Борис Виан (1920 - 1959)

Напишете мнението си за прочетеното

Модератор: Ka-tet of 19

Отговори
Потребителски аватар
BloodAti
Dinh
Dinh
Мнения: 387
Регистриран: ср сеп 05, 2007 9:25 am

Борис Виан (1920 - 1959)

Мнение от BloodAti » пон яну 12, 2009 10:23 am

Борис Виан (1920 - 1959)

Изображение
Spoiler
Show
Биография
Борис Виан е четвъртото дете на заможни родители. Скоро след раждането на Виан, заради несполучлива игра на борсата от страна на бащата, семейството обеднява и е принудено да се мести в различни градове. В началото на 30-те години на 20 век Борис Виан учи в Севър и Версай, а по-късно в лицея „Кондорсе” в Париж. Оттогава датира и вкусът му към литературата.

Започва да следва в „Екол сантрал” през 1939 година, но в началото на Втората световна война повече се интересува от обществените събития, отколкото от образованието си. Започва да свири на тромпет в създадения от него и негови приятели бенд, сътрудничи на списание „Хот джаз”. Началото на войната във Франция съвпада и с друга негова криза – поради влошеното си здраве (сърдечно заболяване, причинено от прекаран в детството ревматизъм), Виан е принуден да се откаже от свиренето на тромпет. Все пак в началото на военните години личният му живот претърпява значителни промени – сключва брак с Мишел Легриз, а през 1942 г. се ражда и синът им Патрик. Същата година Борис Виан вече е дипломиран инженер. По това време има сериозни проблеми с властите, най-вече заради съпругата си, чийто баща е арестуван от Гестапо за предаването на секретни данни в Лондон. Досието на Виан, събирано от агентите на окупаторите и колаборационистите, обхваща стотици страници. Въпреки това Борис Виан успява да си намери скучна, но добре платена работа като инженер, която му дава възможност да започне първите си по-сериозни литературни опити.

След края на войната Борис Виан изявява напълно своя литературен и музикален талант. Публикува най-значителните си творби. В края на 50-те години на 20 век осъществява множество концертни турнета из цяла Франция и в чужбина. След известен период на огорчение заради скандалите около някои литературни произведения, към края на живота си Виан отново започва активна дейност. Снима се в киното, пише пиеси, филмови сценарии, публицистика. Здравето му обаче непрекъснато се влошава и през 1959 година почива от белодробен инфаркт по време на кинопремиерата на "Ще плюя на вашите гробове".


Творчество
Творчеството на Виан лъкатуши между влечението му към джаза и литературната му страст. Той обаче успява да обедини двете и да остави значително наследство и в двете области.

Литература
Първите творби на Виан са публицистични, и са от времето, когато сътрудничи на „Хот Джаз”. “Смут в Анден” и “Веркокен и планктонът” са първите му романи, написани, според неговите думи, "за купон на приятелите". През 1945 година, под влиянието на приятели като Жан-Пол Сартр, Албер Камю, Жак Превер и Жан Кокто започва да се занимава по-задълбочено с литературна дейност. В следвоенните години публикува няколко творби под псевдонима Върнан Съливан, чиито автор е уж преводач на измислен от него самия американски писател. Така се появяват романите „Ще плюя върху вашите гробове”, „Мъртвите имат еднаква кожа”, „Ще пречукаме всички гадняри” и „Мадамите не чактисват”. Тези произведения имат огромен успех, но предизвикват и скандал, издателят на „Съливан” е обвиняван в нарушаване на добрия тон. Срещу него е заведено съдебно дело, а на подсъдимата скамейка са призовани авторът и преводачът. Това е литературния край на Върнан Съливан, но не и на Борис Виан, който междувременно вече е под собственото си име и романите „Есен в Пекин” и „Пяната на дните”. Следват публикации на сборници с разкази и двата най-значителни романа – „Червената трева” и „Сърца за изтръгване”.

Всъщност като „автори” Върнън Съливан и Борис Виан са твърде различни. Произведенията на Съливан са написани в духа на американския „черен роман”, по думите на самия Виан „те са по-американски от американските” – с характерния циничен език, отхвърляне на филистерските норми на обществото, откровената провокативност. Докато творбите на Виан засягат същите струни, но с чувство за хумор, с характерното смесване на различни реалности, на пространство и време, с довеждането на реалността до абсурд не посредством нейното отрицание, а чрез нейното умело изкривяване и пародиране.


Виан и екзистенциализмът
Въпреки близкото си познаство и приятелство с много френски екзистенциалисти, Виан се дистанцира от тази модна за неговото време тенденция. Героят на романа "Пяната на дните" е почитател на Жан-Пол Сартр, колекционира всички негови книги, като повечето от тях дори не разгръща. В този роман всъщност Виан осмива не екзистенциализма сам по себе си, а именно модните следвоенни увлечения към тази философска система.

Музика
Ранните музикални изяви на Борис Виан се отличават повече с ентусиазъм, отколкото с професионализъм. След войната обаче той разгръща музикалния си талант, пише песни, музика към театрални постановки, участва в джем-сешъни, развива концертна дейност. Стилът му е оценен от прохождащия тогава Серж Гензбург – „Само след като чух Виан, реших да се пробвам в този уж непретенциозен жанр.” Важно за музикалното развитие на Виан се оказва познанството му с Клод Абади. Двамата заедно създават джазова група, която се радва на огромен успех , въпреки, че не поднася нещо по-различно от традиционния нюорлиънски джаз. Едва в началото на 50-те години на 20 век, след подписания договор с фирмата „Филипс”, Виан е свободен да разгърне новаторския си дух и в музиката. Появяват се множество произведения, сред които и знаменития „Дезертьорът”, която - подобно на произведенията на Съливан - предизвиква скандал заради трактовката си на войната.

Изпълненията на Виан се отличават с инструментална прецизност, чистота на музикалната фраза и внимание към нюансите на звука. Композициите му могат да бъдат условно определени като програмна музика, тъй като при тях е важна не чисто музикалната, а смисловата идея. Неизменно е обаче чувството за хумор и подчертаната склонност към довеждане до абсурд, характерна и за литературното му творчество.

Самият Виан скромничи по отношение на песенното си творчество (обхващащо над 500 песни). Твърди, че отначало му хрумва мотив, върху който да се поставят определени стихове, но този мотив е дотолкова примитивен, че след това върху него други композитори създават съвсем нови произведения.

Неговите песни са изпълнявани от братята Шарло, Жак Ижлен, Антоан, Рокин Ребелс, „Сю и Саламандрите”, Мишел Жонаш, Серж Генсбург, Ив Симон, Жан-Луи Обер, „Блуз Тротоар”, Ламбер Вилсон, Бернар Лавилие, Колюш, Анри Салватор, Магали Ноел и др.


Библиография

Романи
Trouble dans les Andains (1942-1943) – La Jeune Parque, 1966
Vercoquin et le plancton (1943-1945) – Gallimard, 1946
L'écume des jours (1946) – Gallimard, 1946
L'automne à Pékin (1946) – Scorpion, 1947
L'herbe rouge (1948-1949) – Toutain, 1950
L'arrache-cœur (1947-1951) – Vrille, 1953

Романи под псевдонима Върнън Съливан
J'irai cracher sur vos tombes (1946) – Scorpion, 1946
Les morts ont tous la même peau (1947) – Scorpion, 1947
Et on tuera tous les affreux (1948) – Scorpion, 1948
Elles se rendent pas compte (1948-1950) – Scorpion, 1950

Пълно издание на романите
Œuvre romanesque en 6 volumes – André Sauret, 1980-1981

Сборници с разкази
Les fourmis (1944-1947) – Scorpion, 1949
Textes et chansons – Julliard, 1966
Le loup-garou (1945-1953?) – Bourgois, 1970
Chroniques du menteur (1946-1948) – Bourgois, 1974
Manuel de Saint-Germain-des-Prés (1950) – Chêne, 1974
Traité de civisme (1950-1959) – Bourgois, 1979
Écrits pornographiques (1947-1958?) – Bourgois, 1980
Le ratichon baigneur (1946-1952) – Bourgois, 1981
La belle époque (1946-1959) – Bourgois, 1982
Rue des ravissantes (1941-1959) – Bourgois, 1984

Сборници със стихотворения
Barnum's digest (1946-1948) – Aux deux Menteurs, 1948
Cantilènes en gelée (1946-1949) – Rougerie, 1949
Je voudrais pas crever (1951-1959) – Pauvert, 1962
Cent sonnets (1939-1944) – Bourgois, 1984

Песни
Théâtre 1 – U.G.E., 1971
Théâtre 2 : Tête de méduse (1951)
Série blême (1954?)
Le Chasseur français (1955) – U.G.E., 1971
Petits spectacles (1947-1959) – Bourgois, 1977

Либрето, сценарии, драматургия
L'équarrissage pour tous (1947) – Toutain, 1950
Fiesta – Heugel, 1958
Les bâtisseurs d'empire ou le Schmürz (1957) – Collège de 'Pataphysique, 1959
Le goûter des généraux (1951) – Collège de 'Pataphysique, 1962
Le dernier des métiers (1950) – Pauvert, 1965
Le chevalier de neige (1952-1955) – Bourgois, 1974
Cinéma / Science-fiction (1946-1958) – Bourgois, 1978
Opéras (1958-1959) – Bourgois, 1982

Статии
En avant la zizique… et par ici les gros sous – Le Livre contemporain, 1958
Derrière la zizique – Bourgois, 1976
Écrits sur le jazz, tome 1 (1946-1952) – Bourgois, 1981
Autres écrits sur le jazz, tome 2 (1946-1957) – Bourgois, 1982
Издавани неща на български
Сърца за изтръгване, "Х. Г. Данов", 1981 ; "Фама", 1997
Червената трева, „Факел”, 1984 ; "Фама", 2003
Пяната на дните „Народна Култура”, 1989 ; "Фама", 2007
Човекът вълк, сборник разкази, "Х. Г. Данов", 1989
Ще плюя на вашите гробове "Булфест 2000", 1992 ; "Фама", 2003
Есен в Пекин, „Фама”, 1996
Верконен и планктона, „Фама”, 1997, под името „Планктон”
Мравките, сборник с разкази, "Фама", 2000
Приказка за прочит от средни хора, "Фама", 2001
Мъртвите имат еднаква кожа, "Фама", 2001
Смут сред тревите, "Фама", 2002
Ще избием всички грозници, "Фама", 2002
Наръчник на Сен-Жермен-де-Пре, "Леге Артис", 2003
Априлски момичета, "Фама", 2003
Пази се от оркестъра, сборник разкази, "Фама", 2004
Разкази и текстове за нищо, "Фама", 2004
Заблудени мацки, "Фама", 2005



Не знам дали Борис Виан има фенове в този форум, но се надявам да не съм сам. Според мен, той е един наистина гениален писател. Запознах се с неговото творчество за първи път това лято, книгата беше "Сърца за изтръгване". От тогава насам, вече съм прочел 5-6 негови книги и съм страшно доволен. За момента няма негова книга, която да съм прочел за повече от 2 дена, четат се много лесно, а и са страшно увлекателни и интересни. Ако не сте чели нищо негово, трябва задължително да си намерите някоя книжка.

Виан си пада сюрреалист, като творбите му са изпълнени или с абсурдност /което си е типично за сюрреалистите/ и песимизъм /зависи от къде го погледнете, де, на мен ми се струват повече оптимист но много хора го имат за голям песимист/ или са пълни с неудържим хумор /това се отнася най-вече за четирите му "американски" романа/. Общо взето задължителните съставки при романите на Виан са: хумор и абсурдност.

Е, сам ли съм или има и други фенове? Знам със сигурност, че Wednesday13 е чел "Сърца за изтръгване", но не съм сигурен дали се кефи на Виан. :)
"Alone. Yes, that's the key word, the most awful word in the English tongue. Murder doesn't hold a candle to it and hell is only a poor synonym." - Salem's Lot, Stephen King

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18751
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Борис Виан (1920 - 1959)

Мнение от deadface » пон яну 12, 2009 11:54 am

Чел съм само "Човекът вълк", "Мравките" и "Пяната на дните". Виан е много идеен и оригинален; толкова е сюрреалистичен, че пред него произведенията на Албер Камю изглеждат банално обикновени. Някои от разказите ми допаднаха много, други не ми харесаха особено. В "Пяната на дните" обаче този абсурдизъм ми дойде в повече, а и сюжетът беше прекалено хаотичен за моя вкус - като преполових романа историята започна да ми става скучна и го дочетох почти насила.

Тук има разни негови неща на български за четене онлайн - http://vian.hit.bg/prose.htm

Доколкото знам, ранните му неща не са толкова сюрреалистични, може би трябва да прочета някое от тях.
Изображение

Потребителски аватар
Garraty47
D.E.A.D. Doll
D.E.A.D. Doll
Мнения: 1111
Регистриран: чет авг 11, 2005 7:55 am
Местоположение: Dolls City
Контакти:

Re: Борис Виан (1920 - 1959)

Мнение от Garraty47 » пон яну 12, 2009 7:59 pm

мда и а3 му се кефя, може би "най-болния" автор на който съм попадал

Потребителски аватар
BloodAti
Dinh
Dinh
Мнения: 387
Регистриран: ср сеп 05, 2007 9:25 am

Re: Борис Виан (1920 - 1959)

Мнение от BloodAti » пон яну 12, 2009 8:38 pm

Подкрепям за това относно най-болният автор. И аз не съм попадал на по-луд писател.

Иначе, аз за сега съм му чел: "Сърца за изтръгване", "Пяната на дните", "Човекът-вълк" (в момента я чета, около половината разкази вече съм ги свършил), "Ще избием всички грозници", "Ще плюя на гробовете ви" и "Заблудени мацки". Като най-добрата, според мен, беше "Пяната на дните", просто великолепен роман. "Сърца за изтръгване" също е невероятна, но Пяната повече ми допадна. Колкото до останалите, те се водят т.нар. "американска" поредица на Виан, защото се е зарекъл, че ще напише роман "по-американски и от американските". Резултата са четири романа ("Ще избием всички грозници", "Ще плюя на гробовете ви", "Заблудени мацки" и "Мъртвите имат еднаква кожа"), но тях някак си не мога да ги определя като за най-добрите му, защото те са си пародия на американските нрави и криминални романи и целта им не е да бъдат нещо изключително, просто са писани за разпускане. Дори бях чел, че първата от тях е написана само за два дена ("Пяната на дните" също е написана за толкова). Въпреки това, и "американските" му романи разбиват абсолютно, размазвам се да се смея на тях. Служат ми като пауза между сериозните му. :tooth:

В нас имам и "Червена трева", за която само хубави неща съм чел и чувал. :)

В процес на търсене съм и за други негови книги, мисля да му събера всичко.
"Alone. Yes, that's the key word, the most awful word in the English tongue. Murder doesn't hold a candle to it and hell is only a poor synonym." - Salem's Lot, Stephen King

Потребителски аватар
Ted
Ka-mai
Ka-mai
Мнения: 200
Регистриран: чет апр 12, 2007 5:18 pm

Re: Борис Виан (1920 - 1959)

Мнение от Ted » пон яну 12, 2009 10:11 pm

Не съм чела нищо, но си спомням, че някой ми хвалеше много вдъхновено "Ще плюя на вашите гробове".А след като не е от най-добрите му романи значи Виан си заслужава четенето.Сега се заемам с разказите от линка. :tooth:

Потребителски аватар
DiZZy
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 1291
Регистриран: ср авг 31, 2005 1:22 am
Местоположение: Поляната с мармотите, Алпите
Контакти:

Re: Борис Виан (1920 - 1959)

Мнение от DiZZy » вт яну 13, 2009 1:41 am

И аз съм му голям фен. Макар да съм чела само Сърца за изтръгване и Човекът-вълк, горещо го препоръчвам насам-натам и вече с гордост мога да заявя, че зарибих към 5ма души и всички са въодушевени от сърцата :) :happy: . В нас се мотае и "Пяната на Дните", но още не съм я подхванала сериозно. Иначе и аз съм с амбиция да му събера всичко. Това е човек с болно въображение

Отговори