После ще пишем в темата.

Модератор: Ka-tet of 19
Мерси, тепърва навлизам в света на Стивън Кинг и съм меко казано погълнат от "магията" му.Key написа: На практика си си взел двете му най силни книги,"То" и "Сблъсък"!
От тези периоди които казваш съм се спрял на... The Long Walk, Firestarter, Pet Sematary, The Tommyknockers ( обаче за нея се чудя понеже страшно много хейт има по нейн адрес в интернет и като цяло мненията са разделени, ако не се лъжа дори и самият Кинг казва, че му е една от най-слабите книги понеже в него период бил яко на кокаин и алкохол хаха, но пък други казват че е една от най-добрите му..)Key написа:Да не започвам да изброявам,че са много,поне 20 любими(ако не и повече).За това ще ти кажа само това,всичко от 80-та(и малко преди това) до 90-та година от миналият век!Разбира се има страхотни книги и след това,но най-много са през този период.
Информативно и ясно, мерси!Ich_Will_ написа:Да покоментирам и аз:
Мъртвата зона - първият ми сблъсък със Стивън Кинг. Заех я от роднина да я чета без никакви очаквания. Книгата много ми хареса, поддържаше ми интереса през цялото време, а накрая и ме натъжи. По едно време беше ми въздействала така, че я оставих временно и прочетох един трилър преди да се върна на нея.
Сияние - това е фаворитът ми и до ден днешен. До такава степен ми въздейства, че дълго време не можах да довърша всяка започната от мен книга, включително две на Краля.
То - за тази книга се изписа толкова много, че каквото и да кажа, няма да е новост. Но все пак да знаеш, че няма нито една излишна страница и всяка една от тях си е на мястото.
Дума Ки - Това си остава моят фаворит от книгите на Краял след 2000 година. Страниците вървят с такава лекота, че не ги усещаш изобщо.
22 ноември 1963 - Темите, които засяга този роман, хич не са ми по вкуса, но Кинг го е написал така, че не изпитах и за миг досада. Подобно на "Дума Ки", страниците не се усещат и е изключително удоволствие да се чете.
Дългата разходка - страхотна антиутопия, която ми подейства като балсам след първия прочит на "Играта на Джералд". Докато я четях, си представях как участвам в това състезание рамо до рамо с останалите участници.
Гробище за домашни любимци - една от малкото книги, които не ми хареса(шок). Сама по себе си историята е интересна, изпълнена е с напрежение и обрати, но не можах да почувствам нито един герой близък и не можа да ми въздейства.
Към препоръките на Key добавям "Бягащият човек", "Сърца в Атлантида", "Огън", "Страшни сънища за продан"(сборник в два тома е, втората част е по-силна от първата), както и "Играта на Джералд" и "Долорес Клейборн" да се четат една след друга. Срам, не срам, не съм чела "Сблъсък" и "Сейлъм'с Лот"Мненията за "Капан за сънища", "Томичукалата" и "Възкресяване" са доста противоречиви, мисля третата да ми е следващата среща с Кинг да видя в кой лагер ще се присъединя.
Аз също чакам тези дни да пристигнат книги на Кинг, три на брой - Черният дом, Трите карти и Доктор Сън. Преди да прочета първата, трябва да издиря "Талисманът" и нея да свърша, което ще е доста трудна работа. В една книжарница в моя град последният път беше останала една бройка от последното издание, дано някой не я е сграбчил. Втората я чакам с нетърпение, за да си продължа с поредицата "Тъмната кула", а третата ще я чета след време с нагласата да не я сравнявам със "Сияние".