 10/10
22. Ендимион - Дан симънс 10/10 - НАЙ-МОЩНОТО ЧЕТИВО ЗА ТАЗИ ГОДИНА!
23. Землемория - Урсула Ле Гуин 6/10
24. В Очакване На Годо - Самюъл Бекет 10/10 - Започнах я към 20:00 и я завърших към 22:30 вчера.
Джейн Остин - "Гордост и Предразсъдъци"
Прибавям и Стендал - "Червено и Черно" 7/10 - Малко изморява в началото, но краиният резултат е задоволителен.

Благодаря на един от потребителите на форума, с когото коментираме прочетеното и този потребител явно има доста по-добра памет. Съвсем бях забравил за Стендал.
"Способен съм на всичко, стига то
да е човешко. Който ме надмине,
не е човек."


Уилям Шекспир - "Макбет"

Потребителски аватар
delphipro
Follower of the Eld
Follower of the Eld
Мнения: 102
Регистриран: пет дек 27, 2013 6:07 pm
Местоположение: Сейлъм'с Лот

Re: Колко книги прочетохте тази година?

Мнение от delphipro » пон яну 02, 2017 11:56 am

Тази година не бях толкова продуктивен но все пак направих един доста добър списък:
1. Лабиринтът - Окончателна директива - Джеймс Дашнър
2. Лабиринтът - Невъзможно бягство - Джеймс Дашнър
3. Лабиринтът - В обгорените земи - Джеймс Дашнър
4. Последните оцелели - Светът, в който живеем - Сюзън Бет Пфефър
5. Робокалипсис - Даниъл Уилсън
6. Жертвата - Майкъл Крайтън
7. Нюрнберг - Джозеф Персико
8. Дете 44 - Том Роб Смит
9. Историята на SS - Найджърл Которн
10. Отмъстителят - Крис Картър
11. Градът на крадците - Дейвид Бениоф
12. Иноваторите - Уолтър Айзъксън
13. Дракула - Брам Стокър
14. Момиченцето с всички дарби М. Р. Кери
15. Страшни сънища за продан - I Том - Стивън Кинг
16. Иън Мъск - Ашли Ванс
17. Играч първи, приготви се - Ърнест Клайн
18. Робокоп - Ед Наха
19. Пътят -Кормак Маккарти

Ich_Will_
Ka-mai
Ka-mai
Мнения: 246
Регистриран: вт сеп 17, 2013 12:46 pm

Re: Колко книги прочетохте тази година?

Мнение от Ich_Will_ » вт яну 03, 2017 4:41 pm

Персонален топ 10 за тази година:

1. Дан Симънс - Ужас
2. Хосе Карлос Сомоса - Пещерата на идеите
3. Карлос Руис Сафон - Марина
4. Кен Фолет - Устоите на земята
5. Карлос Руис Сафон - Сянката на вятъра
6. Стивън Кинг - Играта на Джералд
7. Стивън Кинг - Долорес
8. Хосе Карлос Сомоса - Клара и сянката
9. Х.Ф. Лъвкрафт - Планините на безумието
10. Хосе Карлос Сомоса - Ключът към бездната
Изображение

Потребителски аватар
Sir Hush
Commoner
Commoner
Мнения: 10
Регистриран: съб апр 30, 2016 6:51 am

Re: Колко книги прочетохте тази година?

Мнение от Sir Hush » чет яну 05, 2017 7:17 am

Откакто се сдобих с електронен четец преди три години, яко вдигнах левъла на прочетеното (продължавам да трупам и хартиени купчини, разбира се). Поставих си предизвикателство да чета поне по 10 книги на месец, т.е. около 120 годишно и трета година успявам да го надхвърля - през последната - 2016 - 135 заглавия. Давам доста дълги дежурства (често 24 часови) в рентгеновото отделение, където колкото и работа да има, винаги остава време за четене, особено за човек като мен, който не пуска ТВ. А ако не киснех в социалната мрежа, със сигурност щях да ги докарам поне до 150, хаха.

ЯНУАРИ (11): 1. Търси се – Стивън Кинг 2. Време да убиваш – Джон Гришам 3. Български кървав кючек – Стефан Кръстев 4. Петата купа – Дан Симънс 5. Вампирът – Том Холанд 6. Междусвят – Нийл Геймън/Майкъл Рийвс 7. Луната – Джеймс Хърбърт 8. Метро 2034 – Дмитрий Глуховски 9. 1994 – Николай Фенерски 10. Гледната точка на Гоген – Виктор Пасков 11. Призвание „Герой” 3 – сборник книги-игри

ФЕВРУАРИ (12): 12. Ритмалистът – Брандън Сандърсън 13. Доктор Стъклен – Томас Бренън 14. Меч в бурята – Дейвид Гемел 15. Бащите на ужаса – сборник 16. Скълдъгъри Плезънт – Дерек Ланди 17. Левиатан – Борис Акунин 18. Отдел „И” – Петър Тушков 19. Полу Крал – Джо Абъркромби 20. Да играеш с огъня – Дерек Ланди 21. Петата жена – Хенинг Манкел 22. Отдавна не сме се виждали – Ед Макбейн 23. Малкият принц – Антоан дьо Сент-Екзюпери

МАРТ (11): 24. Скрутатор т.1 – Йън Ървайн 25. Калуна-каля – Георги Божинов 26. Десет разказа за любовта – сборник 27. Даркмут – Шейн Хегарти 28. Далебор- синът на кладенеца – Стефан Кръстев 29. Избор на лице – Роджър Зелазни 30. Лятна детективска история с таралеж – Деян Копчев 31. В служба на злото – Робърт Галбрейт 32. Мисия Лондон – Алек Попов 33. Мечове в Космоса – сборник 34. Намисли си число – Джон Вердън

АПРИЛ (10): 35. Играч Първи, приготви се – Ърнест Клайн 36. Приказки между два свята – Георги Панайотов 37. Смъртта на Ахил – Борис Акунин 38. Нощно шоу – Ричард Леймън 39. Приключенията на Найден-Намерения – Димитър Цолов 40. Избраникът – Явор Цанев 41. Вале Пика – Боис Акунин 42. Среднощен сокол – Дейвид Гемел 43. Червеношийката – Ю Несбьо 44. Плът – Ричар Леймън

МАЙ (12): 45. Дъщерята на огъня – Мирослав Петров 46. Писъци – Horror writers club Lazarus 47. Абарат – Клайв Баркър 48. Обречени на ада – Клайв Баркър 49. Легендарният „Ботев Враца” – Давид Давидов 50. Дни на магия, нощи на война – Клайв Баркър 51. Конан – том І – Робърт Хауърд 52. Лудото езеро – Веско Лазаров 53. Пътуване с табора – Веско Лазаров 54. Метро 2035 – Дмитрий Глуховски 55. Убиец – Васил Панайотов 56. Призраци в моята глава – Пол Трембли

ЮНИ (10): 57. Страхосказания – сборник 58. Момчешки живот – Робърт МакКамън 59. Страшни сънища за продан 1 – Стивън Кинг 60. Станция 11 – Емили Сейнт Джон Мандел 61. Денят на синьото куче – Серж Брюсоло 62. Психо ІІ – Робърт Блох 63. Паметъ – Веско Лазаров 64. Прокълнатият кораб – Ласло Льорниц 65. N – Стивън Кинг 66. Водосрез – Паоло Бачигалупи

ЮЛИ (9): 67. В клопката на Вуду – Ник Стоун 68. Страшни сънища за продан 2 – Стивън Кинг 69. Декоратор – Борис Акунин 70. Две луни – Елена Павлова 71. Добрият – Дийн Кунц 72. Монахът – Матю Грегъри Луис 73. Търговецът на оръжие – Хю Лори 74. Стръв – Хосе Карлос Сомоса 75. Човекът-вълк – Джонатан Мабъри

АВГУСТ (11): 76. Стаята – Богдан Русев 77. Лешояди – Дан Симънс
78. Черната кутия – Майкъл Конъли 79. Врачанщини чрез Дедо Скръц – Цветан Дочев 80. Гробищни истории – Борис Акунин 81. Брод през световете – Валентин Попов 82. Втъкан свят – Клайв Баркър 83. Последните българи – Делиян Маринов 84. Аз още броя дните – Георги Бърдаров 85. От прахта родени – Рей Бредбъри 86. Разум в бездната – Петър Бобев

СЕПТЕМВРИ (10): 87. Мечове и черна магия – Фриц Лейбър 88. Мишената – Дейвид Балдачи 89. Здрач на разсъмване – Дийн Кунц 90. Сиренье по врачански – Огнян Пищиков 91. Чудни хоризонти – антология 92. Фантастични светове – бр.1/2016 93.Фалшива самоличност – Дейвид Морел 94. Краят на кръга – Том Егеланд 95. Тарзан т.1 – Едгар Райс Бъроуз 96. Ледената принцеса – Камила Лекберг

ОКТОМВРИ (11): 97. Беглец по равнините – Иън Макдоналд 98. Накарай ме – Лий Чайлд 99. Убийството на художника – Луиз Пени 100. Сказания за ледената планина – Александър Драганов 101. Когато един мъж е на колене/Да събудиш Динозавър – Андрея Илиев 102. Дракула – Фред Сейбърхейгън, Джеймс Харт 103. Мое – Робърт МакКамън 104. Нещо лично – Лий Чайлд 105. Ударите на съдбата – Донко Найденов 106. Ненагледна моя – Чък Паланюк 107. Безумна луна – Джим Бъчър

НОЕМВРИ (16): 108. Сказание за железноръкия воин – Мирослав Петров 109. Синеокият с късия меч – Боян Болгар 110. Победите на синеокия – Боян Болгар 111. Хари Потър и прокълнатото дете – Джоан К. Роулинг 112. Звездата на Бан Батил – Боян Болгар 113. Убийствено просто – Питър Джеймс 114. Орфеус слиза в ада – Георги Малинов 115. Мозъчна нощ – антология 116. Приказки за тебе – Константин Константинов 117. Прилепът – Ю Несбьо 118. Отмъщението на Монца – Джо Абъркромби 119. Ламя ЕООД – Марин Трошанов 120. Трескав блян – Джордж Р.Р. Мартин 121. Голямата стъпка – Павел Вежинов 122. Сбъдващия мечти – Адриан Лазаровски 123. Рицарят на бялата дама – Хаим Оливер

ДЕКЕМВРИ ( ): 124. Статски съветник – Борис Акунин 125. Коронация – Борис Акунин 126. Съседката – Джак Кетчъм 127. Герои – Джо Абъркромби 128. Любовник на Смъртта – Борис Акунин 129. Шино – Мирослав Петров, Веселин Чакъров 130. Четвърт безкрайност – Асен Кожухаров, Веселин Чакъров 131. Любовта на Сколопендрата – Асен Кожухаров 132. Спиращият войната – Брандън Сандърсън 133. Край на дежурството – Стивън Кинг 134. сп. „Дракус” (бр.1,2,3,4 – март-декември) 135. Little book of darkness – Стефан Стефанов

Потребителски аватар
Dark_half
Breaker
Breaker
Мнения: 328
Регистриран: съб апр 30, 2011 6:40 pm

Re: Колко книги прочетохте тази година?

Мнение от Dark_half » вт яну 10, 2017 3:01 am

Не съм се отчитал отдавна :)) През 2016 не прочетох много, защото се занимавах с куп други неща (знам, че не е добро оправдание :)) ), но пък поне повечето ми харесаха. В bold са най-добрите неща.

1. Michael Punke - "The Revenant"
2. Fiona Barton - "The Widow"
3. Helen Oyeyemi - "White is for Witching"
4. Gregory Burke - "Black Watch"
5. Gillian Flynn - "Dark Places"
6. Cormac McCarthy - "Child of God"
7. Vladimir Nabokov - "The Original of Laura"
8. Gillian Flynn - "The Grownup"
9. Yann Martel - "Beatrice and Virgil"
10. Michael Cunningham - "The Hours"
11. Paula Hawkins - "The Girl on the Train"
12. Marcus Sedgwick - "Revolver"
13. Kurt Vonnegut - "Slaughter-house Five"
14. Yann Martel - "The High Mountains of Portugal"
15. Данте - "Ад"
16. John Grisham - "Rogue Lawyer"
17. Stephen King - "Revival"
18. Patricia Highsmith - "Strangers on a train"
19. Christopher Marlowe - "Doctor Faustus"
20. J. K. Rowling - "Harry Potter and the Cursed Child parts 1&2"
21. Emma Donoghue - "Room"
22. James Rollins - "Amazonia"
23. Agatha Christie - "A murder is announced"
24. Max Porter - "Grief is the thing with Feathers"
25. Helen Sedgwick - "The comet seekers"
26. Philip Sidney - "Astrophil and Stella" & "The defense of Poesy"
27. Thomas Olde Heuvelt - "Hex"
28. John Donne - Selected Poetry

Ich_Will_
Ka-mai
Ka-mai
Мнения: 246
Регистриран: вт сеп 17, 2013 12:46 pm

Мнение от Ich_Will_ » пет дек 08, 2017 1:27 am

Макар да има още време до края на годината, в момента съм в настроение за генерално обобщение на книжната ми 2017 година. Бройката е задоволителна в предвид факта, че изпаднах в най-голямата книжна яма и много трудно излязох от нея. Откъм качество също съм много доволна. Открих много нови автори, някои от които ме завладяха със стила, идеите и реализациите си.

1. Михаил Вешим - Английският съсед: това е първата приятна изненада за годината. Очаквах да прочета пълна простотия с ужасно дебилен хумор, от който да ми призлее, но искрено се забавлявах и ми беше доста приятна за четене. Стилът на автора също много ми хареса, а книгата се оказа идеалното средство за разтоварване след зашеметяващата "Ние" на Евгений Замятин.
2. Дан Симънс - Петата купа: свикнала съм с трудното начало на автора, но не очаквах толкова много отклонения от темата през първата половина. На моменти се удавях в океан от досадни подробности, които биха могли да отегчат и най-върлия почитател на Симънс. Съвсем спокойно книгата можеше да мине и без тях или поне да бъдат драстично съкратени. Втората половина се четеше значително по-гладко и в крайна сметка мнението ми за книгата е положително. Това, което най-много ме впечатли в тази книга е представата на автора за култовия литературен герой Шерлок Холмс, писателят Хенри Джеймс и Марк Твен. Определено успя да възбуди любопитството ми да се запозная с творчеството на втория. Все още не съм го направила, но и това време ще дойде.
3. Хосе Карлос Сомоса - Тетрамерон: определено тази книга бледнее сериозно пред останалите, но не е чак толкова зле, колкото я изкарват. Идеите на автора са както винаги жестоки, а също така не изневерява на стила си да вкарва няколко супени лъжици перверзност и извратения. Проблемът ми беше, че през по-голямата част разказите не можаха да ми предизвикат интереса и едва последните две-три го направиха. Освен това ми направи впечатление, че доста думи изглеждаха доста нелепо в текста. Най-вероятно се дължи на превода, защото няма начин Сомоса да е писал това. Въпреки това си оставам фен на автора и ще прочета с удоволствие и останалите му книги.
4. Габриел Гарсия Маркес - Любов по време на холера: от дълго време се каня на автора, но все не му идваше времето. Е, през февруари тази година то настъпи и реших за първа среща да избера тази книга. Веднага си пролича майсторското перо и водопадът от красив език, както и много поуки, които могат да се извадят от романа. Харесах много първата глава и реших, че ще се разбера с автора. Уви, това не траеше дълго. Постепенно историята спираше да ме увлича, оставяше ме безразлична към съдбата на героите и не можах да им съчувствам, както и на мен да ми станат симпатични. Личеше си, че темата не е по моя вкус, но се надявах да ме изненада приятно. Но въпреки всичко си запазих правото да му дам втори шанс след време именно заради красивия му стил на писане и поуките, които могат да се извлекат от този роман.
5. Гийом Мюсо - Хартиеното момиче: реших да дам втори шанс на автора с надеждата този път преводът да не ми прави лошо впечатление и да се потопя в историята. Тази книга също започна трудно, но бях търпелива, понеже и предишната не започна добре, но после ме грабна. Вече наближавах половината, а книгата продължаваше да не ме грабва. Тъкмо да си помисля, че това ще е последната ми среща с автора, нещата се преобърнаха на 180 градуса и втората половина нямаше нищо общо с първата. Толкова бях увлечена в нея, че му простих силното количество захар в началото и не особено малкото дежа вю, което имах. И този път успя да ме изненада и то не на малко места. Няма как да не му го призная.
6. Стивън Кинг - Страшни сънища за продан: прочетох първи том миналата година и нещо не бях впечатлена. Безспорно имаше много силни произведения и повечето бяха за четене, но нещо не предизвикаха у мен ефекта уау. Във втората половина нещата стояха доста по-различно и този път количеството е за сметка на качеството. Най-много ме впечатлиха УР, Некролози и Пияни фойерверки. Това е първият сборник с разкази и новели на Краля, който чета и съм много доволна. До сега четях само романите му и не смеех да посегна към по-късите форми да не се разочаровам, но се радвам, че им се наканих тази година. Определено ще се четат и другите.
7. Джон Сол - Дом за разплата: дълго време не бях пипала книга и реших да се доверя на добрия стар хорър да ме извади от дупката. Нищо не бях чела на автора и реших да избера тази книга за първа среща. Стилът му ми напомни много на Стивън Кинг , а романът на Кери. В него присъстваха така "любимите" ми религиозни фанатици, и, както може да се очаква от мен в такива ситуации, веднага ме налазиха тръпките. Въпреки това потънах в книгата и ми беше интересна през цялото време. Готическата атмосфера е чудесно предадена и не липсваше напрежение. Ако мога да посоча минуси, то те са за края ѝ. Прекалено предвидим ми се стори и нямаше грам изненада. Въпреки това оставам с чудесни впечатления както от романа, така и от автора и със сигурност ще чета други негови книги.
8. Рей Бредбъри - Нещо зло се задава: в Danse Macabre Стивън Кинг е отделил специално внимание на тази книга, описвайки впечатленията си подробно с включване на цитати разсъждения над тях. Всичко това звучеше прекалено примамливо от неговата уста и не можах да се сдържа да сложа книгата в списъка ми за четене и да я прочета. В началото ми пречеха прекалено кратките глави, но постепенно им свикнах. Имаше моменти, които ми вървяха доста монотонно, книгата не успяваше да ме грабне така, както е успяла да го направи Краля. Даже започнах да се чудя "Кинг, ти сериозно ли?". Трябваше да стигна до края на книгата, за да разбера какво е имал в предвид. Тогава осъзнах, че всяка глава, дума и изречение си е заслужавало вниманието, усилието и нервите. Това е най-добрата книга на Бредббъри, която съм чела и с нетърпение чакам да се запозная с останалата част от творчеството му.
9. Уилям Пол Йънг - Колибата: противоречиви чувства успя да остави тази книга у мен. Не мога да се присъединя към нито един от двата лагера: нито мога да разбера какво толкова специално намират хората, които се възхищават от нея, нито пък тези, които я оплюват здравата. Началото е обещаващо и увлича, но постепенно започва да завива в друга посока и усещах как започва да ме губи малко по малко. Появяваха се и проблясъци от време на време през втората част, но като че ли скучните моменти бяха повече. И въпреки това не можах да пусна книгата и бързо я прочетох... доста странен феномен, между другото. Още мога да си го обясня.
10. Карин Алвтеген - Дълг: дълго време не бях чела скандинавски трилър и вече беше време за такъв. В началото ме впечатли това, че главният герой и престъплението са доста нетипични за криминален роман. В началото книгата вървеше доста добре и бях увлечена, но към средата стана досадна и не ми вървеше хич. И тъкмо да си помисля, че това ще е един от малкото трилъри, които не са ми харесали, и нещата се обърнаха на 180 градуса. Толкова много изненадващи обрати се появиха от нищото, че не можах да им смогна, но въпреки това ми подействаха доста добре и в крайна сметка цялостното ми впечатление от книгата е положително, а авторката ще получи втори шанс след време.
11. Йон Айвиде Линдквист - Малка звезда: от години препоръчват горещо този автор и в крайна сметка не се сдържах и го захванах. Бях предупредена, че книгата е изключително брутална и се лее страшно много кръв, но не се притесних ни най-малко. Обичам брутални и кървави книги и тази не беше изключение. Веднага успя да ме грабне и не ме пусна до края. С този си роман авторът е навлязъл доста надълбоко психологически в "душата" на всеки един от героите е изкарал на показ всяка една от кирливите му ризи, че на човек направо да му настръхнат космите. Направо е разказал играта на шведската поп култура и я е направил на кайма. Не мисля, че след тази книга ще имам желание да чуя песен на ABBA или някой друг шведски изпълнител.
12. Дийн Кунц - Градът: Още когато започнах да чета романите на Стивън Кинг, интересът ми беше привлечен към Дийн Кунц, но все нещо се случваше, че да не започна някой от неговите романи. Тази година вече нямаше измъкване. Понеже попадам редовно на негативни мнения за 'новия" Кунц, реших да захвана първо него да видя дали е толкова зле. В началото книгата ми потръгна трудно, но се заредих с търпение и то беше възнаградено. Води се трилър, но се оказа много повече от това. Действието се развива бавно и постепенно въвежда читателя в историята, разказана през очите на едно 8-годишно дете. И тук имаше музика, но друг тип и не беше представена от бруталната ѝ страна. Трябва да си призная, че авторът успя да ме завладее със стила си и успях да му простя моментите, които не ми допаднаха в книгата. Потопих се в историята и не ми се искаше да свършва. Героите също са доста добре изградено и е наблегнато повече на психологията, отколкото на екшъна. Хвана ме яд и на издателство Колибри, че са позволили да съсипят такава хубава творба с покъртително грозна корица, тънка хартия и незасъхнало мастило. Да не говорим за употребата на думи от рода на "нацоцали", които ми бъркаха в мозъка.
13. Херман Кох - Уважаеми господин М.: След толкова много коментари за книгите на Херман Кох реших, че и аз ще го чета. Специално за тази книга съм попадала на много лоши отзиви и ми беше любопитно да видя дали е толкова зле, колкото я изкарват. Още в началото бях впечатлена от начина, по който е написана. Не мисля, че съм го срещала другаде. Стилът на автора е ненатоварващ и интересен, романът увличаше, макар да имаше тук-там някой бутафорен момент. Така беше горе-долу докъм средата и тогава се случи нещо, което ни най-малко съм очаквала: книгата ме засмука тотално и нямаше сила на света, която можеше да ме откъсне от нея. Не помня да ми се е случвало подобно чудо. Финалът допълнително ме зашемети и това стана причина да включа книгата в топ 5 на най-добрите, които съм чела тази година и веднага да си купя "Одеса Стар" на хартия.
14. Хосе Карлос Сомоса - Зигзаг: Време ми беше за поредната доза Сомоса и след не особено успешната среща с "Тетрамерон", смъкнах очакванията да не вземе тази книга да ме разочарова. Началото беше тромаво, но това е нормално за автора. Тематика също не ми беше особено приятна, не съм фен на физиката, но дори в такъв момент авторът знае как да ме увлече. Получих си така желаната доза бруталия, перверзност и извратения и останах доста доволна. Явно ми е още рано да схвана цаката на номерата на Сомоса, защото отново имах чувството, че знам накъде ще тръгнат нещата и той както винаги успява да ме опровергае. От него ми остана само "Стръв", но си я пазя за специален момент.
15. Микаел Юрт и Ханс Русенфелт - Човекът, който не беше убиец: По едно време останах с впечатлението, че съм единствената, която не е чела книга на въпросния тандем и реших да не се цепя от колектива и да видя какво толкова се прехласват по него. Прочетох първите 110 страници, не бе грабваха грам и си помислих, че ще съм изключение и единствената, която не се е разбрала с тях. След това с всяко напредване в книгата осъзнавах, че съм в огромна грешка и след прочитането ѝ нещата се затвърдиха съвсем. Беше наблегнато в еднакви дози както на престъплението, така и в психологическото изграждане на героите, каквото и очаквам в един криминален роман. Определено ще се четат следващите части от поредицата.
16. Джонатан Франзен - Чистота: ето друг автор, който стана много популярен в мрежата в последно време и на които любопитството ми и лакомията не може да устои. Ако трябваше да съдя по анотацията и първото изречение в романа, никога не бих го захванала. И щях да направя огромна грешка, защото той си заслужава всяка една от 592-те. Героите са много, авторът във всяка глава разказва разни случки от гледната точка на всеки, навлизайки чисто психологически много надълбоко в "душата" му и по този начин успява да поддържа интереса ми от началото до края. Нито един от тях не успя да ми стане симпатичен, но не това е целял Франзен. На моменти книгата ми беше доста тежка за четене, на моменти ми дотягаха разните отклонения на автора, на моменти оставах втрещена и шокирана от развоя на събитията в романа, но едно е ясно: това е едно от най-добрите неща, които съм чела и ще дам шанс и на другите му две книги.
17. Нийл Геймън - Океанът в края на пътя: нуждаех се от нещо, което да ми продуха мозъка след Франзен и това се оказа идеалното средство. Авторът се оказа голям сладкодумник и веднага ми привлече вниманието. Не ми пречеше, че романът е детски. Беше на достатъчно високо ниво, за да успея да го оценя подобаващо. Имаше някой друг момент в книгата, който ми дойде в повече и не ми хареса, но другото беше наред. Докато четях книгата, имах чувството, че Бард са се побъркали да сложат такава корица, защото никак не ми се връзваше с прочетеното, но по-късно осъзнах, че съм сбъркала и си е точно на мястото.
18. Дмитрий Глуховски - Бъдеще: преди година претърпях крах с неговото "Метро 2033" въпреки идеята и анотацията. Бях си купила тази книга и така или иначе трябваше да се прочете, затова я захванах с ниски очаквания. В началото тръгна колебливо и си помислих, че и тук ще има греда. Нещата обаче се промениха бързо и книгата ме увлече. Това, което не очаквах обаче е, че книгата ме завладя напълно и с всяка изминала страница ме грабваше все повече и повече. Не знам как го е постигнал Глуховски, но шапка му свалям. Явно антиутопията ми действа действа по този начин, но никоя друга не ми е харесвала толкова, колкото тази. Въпреки внушителния обем от 668 страници, не исках тази история да свършва, но трябваше да се примиря с този факт. Това е безапелационният ми фаворит за тази година. След нея смятам, че Метрото заслужава своя втори шанс. Явно не съм го оценила подобаващо.
19. Чък Паланюк - Приспивна песен: Дълго време се точих на тази книга и реших, че сега ѝ е времето. Започна доста брутално, стилът на автора е страхотен, цитатите са убийствени и по всичко личеше, че тази книга ще е много моя и точно тогава получих огромна доза леден душ. Малко преди нещата се обърнаха в негативна посока и вече беше мъка да се чете това нещо. Никак не ми хареса посоката на развитието на действието, героят от шантав ми стана изключително противен, а постоянното повтаряне на изречението "Започвам да броя: ...." ми лазеше вече по нервите. Нямах търпение мъките да свършват и когато прочетох книгата, изпитах огромно облекчение. Видях, че точно тази книга се води една от по-скучните му, така че авторът ще получи своя втори шанс, но няма да е скоро.
20. Херман Кох - Одеса Стар: след невероятното приключение с "Уважаеми господин М.", се настроих положително за поредната доза Херман Кох. И може би това ми изигра лоша роля, защото очаквах повече от книгата, а нуждите ми не бяха напълно задоволени. В началото книгата ми беше странна, но интересна и продължавах смело напред. По едно време имаше огромна вероятност да ме грабне истински, но тази надежда се изпари. Чувството за странна книга си остана и не ми допадна особено много някои от нещата да не бъдат разяснени и да се появяват ситуации от нищото. За главния герой беше ясно, че няма как да ми стане симпатичен, не такава е била целта на автора, но така и не можах да разбера какъв му е проблемът. Но стилът на автора продължава да си е същият и със сигурност ще му прочета другите две книги, излизали на български език.
21. Карлос Руис Сафон - Среднощният дворец: съвсем бях забравила този автор. Миналата година беше едно от откритията ми, а тази година замалко да остана без прочетена негова книга. Понеже "Принцът на мъглата" не можа да ме впечатли толкова, колкото другите му две книги, не подходих към тази част от юношеската поредица с особено големи очаквания. Тук обаче историята ми беше по-интересна, а героите повече ми легнаха на сърце. Беше си доволно мрачна и имаше доста добри хорър елементи, много повече, отколкото в първата част. Освен това тази ме грабна още в самото начало. Съзнавам, че не може да се сравнява със "Сянката на вятъра" и "Марина" като въздействие, но за юношески роман си е на доста високо ниво. Силно се надявам "Септемврийски светлини" да е черешката на тортата.
22. Хокан Несер - Човек без куче: по някаква причина тази книга ми бе привлякла вниманието повече от други скандинавски трилъри. Имах шесто чувство, че много ще ми допадне, но все нещо се случваше, за да не си я взема. Тази година се предадох и един ден я подхванах. Редовно разчитам на интуицията си за подбор на книгите и редовно не ме е подвеждала, но тук ударът е право в десятката. За пръв път ми се случва в криминален трилър да не се интересувам кой е виновен за престъплението, а максимално да се наслаждавам максимално на историята. До такава степен бях завладяна, че дори и най-голямата дупка в сюжета не можа да ме смути. Безспорно това е най-добрият скандинавски трилър, който съм чела. С нетърпение чакам втората част от поредицата за инспектор Гунар Барбароти.
23. Стивън Кинг - Сърца в Атлантида: признавам си, че хич не ми се почваше тази книга заради тематиката, която хич не ми е по вкуса, както и заради разни коментари, че започва много силно и после се срива тотално. Посипвам си главата с пепел, задето си позволих да подценя сериозно книгата. Много ми хареса и се нарежда сред най-добрите неща на Краля, които съм чела. Имаше разни подробности за войната във Виетнам във четвъртото произведение, които ми дойдоха в повече, но те ни най-много не ми развалиха удоволствието от четенето. Знам, че повечето харесват най-много първата новела, но за мен втората е най-силна. В нея няма нито един свръхестествен елемент и е чак плашещо реална. Напомни ми изключително много на "Гняв", но с няколко идеи по-малко брутална.
24. Харуки Мураками - 1Q84: отдавна исках да се запозная с автора, но все не стигах до него. Тази година обаче му дойде редът. Признавам си, че обемът на книгата предизвиква респект, не се среща често роман от близо 1300 страници. Изненадах се, че още в самото начало ме увлече. Идеите също ми харесаха много. На моменти в първата част имаше разни ненужни отклонения, които затрудняваха четенето, но това не ме притесняваше особено. Книгата ми беше достатъчно интересна и не ми правеха особено голямо впечатление такива неща. Втората обаче беше пълна лудница и ставаше все по-интересна и шантава. Глътнах я за отрицателно време и нямах търпение за третата. Там действието е значително по-бавно, има добавен нов главен герой, но дори и това не попречи на интереса ми. Даже смятам, че този герой вкара допълнителна свежест и представя историята от друг поглед, вкарвайки допълнителни детайли към нея. В заключение мога да кажа, че книгата ме завладя тотално и не исках да се разделям с нея, но всяко нещо си има край. Определено Мураками е едно от откритията ми за тази година.
25. Патрик Нес - Освен този живот: Книгата стана много популярна тази година и пожелах и аз да я имам. Имаше голяма вероятност да не се сдобия с нея, защото беше изчерпана в книжарниците и бях отчаяна. Щастието ми се усмихна и си прибрах книгата. Започнах да я чета и тя успя да ме завладее още в началото. Някъде по средата се появиха моменти, които не ми допаднаха грам и започнах да губя нишката малко по малко. Реших въпреки това да си я дочета и в крайна сметка ми хареса много въпреки тези моменти. Не мога да си кривя обаче душата, издателството идеално се е погрижило да ми съсипе удоволствието от четенето. Толкова печатни грешки в дадена книга не съм виждала никога, опитвах се да не им обръщам внимание за сметка на историята, но просто беше невъзможно. Имам още една книга на Патрик Нес на хартия от тях и силно се надявам този път да не са си оставили ръцете при отпечатването ѝ.
26. Габриел Гарсия Маркес - Хроника на една предизвестена смърт: Бях си обещала да дам втори шанс на автора и го спазих. На тази книга възлагах повече надежди, защото тематиката ми е по вкуса. Личи си, че има нещо в стила на автора, което не ми допада и това донякъде разваля впечатлението ми от книгата, но тук то не се набиваше толкова на очи. Определено героите в тази новела ми бяха повече на сърце и ми хареса много изграждането им. Идеята на автора да представи историята като криминална хроника ми допадна много. Със сигурност ще му дам трети шанс след време.
27. Дийн Кунц - Невинност: дойде време и за втората ми среща с автора. И докато "Градът" беше спонтанно избран, то "Невинност" беше вече планирана за втора. Тя обаче имаше нещастието да попадне в един от най-лошите ми читателски периоди и значително пострада. Проточих я ненужно във времето и в резултат на това не можах да ѝ насладя напълно и оценя както подобава. Историята е доста интересна и успя да ме грабне. Е, не може да се сравнява с "Градът", но ми хареса достатъчно, че да дам трети шанс на автора.
28. Ерик-Еманюел Шмит - Миларепа: от доста време слушам автора и малките му по обем книги и реших да проверя какво му е специалното. За първа среща си избрах първата част от "Кръговратът на незримото". Изненадаха ме ниските оценки за нея и нарочно не вдигнат високо летвата. Оказа се доста приятна притча, която съдържа много поуки и се чете като приказка. Не вярвах подобна форма да ме грабне, но очевидно съм грешала. Прочетох я за час-два, понеже като обем е само 50 страници. Ако това е една от най-слабите му книги, представям си какви са най-силните му. Със сигурност ще получи от мен втори шанс.
29. Харуки Мураками - Спутник, моя любов: може би малко избързах като му дадох втори шанс на автора, но въпреки това не съжалявам, че прочетох книгата. Мураками веднага ме грабна със стила си на писане и смятам, че в този роман той е най-силното му оръжие. Като история, идея и реализация не може да се мери с 1Q84, но прекарах страхотни мигове с него и всяка страница си заслужаваше. Имаше няколко бутафорни моменти, които не ми харесаха особено, но всичко друго беше чудесно. Шансовете да му стана фен и да прочета всичките му книги стават все по-големи.
30. Гийом Мюсо - Сентръл парк: въпреки многото негативни отзиви за книгите на автора, на мен ми е приятно да го чета и третата среща с него не закъсня. Останах учудена, че тук началото е силно и няма грам захар, така характерна за предишните му две, които прочетох. Доста добре си вървеше този психологически трилър и макар онова дежа вю отново да се появи, то не ми попречи да се насладя на напрегнатия психологически трилър. Изненадите и обратите отново бяха налице. И тъкмо когато си помислих, че ще попадне в класацията ми за най-добри четива през тази година, тогава се появи финалът, от който леко ми загорча. Въпреки това си остава най-добрата му книга за мен и с удоволствие ще прочета и четвърта негова.

Малко длъжко се получи, но няма значение. Запазвам си правото да добавям още книги, които евентуално мога да прочета до края на годината. Има още време.
Изображение

Потребителски аватар
CELL
Breaker
Breaker
Мнения: 258
Регистриран: вт юли 20, 2010 4:44 pm

Re: Колко книги прочетохте тази година?

Мнение от CELL » пет дек 08, 2017 1:03 pm

Около 25-30 бройки за годината...Тези които запомних/харесах:
Играч първи,приготви се - Ърнест Клайн
Сянката на чинара - Джон Гришам
На изток от запада - Мирослав Пенков
От погрешната страна на раздялата - Майкъл Конъли
Трескъв блян - Джордж Р.Р.Мартин
Открито - Андре Агаси
Страшни сънища за продан 2 част - Стивън Кинг
Кал,пот и сълзи - Беър Грилс
и номер едно беше...Аз съм Ози на Ози Озбърн.Очаквах да прочета книжка пълна с простотии,алкохол,дрога ,хумор,метъл,секс оргии,майтапи,прилепи но се оказа че ми е много бедна фантазията.Дали е 100% истина ???...Едва ли, след като Ози не е изтрезнявал в продължение на години и няма как да има ярки спомени от описаното в книгата.Но автора е велик!!!

Отговори