Дата и час: Вто Дек 12, 2017 3:50 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 40 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3  Следваща
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: Чет Фев 26, 2009 1:11 pm 
Offline
Insorcist
Insorcist
Аватар

Регистриран на: Вто Юни 13, 2006 10:03 pm
Мнения: 18186
Местоположение: Inside your head
Чък Поланик (не, не се чете Паланюк) е известен у нас най-вече с романите си "Боен клуб", "Приспивна песен" и "Оцелелият", но аз харесвам повече разказите му, които често пъти са провокативни и дори скандални. Ето ги и тях:

Изображение
http://en.wikipedia.org/wiki/Chuck_Palahniuk
"Haunted" by Chuck Palahniuk
Даунлоуд

Цитат:
Haunted is a novel made up of stories: twenty-three of them, to be precise. Twenty-three of the most horrifying, hilarious, mind-blowing, stomach-churning tales you'll ever encounter—sometimes all at once.

В сборника (води се роман, но всъщност си е сборник с концептуално свързани разкази) са включени двата отвратителни и същевременно брилянтни разказа на Чък Поланик - "Guts" (An abnormally skinny man who lost part of his lower intestine in a masturbation accident.) и "Hot Potting" (A former employee of the White River Lodge who lost her lips to frostbite while trying to save someone from an accident at the hot springs nearby.) Enjoy!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Чък Поланик
МнениеПубликувано на: Чет Фев 26, 2009 4:34 pm 
Offline
Dan-Tete
Dan-Tete
Аватар

Регистриран на: Нед Мар 30, 2008 7:41 pm
Мнения: 698
Местоположение: Империята Малазан
Сборникът е страхотен, а споменатите два разказа просто къртят.

_________________
"Зло, събудено призори, до вечерта се превръща в Морготова радост" - Дж.Р.Р. Толкин, "Децата на Хурин"
-----------
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Чък Поланик
МнениеПубликувано на: Пет Мар 06, 2009 12:04 pm 
Offline
D.E.A.D. Doll
D.E.A.D. Doll
Аватар

Регистриран на: Чет Авг 11, 2005 7:55 am
Мнения: 1111
Местоположение: Dolls City
от години си търся неговите книги, освен Боен клуб, другите са просто неоткриваеми.
ако някой може да помогне да се обажда

_________________
Rest in peace Robert Enke 1977-2009


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Чък Поланик
МнениеПубликувано на: Пет Мар 06, 2009 2:07 pm 
Offline
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams

Регистриран на: Пон Окт 24, 2005 8:56 pm
Мнения: 1538
A Боен Клуб откриваема ли е? Търся я откакто гледах филма (което беше скоро, преди няколко месеца).


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Чък Поланик
МнениеПубликувано на: Пет Мар 06, 2009 9:14 pm 
Offline
D.E.A.D. Doll
D.E.A.D. Doll
Аватар

Регистриран на: Чет Авг 11, 2005 7:55 am
Мнения: 1111
Местоположение: Dolls City
а3 в пингвините я намерих

_________________
Rest in peace Robert Enke 1977-2009


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Чък Поланик
МнениеПубликувано на: Съб Мар 07, 2009 3:18 pm 
Offline
Insorcist
Insorcist
Аватар

Регистриран на: Вто Юни 13, 2006 10:03 pm
Мнения: 18186
Местоположение: Inside your head
Мога да намеря всичките, но като текстови файлове на английски. Ако някой иска, да пише.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Чък Поланик
МнениеПубликувано на: Сря Ное 25, 2009 11:41 pm 
Offline
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams

Регистриран на: Пон Окт 24, 2005 8:56 pm
Мнения: 1538
Преиздават "Боен клуб" :smile:
http://www.erabooks.net/?action=show_book&bid=336

Цитат:
Изображение

Боен клуб - 30.11.2009 г.
Чък Паланюк
Ти не си твоята работа. Не си парите, които имаш.
Не си колата, която караш.

Едва когато загубиш всичко,
си свободен да правиш каквото искаш...

Още с появата си през 1996 г. „Боен клуб” спечели славата на една от най-оригиналните и провокативни книги на десетилетието.

Тайлър Дърдън е млад и дързък анархист, който не иска да живее в свят, изпълнен с подлост и лъжи. А „облагите” на кухата консуматорска култура не могат да укротят неговия гняв.
Така се ражда идеята за боен клуб. Тайните боксови мачове се превръщат в отдушник на стаената агресия за хиляди млади мъже с успешна кариера и провален живот. Тайлър е убеден, че тази радикална форма на психотерапия е единственият начин да преодолеят рамките на безцелното си съществуване и да бъдат свободни. Защото в неговия живот няма правила, граници, спирачки.

„Боен клуб” е скандална и отрезвяваща сатира на консуматорския начин на живот. Книгата взриви световната литература и вдъхнови едноименния филм с участието на Брад Пит и Едуард Нортън. Апокалиптичният роман на Паланюк определено не е за хора със слаби сърца, но затова пък умело убеждава и най-задоволения читател, че това, което притежаваме, всъщност притежава нас...




Ще я купя като я пуснат.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Чък Поланик
МнениеПубликувано на: Пон Юли 25, 2011 4:40 am 
Offline
Insorcist
Insorcist
Аватар

Регистриран на: Вто Юни 13, 2006 10:03 pm
Мнения: 18186
Местоположение: Inside your head
Последната книга на Чък, която още не е излязла официално никъде :smile:

Изображение
"DAMNED" by Chuck Palahniuk
www.amazon.com

Are you there, Satan? It’s me, Madison. I’m just now arrived here, in Hell, but it’s not my fault except for maybe dying from an overdose of marijuana. Maybe I’m in Hell because I’m fat—a Real Porker. If you can go to Hell for having low self-esteem, that’s why I’m here. I wish I could lie and tell you I’m bone-thin with blond hair and big ta-tas. But, trust me, I’m fat for a really good reason.

“To start with, please let me introduce myself . . .”

“Are you there, Satan? It’s me, Madison,” declares the whip-tongued eleven-year-old narrator of Damned, Chuck Palahniuk’s subversive new work of fiction. The daughter of a narcissistic film star and a billionaire, Madison is abandoned at her Swiss boarding school over Christmas, while her parents are off touting their new projects and adopting more orphans. She dies over the holiday of a mari­juana overdose—and the next thing she knows, she’s in Hell. Madison shares her cell with a motley crew of young sinners that is almost too good to be true: a cheerleader, a jock, a nerd, and a punk rocker, united by fate to form the six-feet-under version of everyone’s favorite detention movie. Madison and her pals trek across the Dandruff Desert and climb the treacherous Mountain of Toenail Clippings to confront Satan in his citadel. All the popcorn balls and wax lips that serve as the currency of Hell won’t buy them off.

This is the afterlife as only Chuck Palahniuk could imagine it: a twisted inferno where The English Patient plays on end­less repeat, roaming demons devour sinners limb by limb, and the damned interrupt your dinner from their sweltering call center to hard-sell you Hell. He makes eternal torment, well, simply divine.

Щракнете върху емотикона Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Вто Юли 09, 2013 10:51 pm 
Offline
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Аватар

Регистриран на: Пет Мар 30, 2012 12:09 pm
Мнения: 1055
Местоположение: безкрайно отегчен
Тия дни, след края на тегавите изпити, имах малко свободна бира и време и реших да преведа един от най-култовите разкази на Паланюк - Guts. В Haunted, според мен, има и по-хубави и емоционално разтърсващи разкази, но наистина Guts си струва да се отбележи. Линкът на deadface е загинал трагично, но книгата все още може да се намери :). Най-много ми харесват, освен свързващата история, Obsolete и може би Hot Potting.

Ако имате забележки към превода, не се притеснявате да се изкажете. Аз вече съм посочил алкохола за оправдание.

ВЪТРЕШНОСТИ

Вдишай.

Поеми колкото можеш повече въздух.

Тази история ще продължи толкова дълго, колкото можеш да задържиш дъха си, а след това още малко. Така че слушай колкото можеш по-бързо.

Мой приятел, когато бе тринайсет годишен, чу за “нанизването”. Това е когато мъж бива чукан отзад с изкуствен член. Стимулирай простатната жлеза достатъчно силно и според мълвата получаваш експлозивни оргазми без докосване. На тази възраст, този приятел е малък секс маниак. Винаги има неудържимо желание за още по-вълнуващ начин да лъска бастуна. Той излиза навън да купи морков и вазелин. Да извърши малко частно изследване. Тогава той си представя как всичко това ще изглежда на касата на супермаркета - самотният морков и вазелинът търкалящи се по лентата към касиера. Всички пазаруващи стоящи в опашка, чакащи. Виждащи голямата вечер, която е планирал.

Така че този мой приятел купува мляко и яйца, захар и един морков, всички съставки за морковен сладкиш. И вазелин.

Сякаш ще завре морковен сладкиш в задника си.

У дома той издялква моркова с белачката. Намазва го обилно с мазнина и нанизва задника си на него. След това – нищо. Няма оргазъм. Нищо не се случва, само боли.

Тогава майката на това хлапе го вика – време е за вечеря. Тя му казва да слезе веднага.

Той изкарва моркова и прибира хлъзгавото, отвратително нещо в мръсните дрехи под леглото му.

След вечеря, той отива да потърси моркова, но той е изчезнал. Всичките му мръсни дрехи, докато той ядеше вечерята си, взети от майка му за пране. Няма начин тя да не е открила моркова, внимателно оформен с нож от кухнята й, все още блестящ от мазнина и миризлив.

Този мой приятел, той чака месеци наред под черен облак, чакащ родителите му да заговорят. И те никога не го правят. Никога. Дори сега, когато той е вече порастнал, този невидим морков виси над всяка коледна вечеря, всяко празненство за рожден ден. При всяко търсене на яйцата на Великден с неговите деца, внуците на неговите родители, този призрачен морков се рее над всички тях.

Това нещо, прекалено ужасно да назовеш.

Французите имат един израз: “Духът на стълбището.” На френски “Esprit d’Escalier.” Обозначава моментът, когато откриеш отговора, но вече е прекалено късно. Да предположим, че си на парти и някой те обиди. Трябва да отговориш нещо. И под напрежение, с погледите на всички вперни в теб, ти казваш нещо тъпо. Но в моментът, когато напуснеш партито...

Когато тръгнеш надолу по стълбите – магията се случва. В ума ти се появява перфектното нещо, което можеше да кажеш. Перфектното затапване.

Това е Духът на стълбището.

Проблемът е, че дори французите нямат фраза за тъпите неща, които всъщност казваш под напрежение. Тези глупави, отчаяни неща, които мислиш или правиш.

Някои дела са прекалено низки, за да получат име. Прекалено низки дори да бъдат споменавани.

Поглеждайки назад, специалистите до детска психология, училищните съветници днес казват, че по-голямата част от последния пик в тийнеджърските самоубийства бе хлапета опитващи се да се задушат, докато лъскат бастуна. Техните родители ги откриват, хавлия увита около врата на хлапето, хавлията завързана за корниза в банята, а детето им мъртво. Мъртви сперматозоиди навсякъде. Разбира се, родителите почистиха. Сложиха панталони на детето си. Направиха го да изглежда... по-добре. Най-малкото умишлено. Обикновеният вид тъжно тийнейджърско самоубийство.

Друг мой приятел, хлапе от училище. Брат му каза, че мъжете в Близкия изток по-различен начин от нас. Този брат бе изпратен някаква камилска държава, където на градския пазар се продава нещо, което може да бъде луксозна отварачка на писма. Този лъскав инструмент е просто тънка пръчица от полиран месинг или сребро, може би дълга колкото ръката ти, с голям връх - голяма метална топка или от онези лъскави издълбани дръжки, каквито би видял на меч. Този брат от флота разказва как арабите надървят патката си, след което прокарват тази метална пръчица по цялата дължина на ерекцията си. Те мастурбират с пръчицата вътре, които прави свършването много по-добро. По-силно.

Това е този голям брат, който пътува около света, изпращайки френски изрази, руски изрази. Полезни съвети за мастурбиране.

След това един ден малкият брат не се появява на училище. Тази нощ, той се обажда ако мога да прибирам домашното му за следващите няколко седмици. Защото той е в болница.

Той трябва да споделя стая със стари хора, лекувани от стомашни разстройства. Той казва как трябва да споделят една и съща телевизия. А завеса е единственото, което има за уединение. Родителите му не идват да го посетят. По телефона, той казва как точно сега те са готови да убият големият му брат във флота.

По телефона хлапето казва как предният ден бил малко напушен. Бил се излегнал на леглото в стаята си. Той запалил свещ и прелиствал през няколко стари порно списания, подготвайки се да лъска бастуна. Това е след като се чу с брат си във флота. Това полезно подмятане за това как арабите мастурбират. Хлапето се оглежда наоколо за нещо, което може да свърши работа. Химикалката е прекалено голяма. Молив прекалено голям и груб. Но покапала надолу по свещта, там има тънка, гладка бразда от восък, която може да проработи. С върха на един пръст, това хлапе отчупва дългата бразда восък от свещта. Търкаля я и я изглажда между дланите на ръцете си. Дълга, гладка и тънка.

Напушен и възбуден, той я вкарва вътре, все по-дъбоко и по-дълбоко в цепнатината на надървения си пенис. С парче от восъка все още стърчащо от върха, той се заема за работа.

Дори сега, той все още казва, че тези арабски пичове са доста хитри. Те абсолютно преоткриха мастурбирането. Легнал по гръб на леглото си, нещата стават толкова разгорещени, че хлапето вече не може да следи восъка. Той е на едно добро стискане от това да свърши, когато восъка вече не стърчи навън.

Тънката восъчна пръчица се е спуснала навътре. Изцяло. Толкова дълбоко, че той дори не може да усети бучката във вътрешностите си.

Отдолу майка му извиква, че е време за вечеря. Тя му казва да слезе веднага. Това восъчно хлапе и морковеното момче са различни хора, но всички ние живеем в общи линии един и същи живот.

След вечеря е, когато вътрешностите на хлапето започват да болят. От восъка е, тъй че той смяташе, че просто ще се стопи в него и ще може да го изпикае. Сега го боли гърба. Бъбреците му. Не може да стои изправен.

Хлапето говори по телефона от болничното си легло, на заден план можеш да чуеш звъненето на звънец, викащи хора. Шоу предавания.

Ренгенът показа истината, нещо дълго и тънко, сгънато на две в пикочния му мехур. Това дълго, тънко V в него събира всички минерали в пикнята му. Става все по-голямо и по-грубо, облечено с кристали калций, то се блъска наоколо, разкъсвайки тънката подплата на пикочния му мехур, блокирайки пътя на пикнята. Бъбреците му са претъпкани. Малкото, което изтича от патката му е червено от кръв.

Това хлапе, със своите родители, с цялото си семейство гледащи в ренгена, с докторите и сестрите стоящи там, с голямото V от восък светещо в бяло пред погледите на всички, той трябва да каже истината. За това как арабите лъскат. Какво му писа големият му брат от флота.

Сега на телефона той започва да плаче.

Платиха за операцията на пикочния му мехур със спестяванията за колежа му. Една глупава грешка и сега той никога няма да бъде адвокат.

Натъпкваш неща в себе си. Натъпкваш себе си в неща. Свещ в патката или главата в примка, ние никога не знаехме, че ще бъде голям проблем.

Това, което ме вкара в беда, наричах го Гмуркане за перли. Това означаваше лъскане под вода, седейки на дъното на дълбокия край на басейна на родителите ми. С едно дълбоко вдишване, аз се гмурках до дъното и свалях банския си. Седях долу две, три, четири минути.

Само от лъскане, имах огромен капацитет на дробовете си. Ако имах къщата само за себе си, можех да го правя по цял следобед. След като най-накрая изпомпя веществото си, моято сперма, то застива там в големи, мазни, бели храчки.

След това имаше още гмуркане, да я хванеш всичката. Да я събереш и избършеш всяка шепа в хавлия. Заради това се нарича Гмуркане за перли. Дори с хлора в басейна, трябваше да се притеснявам за сестра си. Или, боже, за майка ми.

Това бе най-големият ми страх: сестра ми, девствена тийнейджърка, мислеща, че надебелява, да роди двуглаво малумно бебе. И двете глави изглеждащи точно като мен. Аз бащата И чичото.

И в края на краищата никога не е това, от което се притесняваш, нещото, което те застига.

Най-добрата част от Гмуркането за перли бе отвора за филтъра на басейна и циркулиращата му помпа. Най- готината част бе събличането и сядането на нея.

Както би казали французите: Кой не харесва задникът му да бъде смукан?

Все пак, в един миг ти си просто хлапе, което лъска бастуна, а в другия ти никога няма да бъдеш адвокат.

В един миг аз се настанявам на дъното на басейна и небето е вълнообразно, светло синьо през осем фута вода над главата ми. Светът е тих, с изключение на пулсът, оттекващ в ушите ми. Раираният в жълто бански е нанизан на главата ми, за да ми е под ръка, просто в случай, че приятел, съсед, някой се появи и попита защо съм пропуснал тренировката си по футбол. Спокойното засмукване на отвора на басейна ме лочи, и аз потърквам кльощавия си задник в усещането.

В един миг, аз имам достатъчно въздух и патката е в ръката ми. Родителите ми са на работа, а сестра ми е на балет. Никой не бива да е у дома часове наред.

Ръката ми ме докарва до ръба и аз спирам. Плувам нагоре, за да си поема въздух отново. Гмуркам се надолу и се настанявам на дъното.

Правя го отново и отново.

Това трябва да е причината момичетата да искат да седнат на лицето ти. Всмукването е като сране, което никога не свършва. Патката ми е надървена и задника ми е засмукван, нямам нужда от въздух. С пулс оттекващ в ушите ми, аз оставам под ярки звезди светлина пълзящи наоколо в очите ми. Краката ми изпънати, гърба на всяко коляно загрубяло от търкането в бетонното дъно. Палците ми посиняват, палците и пръстите ми сбръчкани от стоенето във водата.

И тогава аз му позволявам да се случи. Големите бели храчки започват да избликват. Перлите.

Тогава вече се нуждая от въздух. Но когато се опитвам да се отблъсна от дъното, аз не мога. Не мога да преместя краката си под тялото. Задникът ми е заседнал.

От парамедиците от спешното ще ти кажат, че всяка година около 150 души засядат по този начин, засмукани от циркулационната помпа. Намери дългата си коса засмукана или задника си и ще се удавиш. Всяка година много хора го правят. Повечето от тях във Флорида.

Хората просто не говорят за това. Дори французите не говорят за ВСИЧКО.

Вдигайки едно коляно, мушкайки един крак под мен, аз успявам да застана полуизправен, когато усещам притеглянето към задника ми. Мушкайки другия си крак под мен, аз се отблъсквам от дъното. Ритам свободно, без да докосвам бетона, но в същото време без да достигам до въздуха.

Все още ритайки водата, удрайки с две ръце, аз съм може би на половината път до повърхността, но без да се изкачвам по-нагоре. Пулсирането в главата ми става шумно и бързо.

Ярките звезви светлина пресичат и пресичат погледа ми, когато се обръщам назад... но нищо не прави смисъл. Това дебело въже, някакъв вид змия, синьо-бяла с вплетени вени, излизаща от помпата се държи за задника ми. Някои от вените кървят, червена кръв, която изглежда черна под вода и се отдалечава от малките разкъсвания в бледата кожа на змията. Кръвта струи надалеч, изчезвайки във водата, и в тънката синьо-бяла кожа на змията можеш да видиш бучки от полу-преработена храна.

Това е единственият начин всичко това да има някакъв смисъл. Някакво ужасно морско чудовище, морска змия, нещо което никога не е виждало светлината на деня, се е крило на тъмното дъно на канала, чакащо да ме изяде.

Така че... аз започвам да ритам хлъзгавата му, гумена, оплетена кожа и вени и сякаш още от него започва да излиза от тръбата. Може би вече е дълго колкото крака ми, но все още държащо се здраво за задника ми. С още един ритник, аз съм инч по близо до още един дъх въздух. Все още усещайки змията, дърпаща задника ми, аз съм инч по близо до бягството ми.

Оплетени във вътрешностите на змията можеш да видиш царевица и ядки. Можеш да видиш дълга ярка оранжева топка. Това е конската доза витамини, които баща ми ме кара да вземам, за да наддам килограми. За да взема футболна стипендия. С допълнително желязо и омега-3 киселини.

Зърването на това хапче, е това, което ме спасява.

Не е змия. Това е моето дебело черво, ободното ми черво издърпано извън мен. Каквото докторите наричат “смъкване”. Засмукани в канала са моите вътрешности.

Парамедиците ще ти кажат, че помпа за басейн изпомпва осемдесет галона вода всяка минута. Това са около четиристотин фунта налягане. Големият проблем е ние сме свързани отвътре. Задникът е просто далечният край на устата ти. Ако пусна, помпата продължава да работи – развивайки вътрешностите ми – докато не издърпа езика ми. Представи си изсирането на четиристотин фунтово лайно и можеш да разбереш как това може да те обърне с вътрешностите навън.

Това, което мога да ти кажа е, че вътрешностите ти не чувстват много болка. Не по начина по който кожата ти чувства. Нещата, които смилаш, докторите ги наричат фекална материя. Преди нея идва стомашната каша, бучки от сополива смесица, осеяна с царевица, ядки и зелен грах.

Всичката тази супа от кръв и царевица, лайна и сперма и ядки, плуваща около ми. Дори с вътрешностите ми, разплитащи се от задника ми, държейки за каквото е останало, дори тогава първото ми желание е да си сложа отно банския.

Боже опази, роднините ми да видят патката ми.

Едната ми ръка стиска юмрук на задника ми, другата ми ръка улавя раираните в жълто бански и ги издърпва от врата ми. Но обуването им е невъзможно.

Ако искаш да почувстваш вътрешностите си отиди да купиш кутия презервативи от овча кожа. Вземи един и го развий. Напълни го с фъстъчено масло. Намажи го с вазелин и го задръж под вода. Тогава опитай да го разкъсаш. Опитай да го скъсаш на две. Прекалено е здраво и еластично. Толкова е хлъзгаво, че не можеш да го хванеш.

Овчи презерватив, това е просто старо черво.

Сега можеш да разбереш срещу какво съм се изправил
.
Ако пуснеш за секунда си изкормен.

Ако изплуваш към повърхността за дъх въздух си изкормен.

Ако не изплуваш се удавяш.

Това е избор между това да бъдеш мъртъв сега или след минута.

Това, което родителите ми ще намерят след работа, е голям гол ембрион, увит около себе си. Плуващ в мъгливата вода на басейна в задния им двор. Вързан за дъното с дебело въже от вени и усукани черва. Обратното на хлапе, обесило се докато лъска. Това е бебето, което доведоха у дома от болницата преди тринайсет години. Това е хлапето, за което се надяваха, че ще вземе футболна стипендия и ще завърши бизнес колеж. Който ще се грижи за тях, когато остареят. Ето ги всичките им надежди и мечти. Плуващ тук, гол и мъртъв. Навсякъде около него големи млечни перли пропиляна сперма.

Или това, или родителите ми ще ме намерят увит в кървава кърпа, припаднал на половината път от басейна до кухненския телефон, парцаливо, разкъсано парче от червата ми все още висящо от крачола на раираният ми в жълто бански.

Нещо, за което дори французите не биха говорили.

Големият брат във флота ни научи и един друг добър израз. Руски израз. Също както ние казваме “Нуждая се от това както се нуждая от дупка в черепа си,” руснаците казват “Нуждая се от това, както се нуждая от зъби в задника си.”

“Мне это нужно, как зубы в заднице.”

Тези истории, които слушаш, как животни, хванати в капан, ще изглизат крака си, е, всеки койот ще ти каже, че няколко хапки, бият това да бъдеш мъртъв.

Мамка му... дори ако си руснак, някой ден може да поискаш тези зъби.

Както и да е, това което трябва да направиш е да се завъртиш. Закрепваш лакът зад колянато си и дърпаш крака нагоре към лицето си. Хапеш и късаш собствения си задник. Въздуха ти свършва и ти гризеш през всичко, за да поемеш следващия си дъх.

Не е нещо, което искаш да кажеш на момиче на първа среща. Не и ако очакваш целувка за лека нощ.

Ако ти кажа как бе на вкус, никога повече няма да вкусиш калмари.

Трудно е да се каже от кое бяха най-много отвратени родителите ми: как попаднах в беда или как се спасих. След болницата, майка ми каза: “Не си знаел какво си правил, миличък. Беше в шок.” И се научи как да готви рохки яйца.

Всички тези хора отвратени или съжаляващи ме...

Нуждая се от това, както се нуждая от зъби в задника си.

В наши дни хората винаги ми казват, че изглеждам прекалено слаб. Хората на вечерни партита стават тихи и се вбесяват, когато не изям задушеното месо, което са сготвили. Задушеното би ме убило. Печена шунка. Всичко, което се задържала в червата ми по-дълго от няколко часа, излиза все още храна. Домашно сготвен фасул или парче лека риба тон. Ще се изправя и ще я открия, стояща непокътната в тоалетната чиния.

След като си имал радикално скъсяване на вътрешностите, не преработваш храна много добре. Повечето от вас имат пет фута дебело черво. Аз съм късметлия, че имам своите шест инча. Тъй че никога не взех футболна стипендия. Никога не завърших бизнес колеж. И двамата ми приятели, восъчното и морковеното момче, порастнаха, наедряха, ала аз никога не натежах повече, отколкото в онзи ден, когато бях на тринайсет.

Друг голям проблем бе, че нашите платиха много пари за този басейн. Накрая баща ми каза на почистващия басейна, че е било куче. Семейното куче падна и се удави. Мъртвото тяло бе засмукано от помпата. Дори когато чистачът отвори филтърът и издърпа жилава тръба, воднисто парче черво с голямо оранжево хапче витамин все още в него, дори тогава, баща ми просто каза “Шибаното куче бе откачено.”

Дори от прозореца на стаята ми на горния етаж, можеше да чуеш моя старец да казва “Не можехме да вярваме на това куче, дори за секунда...”

Тогава цикълът на сестра ми не дойде.

Дори след като смениха водата на басейна, след като продадоха къщата и се преместихме в друг щат, след аборта на сестра ми, дори тогава родителите ми никога не го споменаха отново.

Никога.

Това е невидимият морков на моето семейство.

Сега вече можеш да си поемеш хубав, дълбок дъх.

Защото аз все още не съм.

_________________
you have an anger problem
ahhhh


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Сря Юли 10, 2013 12:52 am 
Offline
Insorcist
Insorcist
Аватар

Регистриран на: Вто Юни 13, 2006 10:03 pm
Мнения: 18186
Местоположение: Inside your head
"Guts" вече е превеждан на български (макар и не блестящо), иначе браво за труда :hi:


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Сря Юли 10, 2013 1:56 am 
Offline
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Аватар

Регистриран на: Пет Мар 30, 2012 12:09 pm
Мнения: 1055
Местоположение: безкрайно отегчен
Забелязах едва след като приключих :D Но все пак беше забавна нощ. Чудя се дали да не продължа и с останалите разкази или пък да потърся някой неиздаван в България хорър автор.

_________________
you have an anger problem
ahhhh


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Сря Юли 10, 2013 2:04 am 
Offline
Insorcist
Insorcist
Аватар

Регистриран на: Вто Юни 13, 2006 10:03 pm
Мнения: 18186
Местоположение: Inside your head
Преведи "Hot Potting" :)


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Съб Юли 13, 2013 8:42 pm 
Offline
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Аватар

Регистриран на: Пет Мар 30, 2012 12:09 pm
Мнения: 1055
Местоположение: безкрайно отегчен
Окей, май приключих с Hot Potting, въпреки че комбинацията от параноя и нетърпение, често може да произведе доста съмнителни резултати :)) Реших да заема руското заглавие - Кипящи извори. По принцип американците наричат hot potting къпането в термални извори.

КИПЯЩИ ИЗВОРИ


- През февруарските нощи, - обичаше да казва госпожица Лирой, - всеки пиян шофьор бе благословия.

Всяка двойка, отиваща на втори меден месец, за да закърпи брака си. Хора, заспиващи на волана. Всеки, който отбиваше от шосето за питие, бе някой, който госпожица Лирой може би ще убеди да наеме стая. Говоренето, то бе половината от бизнеса й. Да задържи хората за още едно питие, и още едно, докато се наложи да останат.

Понякога, разбира се, ти си вкаран в капана. Друг път, както казва госпожица Лирой, ти просто сядаш тук, за, както се оказва, остатъка от живота си.

От стаите в Хижата повечето хора очакват повече. Железните рамки на леглата се клатят, гредите и преградите са износени на сглобките си. Болтовете и гайките - хлабави. Отгоре, всеки матрак има бучки като хълмове, а възглавниците са сплескани. Чаршафите са чисти, но водата от кладенеца е твърда. Изпери каквото и да било в тази вода и материята се усеща груба като шкурка от минерали и мирише на сяра.

Най-голямата обида е, че трябва да делиш банята в коридора. Повечето хора не пътуват с халат и това означава, че трябва да се обличаш само за да се изпикаеш. Събуждайки се на сутринта, си вземаш воняща на сяра баня в бяла чугунена вана.

За нея е удоволствие да поведе тези февруарски странници към урвата. Първо, тя спира музиката. Цял час преди да започне да говори, тя намалява силата на звука, една степен на всеки десет минути, докато Глен Кембъл не изчезне. След като навън трафикът по пътя спре, намалява отоплението. Една след друга тя дърпа шалтера на неоновите бирени реклами, увиснали на прозореца. Ако в камината има огън, госпожица Лирой го оставя да прегори и угасне.

През всичкото това време тя ги води за носа, разпитва хората какви планове имат. През февруари на Бялата река, няма нищо за правене. Може би снегоходки. Разходка със ски, ако си носиш. Госпожица Лирой оставя гостите сами да дойдат с идеята. Разговорът се завърта около това предложение.

А ако не, тя споменава за разходката до кипящите извори.

Основните отправни точки в историята й. Тя превежда своята публиката през пътната карта на живота си. Първо, тя показва себе си, как изглеждаше преди голяма част от живота си, двайсет годишна и извън колежа за лятото, на къмпинг с кола нагоре по Бялата река, молеща за лятна работа, работа, която тогава изглеждаше като мечта: барман тук в Хижата.

Трудно е да си представиш госпожица Лирой слаба. Слаба с бели зъби, преди венците й да започнат да се отдръпват. Преди да започнат са изглеждат, както изглеждат сега, кафявият корен на всеки зъб открит, по начина по който морковите се скупчват над земята, ако посадиш семената прекалено близо едни до други. Трудно е да си я представиш гласуваща за демократите. Дори харесваща други хора. Госпожица Лирой без тъмната сянка косми над горната й устна. Трудно е да си представиш колежанчета редящи се на опашка, за да я чукат.

Разказването на нещо толкова смешно и тъжно за себе си, като това, я кара да изглежда честна.

Кара хората да слушат.

Ако я прегърнеш сега, казва госпожица Лирой, всичко, което ще усетиш, е стърчащата тел от сутиена й.

За да отидеш до кипящите извори, обяснява тя, взимаш банда хлапета и тръгваш нагоре по разлома на Бялата река. Приготвяш си бира и уиски и намираш езерцето на някой топъл извор. Повечето вирове са между 60 и 90 градуса по Целзий през цялата година. На тази надморска височина водата кипи на малко под 90 градуса. Дори през зимата на дъното на дълбоките ледени ями, със снежни преспи спускащи се в тях, тези басейни са достатъчно горещи да те сварят жив.

Не, опастността тук не бяха мечките. Няма да видиш вълци или койот или рис. Надолу по реката, да, на едно щракване на километража, само една песен надолу по пътя, мотелите трябваше да затварят с верига кофите си за боклук. Там долу снегът бе осеян с отпечатъци на лапи. Нощта бе изпълнена със звука на глутници, виещи към луната. Но тук горе снегът бе гладък. Дори на пълнолуние бе тихо.

По течението на реката, нагоре от Хижата, всичко, за което трябваше да се тревожиш, бе това да бъдеш сварен до смърт. Някои градски хлапета, напуснали колежа, се задържат наоколо няколко години. Те предават на следващите кои басейни са безопасни и къде да ги намериш. Къде да не ходиш – има тънка коричка калций или варовик, която изглежда като твърда скала, но ще пропаднеш през нея и ще се изпържиш в скрит геотермален извор.

Те предават също и страшните истории. Стотина години назад, госпожа Лестър Банък, идваща от Кристъл Фолс, Пенсилвания, спря да избърше влагата от запотените си очила. Вятърът смени посоката си, духайки гореща пара в очите й. Една погрешна стъпка и тя бе отвъд пътеката. Още една погрешна стъпка и тя загуби баланс, залитна назад, падайки в изгарящо топлата вода. Опитвайки се да се изправи, тя залитна тежко напред, стоварвайки лице във водата. Пищейки, тя бе изтеглена обратно от някакви непознати.

Шерифът, който я закара в града, извзе и последната капка зехтин от кухнята на Хижата. Покрита в мазнина и увита в чисти чаршафи, тя почина в болницата, все още пищейки три дни по-късно.

Съвсем скоро, преди три лета, хлапе от Пинсън Сити, Уайоминг, паркира пикапа си и пусна свободно немската си овчарка. Кучето скочи право в средата на един вир и скимтеше силно, умирайки, докато се опитваше да изплува. Туристите, гризящи кокалчетата си, казаха на хлапето – недей, но то се гмурна.

Той се показа на повърхността само веднъж, очите му сварени, бели и широко отворени. Въртящи се наоколо, слепи. Никой не можеше да се протегне достатъчно, че да го хване здраво, и след това той изчезна.

През остатъка от годината го изгребваха с мрежи, по начина по който ти би чистил листа и умрели буболечки от басейн. По начина по който ти би обирал каймака от гърне с варено.

В бара на Хижата, госпожица Лирой ще спре тук, за да позволи на хората да видят момента в главите си. Парчетата от него оставени през цялото лято да се носят по топлата вода, купчина късове плюещи светло кафяво.

Госпожица Лирой ще дръпне от цигарата си.

След което, сякаш това е нещо, което си е спомнила внезапно, тя ще каже:

- Олсън Рийд. - И ще се засмее.

Сякаш това е нещо, за което не мисли всяка минута, всеки час, когато е будна, госпожица Лирой ще каже:

- Трябваше да срещнете Олсън Рийд.

Голямия, дебелия, непорочения, безгреховения Олсън Рийд.

Олсън бе готвач в Хижата, дебел и блед, устните му прекалено дебели, изпълнени с кръв и ярко червени, като суши срещу оризено бялата кожа на лицето му. Той наблюдаваше горещите извори. Ще стои на колене до тях по цял ден, гледайки кипящата кафява пяна, гореща като киселина.

Една погрешна стъпка. Едно бързо хлъзване надолу по погрешната страна на снежната преспа и горещата вода ще ти стори това, което Олсън причиняваше на храната.

Пържена сьомга. Задушено пиле и кнедли. Твърдо сварени яйца.

В кухнята на Хижата, Олсън пееше религиозни химни толкова силно, че можеше да ги чуеш в столовата. Олсън, огромен в развяващата се бяла престилка, с връзки уплетени и впити в дебелия му, дълбок кръст, четящ Библията в полумрака. Миризмата на бира и цигари, пропита в тъмно червения килим. Ако се присъединеше към масата ти в стаята на персонала, Олсън привеждаше глава до гърдите си и казваше благословия над глупавия си сандвич.

Любимият му глагол бе “приятелство”.

Нощта, когато Олсън влезе в килера и завари госпожица Лирой да целува пиколото, някакъв бивш студент по либерални изкуства в нюйорския университет, Олсън Рийд им каза, че целуването е първата стъпка на дявола до прелюбодеянието. Със своите яркочервени устни, Олсън каза на всички, че се пази за брака, но истината бе, че никой не го желаеше.

За Олсън Бялата река бе неговата Райска градина, доказателството, че неговият Бог е свършил невероятна работа.

Олсън наблюдаваше кипящите извори, гейзерите и пушещите кални ями, по начина по който всеки християнин обича идеята за ада. По начина по който всеки рай трябва да има своя змия. Той гледаше как кипящата вода се изпарява и мята, по същия начин по който ще надникне през прозореца за поръчките и ще наблюдава сервитьорките в столовата.

В свободния си ден, той ще пренесе своята Библия през горите, през облаците и мъглата от сяра. Ще пее “О, благодат” или “По-близо до Теб Господи,” но само петата или шестата строфа, части толкова странни и непознати, може да помислиш, че си ги е измислил. Крачейки по засъхналата скала, тънката коричка от калций, оформяща се както леда се образува над водата, Олсън ще пристъпи извън пътеката и ще коленичи на ръба на плюещ, смърдящ вир. Коленичил там, той ще се моли за госпожица Лирой и пиколото. Ще се моли на своя Господ, нашия Всемогъщ Бог, създателя на Отвъдното и Земята. Ще се моли за безсмъртната душа на всеки сервитьор по име. Ще опише греховете на всяка хотелска прислужница на глас. Викът на Олсън, изкачващ се заедно с парата, той се моли за Нола, която закрепи подгъва на роклята си прекалено високо и извърши акта на орален секс с всеки гост на хотела, готов да се раздели с двайсет доларова банкнота. Със семействата туристи стоящи назад, в безопастност на пътеката зад него, Олсън се молеше за милост за келнерите в столовата, Евън и Лео, които се нападаха взаимно с развратен акт на содомия всяка нощ в мъжкото общежитие. Олсън плака и крещя за Дюи и Бъди, които дишаха лепило от кафява хартиена торба, докато миеха чиниите.

Там на портите на своя Ад, Олсън викаше убежденията си към дърветата и небето. Извършвайки своя доклад до Бог, Олсън излизаше след вечерната смяна и крещеше твоите грехове към звезди, толкова ярки, че кървяха заедно в нощта. Той молеше за божията милост от твое име.

Не, никой не харесваше Олсън Рийд. Никой на никоя възраст не харесва един клюкар.

Те всички бяха чували историите за жената, увита в зехтин. За хлапето, сготвено на супа, заедно с кучето си. И специално Олсън ще слуша, с очи бляскави като бонбони. Това бе доказателство за всичко, което му бе скъпо. Пълната истина. Доказателство, че не можеш да скриеш деянията си от Бог. Не можеш да го промениш. Ние ще бъдем будни и живи в Ада, но ще боли толкова силно, че ще пожелаем да умрем. Ще прекараме цяла вечност страдайки, на място, на което никой на света не би пожелал да смени мястото си с нас.

Тук ще бъде мястото, където госпожица Лирой ще спре да говори. Ще запали нова цигара. Ще ти отвори нова бира.

Някои истории, ще каже тя, колкото повече ги разказваш, толкова по-бързо те се износват. При този вид, драмата прегаря и всяка версия звучи по-глупава и плоска. Другият вид истории износва теб самият. Колкото повече я разказваш, толкова по-силна става тя. Този вид истории само ти напомнят колко си бил глупав. Си днес. Ще бъдеш винаги.

Разказването на някои истории, казва госпожица Лирой, е извършване на самоубийство.

Тук е мястото, където тя ще опита да направи историята отегчаваща, казвайки как вода затоплена до седемдесет градуса причинява изгаряне трета степен за една секунда.

Типичното термално явление по дължината на разлома на Бялата река е цепнатина, отворена към вир, покрит по краищата с пласт от онзи кристализиран минерал. Средната температура на термалните явления по Бялата река е 96 градуса по Целзий.

Една секунда в толкова гореща вода и свалянето на чорапите, ще свали крака ти. Сготвената кожа на ръцете ти ще се залепва за всичко, което докоснеш, и ще остава на него, перфектна като двойка кожени ръкавици.

Твоето тяло се опитва да се спаси като изпраща течности към изгарянето, за да разсее горещината. Ти се потиш, дехидратирайки се по-бързо от най-лошия случай на диария. Губиш толкова много течности, че кръвното ти налягане спада. Изпадаш в шок. Жизненоважните ти органи се изключват в бърза последователност.

Изгарянията могат да бъдат първа степен, втора, трета или четвърта степен. Те могат да бъдат повърхностни, дермални или субдермални изгаряния. При повърхностни, или изгаряния първа степен, кожата почервенява без мехури. Сети се за слънчево изгаряне и последващото изсъхване на загнила тъкан – мъртвата, белеща се кожа. При субдермалните, изгарянията трета степен, получаваш сухият, бял кожен вид на прегорялото кокалче, което се блъска в горния реотан, когато изваждаш сладкиша от печката. При изгаряне четвърта степен, ти си сготвен по-дълбоко от кожата.

За да определи сериозността на едно изгаряне, преглеждащият лекар ще използва Правилото на деветте. Главата е 9 процента от кожата на цялото тяло. Всяка ръка е 9 процента. Всеки крак е 18 процента. Предната и задната страна на торса са по 18 процента. Един процент за врата и имаш всичките 100 процента.

Поглъщането дори на глътка толкова гореща вода предизвиква масивен оток на ларинкса и смърт от задушаване. Гърлото ти се свива и ти се задавяш до смърт.

Поезия е да оставиш госпожица Лирой да те омае с всичко това. Превръщането в скелет. Свличане на кожата. Хипокалемия. Дълги думи, които отвеждат всички в бара до безопастността на абстрактното, далеч, далеч оттук. То е приятна малка почивка в историята й, преди сблъсъка с най-ужасното.

Можеш да прекараш целия си живот в изграждането на стена от факти между теб и всичко реално.

Един февруари, точно като този, преди голяма част от живота й, госпожица Лирой и Олсън, готвачът, бяха единствените хора в Хижата тази нощ. Предния ден наваляха три фута пресен сняг и снегорините все още не бяха минали.

Както всяка нощ, Олсън Рийд взима своята Библия в дебелата си ръка и започва да крачи тежко през снега. По онова време те трябваше да се безпокоят за койоти. Пума и рис. Пеейки “О, благодат” цяла миля, без да повтаря нито един стих, Олсън крачи, бял, върху белия сняг.

Двете платна на шосе 17, изгубени под снега. Неоновият знак, казващ Хижата със зелен неон, стоящ върху стоманен прът, забит в бетона и с ниска тухлена тежест в основата си. Външният свят, както всяка нощ, е черен и син, покрит с лунна светлина, а гората просто мрачни борови очертания разтегнати по хоризонта.

Млада и стройна, госпожица Лирой дори и не помисли за Олсън Рийд. Не осъзна за колко дълго бе изчезнал, докато не чу воя на вълците. Тя оглеждаше зъбите си, държейки полиран нож за хляб, тъй че да може да види колко прави и бели изглеждаха те. Тя бе привикнала да чува виковете на Олсън всяка нощ. Гласът му крещящ името й, последвано от грях, истински или въображаем, идваше от горите. Тя пушеше цигари, Олсън крещеше. Тя танцуваше бавно. Олсън крещеше на Бог от нейно име.

Разказвайки историята в днешно време, тя ще те накара да отскубнеш останалото от нея. Схващането, че тя е попаднала в капан тук. Душата й в чистилище. Никой не идва в Хижата, планирайки да остане до края на живота си. По дяволите, казва госпожица Лирой, има неща, които се случват, по-лоши от това да бъдеш убит.

Има неща, които се случват, по-лоши от автомобилна катастрофа, която те оставя осакатен. По-лоши от счупване на гръбнака. Когато си млад. И си изоставен да се грижиш за бар в някое загубено място до края на живота си.

Преди повече от половината й живот, госпожица Лирой чува вълците да вият. Койотите да лаят. Тя чува Олсън да вика, не името й или някой грях, а просто да крещи. Тя отива до страничния изход на столовата. Пристъпва навън, привела се над снега и завърта главата си настрани, за да се ослуша.

Тя помирисва Олсън преди да успее да го види. Това е миризмата на закуска, на пържещ се бекон в студения въздух. Миризмата на бекон или шунка, нарязана дебело и цвърчаща хрупкаво в собствената си мазнина.

На това място от историята, електрическият нагревател на стените винаги се включва. В този момент, стаята е станала възможно най-студена. Госпожица Лирой познава този момент, може да усети как той кара косъмчетата на горната й устна да се изправят. Тя знае кога да спре за секунда. Да остави миг тишина, а след това – вуум – прилива и виенето на топлия въздух, излизащ от нагревателя. Вентилаторът издава тихо стенание, първоначално далечно, а след това по-силно и близко. Госпожица Лирой се уверява, че в този момент, барът вече е потънал в мрак. Нагревателят се включва с тих стон и хората вдигат поглед. Всичко, което могат да видят в прозореца е собственото си отражение. Собственото им лице е неразпознаваемо. Гледаща навътре към тях е бледа маска, изпълнена с черни дупки. Устата е широко отворена черна дупка. Собствените им очи, две застанали заедно черни дупки, вперени в мрака зад тях.

Колите паркирани отвън, те изглеждат като на хиляди ледени мили разстояние. Дори паркингът изглежда прекалено далеч, за да преминеш през този вид мрак.

Лицето на Олсън Рийд, когато тя го намери, врата и главата, последните 10 процента от него, бяха все още перфектни. Дори красиви, сравнени със смъкващата се, сварена храна, която представляваше останалата част от тялото му.

Все още пищящ. Сякаш на звездите им пука. Това нещо, останало от Олсън, се влачи надолу по тази страна на Бялата река, с осакатени, треперещи колена, олюляващи и разпадащи се.

Имаше части от Олсън, които вече бяха изчезнали. Краката му, под колената, сготвени и разтеглени по начупения лед. Отхапани и смъкнати, първо кожата, а след това костите, кръвта толкова сварена в него, че отзад нищо не се стича, освен диря от собствената му мазнина. Топлината му стопява дълбоко снега.

Хлапето от Пинсън Сити, Уайоминг, хлапето, което скочи вътре, за да спаси кучето си. Хората казват, че когато тълпата го издърпала, ръцете му се разпаднали, става по става, но той бил все още жив. Скалпът му бил обелен назад от белия му череп, но той бил все още буден.

Повърхността на кипящата вода плюе горещи и искрящи цветовете на дъгата, заради стопената мазнина на хлапето, неговата мас плуваща на повърхността.

С домашния му любимец, сварен до перфектно кожено палто с формата на куче, костите му почистени от месото и потъващи към дълбокия геометричен център на света, последните думи на хлапето били:

- Преебах всичко. Не мога да поправя това. Мога ли?

Така госпожица Лирой намери Олсън Рийд онази нощ. Но по-лошо.

Снегът зад него, прясната пудра навсякъде около него, бе прорязана от лигите му.

Навсякъде около писъците му, разпръснати навсякъде зад него, госпожица Лирой можеше да види рояк от жълти очи. Снегът стъпкан до лед от стъпките на койотски лапи. Четирипръстите следи на вълчи лапи. Плуващи около му бяха продълговатите черепи на диви кучета. Задъхани зад собствените си бели изпарения, с черни устни, свити по ръба на всяка муцуна. Техните загнили зъби, наблъскани нагъсто, тясно, дърпат назад парцаливите останки на белите панталони на Олсън, а разкъсаните крачоли все още пушат от това, което е сварено живо в тях.

В следващия миг, жълтите очи са изчезнали и останките на Олсън са единственото, което е останало. Снегът, разритан от лапите, все ще блести във въздуха.

Останали са само двамата в топлия облак от миризма на бекон, с Олсън туптящ от горещина, голям печен картоф, потъващ все по-дълбоко в снега до нея. Кожата му вече бе закоравяла, напукана и груба като пържено пиле, но хлабава и хлъзгава върху мускула, а самият мускул увит, сготвен около ядро от горещ кокал.

Ръцете му се хванаха здраво за нея, за пръстите на госпожица Лирой, а когато тя опита да се отдръпне, кожата му се разкъса. Ръцете му се залепиха, по начина по който устните ти залепват за стоманената катерушка при леденостудено време. Когато тя се опита да отдръпне ръката си, пръстите му се разцепиха до кокала, изпечени и обезкървени отвътре, и той продължи да крещи и да стиска госпожица Лирой.

Бе прекалено тежък, за да го премести. Потънал там в снега.

Тя бе закотвена там, само на двайсет стъпки в снега от страничната врата на столовата. Вратата все още бе отворена, а масите вътре приготвени за следващото ястие. Госпожица Лирой можеше да види голямата каменна камина на столовата, цепениците горящи в нея. Тя можеше да гледа, ала бе прекалено далеч, за да я почувства. Тя плуваше с краката си, риташе, опитваше се да издърпа Олсън, но снега бе прекалено дълбок.

Вместо да продължи да се движи, тя остана на мястото си, надяваща се, че той ще умре. Молеше се на Бог да убие Олсън Рийд преди тя да замръзне. От мрака на гората вълците наблюдаваха с жълтите си очи. Очертанията на боровете, изкачващи се нагоре към небето. Звездите над тях, кървящи заедно.

Тази нощ Олсън Рийд й разказа една история. Личната си история за духове.

Това са историите, които са все още на устните ни, когато умрем. Историите, които ще разкажем само на непознати, някъде насаме в среднощния мрак. Тези важни истории, ние ги повтаряме и преповтаряме години наред в главите си, но никога не ги разказваме. Тези истории са духове, те връщат хора от мътвите. Само за един миг. За едно посещение. Всяка история е дух. Това е историята на Олсън.

Госпожица Лирой стопява сняг в устата си и плюе водата в дебелите червени устни на Олсън, лицето му е единствената част от него, която тя може да докосне без да се залепи. Коленичила до него. Първата стъпка на дявола до разврата. Тази целувка, мигът за който Олсън се пазеше.

През по-голямата част от живота си тя пазеше в тайна какво бе извикал той. Да задържаш нещо такова в себе си бе огромно бреме. Сега тя разказва на всички, но това не го прави по-леко.

Това сварено, тъжно същество, край Бялата река, то крещяло:

- Защо направи това?

То крещяло:

- Къде съгреших?

- Горски вълци, - казва госпожица Лирой и се засмива. Вече нямаме този проблем. Не тук, вече не.

Начинът, по който умря Олсън, се нарича миоглобулинария. При дълбоките изгаряния, изгорените мускули освобождават протеинът миоглобулин. Този приток на протеин в кръвообръщението смазва всеки бъбрек. Бъбреците се затварят и тялото се изпълва с течности и кръвни токсини. Бъбреците отказват. Миоглобулинария. Когато госпожица Лирой произнася тези думи, тя е като илюзионист правещ фокус. Думите могат да бъдат заклинание. Магия.

Да умреш по този начин отнема цяла нощ.

На следващата сутрин премина снегоринът. Шофьорът ги откри: Олсън Рийд мъртъв, а госпожица Лирой заспала. Заради топенето на снега в устата й, продължило през цялата нощ, венците й бяха побелели. Измръзнали. Мъртвите ръце на Олсън все още бяха вкопчени в нейните, защитавайки пръстите й, топли като чифт ръкавици. През следващите седмици, замръзналата плът около основата на всеки зъб, мека и сива, се обели от кафявите корени, докато накрая зъбите й започнаха да изглеждат, както изглеждат днес. Докато устните й не изчезнаха.

Белеща се мъртва тъкан. Друго магическо заклинание.

Няма нищо в горите отвън, ще каже на хората госпожица Лирой. Нищо зло. То е просто толкова тъжно и самотно. То е Олсън Рийд, все още нямащ представа къде е сбъркал. Нямащ представа къде се намира. Толкова ужасно и самотно, дори вълците и койотите са изчезнали нагоре от тази точка на Бялата река.

Това е начинът по който работи една страшна история. Повтаря накой древен страх. Пресъздава някой забравен ужас. Нещо за което предпочитаме да мислим, че сме надраснали. Но все още може да ни уплаши до сълзи. То е нещо, за което си се надявал, че е излекувано.

Всяка нощ е изпълнена с тях. Този блуждеещи хора, които не могат да бъдат спасени, но отказват да умрат. Можеш да ги чуеш в нощта, крещящи отвън, по този склон на разлома на Бялата река.

През някои февруарски нощи, все още се усеща миризмата на гореща мазнина. Хрупкав бекон. Олсън Рийд, който не може да почувства краката си, които биват дърпани назад. Писъците му. Пръстите му, забити като лапи в снега, теглени назад към мрака от всичките онези стиснати малки зъби.


:blood5:

_________________
you have an anger problem
ahhhh


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Нед Юли 14, 2013 2:32 am 
Offline
Insorcist
Insorcist
Аватар

Регистриран на: Вто Юни 13, 2006 10:03 pm
Мнения: 18186
Местоположение: Inside your head
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Нед Юли 14, 2013 11:14 am 
Offline
Dinh
Dinh
Аватар

Регистриран на: Пет Юли 03, 2009 5:09 pm
Мнения: 542
Местоположение: Варна
Наистина, адмирации за труда! :) :)

_________________
I've tried to fill this silence up
But now it's back again

It's deafening...


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 40 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: Google [Bot] и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group