Джак Кетчъм (Jack Ketchum)

Напишете мнението си за прочетеното

Модератор: Ka-tet of 19

Отговори
Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18537
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Джак Кетчъм (Jack Ketchum)

Мнение от deadface » пон май 10, 2010 1:19 am

Изображение
Jack Ketchum
http://en.wikipedia.org/wiki/Jack_Ketchum
http://www.jackketchum.net

"Who's the scariest guy in America? Probably Jack Ketchum." - Stephen King

Джак Кетчъм е псевдоним на американския писател на ужаси Далас Мейър, който е многократен носител на наградата "Брам Стокър". Произведенията на Кетчъм се отличават с детайлни описания на смърт и насилие и спадат към поджанра сплетърпънк, в който творят автори като Клайв Баркър и Ричард Леймън.

Седем причини да четете Джак Кетчъм:

- Той е един от любимите писатели на Стивън Кинг.
- Кинг е харесал толкова много романа му "The Girl Next Door", че е написал предговор към него, който после е включил в сборника си с интервюта, разкази и есета "Secret Windows: Essays and Fiction On The Craft Of Writing" (2000).
- Кинг обяви романа на Кетчъм "Old Flames" за една от 10-те най-добри книги за 2008 г.
- Кинг нарече Кетчъм "американският Клайв Баркър". Не заради историите му (в повечето от които няма нищо свръхестествено), а заради начина, по който ги разказва.
- Джак Кетчъм е невероятно добър разказвач. Достатъчно е да прочетете няколко написани от него страници и ще разберете какво имам предвид.
- Докато четете произведенията на Кетчъм, вие или ще заобичате, или ще намразите героите му, но никога няма да бъдете безразлични към съдбата им.
- Ако има писател, който е способен едновременно да ви омагьоса, уплаши, ужаси и отврати, то това е Джак Кетчъм.

Интервю с Джак Кетчъм

*

Изображение
www.amazon.com
http://en.wikipedia.org/wiki/The_Girl_N ... 28novel%29
"The Girl Next Door" by Jack Ketchum
" ... the thing that makes The Girl Next Door so disturbing: the fact that the reader, even though repulsed by the story, cannot look away. The Girl Next Door is definitely NOT for the faint of heart." -- -- Henry W. Wagner, Cemetery Dance

"... the closest thing we have to an American Clive Barker... " ". . . no writer who has ever read him can help being infulenced by him, and no general reader who runs across his work can easily forget him. He has become an archetype." -- -- Stephen King

"Realism is what makes this novel so terrifying ... the monsters ..are human, and all the more horrifying for it. -- Mike Baker, Afraid Magazine

"THE GIRL NEXT DOOR is alive...it does not just promise terror but actually delivers it.. it's a page-turner.." -- Stephen King, from the Introduction to The Girl Next Door

"This is the real stuff, horror embedded in genuine literature, an uncomfortable dip into the pitch blackness in the underside of the American literary tradition."-- -- Edward Bryant, Locus Publications
Даунлоуд

Книгата е с предговор от Стивън Кинг. Ако сте гледали едноименния филм от 2007 г. (ако не сте - горещо ви го препоръчвам), вероятно сте запознати със сюжета. Романът е по истински случай и описва ужасите, които е преживяло 16-годишно момиче, отвлечено и измъчвано до смърт от една психопатична жена и няколко деца. Въпросният случай потресе цяла Америка и беше описан от прокурора по делото като "най-ужасното престъпление, извършвано някога в щата Индиана".


Ако искате да прочетете други произведения на Джак Кетчъм, пишете ми ЛС.

kasabira
Commoner
Commoner
Мнения: 6
Регистриран: ср апр 06, 2011 10:07 am

Re: Jack Ketchum

Мнение от kasabira » пет апр 22, 2011 7:25 pm

Лешоядите (“Off Season”)
Любителски превод
Част първа
12-ти Септември, 1981

02.26.

Те видяха как жената премина през поляната, прехвърли ниската каменна стена и потъна в гората, извисяваща се зад нея. Движенията й бяха колебливи и тромави – без усилия можеха да я настигнат.
Докато си почиваха и кършеха брезови клонки, ясно чуваха как тя се провира през храстите. Спогледаха се усмихнати, но не казаха и дума. Като свършиха с клоните, се втурнаха след нея.

*

Тя благодари на Бог, че имаше Луна - без нея не би забелязала пътеката минаваща покрай дълбоките стари изкопи. Като заобикаляше зеещите отвори, жената побягна, проправяйки си път през гъсталака от трева и папрат, бял и чер бор, брези и тополи. Краката й потъваха в мек мъх и лишеи, миризмата на гниещо борово дърво гъделичкаше ноздрите й. Тя ги чуваше как се движат някъде отзад, огласяващи нощта с тихите си, нежни, почти мелодични гласове, същински плачещи в тъмното деца. И тогава си спомни докосването на ръцете им - груби, твърди и силни малки ръце с дълги, остри и мръсни нокти, които надираха кожата й, когато се опитваха да я хванат. Тя потрепери неволно. Смехът им се чуваше все по-близо, а дърветата около нея постепенно се сгъстяваха.
В този мрак не можеше да бяга бързо - почти нищо не се виждаше. Дълги клони я сграбчваха за косата и се опитваха да й извадят очите. Тя вдигна пред себе си длани, опитвайки се да опази лицето си, клоните я деряха, кървеше. Преследващите я отзад деца спряха и се заслушаха. А тя се разплака.
Ама че съм глупава - мислеше си. – Да се разрева точно сега. – Дочу отново звука от стъпките им. Дали я виждаха? Устреми се към гъсталака. Стари изсъхнали клони с лекота пробиваха тънката памучна рокля, почувства острите им ръбове по голите си ръце, краката и корема й също бяха надрани и по тях се стичаха тънки струйки кръв. Болката не я спираше – напротив, тласкаше я напред. Зарязвайки усилията да прикрива лицето си, с две ръце отстраняваше, блъскаше и натискаше летящите насреща й клони, опитвайки се по-бързо да излезе от гъсталака на открито.
Пое дълбоко дъх и долови мирис на море - то бе някъде близо, почти до нея. Отново се впусна да бяга. Надяваше се там да има къщи, рибарски хижи. Все нещо да има. Поляната бе дълга и широка. Скоро започна да долавя лекия тътен на морския прибой отпред, и захвърлила обувки, боса се втурна към този шум, без да забележи, че единадесет малки бледи фигури най-накрая си проправиха път между храстите и се спряха, гледайки я как бърза напред осветена от луната.
Тя не видя нищо от това, което се надяваше - нямаше къщи, нито огньове, само една широка, обрасла с висока трева равнина. И какво ако наистина нямаше нищо друго освен морето? Щеше да се озове в капан. Дори не искаше да си го помисли. По-бързо – подканяше се тя - не бива да се бавя. - Усещаше остро пробождане в уморените си дробове, студена болка притискаше гърдите й. Звукът на прибоя нарастваше, морето бе някъде много близо, вероятно точно зад поляната.
Тогава чу - точно зад гърба си – тропот на бягащи нозе и разбра, че я догонваха. Тя се хвърли напред и се учуди откъде намери сили. Преследвачите й през това време се заливаха от смях и смехът им беше ужасен – студен и зловещ. С крайчеца на очите си видя няколко фигури, които я догониха, но продължиха да тичат успоредно с нея, бягаха леко, без видими усилия, гледайки я в очите, усмихвайки се с блестящи на лунната светлина страшни зъби.
Жената усещаше, че е в пълна безизходица. Преследвачите й си играеха с нея и тя нямаше друг избор, освен да тича напред и се надява, - въпреки че надежда всъщност нямаше - че все пак те ще се уморяват, ще им писне тази игра и ще я оставят. Все още не се виждаше нито една къща. Значи е предопределено да умре сама. Тя чу как един от тях изръмжа, съвсем като куче изръмжа и веднага усети, че нещо се замота около краката й. Болката бе толкова остра, внезапна и силна, че тя едва не падна. Май това бе всичко. Те я обградиха от всички страни – изход нямаше. Жената усещаше как коремът й се е свил в здрава топка, обхвана я паника.
За хиляден път се прокле за това, че спря колата и се направи на добър самарянин. Но се бе ужасила при вида на малкото момиченце, с разкъсана почти до пъпа рокличка което вървеше съвсем само по тъмния и безлюден път. Видя я на един завой на светлината на фаровете как държеше с ръце лицето си, сякаш се мъчеше да спре поток от сълзи. Беше на шест години, не повече.
Тя спря колата и се приближи до детето, мислейки си: "Злополука? Изнасилване? "Но момичето я погледна с внимателните си тъмни очи, в които нямаше и следа от сълзи, и изведнъж се усмихна. Нещо в държанието й накара жената рязко да се обърне, погледна по посока на колата - и ги видя – стояха зад нея, отрязали пътя й обратно.
Обзе я страх. Закрещя им да се отдръпнат настрани, въпреки че й беше ясно, че няма да го направят. "Махайте се!" – повтори тя, чувствайки се напълно безпомощна и проклинайки се за глупавата ситуации в която бе изпаднала, но те се разсмяха дружно и постепенно започнаха да свиват кръга около нея. Няколко секунди по-късно вече чувстваше докосването на малките им ръце по тялото си и разбра, че искат да я убият.
Децата бавно се приближаваха. Обърна глава и ги разгледа. Какъв ужас. Гадост! Бяха четири: три вляво и едно вдясно, като едната група се състоеше само от малкото момиче. Тя се хвърли към него с всички сили и го изблъска – то извика от болка и изненада и отлетя встрани. От другата й страна тримата избухнаха в смях, но в същото време почувства внезапна пареща болка в плешката, а след това два последователни удара с клони в гърба.
Краката й омекнаха, губеше сили и от минута на минута все повече отслабваше. Но страхът от падане на земята бе по-голям от болката, по-силен. Ако паднеше, това означаваше сигурна смърт. Почувства, че раменете и бедрата й са станали странно лепкави и изведнъж осъзна, че това е кръв. Морето беше толкова близо, че тя вече усещаше как солената влага обгръща тялото й.
И утрои усилията си.
Забеляза, че към групата вляво се бе присъединило друго момче, по-голямо, вероятно тийнейджър, което тичаше доста бързо. Боже мой - помисли си тя – с какво е обут? Кожа, определено кожа от някакво животно. Но кои , за бога, бяха тези хора? Вдясно се бяха присъединили още две деца, по външността им не можеше да определи пола им. Но се виждаше ясно, че със завидна лекота тичат по тревата. „Престанете да си играете с мен - помоли тя тихо. - Моля ви, спрете.”
Изведнъж момчето я изпревари и блокира пътя й. Сега вече бе обградена от всички страни. Когато тийнейджърът се обърна и я погледна през рамо, видя лицето му - маска от пъпки и засъхнали струпеи.
Страхът полази тялото й с противни ледени тръпки. С жестоки удари разсече дълбоко кожата на гърба и краката й, но тя нямаше друг избор, освен да продължи да се движи – да тича и тича в посока към морето.
Тя бе забила поглед в гърба на тийнейджъра пред нея, опитвайки се да се съсредоточи и поне малко да възстанови силата и смелостта си. Изведнъж той рязко се извърна, тя видя в ръката му ръчно направен камшик, който изплющя в лицето й и то се взриви от болка. Кръв шурна от носа й, а бузите й пламнаха от непоносимо парене. В устата си усети вкус на кръв. Дишането й ставаше все по-трудно. Разбираше, че скоро ще трябва да спре и чувстваше че някаква част от нея вече е умряла.
Продължаваше да тича по инерция и едва не връхлетя върху тийнейджъра, който изведнъж се спря пред нея. Очите й се стрелнаха наляво, после надясно, търсейки възможност за спасение, като не изпускаше и него от поглед.
И в този момент, зад гърба му, в далечината, нещо проблесна.
Да. Това беше морето. Натисна я ужасна умора. Ами сега? Накъде да бяга? Наоколо нямаше абсолютно нищо – нито къщи, нито огньове, само стръмна гранитна скала, зад която се простираше синята бездна. Най-вероятно щеше да умре размазана върху лежащите в подножието камъни. Нямаше абсолютно никаква надежда. И тогава тя се спря и бавно огледа лицата на събиращите се около нея преследвачи.
За един кратък момент, те отново й заприличаха на най-обикновени деца и тя с изумление установи, че дрехите им представляват сбирщина от парцали и отпадъци с неизяснен произход, вгледа се в мръсните им лица, в блестящите от вълнение от преследването очи, в малките невръстни телца. Не, това не може да бъде – помисли си трескаво. - Деца никога не биха се държали по този начин, тя просто се бе изгубила в собствения си кървав и мъчителен кошмар. Но после видя как телата им се присвиха, напрегнаха се, стиснатите в ръцете им пръти заплашително засвистяха във въздуха; бяха присвили клепачи, а устните им бяха плътно стиснати. Тя не издържа на гледката и затвори очи.
За по-малко от секунда я нападнаха. Гадните им нокти започнаха да късат дрехите й, пръчките здраво я налагаха по главата и раменете. Жената сърцераздирателно крещеше, но това доведе до нов изблик на смях. Тя чувстваше докосванията на лигавите им устни по тялото си - опитваха се да ближат кръв от разранената й кожа. Неизживяван никога до сега страх я принуди да нададе още един писък. Но изведнъж в гърдите й избухна неподозирана сила, която далеч надхвърляше силата на децата, и я превърна в ранен звяр. Отворила широко очи, тя започва диво, яростно, трескаво да удря с малките си юмруци по челата и устата, опитвайки се да отблъсне мръсните им, миризливи тела. За момент дори успя да пробие кордона и се нахвърли към по-голямото момче, те веднага се опитаха да затворят кръга, но и тя нямаше намерение да се успокоява: рязко отхвърли някого от себе си, бързо се завъртя около оста си и ги помете - пътят й беше почти свободен, оставаше само онова копеле, но той, забелязал яростната й атака, успя в последната секунда да отскочи встрани.
Времето за мислене беше изтекло – нямаше вече за какво да мисли, нито от какво да се бои. Тя просто нямаше друг избор. Стрелна се като куршум покрай изумения тийнейджър и се хвърли напред. Засили се и преди да скочи, се опита възможно най-силно да се оттласне с крака от студения камък – полетя надолу към дивите, пенещи се бурни вълни, към безкрайната вледеняваща тъмнина, към соленото море, което само след няколко секунди изми последните следи кръв от израненото й тяло.

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18537
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Jack Ketchum

Мнение от deadface » пет апр 22, 2011 7:37 pm

Благодаря за превода, добре си се справил :smile:

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18537
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Jack Ketchum

Мнение от deadface » ср юни 08, 2011 2:43 am

Изображение
"The Woman" by Jack Ketchum
www.amazon.com

The Woman is the last of her kind, the lone survivor of a tribe of feral cannibals who have terrorized the Maine coast for years. She is wounded and weak, but she's found refuge in a cave overlooking the sea. Christopher Cleek is an amoral—and unstable—lawyer who sees her bathing in a stream one day while he's out hunting. Cleek has dark, cruel secrets and he will now add one more. He will capture the Woman, lock her in his cellar, and attempt to tame her, with the help of his wife and children. But very soon the question will become: Who is more savage, the hunter or the prey?

“Who’s the scariest guy in America? Probably Jack Ketchum.” - Stephen King in Entertainment Weekly
“Ketchum has become a kind of hero to those of us who write tales of horror and suspense. He is, quite simply, one of the best in the business.” - Stephen King
“You never know what you'll get when you pick up a Ketchum story … but you can be sure you'll always be surprised – and scared." – Publishers Weekly
“[The Girl Next Door is] one of the most disturbing reads in the history of horror literature.” – Rue Morgue
“Jack Ketchum is one of America’s best and most consistent writers of contemporary horror fiction.” - Bentley Little


Щракнете върху емотикона Изображение

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18537
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Jack Ketchum

Мнение от deadface » пон юли 25, 2011 4:22 am

Изображение
"Sleep Disorder" by Jack Ketchum & Edward Lee
www.amazon.com

For years Ketchum (Peaceable Kingdom) and Lee (City Infernal) have written taboo-breaking horror fiction that's invariably provocative and sometimes good taste-challenged. This collection of their five collaborative stories is the literary equivalent of a frat-house Halloween party, full of cheesy shocks, raunchy sex and gross-out humor. "I'd Give Anything for You" and "Love Letters from the Rain Forest" have carbon copy plots involving nymphomaniacal young women who spurn wimpy suitors for studly hunks and pay for their choice with grisly fates. "Eyes Left" delivers more of the same, offering its account of an alluring female zombie who turns tables on a group of drooling barflies as a morality tale on the wrongness of sexual objectification. The title story, about a man unhinged in waking life by a secret existence lived in his slumbers, relies on a trite narrative shortcut-a tape recorder that catches the truth while he sleeps-to unravel its mystery. Only "Masks," about magically endowed masks that bring out the subconscious impulses of an intimate couple, succeeds in conveying the strangeness of uncanny experience. The book also includes first drafts of two stories, one by each of the authors, that show Lee to be the more prone of the pair to inventive descriptions of bodily functions. This book is unlikely to earn either author new readers, but neither is it likely to deter the hardcore fans at whom it clearly is aimed.

For a very long time, Jack Ketchum and Edward Lee have followed their separate paths of line-crossing, gut-wrenching, no holds-barred storytelling. Now, those roads have drawn close and merged for a collection of five collaborative stories guaranteed to shock, amuse, disgust, and bring lovers of extreme fiction back for more. Along with the five stories, the authors have each included the first draft of one of their stories, showing the rough-base that becomes the foundation for their fiction, and giving readers a good chance at separating their voices in the collaborations.

Contents:

I'd Give Anything For You
Love Letters From the Rain Forest
Masks
Eyes Left
Sleep Disorder
Good Seeing You -by Jack Ketchum
& the two first drafts:
I Would Do Anything For You by Edward Lee
Afterword - by Jack Ketchum

Щракнете върху емотикона Изображение

Потребителски аватар
Nothingness
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 2346
Регистриран: пон окт 30, 2006 9:12 pm
Местоположение: софия
Контакти:

Re: Jack Ketchum

Мнение от Nothingness » пет юли 29, 2011 10:41 am

Всеки път, като има движение в тази тема се надявам мнението да е за предстоящ български превод на някоя от книгите му :)
Oh, she’s beautiful
A little better than a man deserves
Oh, I’m not insane
Please tell me she won’t change…

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18537
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Jack Ketchum

Мнение от deadface » нед дек 11, 2011 1:12 am

Изображение
"The Passenger" by Jack Ketchum
(разказ)

The Passenger follows the story of a woman who gets a flat tire, leading to a stretch of bad luck as she becomes a passenger in a car bound for Hell.
Also appearing in Leisure Books editions of Red, The Passenger is, in Ketchum's own words: "a story about a woman stranded on the road looking for a ride, who coincidentally gets picked up by an old friend. Problem is, she is f*cking nuts. Up the road a ways, a trio of rapist murderers are hitchhicking after getting into an accident during their escape. So in no time, what you have is our main character sitting in a car with a lunatic driver and three murderous rapists in the back seat. She's going to have one hell of a bad day."

Щракнете върху емотикона Изображение

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18537
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Jack Ketchum

Мнение от deadface » нед ное 17, 2013 4:25 pm

Колекция от произведения на Jack Ketchum. Включва:

- романите:

Off Season (1981)
Hide and Seek (1984)
Cover (1987)
She Wakes (1989)
The Girl Next Door (1989)
Offspring (1991) /Off Season 2/
Joyride (1994)
Stranglehold (1995)
Red (1995)
Ladies' Night (1997)
The Lost (2001)
The Crossings (2003)
Old Flames (2008)
The Woman (2010) (with Lucky McKee)

- и новелите/сборниците:

Right to Life: And 2 New Stories (1998)
Sleep Disorder (2003) (with Edward Lee)
Peaceable Kingdom (2003)
Forever and Father and Son: Dark Voices 3 (2006)
Broken on the Wheel of Sex (2006)
Book of Souls (2008)
Sheep Meadow Story (2008) (from Triage (2008) with Richard Laymon and Edward Lee)

За да я свалите, щракнете емотикона Изображение

Ето кориците на повечето:
Прикачени файлове
covers.png
covers.png (1.25 MиБ) Видяна 3764 пъти

Потребителски аватар
Key
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 1018
Регистриран: нед ное 24, 2013 6:25 pm

Re: Jack Ketchum

Мнение от Key » пет яну 17, 2014 8:33 pm

Изобщо издавано ли е нещо на този автор във България.Защо ли питам!

Потребителски аватар
killswitch
Devar-Toi
Devar-Toi
Мнения: 129
Регистриран: вт юли 16, 2013 5:52 pm

Re: Jack Ketchum

Мнение от killswitch » чет мар 20, 2014 5:15 pm

" Right to Life " - голямо разочарование , абсолютно клиширана история без капка оригиналност . Двете разказчета накрая пък изобщо без коментар !

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18537
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Джак Кетчъм (Jack Ketchum)

Мнение от deadface » чет ное 24, 2016 2:27 pm

Изображение
"Съседката" от Джак Кетчъм
http://www.artline-store.net/product.php?ProductID=379
http://www.artline-store.net/userfiles/ ... elisti.pdf
https://www.helikon.bg/books/62/-%D0%A1 ... 04157.html

Предградията през петдесетте години на двадесети век. Приятно, тихо, по-просто време, в което да порастнеш – ако не се броят съдебните процеси на Маккарти, страха от комунизма, сянката на атомната бомба и Студената война. На тиха, обрасла с дървета глуха улица, в тъмното влажно мазе в къщата на семейство Чандлър, мракът се надига със страшна сила за осиротялата тийнейджърка Мег и осакатената й сестра Сюзън, оставени на дивашките прищевки и страсти на далечна леля, която бавно полудява. Лудост заразява и тримата й синове, а накрая и целия квартал. Само едно момче колебливо стои между Мег и Сюзън и тяхната жестока мъчителна смърт. Момче, което трябва да направи много зряло решение: любов и състрадание или похот и зло?

Изображение

Потребителски аватар
Nothingness
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 2346
Регистриран: пон окт 30, 2006 9:12 pm
Местоположение: софия
Контакти:

Re: Джак Кетчъм (Jack Ketchum)

Мнение от Nothingness » чет ное 24, 2016 3:11 pm

Най-накрая :shades: . Мисля да я купя от панаира на книгата.
Oh, she’s beautiful
A little better than a man deserves
Oh, I’m not insane
Please tell me she won’t change…

Потребителски аватар
Key
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 1018
Регистриран: нед ное 24, 2013 6:25 pm

Re: Джак Кетчъм (Jack Ketchum)

Мнение от Key » чет ное 24, 2016 8:26 pm

И аз няма да пропусна!

Потребителски аватар
Vokial
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 1135
Регистриран: вт апр 24, 2007 9:18 pm

Re: Джак Кетчъм (Jack Ketchum)

Мнение от Vokial » чет ное 24, 2016 10:11 pm

Много добра новина :)

Потребителски аватар
stanislav_vd
Breaker
Breaker
Мнения: 349
Регистриран: чет ное 03, 2011 10:29 pm
Местоположение: vidin
Контакти:

Re: Джак Кетчъм (Jack Ketchum)

Мнение от stanislav_vd » чет фев 09, 2017 10:54 pm

За първи път се сблъсках с Кетчъм. Хареса ми. Първата половина си е coming of age роман, после почва лудницата. :) Умее да пише тоя човек и с малко думи създава психологическо напрежение. Не е за хора със слаби сърца и стомаси. :) Изгълтах я за един ден.
''Първо са усмивки, после са лъжи. Накрая пистолетен гръм ечи.''

Потребителски аватар
Key
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 1018
Регистриран: нед ное 24, 2013 6:25 pm

Re: Джак Кетчъм (Jack Ketchum)

Мнение от Key » нед юни 11, 2017 11:22 am

Не знам,наистина не знам дали съм чел по брутална книга от "Съседката"!!!Със сигурност по големи "животни" от нас хората няма,това е показал със тази си книга Кетчъм!Много добър писател,и други пишат директни гадости в книгите си,но просто така черва да се сипят и всякакви подобни гнусотии,но при този е различно,поне на мен ми въздейства страшно много!
Много извратена книга,това не го казвам с някакво възхищение,точно напротив,буквално си е извратена!!!

Дано видим и други книги на този писател,изглежда е класа и то голяма.

Отговори