Дата и час: Вто Дек 12, 2017 3:45 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 57 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4  Следваща
Автор Съобщение
 Заглавие: Нийл Геймън
МнениеПубликувано на: Вто Юни 03, 2008 4:32 pm 
Offline
Dan-Tete
Dan-Tete
Аватар

Регистриран на: Нед Мар 30, 2008 7:41 pm
Мнения: 698
Местоположение: Империята Малазан
Neil Richard Gaiman (born November 10, 1960) is an English author of science fiction and fantasy short stories and novels, graphic novels, comics, and films. His notable works include The Sandman comic series, Stardust, and American Gods.

He lives near Minneapolis, Minnesota, United States, in an "Addams Family house". He is married to Mary T. McGrath and has two daughters, Holly and Maddy, and a son, Michael.

Gaiman's family is of Polish Jewish origins; after emigrating from the Netherlands in 1916, his grandfather eventually settled in the Hampshire city of Portsmouth on the south coast of England and established a chain of grocery stores. His father, David Bernard Gaiman, worked in the same chain of stores; his mother, Sheila Gaiman (née Goldman), was a pharmacist. He has two younger sisters. After living for a period in the nearby town of Portchester, where Neil Gaiman was born in 1960, the family settled in 1965 in the West Sussex town of East Grinstead when his parents moved there to work for the Church of Scientology, of which his father was a prominent member. Gaiman lived in East Grinstead for many years, from 1965-1980 and again from 1984-1987. Gaiman was educated at several Church of England schools, including Fonthill School (East Grinstead), Ardingly College (1970-74), and Whitgift School (Croydon) (1974-77).

As a child and a teenager, Gaiman grew up reading the works of C.S. Lewis, J.R.R. Tolkien, Michael Moorcock, Ursula K. Le Guin, Lord Dunsany and G. K. Chesterton. He later became a fan of science fiction, reading the works of authors as diverse as Samuel R. Delany, Roger Zelazny, Robert A. Heinlein, Harlan Ellison, H. P. Lovecraft, Thorne Smith, and Gene Wolfe.

In the early 1980s, Gaiman pursued journalism, conducting interviews and writing book reviews, as a means to learn about the world and to make connections that he hoped would later assist him in getting published. He wrote and reviewed extensively for the British Fantasy Society. His first professional short story publication was "Featherquest", a fantasy story, in Imagine Magazine in May 1984, when he was 23.

In 1984, he wrote his first book, a biography of the band Duran Duran, as well as Ghastly Beyond Belief, a book of quotations, with Kim Newman. He also wrote interviews and articles for many British magazines, including Knave. In the late 1980s, he wrote Don't Panic: The Official Hitchhiker's Guide to the Galaxy Companion in what he calls a "classic English humour" style. Following on from that he wrote the opening of what would become his collaboration with Terry Pratchett on the comic novel Good Omens, about the impending apocalypse.

After forming a friendship with comic book writer Alan Moore, Gaiman started writing comics, picking up Miracleman after Moore finished his run on the series. Gaiman and artist Mark Buckingham collaborated on several issues of the series before its publisher, Eclipse Comics, collapsed, leaving the series unfinished. His first published comic strips were four short Future Shocks for 2000 AD in 1986-7. He wrote three graphic novels with his favorite collaborator and long-time friend Dave McKean, Violent Cases, Signal to Noise, and The Tragical Comedy or Comical Tragedy of Mr. Punch. In between, he landed a job with DC Comics, his first work being the limited series Black Orchid.

Gaiman has written numerous comics for several publishers. His award-winning series The Sandman tells the tale of Morpheus, the anthropomorphic personification of Dream. The series began in 1989 and concluded in 1996: the 75 issues of the regular series, along with a special and a seven issue coda, have been collected into 11 volumes that remain in print.

In 1989, Gaiman published The Books of Magic (collected in 1991), a four-part mini-series that provided a tour of the mythological and magical parts of the DC Universe through a frame story about an English teenager who discovers that he is destined to be the world's greatest wizard. The miniseries was popular, and sired an ongoing series written by John Ney Rieber.

In the mid-90's, he also created a number of new characters and a setting that was to be featured in a title published by Tekno Comix. The concepts were then altered and split between three titles set in the same continuity: Lady Justice, Mr. Hero the Newmatic Man, and Teknophage. They were later featured in Phage: Shadow Death and Wheel of Worlds. Although Neil Gaiman's name appeared prominently on all titles, he was not involved in writing of any of the above-mentioned books (though he helped plot the zero issue of Wheel of Worlds).

Gaiman wrote a semi-autobiographical story about a boy's fascination with Michael Moorcock's anti-hero Elric for Ed Kramer's anthology Tales of the White Wolf. In 1996, Gaiman and Ed Kramer co-edited The Sandman: Book of Dreams. Nominated for the British Fantasy Award, the original fiction anthology featured stories and contributions by Tori Amos, Clive Barker, Gene Wolfe, Tad Williams, and others.

Asked why he likes comics more than other forms of storytelling Gaiman said “One of the joys of comics has always been the knowledge that it was, in many ways, untouched ground. It was virgin territory. When I was working on Sandman, I felt a lot of the time that I was actually picking up a machete and heading out into the jungle. I got to write in places and do things that nobody had ever done before. When I’m writing novels I’m painfully aware that I’m working in a medium that people have been writing absolutely jaw-droppingly brilliant things for, you know, three-four thousand years now. You know, you can go back. We have things like The Golden Ass. And you go, well, I don’t know that I’m as good as that and that’s two and a half thousand years old. But with comics I felt like — I can do stuff nobody has ever done. I can do stuff nobody has ever thought of. And I could and it was enormously fun.”

Gaiman also writes songs, poems, short stories, novels, novellas, and screenplays. He wrote the 1996 BBC dark fantasy television series Neverwhere, which he later adapted into a novel, and cowrote the screenplay for the movie MirrorMask with his old friend Dave McKean for McKean to direct. In addition, he wrote the localised English language script to the anime movie Princess Mononoke, based on a translation of the Japanese script.

He cowrote the script for Robert Zemeckis's Beowulf with Roger Avary, a collaboration that has proved productive for both writers. Gaiman has expressed interest in collaborating on a film adaptation of the Epic of Gilgamesh.

He was the only person other than J. Michael Straczynski to write a Babylon 5 script in the last 3 seasons, contributing the season 5 episode "Day of the Dead".

In 2005, his novel Anansi Boys was released worldwide. The book deals with Anansi ('Mr. Nancy'), a supporting character in American Gods. Specifically it traces the relationship of his two sons, one semi-divine and the other an unaware Englishman of American origin, as they explore their common heritage. It hit the New York Times bestseller list at number one.

Gaiman has also written at least three drafts of a screenplay adaptation of Nicholson Baker's novel The Fermata for director Robert Zemeckis, although the project was stalled while Zemeckis made The Polar Express and the Gaiman-Roger Avary written Beowulf film.

Several of Gaiman's original works have been optioned or greenlighted for film adaptation, most notably Stardust, which premiered in August of 2007 and stars Robert De Niro, Michelle Pfeiffer and Claire Danes, directed by Matthew Vaughn. A stop-motion version of Coraline is slated for a 2009 release, with Henry Selick directing and Dakota Fanning and Teri Hatcher in the leading roles.

In 2007 Gaiman announced that after ten years in development the feature film of Death: The High Cost of Living would finally begin production with a screenplay by Gaiman that he would direct for Warner Independent. Don Murphy and Susan Montford are the producers, and Guillermo del Toro is the film's executive producer.
Seeing Ear Theatre performed an audio play of "Snow, Glass, Apples," Gaiman's retelling of Snow White, which was published in the collection Smoke and Mirrors in 1998.

In 1993, Gaiman was contracted by Todd McFarlane to write a single issue of Spawn, a popular title at the newly created Image Comics company. McFarlane was promoting his new title by having guest authors Gaiman, Alan Moore, Frank Miller, and Dave Sim each write a single issue.

In issue #9 of the series, Gaiman introduced the characters Angela, Cogliostro, and Medieval Spawn. Prior to this issue, Spawn was an assassin who worked for the government and came back as a reluctant agent of Hell but had no direction. In Angela, a cruel and malicious angel, Gaiman introduced a character who threatened Spawn's existence, as well as providing a moral opposite. Cogliostro was introduced as a mentor character for exposition and instruction, providing guidance. Medieval Spawn introduced a history and precedent that not all Spawns were self-serving or evil, giving additional character development to Malebolgia, the demon that creates Hellspawn.

All three characters were used repeatedly through the next decade by Todd McFarlane. Gaiman claimed that the characters were owned by their creator, not by the creator of the series. Ironically, disagreement over who owned the rights to a character was the motivation for McFarlane and other artists to form Image Comics (although that argument related more towards disagreements between writers and artists as character creators). As McFarlane used the characters without Gaiman's permission or royalty payments, Gaiman believed his copyrighted work was being infringed upon, which violated their original agreement. McFarlane initially agreed that Gaiman had not signed away any rights to the characters but later claimed that Gaiman's work had been work-for-hire and that McFarlane owned all of Gaiman's creations entirely. McFarlane had also refused to pay Gaiman for the volumes of Gaiman's work he republished and kept in print.

In 2002, Neil Gaiman filed a lawsuit against Todd McFarlane and Image Comics and won a sizable judgment. The characters are now owned 50/50 by both men.

This legal battle was in part funded by Marvels and Miracles, LLC, which Gaiman created in order to help sort out the legal copyrights surrounding Miracleman (see the ownership of Miracleman sub-section of the Miracleman article). Gaiman wrote Marvel 1602 in 2003 to help fund this project. All of Marvel Comics' profits for the original issues of the series go to Marvels and Miracles.

Gaiman is a director and major supporter of the Comic Book Legal Defense Fund.

_________________
"Зло, събудено призори, до вечерта се превръща в Морготова радост" - Дж.Р.Р. Толкин, "Децата на Хурин"
-----------
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Нийл Геймън
МнениеПубликувано на: Вто Юни 03, 2008 4:44 pm 
Offline
Dinh
Dinh
Аватар

Регистриран на: Сря Сеп 05, 2007 9:25 am
Мнения: 387
Щеше да е добре да взимаш от интернет информация на български за автора, а не на английски. Защото може да има хора, които да не разбират. :roll:

_________________
"Alone. Yes, that's the key word, the most awful word in the English tongue. Murder doesn't hold a candle to it and hell is only a poor synonym." - Salem's Lot, Stephen King


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Нийл Геймън
МнениеПубликувано на: Вто Юни 03, 2008 4:47 pm 
Offline
Dan-Tete
Dan-Tete
Аватар

Регистриран на: Нед Мар 30, 2008 7:41 pm
Мнения: 698
Местоположение: Империята Малазан
Ето и на български:

Малко са авторите, които с такава лекота могат да влязат под кожата ти. Които като че знаят за какво мислиш и са в състояние да го облекат в думи, при това по-въздействащи, отколкото можеш да повярваш, че е възможно. Нийл Геймън е сред именно тази група хора, способни да виждат в душата на човек и да му я покажат по най-красивия възможен начин. И далеч не само това.
Комедиант, сатирик, създател на ужасяващото и невъзможното. На логичното и сюрреалистичното. На близкото, което обърква, на фантастичното, което изглежда разбираемо. Човек, който не можем да сложим в нито една жанрова ниша, въпреки че творчеството му е толкова неоспоримо лично негово като стил, че е невъзможно да бъде объркано.
Нийл Геймън е роден на 10.XI.1960 г. в Порчестър (Англия). Въпреки че е с еврейски произход, той учи в няколко християнски училища, където получава солидно религиозно образование (което по-късно използва и в произведенията си). Баща му Дейвид Геймън е виден сциентолог, и по тази причина директорът на едно училище отказал на сина му да учи при него, което предизвикало голям медиен шум.
Геймън от малък четял фентъзи. Първият му досег с жанра бил с К.С. Луис и Дж. Р. Р. Толкин. По-късно става фен на научната фантастика с автори като Самюел Дилейни, Роджър Зелазни, Харлан Елисън и най-вече Джийн Улф.
В началото на осемдесетте години той се занимава с журналистика и писане на литературни ревюта, за да опознае бранша и да си създаде връзки, които по-късно да му помогнат при издаването. Първата си книга написва през 1984 г. – биография на Дюран Дюран. В края на осемдесетте Геймън издава и Don't Panic: The Official Hitchhiker's Guide to the Galaxy Companion, a не след дълго започва колаборацията си с Тери Пратчет, която ще доведе до Добри поличби.
По-късно се запознава с Алан Муур (V for Vendetta) и продължава изоставената от него комиксова поредица Miracleman. За съжаление издателят на комикса Eclipse Comics скоро фалира и историята остава недовършена. Заедно с дългогодишния си приятел и сътрудник – художника Дейв Маккийн – Геймън пише два британски комикса – Violent Cases и Signal to Noise. По-късно започва работа с DC Comics, за които създава кратката поредица Black Orchid.
Най-известният комикс на Нийл Геймън обаче, който му печели и световна популярност, е The Sandman, започнал през 1987 г. и приключил в 1996 г. Това е историята на Морфей – антропоморфната персонификация на Съня – и неговото ненормално семейство – Безкрайните (включващи освен него още Death, Delirium, Desire и други такива мили създания). Пропита е от интровертната интроспективност на мрачния си главен герой и поставя немалко философски и морални въпроси. Освен това тук за пръв път си проличава на какво невероятно разказваческо майсторство е способен Геймън, защото историите на Dream са едновременно мрачни и приказни, ужасяващи и реалистични, но винаги толкова плавно и увлекателно разказани, че сякаш не четеш комикс, а слушаш хубава музика.
75-те броя на поредицата пораждат огромен култ сред феновете на комикси (някои казват, че за пръв път се е появил комикс за интелектуалци) и когато серията приключва точно когато и както авторът й е искал, това е едва ли не първият такъв случай в историята на жанра. Комиксите са събрани в няколко различни издания, последното от които – The Absolute Sandman – е луксозно издание с твърди корици, чийто първи том съдържа броеве 1-20. Поредицата е спечелила огромно количество награди, включително девет пъти "The Will Eisner Comic Industry Award" (четири от тях за най-добър автор), както и три награди "Harvey Award". Sandman #19 пък печели "The World Fantasy Award" за разказ. Това е първият комикс в историята, получил подобно престижно отличие.
През 1999 г. Геймън се завръща в света на Морфей по изключително необичаен начин – с илюстрираната от японския художник Йошитака Амано книга The Sandman: The Dream Hunters (за която писахме с Моридин в 37 брой). Романът печели наградата "Bram Stoker" за най-добре илюстрирана книга в жанра.
Разбира се, най-сериозните постижения на Геймън са в литературата. Книгата му Американски богове е носител на "Хюго", "Небюла", "Брам Стоукър", "SFX" и "Локус", както и един куп номинации, включително за "World Fantasy Award". Това е история за боговете, доведени от колонизаторите на Америка от родните им страни, оцелели през вековете и слели се със съвременните хора. Уникалният стил на Геймън успява да вплете невероятните митични създания в делничността на съвременното американско общество по начин, който е просто неописуем.
През 2005 г. той публикува и следващата си книга за възрастни – Anansi Boys – която оглавява бестселинг списъците за месеци напред.
Нийл Геймън е автор и на няколко детски книги. Първата от тях е The Day I Swapped My Dad for Two Goldfish – великолепна приказка за едно момче, което, колко неочаквано!, разменя баща си за две златни рибки, а после се опитва да си го прибере обратно. Книгата е великолепно илюстрирана от Дейв Маккийн, както и следващата – The Wolves in the Walls. Двете книги споделят обща атмосфера, а втората освен всичко е и доста хорър-ориентирана като за малки деца. Следва още по-зловещата Coraline, заимстваща елементи от Алиса и смесваща ги със сцени и създания, излезли като от среднощен кошмар.
Геймън е автор и на няколко антологии разкази, които също печелят различни награди и са възхвалявани от критиците по цял свят. Най-известният му сборник е Smoke and Mirrors.
Освен комикси и книги, Нийл Геймън пише и сценарии за филми. През 1997 г. BBC излъчват минисериала му Neverwhere, който по-късно е преработен в роман (издаден у нас под названието Никога Никъде Никой). Това е история, родила се в ума му докато гледал картата на Лондонското метро, която разказва за един подземен свят, скрит под днешен Лондон. Може би тук най-силно се усеща ню-уиърд вълната в творчеството му, защото Neverwhere не е нито фантастика, нито фентъзи, нито приказка, но носи елементи от всичко това. История за магия и влакове, просяци и убийци, крале и ангели. И врати...
Геймън е отговорен и за американския дублажен сценарий на анимето Princess Mononoke. През 2005 г. пък излиза филмът на неговия приятел Дейв Маккийн Mirror Mask, чийто авторски сценарий също е дело на Геймън. Филмът носи специфичния уиърдистски стил на Маккийн, който може да бъде открит в много от илюстрациите на произведенията на автора. Много от книгите на Нийл очакват филмиране, като най-забележимият проект е този на детската му книга Stardust. Във филма, който се очаква през 2007 г., ще участват Робърт ДеНиро, Мишел Пфайфър и Клеър Дейнс.
Да изброявам множеството различни постижения на Нийл Геймън, освен вероятно скучно, е и твърде трудоемко занимание, така че ще спра дотук. Смятам да се спра само на още едно интересно събитие от биографията му.
През 2002 г. Геймън води съдебно дело срещу Тод Макферлейн (създателя на Spawn). Десет години по-рано няколко автора (сред които освен Нийл е и Франк Милър (Sin City)) са поканени от Макферлейн да напишат по един брой за Spawn. В резултат се раждат Angela, Cogliostro и Medieval Spawn. Въпреки че по онова време всеки автор е запазвал правата за героите, които е измислил, по-късно Макферлейн претендира за монопол над тях. Геймън го съди за правата, както и заради това, че не му е платил по-късните преиздавания на написания от него комикс.
Делото е спечелено, но за да го спонсорира, на Нийл му се налага да приеме проект, предложен му от Marvel Comics. Така се ражда гениалната поредица в осем броя Marvel's 1602. Уникалната като замисъл и изпълнение история, в която всички герои в Marvel-вселената са се родили 400 години по-рано като отговор на заплаха за самия пространствено-времеви континуум, е написана от Геймън и илюстрирана от великолепния Марвелски художник Анди Куберт. 1602 е страхотен социален експеримент, показващ как биха били приети хора като Фантастичната Четворка, Дердевил или X-men, както и най-вече какви биха били в тази размирна епоха на гонение на вещици, колонизация на Новия Свят и подмолни интриги в Английския двор.

Нийл Геймън е явление в английската литература, напълно сравнимо с Тери Пратчет не само като популярност, но и като качества. Автор, нееднократно обявяван за един от най-добрите британски творци, живели някога, създал огромно количество невероятни произведения. И което е по-хубаво – все още пишещ активно. Нито една от книгите му не може да бъде поставена в конкретен жанр, всяка от тях е не съвсем комедия, не точно ужас и не докрай фентъзи. Но ги обединява невероятният му жив стил, пълен със сарказъм, абсурдизъм и невероятна атмосферичност и дълбочина. За момента Нийл Геймън няма слабо произведение.

_________________
"Зло, събудено призори, до вечерта се превръща в Морготова радост" - Дж.Р.Р. Толкин, "Децата на Хурин"
-----------
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Нийл Геймън
МнениеПубликувано на: Сря Юни 04, 2008 6:41 pm 
Offline
Insorcist
Insorcist
Аватар

Регистриран на: Вто Юни 13, 2006 10:03 pm
Мнения: 18186
Местоположение: Inside your head
Комиксът The Sandman може да си свалите от тук, файловете се отварят както с програми за четене на комикси, така и с обикновен Winrar.
Имам повечето му книги на англ. език като текстови файлове, ако някой си търси нещо, да каже. Не съм му чел всичко, само издадените у нас неща плюс няколко неиздадени разказа и комикса, но определено е голям автор, покрай фентъзито и фантастиката е написал и доста добри хорър истории.
Ето любопитна информация и за най-новата му книга - The Graveyard Book.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Нийл Геймън
МнениеПубликувано на: Чет Авг 14, 2008 6:38 am 
Offline
Devar-Toi
Devar-Toi
Аватар

Регистриран на: Нед Юли 15, 2007 11:51 am
Мнения: 170
През февруари 2009 излиза "Коралайн"

Изображение

http://kino.dir.bg/open_video.php?id=216642
http://kino.dir.bg/open_video.php?id=165414 - трейлър

Мисля, че за феновете на Геймън е прекрасна новина.
За мен, макар и не толкова голям фен, също ще представлява интерес, тъй като съм почитател на по - алтернативната анимация.

_________________
Работата ясна. Смъртта е, когато те спипат чудовищата.

http://www.neobux.com/?r=didoval


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Нийл Геймън
МнениеПубликувано на: Сря Яну 07, 2009 3:22 pm 
Offline
Insorcist
Insorcist
Аватар

Регистриран на: Вто Юни 13, 2006 10:03 pm
Мнения: 18186
Местоположение: Inside your head
Изображение
Neil Gaiman - The Graveyard Book Изображение

Bod is an unusual boy who inhabits an unusual place-he's the only living resident of a graveyard. Raised from infancy by the ghosts, werewolves, and other cemetery denizens, Bod has learned the antiquated customs of his guardians' time as well as their timely ghostly teachings-like the ability to Fade.
Can a boy raised by ghosts face the wonders and terrors of the worlds of both the living and the dead? And then there are things like ghouls that aren't really one thing or the other.
This chilling tale is Neil Gaiman's first full-length novel for middle-grade readers since the internationally bestselling and universally acclaimed Coraline. Like Coraline, this book is sure to enchant and surprise young readers as well as Neil Gaiman's legion of adult fans.


За да свалите книгата, щракнете върху емотикона.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Нийл Геймън
МнениеПубликувано на: Нед Яну 18, 2009 10:42 am 
Offline
Follower of the Eld
Follower of the Eld
Аватар

Регистриран на: Вто Сеп 02, 2008 10:23 am
Мнения: 84
Цитат:
Книгата му Американски богове е носител на "Хюго", "Небюла", "Брам Стоукър", "SFX" и "Локус", както и един куп номинации, включително за "World Fantasy Award".


:a010: :a010:

_________________
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Нийл Геймън
МнениеПубликувано на: Нед Яну 18, 2009 6:45 pm 
Offline
Insorcist
Insorcist
Аватар

Регистриран на: Вто Юни 13, 2006 10:03 pm
Мнения: 18186
Местоположение: Inside your head
Да, книгата е много добра, чудесен микс от фентъзи и трилър. Само че, ако не греша, от изброените по-горе награди не е печелила "Локус". Освен това винаги съм се чудел защо е отличена с "Брам Стокър", след като не е никакъв хорър. Да, вътре има един оживял мъртвец, една кръвожадна богиня и един сериен убиец, но появите им са редки и епизодични, освен това не са ключови за сюжета.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Нийл Геймън
МнениеПубликувано на: Съб Яну 31, 2009 7:54 pm 
Offline
Follower of the Eld
Follower of the Eld
Аватар

Регистриран на: Вто Сеп 02, 2008 10:23 am
Мнения: 84
Покрай скорошнта премиера на Коралайн, се поразтърсих за книгата и се навих да я прочета.

Coraline audio

_________________
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Нийл Геймън
МнениеПубликувано на: Сря Окт 27, 2010 3:01 pm 
Offline
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Аватар

Регистриран на: Пон Окт 30, 2006 10:12 pm
Мнения: 2326
Местоположение: софия
"Никога, никъде, никой" е страхотна книга. Много добро зловещо фентъзи. Основния минус идва от прекаленно краткото съдържание. А най-лошото е, че се загатва за прекаленно мащабна идея, заложена в книгата. Докато я четох ми се щеше не само героите да говорят за дадена зловеща дестинация, а и да я посетят,а не "дългия път" да мине през 3 бързи изпитания :))

Като цяло ми хареса, но можеше още 200 страници да добави+още един том, ама карай, то може и да е замислил нещо Гейман. Можеше и малко по-сериозно и зловещо да е. Но все пак си е по-скоро фентъзи, а не хорър :cry2:
7/10

Пп:проекта му с Тери Пратчет("Добри Поличби") изобщо не ме изкефи навремето и едва го дочетох :angry2:

Искам да пробвам "Коралайн" :smile:

_________________
Oh, she’s beautiful
A little better than a man deserves
Oh, I’m not insane
Please tell me she won’t change…


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Нийл Геймън
МнениеПубликувано на: Сря Окт 27, 2010 8:11 pm 
Offline
Insorcist
Insorcist
Аватар

Регистриран на: Вто Юни 13, 2006 10:03 pm
Мнения: 18186
Местоположение: Inside your head
Пробвай и "Американски богове". Тя е кръстоска между фентъзи и трилър, а на места звучи почти като хорър. Двете с "Никога, никъде, никой" са ми фаворити от издадените у нас книги на Геймън.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Нийл Геймън
МнениеПубликувано на: Сря Яну 12, 2011 4:21 pm 
Offline
Childe
Childe

Регистриран на: Сря Дек 29, 2010 9:12 pm
Мнения: 45
Сборникът "Чупливи неща" ми е много любим. "Американски богове" е невероятна книга, а частите "Някъде в Америка" са сами по себе си великолепни разкази, които могат да се четат и извън контекста на романа.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Нийл Геймън
МнениеПубликувано на: Чет Яну 27, 2011 5:53 am 
Offline
Insorcist
Insorcist
Аватар

Регистриран на: Вто Юни 13, 2006 10:03 pm
Мнения: 18186
Местоположение: Inside your head
Изображение
"Coraline" by Neil Gaiman
www.amazon.com

The day after they moved in, Coraline went exploring....
In Coraline's family's new flat are twenty-one windows and fourteen doors. Thirteen of the doors open and close.
The fourteenth is locked, and on the other side is only a brick wall, until the day Coraline unlocks the door to find a passage to another flat in another house just like her own.
Only it's different.
At first, things seem marvelous in the other flat. The food is better. The toy box is filled with wind-up angels that flutter around the bedroom, books whose pictures writhe and crawl and shimmer, little dinosaur skulls that chatter their teeth. But there's another mother, and another father, and they want Coraline to stay with them and be their little girl. They want to change her and never let her go.
Other children are trapped there as well, lost souls behind the mirrors. Coraline is their only hope of rescue. She will have to fight with all her wits and all the tools she can find if she is to save the lost children, her ordinary life, and herself.

Now, if you're thinking fondly of The Lion, the Witch, and the Wardrobe or Alice's Adventures in Wonderland, you're on the wrong track. Neil Gaiman's Coraline is far darker, far stranger, playing on our deepest fears.

Специално издание на книгата, което включва допълнителни илюстрации + въведение и обяснителни бележки от Нийл Геймън. За да го свалите, щракнете върху емотикона Изображение

*

Изображение
Coraline: The Graphic Novel
www.amazon.com

Russell, a 35-year veteran of comics and frequent collaborator with Gaiman, offers an adaptation of Gaiman’s 2002 novel Coraline (illustrated by Dave McKean), a tale of childhood nightmares. As in the original story, Coraline wanders around her new house and discovers a door leading into a mirror place, where she finds her button-eyed “other mother,” who is determined to secure Coraline’s love one way or another. This version is a virtuoso adaptation, streamlining passages that function best in prose and visually highlighting parts that benefit most from the graphic form. A master of fantastical landscapes, Russell sharpens the realism of his imagery, preserving the humanity of the characters and heightening horror, even as Gaiman’s concise storytelling ratchets up the eeriness. The adaptation loses none of Coraline’s original character; she’s clever, resourceful, intrepid, and highly determined when it comes to doing what must be done. Comics fans will delight in this version, and readers familiar with the previous book will greatly appreciate the opportunity to explore the story in a successful new way.

За да свалите комикса, щракнете последователно върху двата емотикона Изображение Изображение

*

Изображение
The Wolves in the Walls
www.amazon.com

Truth be told, Neil Gaiman and Dave McKean's picture book The Wolves in the Walls is terrifying. Sure, the story is fairytale-like and presented in a jaunty, casually nonsensical way, but it is absolutely the stuff of nightmares. Lucy hears wolves hustling, bustling, crinkling, and crackling in the walls of the old house where her family lives, but no one believes her. Her mother says it's mice, her brother says bats, and her father says what everyone seems to say, "If the wolves come out of the walls, it's all over." Lucy remains convinced, as is her beloved pig-puppet, and her worst fears are confirmed when the wolves actually do come out of the walls.
Up to this point, McKean's illustrations are spectacular, sinister collages awash in golden sepia tones evocative of the creepy beauty in The City of Lost Children. The wolves explode into the story in scratchy pen-and-ink, all jaws and eyes. The family flees to the cold, moonlit garden, where they ponder their future. (Her brother suggests, for example, that they escape to outer space where there's "nothing but foozles and squossucks for billions of miles.") Lucy wants to live in her own house...and she wants the pig-puppet she left behind.
Eventually she talks her family into moving back into the once-wolfish walls, where they peek out at the wolves who are watching their television and spilling popcorn on slices of toast and jam, dashing up the stairs, and wearing their clothes. When the family can't stand it anymore, they burst forth from the walls, scaring the wolves, who shout, "And when the people come out of the walls, it's all over!" The wolves flee and everything goes back to normal...until the tidy ending when Lucy hears "a noise that sounded exactly like an elephant trying not to sneeze." Adult fans of this talented pair will revel in the quirky story and its darkly gorgeous, deliciously shadowy trappings, but the young or faint of heart, beware!

За да свалите комикса, щракнете върху емотикона Изображение

Изображение

*

Изображение
The Tragical Comedy or Comical Tragedy of Mr. Punch
www.amazon.com

In his grandfather's seaside arcade, a young boy encounters a mysterious Punch & Judy man with a dark past and a woman who makes her living playing a mermaid. As their stories unfold, the boy must confront family secrets, strange puppets and a nightmarish world of violence and betrayal.

За да свалите комикса, щракнете върху емотикона Изображение

*

За други комикси на Геймън - щракнете тук.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Нийл Геймън
МнениеПубликувано на: Чет Мар 24, 2011 10:58 am 
Offline
Dan-Tete
Dan-Tete
Аватар

Регистриран на: Сря Май 14, 2008 10:23 am
Мнения: 756
"Книга за гробището" от Нийл Геймън

Изображение
www.amazon.com

Цитат:
Никой Оуенс, познат на приятелите си като Ник, е абсолютно нормално момче. Е, щеше да е абсолютно нормален, ако не живееше на изоставено гробище, където е отгледан и образован от призраци. И с един единствен настойник, който не принадлежи нито на света на мъртвите, нито на света на живите.
Животът сред гробището е изпълнен с приключения и опасности за Ник. Негови приятели са една вещица, призраци и други мистериозни същества. Дебнат го таласъми край гроба-порта, за да го отвлекат в тяхното обиталище, а в древна гробница е скрита страховитата Гибел...
Но светът на живите е мястото, което крие най-голямата опасност за момчето - Някойси Джак и мистериозното му братство са там... все още търсещи Ник неуморно.
"Книга за гробището" е една прекрасна история за безграничната любов и приятелството, за живота и порастването. Всичко това се случва в едно от най-невероятните и странни места за подобен род неща - Гробището.

http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=47678

Урра, само да имах пари и за книги, нямаше да е зле :sad:

_________________
Вeware what stalks You in the night
Вeware the Shewolf and her bite

http://www.plovdivmetalforum.net/smf/index.php


“The greatness of a nation and its moral progress can be judged by the way its animals are treated” Gandhi


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Нийл Геймън
МнениеПубликувано на: Вто Май 17, 2011 9:23 pm 
Offline
Insorcist
Insorcist
Аватар

Регистриран на: Вто Юни 13, 2006 10:03 pm
Мнения: 18186
Местоположение: Inside your head
Изображение
"Коралайн" от Нийл Геймън

Цитат:
В новия апартамент на семейството на Коралайн има двадесет и един прозореца и четиринадесет врати. Тринадесет от вратите се отварят и затварят. Четиринадесетата е заключена, а зад нея има само тухлена стена до деня, когато Коралайн я отключва и открива коридор към друг апартамент в друга къща, дпсущ като нейната. Но и различна...
Отначало всичко в другия апартамент изглежда чудесно. Кутията за играчки е пълна с ангелчета, които се навиват с пружини и летят из спалнята, с книги, чиито картинки се гърчат, пълзят и трепкат, с малки черепи на динозаври, които тракат със зъби. Но тук са и другите баща и майка, които искат Коралайн да остане при тях и да бъде тяхното малко момиченце...

Най-после я прочетох. Обявявам я официално за една от най-хубавите приказки на ужаса и за най-добрата книга на Геймън от издадените у нас (не съм чел "Книга за гробището", но се съмнявам да ми хареса повече).

Цитат:
В единия ъгъл на помещението имаше купчина боклук - картонени кутии, пълни с плесенясали хартии и купчини гниещи завеси.
Чехлите й скърцаха по циментовия под. Миризмата тук беше още по-неприятна. Вече се канеше да си тръгне, когато видя крака, който стърчеше изпод купчината завеси.
Пое си дълбоко дъх (миризма на вкиснало вино и плесенясал хляб изпълни ноздрите й) и дръпна влажното перде. Зад него имаше нещо, което по големина и форма донякъде приличаше на човек.
Заради мъждивата светлина й трябваха няколко секунди, докато разбере какво е - беше бледо и издуто като ларва, с тънки заострени ръце и крака. Лицето му почти нямаше черти, защото беше подпухнало като тесто.
На мястото на очите му имаше две черни копчета.
Коралайн извика от ужас и отвращение и сякаш я беше чуло, нещото започна да се изправя. Тя замръзна. То се завъртя, докато черните копчета не се насочиха към нея. В лицето без черти се отвори уста, между чиито устни се опъваха белезникави нишки, и съществото прошепна с глас, който вече никак не приличаше на бащиния й:
- Коралайн.

И това е само малка част от ужасиите, с които се сблъсква Коралайн :smile:


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 57 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: Google [Bot] и 2 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group