Ричард Леймън

Напишете мнението си за прочетеното

Модератор: Ka-tet of 19

Потребителски аватар
unheard lullaby
An Imaginary Friend
An Imaginary Friend
Мнения: 1043
Регистриран: пон авг 22, 2005 10:33 pm
Местоположение: under your bed
Контакти:

Ричард Леймън

Мнение от unheard lullaby » пет апр 07, 2006 2:19 pm

Ето една статия за него, която копнах от един друг форум:
В началото на 90-те години на миналия век, малко след настъпването на големите политико-социални промени в страната, за българския любител на книгата се оформи богат избор от заглавия, автори и жанрове. Първоначално всичко изглеждаше твърде розово, за да се окаже вярно и бе логично впоследствие въображаемото статукво да се видоизмени. Но след 10-ти ноември 1989 г. се роди не само “посинялата”, а вече и подпухнала, демокрация; роди се и дълго търсената свобода да говориш/пишеш, да публикуваш/четеш. Читателят много бързо се отърси от жанровото еднообразие, белязано с епохата на комунизма, епоха, пропагандираща условията на масата, а не на индивида. Слепотата бе убита, а с нея си отиде и атрофиралата воля на творци и издатели, заменена от други, по-свежи сили. Мнозина решиха, че с това настъпва напълно нов етап не само в литературата ни, но и в живота изобщо. Не, че са грешали... Просто промените се оказаха до голяма степен с обратен (д)ефект. Преди бе невъзможно да се разшири кръгозора, бе прекалено смело да “внасяш” западните модели там, където насила вирееха социалистическите. Но дойде моментът, в който ние сами се ограничихме, затворихме се в клетка, която построихме със собствените си ръце, а ключът скрихме някъде дълбоко в загиналия интелект. И все пак преди това да се случи един специфичен жанр, където демони и бродници са в ролята на вечния антагонизъм, се надигна от недрата на започналата да си наваксва преводна литература. Преди едва ли някой е допускал, че автори като Уилям Питър Блати и Брет Ийстън Елис ще просъществуват у нас, но ето, че сега те не само могат да бъдат намерени в библиотеката, но дори не са единствените. През 1992 г. по сергиите на безсмъртния площад “Славейков” започна да се мярка все по-често името на Стивън Кинг, който дотогава бе познат единствено с по-“кротките” си романи “Мъртвата зона” и “Живата факла” (преиздадена след това като “Подпалвачката”) и с непълния сборник “Нощна смяна”. Поредицата показа истинското лице на Кинг – лицето на майстор, разказващ истории, които стряскат и плашат, но и които за съжаление вече не омайват така, както го правеха доскоро (изчерпан пазар, изчерпан творец или изчерпани фенове?).
http://www.ffbooks.co.uk/images/n8/n42997.jpg
Важното е друго – по този начин българинът успя да се запознае с напълно чужд за него жанр. След това вече бе по-лесно да се домогнат до пазара Дийн Кунц и Питър Строб, а покрай тях и по-непретенциозните Джон Сол и Греъм Уоткинс. “Хермес” пък се довери на Робърт МакКамън със “Стингър” и “Мое”, а преди няколко години друго издателство пусна великолепния му роман “Мистериозно завръщане”, но без успех. Можем да прибавим имената на Ричард Матисън, Греъм Мастертън и Рон Кели, класиците Робърт Блох и Абрахам Мерит. Вярно – имаше пропуски, например опъващият нервите Рамзи Кембъл и извратеният пес от Ливърпул Клайв Баркър (за добро или за лошо друг британец – Кристофър Фаулър – получи у нас по-голямо внимание от сънародника си), а писатели като Дан Симънс бяха преведени в България с безспорно по-комерсиалните си научнофантастични произведения (“Кухият човек” и четирите части на “Хиперион”). На запад Симънс е признат най-вече като създател на издадената у нас с почти фатално закъснение модерна класика “Лешояди”, както и с още дузина мрачни хоръри, получили престижни награди и солидна публика. За по-младите и тепърва доказващи се писатели е излишно да се пише засега – кога ще се запознаем с творчеството им е въпрос, който се нуждае от медиум (колкото до нашенските разказвачи на страшни случки – едни опитаха под псевдоними от рода на Стивън Джордан и Лени Кинг, други пишеха под собствено име, но общо взето никой не се наложи).
http://www.ffbooks.co.uk/images/n4/n24203.jpg
В средата на 90-те стана невъзможно да се експериментира по начина, на който бяха привикнали издателите. Така фирмите заложиха на утвърдените имена и популярните поредици. Вече нямаше място за песимистичния, тежък жанр на страха, който стана нежелан и пренебрегван, какъвто сигурно винаги ще бъде от повечето български консуматори. Проблемът е основно финансов (не можеш постоянно да влагаш пари в нещо, което не се търси или харесва от достатъчно потребители – основният закон на споменатия вече комерсиализъм), но е и в това, че неблагоприятната действителност води до нуждата от герои, а не от чудовища. Може би именно заради това напоследък фентъзито толкова дръпна напред. Засега остава да се примирим с реалността и поне да оценим малкото, с което дотук сме били зарадвани. Така ще стигнем до името на Ричард Леймън, който стои доста напред сред по-горе споменатите си колеги.
http://www.ffbooks.co.uk/images/n1/n5066.jpg
Началото дойде през 1994 г., когато ИК “Аполо Прес” дръзна да откупи правата на няколко книги от съвсем неизвестен за България автор. Очевидно бе, че става дума за един първичен, суров вариант на популяризиралия се вече Кинг, само че в рамките на по-скромен, дори предпазлив пазар. Три години след това серията спря поради липса на задоволителни продажби, с други думи – начинанието се провали. Шестте романа, преведени у нас, не бяха достатъчни, за да успее по-голямата част от читателите в страната да чуе или запомни непознатото име. Дори сега много малко се знае за него и обемното му творчество.
http://www.ains.net.au/~gerlach/rllben.jpg
Биографията на писателя започва през 1947 г., когато новороденият Ричард ощастливява семейство Леймън с появата си на 14 януари. Родно място? Емблематичният Чикаго. През 60-те години семейството се премества в слънчевия щат Калифорния. Студентските години на бъдещия автор минават в орегонския университет “Уиламет”, където завършва английска литература; защитава мастърска степен в “Лойола”, Лос Анжелос. Преди да открие своето призвание, Ричард Леймън опитва ралични професии – училищен преподавател, библиотекар, редактор на списание, репортер към правна кантора. След това сериозно се захваща с писането и това носи едри, сочни плодове. Първите стъпки са направени още през 1970 г. с краткия разказ “Desert Pickup”, поместен на страниците на списанието “Ellery Queen” в рубриката за дебюти. Начинанието е последвано и от други публикации, но големият успех идва десет години по късно с “The Cellar” (у нас известен като “Къщата на Звяра”) – роман, потапящ в смут и най-закоравелия почитател на ужаса. Отзвукът е неочакван – стотици хиляди копия се продават, книгата влиза в списък на бестселърите, издателство “Warner” като че ли удрят джакпота. Но втората книга на Леймън претърпява това, което повечето хора биха нарекли провал (“В тъмните гори” или “The Woods Are Dark” е дори по-шокираща от предишната, но просто не е на литературното й ниво). По това време Леймън се запознава с друг писател – Дийн Кунц – и двамата стават големи приятели. Кунц “отваря” очите на колегата си по въпросите на книгоиздаването и правилата на системата в тези среди. Представя го на Боб Танер – агентът на Кунц във Великобритания. И пътят на Леймън към света изведнъж се отваря, но това довежда до съществен проблем – родината на писателя постепенно забравя за него и той става любимец на англичани, австралийци, французи, но не и на американците. Една дълбока и тъжна ирония запраща автора в Европа и различни части на другите континенти. Благодарение на лондонските издатели “Headline Feature”, изумителното оформление и корици на художниците Стийв Крисп, Марк Тейлър и Алън М. Кларк, сега писателят има зад гърба си стабилна поредица от около тридесет хоръра и това е броят само на по-значителните му творби. Сигурно днес Ричард Леймън щеше все още да пише и публикува. Но точно когато в САЩ проявиха интерес към творчеството му (посредством “Leisure Books”) ироничната усмивка на съдбата отново се разтегли в противна гримаса – на 14 февруари 2001 г., денят на щастливите влюбени, силен сърдечен удар отне живота на Леймън и лиши литературния свят от име, с което цял художествен жанр десетилетия наред се гордее. Съпругата му Ан продължава да получава писма от многобройни фенове, споделящи скръбта й и изказващи топлото си отношение към този невероятен майстор. Трудно е човек да си представи що за характер е имал някой, способен да съчини такива страховити истории, но в предговора към сборника “Fiends” (1997) Кунц хвърля светлина по въпроса, описвайки своя приятел като една извънредно положителна личност. Но и като автор, готов да стовари на белия лист някои от най-изкривените кошмари, родени от човешкото въображение.
http://images.amazon.com/images/P/08439 ... ZZZZZ_.jpg
Творческият път на Леймън, противно на очакванията, не се ограничава само с ужаса. През 80-те години той публикува огромен брой произведения и някои от тях се отклоняват от запазената му марка. Библиографската рядкост “The Lawmen” (1983) е уестърн за покоряването на Америка, публикуван от “Dell” под псевдонима Лий Дейвис Уилъби. Под името Карл Леймън е издал няколко книги за по-младата читателска публика, а като Карла Леймън пише романтичният “A Stranger’s Arms” (1984). През 1987 г. е издадена “Tread Softly” от Ричард Кели; по-късно Леймън преиздава книгата под заглавието “Dark Mountain”, използвайки истинското си име. Независимо от псевдонимите и няколкото жанрови отклонения, писателят ще се запомни като един от най-големите хорър-автори. Общия брой на книгите, които е публикувал надхвърля числото шестдесет, а около седемдесет са разказите и новелите, които той помества в сборници (“Dreadful Tales”), антологии (“Book Of The Dead”), списания (“Cavalier”) или реализирани в самостоятелни издания (“The Wilds”). Произведенията, нареждащи се сред най-силните и харесвани от почитателите му творби, не са малко. Темите също варират – от вампиризма (“The Stake”, посочвана често като най-любимата книга на феновете), зомбитата (“Resurrection Dreams” – също голям фаворит за една част от верните читатели на автора), серийните убийци (“Нощно шоу”, която разкрива и лабораторията на специалните ефекти, Холивуд и “фенщината”, която може да бъде както ласкателство, така и заплаха), празникът на Вси Светий (“Once Upon A Halloween” – какво ли блуждае в гробището?), природните бедствия (“Quake”, където е застъпен моделът за преследване тип “котка и мишка”) и много други: при Леймън няма ограничения и вдъхновенията му са неочаквани. Понякога всичко се случва светкавично бързо в рамките на една нощ, друг път героите са запратени на тропически остров. Едно от незабравимите произведения на писателя е “Savage”, обширен роман, разказващ за легендарния Джак Изкормвача и неговото присъствие в съвременността. Но основната сюжетна линия, терзаеща Леймън на страниците, които изпъстря с всякакви убийства и извращения, е тази от прочутия цикъл “The Beast House Chronicles”. Той започва със споменатата вече “Къщата на Звяра” и продължава през 1986 г. с “Малкаса Пойнт” (оригиналното заглавие е “The Beast House”). За съжаление в България бяха издадени само тези първи две части, които по-късно са последвани от “The Midnight Tour” (1998) и новелата “Friday Night In Beast House” (2001). Историята за Звяра започва около 1900 г., когато в малкото калифорнийско градче Малкаса Пойнт се случва първото брутално убийство. Ще минат години преди да се разбере кой е истинският виновник – уродливото бледо създание, приютено от Лили Торн в дома й и заживяло там, задоволявайки нейните и своите мръснишки пориви. Кошмарът ще продължи и след това, когато новата собственичка на изцапаната с кръвта на невинни жертви къща ще превърне мястото в атракция за туристите. Основният персонаж, заемащ почти централно място в поредицата е младата и покварена Санди Хейс, заради която ужасът продължава да живее. Пропитите с влага подземия и тунели, обитавани от децата на Ксанаду, восъчните фигури в “Къщата на Звяра”, необикновените истории на капитан Франк, содомистките оргии и малолетните блудници... В град Малкаса Пойнт дните и нощите са апотеоз на греха, парти на порока. И Леймън не само, че не се притеснява от това, но и ни го разказва с подобаваща увлекателност. Заслужава внимание и “A Writer’s Tale” – автобиография, написана през 1998 г. и пусната в ограничения тираж от едва петстотин копия. Тя предлага подробна информация за творчеството и живота на автора, коментар върху заглавията, които е писал, няколко непубликувани до момента по-кратки разкази и поезия.
http://www.ffbooks.co.uk/images/n0/n2788.jpg
Ричард Леймън започва разказа си след като разказът е започнал. Това звучи странно, но съвсем точно определя параметрите на похвата му. Отваряш на първата страница и разбираш, че завръзката би трябвало да е минала поне преди една глава. Леймън използва думите така, че с тяхна помощ хладнокръвно разрязва тъканта на фабулата и така историята зараства в процеса на собственото си развитие. Затова събитията са накъсани, често диагонални, плашещо ярки и винаги предизвикващи шок с изненадващите обрати и случки, с внезапния, бездиханен финал. Авторът не обича да отделя внимание на детайла – той просто излива кръвта, чупи костите, разпорва плътта, изсипва вътрешностите, а читателят “оглежда” сцената с въображението си, мислено доизграждайки подробностите. Да, описанията на Леймън са вулгарно откровени и лишени от задръжки, но никога претрупани или разтеглени. Стилът и атмосферата в творбите му са трудни за преглъщане от аудиторията на Нора Робъртс или Джудит Кранц, но за онези, които неистово се нуждаят от нещо по-дръзко, от доказателство, че на света може да има по-луди и от тях самите, именно авторът на “Лаведа” е подходящия избор за четене. Писателският му маниер не е съсредоточен в изтънчеността на словото (при все че изреченията са професионално структурирани), а в един екстравагантен фундамент, творчески похват с особена пестеливост. Леймън пише преднамерено елементарно, не цели да обърка или затъпи по някакъв начин усещането, а да изостри чувството за надвиснала, безсъвестна опасност. Въпреки, че избягва да задълбава в психологическите пластове на персонажа и мотивацията му, той съвсем пряко разкрива истинските лица на душевния комплекс или физическия недъг, на увредения ум, на нечестивата същност. Така по-лесно се достига ядрото на реалната или свръхестествена колизия, разрешавайки я в традициите, които писателят сам е утвърдил. Тази простоватост всъщност осигурява широко пространство при използването на винаги валидните архетипни формули; чрез тях може да се осигури най-бърз контакт между автора и читателя. При Леймън тези принципи засягат обикновено заклеймените от морала сексуални отклонения (фалосът е като показалец – сочи с него навсякъде), отнемане на човешки живот, жертвоприношения, канибализъм, душевни, умствени и телесни пороци, като всички те са противопоставени на благородните и позитивни норми, например майчиния инстинкт, справедливостта, изобличаването на лъжата, откровената изповед и др.
http://www.ffbooks.co.uk/images/n4/n24880.jpg
Литературната критика не подминава достойнствата на писателя, макар че често го е и пренебрегвала. Първото признание идва с “Плът” (1987), обявен от “Science Fiction Chronicle” за най-добрия роман на ужаса на годината. Книгата е номинирана и за престижната награда “Брам Стоукър” (посвещението на първите страници на “Плът” е за семейство Кунц; Кунц пък връща жеста с книгата си “Shadowfires”, посвещавайки я на семейство Леймън). После “Funland” получава същата номинация, както и сборникът “A Good, Secret Place”, но Леймън все не печели (първо го преборва Томас Харис, после Робърт МакКамън и Рамзи Кембъл). През 2000 г. той подготвя и съставената от него антология “Bad News”, съдържаща осемнадесет разказа от любими автори, както и едно негово произведение; това отново му носи номинация за “Брам Стоукър”. Романът “The Travelling Vampire Show” (2000) е този, който печели така желания приз, но наградата получава Кели Леймън, дъщерята на Ричард, на церемония в Сиатъл месеци след кончината на писателя. Макар и посмъртно, наградата става притежание на един от най-заслужилите наследници на Брам Стоукър.
http://www.ffbooks.co.uk/images/n2/n12945.jpg
Класическите произведения и автори очевидно са оказали огромно влияние върху Леймън. Преки паралели могат да бъдат направени с имена, като С. Т. Колридж, Марк Твен, Робърт Луис Стивънсън, Уилям Голдинг, Мери Шели, готическия роман, пионерите във фантастиката и хоръра – Хърбърт Уелс, Едгар Алън По и естествено Х. Ф. Лъвкрафт. За развенчаването на типичните северно-американски митове и мечти вече са се погрижили писатели като Рей Бредбъри; Леймън достойно продължава и тяхното дело, обновявайки жанра в традициите на съвременния ужас и фантазия...
http://www.ffbooks.co.uk/images/n15/n79696.jpg
Освен шестте романа на Ричард Леймън, които бяха преведени в България, има и два разказа – “Вирчето на Дънкър”, отпечатан в “Зона F” и “Шампионът”, поместен във “Фентъзи Фактор”. Остава надеждата, че ще се намери кой да продължи делото на “Аполо Прес”, защото сред библиографията на Леймън има същински брилянти: класики като “Darkness, Tell Us”, по-нови като “The Lake”, детска книжка като “The Halloween Mouse” или дори непубликувани материали. Всички те предлагат типичния Леймън: той може да ни ужаси, разсмее, зашемети, но винаги ще държи читателя в напрежение. Понякога ще възбужда, а понякога – отвращава; ще ползва странни предмети за странни занимания и ще разкрива съдбите на обикновени или необикновени хора. Леймън не се заблуждава, че животът е розов, изпълнен с радост и божествен мир. Той знае, че малкото, беззащитно дете винаги ще бъде заплашвано от педофили, че жената често я третират като обект за физическо насилие, че любопитният може да срещне в нощта нападател, по-страшен и от най-тревожното съновидение. За него няма илюзии в света на Господ, контролиран от света на Сатаната; няма ухание в моргата, нито усмивка в леговището на Звяра. Има само сурова реалност, а писането е начин да се бориш с нея. И чрез книгите си Ричард Леймън го прави. По-зле от някои, но много по-добре от други.
Изображение

J.S.
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 1549
Регистриран: пон окт 24, 2005 8:56 pm

Мнение от J.S. » пет апр 07, 2006 2:26 pm

Няколко мнения под тази изчерпателна статия се намира разказът,който прочетох,ако не си я копирала от друг форум.Аз поне тук видях статията.Ако намеря още нещо на Леймън ще почна и него да чета...

Потребителски аватар
unheard lullaby
An Imaginary Friend
An Imaginary Friend
Мнения: 1043
Регистриран: пон авг 22, 2005 10:33 pm
Местоположение: under your bed
Контакти:

Мнение от unheard lullaby » пет апр 07, 2006 2:48 pm

Ами аз имам 5 негови книги, в статията се казва, че са преведени 6. Точно оттам я копнах, реших да прочета разказа. :)Много предсказуем край, наистина :/
P.S. Ти ще идваш ли на хижа? Ако искаш, ще ти ги дам да ги прочетеш, но всъщност само трилогията си струва. "В тъмни гори" и "Нощно шоу" са пълна боза. :x
Изображение

J.S.
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 1549
Регистриран: пон окт 24, 2005 8:56 pm

Мнение от J.S. » пет апр 07, 2006 2:54 pm

Не,няма да идвам на хижа...Можеш ли да ми кажеш заглавията на книгите от трилогията?

Потребителски аватар
unheard lullaby
An Imaginary Friend
An Imaginary Friend
Мнения: 1043
Регистриран: пон авг 22, 2005 10:33 pm
Местоположение: under your bed
Контакти:

Мнение от unheard lullaby » пет апр 07, 2006 3:18 pm

Малкаса Пойнт, Плът, Къщата на Звяра.
Изображение

Потребителски аватар
lanfear
Breaker
Breaker
Мнения: 292
Регистриран: съб апр 15, 2006 1:19 am
Местоположение: Далечните земи

Мнение от lanfear » нед сеп 24, 2006 7:20 am

J.S. написа:Няколко мнения под тази изчерпателна статия се намира разказът,който прочетох,ако не си я копирала от друг форум.Аз поне тук видях статията.Ако намеря още нещо на Леймън ще почна и него да чета...
Аз пък прочетох разказа - баси много е див:)ИИ как съм го оттървала досега, не е истина...ам някой да знае нейде да има още на този мил човечец? :)
Advocatus diaboli

Изображение

Изображение

Потребителски аватар
stihopletec
Breaker
Breaker
Мнения: 323
Регистриран: нед мар 12, 2006 3:51 am
Контакти:

Мнение от stihopletec » нед сеп 24, 2006 2:46 pm

lanfear Къщата на Звяра я имам аз. Пък и съм останал с впечатлението, че я има и в градската библиотека заедно с "Плът"
За света може да си само един човек, но за един човек може да си света !
Лесно е да умреш за човек, който си обичал, но е трудно да намериш човек, за когото си заслужава да живееш !
Почувствайте кога сте свършили и оставете четката или молива.Останалото е само живот. (Стивън Кинг)

Потребителски аватар
lanfear
Breaker
Breaker
Мнения: 292
Регистриран: съб апр 15, 2006 1:19 am
Местоположение: Далечните земи

Мнение от lanfear » нед сеп 24, 2006 5:14 pm

Офф: Стихоплетец, случайно да помниш колко пъти за последните 6 месеца, откакто си поднових картона, съм имала време да ида в библиотеката? Точно 2 пъти - веднъж да пиша доклада по физика и веднъж да си взема книги за даскало...а следващият път когато ще мога да ида, сигурно ще е зимната ваканция...но пък вече знам какво ще си взема за четене:)) край на офф-а :)
Advocatus diaboli

Изображение

Изображение

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18825
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Мнение от deadface » чет яну 11, 2007 8:42 am

В "Ужасът върху лист хартия" съм пуснал първите глави на 7 неиздавани у нас книги на Ричард Леймън.
Изображение

Потребителски аватар
DiZZy
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 1291
Регистриран: ср авг 31, 2005 1:22 am
Местоположение: Поляната с мармотите, Алпите
Контакти:

Мнение от DiZZy » вт юли 10, 2007 7:54 pm

unheard lullaby написа:"В тъмни гори" и "Нощно шоу" са пълна боза. :x
Хах, сериозно ли? Преди малко си купих Нощно шоу... :roll:

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18825
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Мнение от deadface » вт юли 10, 2007 8:35 pm

Е, книгата не е лоша, просто не може да се сравнява с другите книги на Леймън, издавани у нас. Иначе на мен "В тъмните гори" много ми харесва, само че ми се струва някак недовършена. Впрочем, можеш да си я купиш от ТУК за смешната цена от 3.50 лв.
Изображение

Потребителски аватар
DiZZy
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 1291
Регистриран: ср авг 31, 2005 1:22 am
Местоположение: Поляната с мармотите, Алпите
Контакти:

Мнение от DiZZy » вт сеп 18, 2007 12:00 am

Прочетох ги и двете. 'Нощно шоу' е такава невероятна боза, че докато я свърша нервите ми бяха пред скъсване не един или два пъти. Въобще не искам да я коментирам. Виж 'В Тъмните Гори' наистина е по-добрата от двете, имаше си всички компоненти на що-годе не толкова долнопробен фим на ужасите - насилие, кръв, групови изнасилвания, лесбийки и някакво чудовище, което така и не разбрах откъде идва и за какво се бори. Самият край на тази книга е толкова претупан, все едно Леймън го е драснал от скука за 1/2 час. Аз лично очаквах поне някой от щастливо заформилото се семейство да го отнесе, или мистериозното чудовище, дето живее в ямата и се храни с човешки глави, да реши да повилнее, за да ми сгрее душицата. Тамън си представих сцена ала "Ктхулу се завръща" и тоо бандата мизерници взеха, че офейкаха с колата. Колко глупаво, типично по американски..
И оня Джони как реши, че много я обича оная фръцла, много ми е интересно... това прозрение отде го фрасна, че да тръгне да я спасява с една единствена пушка срещу цяла гора пълна с голи и въоражени ненормалници? И как по-точно едно дванадесет годишно момиче се учи да коли хора като прасета и да прониква с взлом в къщи, и да стреля като Мария Гроздева само с помоща на криминални романи?!?! :roll: Но поне Розовото листенце кефеше - хем жената си беше луда без обяснения, хем мачкаше наред с оня чук :lol:

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18825
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Мнение от deadface » вт сеп 18, 2007 4:03 am

"Нощно шоу" е най-слабата книга на Леймън, която някога съм чел. "В тъмните гори" е доста плоска като сюжет, но пък е забавна, имам чувството, че почти цялата е написана на един дъх. Лошото е, че краят й изглежда е писан по-късно и не се връзва особено, да не говорим, че изглежда претупана и незавършена. Ако искаш да видиш Леймън в пълната му сила, прочети "Малкаса пойнт" и "Къщата на звяра". "Лаведа" и "Плът" също са много добри, но просто не са толкова въздействащи като "Малкаса пойнт" и "Къщата на звяра".
Изображение

Потребителски аватар
DiZZy
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 1291
Регистриран: ср авг 31, 2005 1:22 am
Местоположение: Поляната с мармотите, Алпите
Контакти:

Мнение от DiZZy » вт сеп 18, 2007 5:57 pm

Oт трилогията имам само 'Къщата на звяра' и някак не ми върви да почна да я чета докато не се сдобия и с другите 2.... :(

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18825
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Мнение от deadface » вт сеп 18, 2007 7:09 pm

Те могат да се четат съвсем спокойно поотделно, защото всяка част е завършена сама по себе си. Освен това това не е трилогия, а четирилогия, която се състои от "The Cellar" (1980), "The Beast House" (1986), "The Midnight Tour" (1998) и "Friday Night in the Beast House" (2001), като от четирите книги у нас са издадени само 2 и то с променени имена - “Къщата на звяра” /The Cellar (1980)/ и “Малкаса пойнт” /The Beast House (1986)/.
Мога да ти дам на английски в ел. формат повечето книги на Леймън, които не са издавани у нас :)


Ето малко по-подробно инфо за Леймън:

Изображение
Richard Laymon (1947-2001)
http://en.wikipedia.org/wiki/Richard_Laymon

Ричард Леймън е един от модерните класици на хоръра. Написал е близо 60 романа и над 80 разказа, които го нареждат сред най-значимите автори в жанра. Въпреки че е американец, Леймън става известен с творчеството си първо в Европа и Австралия, и едва по-късно в САЩ. От 2000г. до 2001г. (когато умира внезапно), Леймън е председател на Световната асоциация на авторите на ужаси. Романът му "Flesh" (1987) е избран за "Най-добър хорър роман" за 1988 от "Science Fiction Chronicle", а един от последните му романи - "The Traveling Vampire Show" (2000) - е награден след смъртта му през 2001г. с престижната награда "Брам Стокър". Ричард Леймън е представител на сплетърпънка (Splatterpunk) - поджанр на жанра хорър, който се характеризира с детайлни сцени на секс, насилие и смърт, и социопатични, често будещи отвращение герои.
Дийн Кунц казва за него "No one writes like Laymon, and you're going to have a good time with anything he writes.", а Стивън Кинг - "If you've missed Laymon, you've missed a treat."

До момента в България са публикувани 2 разказа на Леймън (“Вирчето на Дънкър” в сп. “Зона F” и “Шампионът” в сп. “Фентъзи Фактор”) и 6 романа:

Изображение
“Къщата на звяра” /The Cellar (1980)/, “Аполо прес”, 1994
"Visitors flock to see the Beast House with its blood-soaked corridors and creaky doors. Armed with Instamatics and video camcorders, these poor souls enter the forbidden house, never to return. The deeper the tourists go into the house, the darker their nightmares become. The men are dealt with quickly. The women have to wait longer...first they are tortured and sexually ravished. But the worst part of the house is actually beneath the haunted structure. There lies even a more terrifying presence waiting for its next victim. Don't even think about going into the cellar..."

Изображение
“Малкаса пойнт” /The Beast House (1986)/, “Аполо прес”, 1994
"The waxworks were so realistic. Bodies torn and chewed. Blood blackly-encrusting open wounds. Flaps of skin hanging loose, clawed from the stripped, ripped corpses. Men, women, children, slaughtered, mangled... The old woman who showed them round was well-practised in her grim, money-spinning take of the mysterious beast that has killed and killed again. Of course it was all in the past and all nonsense. Anyone would agree to that. Until, trapped, they heard, then smelled and felt the white, night-time creature that had come, grunting and spittle-slicked, for their bodies, their blood."

Изображение
“Плът” /Flesh (1987)/, “Аполо прес”, 1995
"No one in town has ever seen anything like it before: a slimy, mobile tube of glistening yellow flesh, with dull staring eyes and an obscene, probing mouth. But the real horror is not what it looks like, or even what it does to you when it burrows greedily into your flesh, but what it makes you do to others..."

Изображение
“В тъмните гори” /The Woods Are Dark (1981)/, “Аполо прес”, 1995
"In the woods are six dead trees. The Killing Trees. That's where they take them. People like Neala and her friend Sherri and the Dills family. Innocent travellers on vacation on the back roads of California. Seized and bound, stripped of their valuables and shackled to the Trees. To wait. In the woods. In the dark..."

Изображение
“Нощно шоу” /Night show (1984)/, “Аполо прес”, 1995
"High-school prankster Tony Johnson has a weird idea of fun. He likes frightening the life out of people. When he kidnaps school beauty Linda Allison and locks her in a haunted house for the night, that's his idea of a joke. But Linda doesn't see the funny side.Now Tony has moved to Hollywood determined to break into horror movies. His target is special-effects queen Dani Larson - he's willing to go to any lengths to impress her. By now he's forgotten about Linda. But she's a girl with vengeance in her heart - and she certainly hasn't forgotten him..."

Изображение
“Лаведа” /Beware (1985)/, “Аполо прес”, 1997
"A series of strange incidents at a local supermarket prompts the attentions of local reporter,Lacey Allen.But investigating the crimes brings her closer to the truth than she ever wanted to be when she herself is attacked by a mysterious,invisible assailant. Meanwhile Matthew Dukane,hired to rescue the daughter of a prominent businessman from the arms of a witches' cult,finds himself on the run when the leader of the cult takes his interference ..."

*

Ако искате да научите повече за биографията или библиографията на Ричард Леймън, можете да го направите тук:

Richard Laymon Kills! - Official website
http://www.fantasticfiction.co.uk/l/richard-laymon/

ТУК пък можете да прочетете една чудесна информативна статия за Леймън, написана от Uzumaki и разказа “Шампионът”, който е бил публикуван в сп. "Фентъзи Фактор".
Изображение

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18825
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Мнение от deadface » вт сеп 25, 2007 5:45 am

Изображение

Ето откъс от последната книга от четирилогията "Къщата на звяра"

+

Изображение

откъс от една от последните му новели :)
Изображение

Потребителски аватар
charlie
Childe
Childe
Мнения: 49
Регистриран: съб юни 02, 2007 4:01 pm

Re: Ричард Леймън

Мнение от charlie » вт яну 08, 2008 8:17 pm

Чела съм "Малкаса Пойнт" и "Къщата на звяра" и определено много ми харесаха :) Интересни,динамични книги пък и историята си я бива :smt003
"Всеки глупак знае как да умре.Трудното е да се научиш как да оцелееш."

J.S.
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 1549
Регистриран: пон окт 24, 2005 8:56 pm

Re: Ричард Леймън

Мнение от J.S. » пон май 12, 2008 1:23 am

Току-що прочетох "Нощно шоу".Бях го почнал преди може би година,но ми се стори ужасно скучно.Тази вечер обаче ми беше интересно и го прочетох на един дъх.Има си всичко,присъщо на Леймън - динамично действие,отбълскващ социопат,секс,насилие,смърт...Любим герой ми беше Линда,не очаквах да тръгне да отмъщава,но тя го направи и то по прекрасен начин.Такива хепиенди обичам - на добрите им се разминава и никой даже не подозира,че са убили няколко човека :badgrin:

И сега ми остава да намеря "В тъмните гори" и ще мога да прочета всички книги на Леймън,които са издавани в България.

Потребителски аватар
The God of Blood
Dan-Tete
Dan-Tete
Мнения: 698
Регистриран: нед мар 30, 2008 7:41 pm
Местоположение: Империята Малазан

Re: Ричард Леймън

Мнение от The God of Blood » пон май 12, 2008 11:01 am

Първата книга на Леймън, която прочетох, беше "Плът" и определено успя да насочи вниманието ми към този доста подценен у нас (за огромно съжаление на хорър фен като мен) автор. "Нощно шоу" - не бих я нарекъл най-слабата на Леймън - беше доста лека и разтоварваща. Виж, "В тъмните гори" ме хареса, освен може би края, но хайде, ще го преживея. Странното е, че с "Къщата на звяра" и "Малкаса пойнт" се запознах последен. Иначе определено ми харесаха (че къде другаде чудовището ще размахва хапещ хуй? :badgrin: ). Определено ми допада стила му - не е чак толкова тежък като на Кинг например, и затова се чете лесно. Ressurection dreams пък ми върна интереса към зомбитата. Иначе последната книга, която четох от Леймън беше Savage... и не смятам да спирам до тук :book:
"Зло, събудено призори, до вечерта се превръща в Морготова радост" - Дж.Р.Р. Толкин, "Децата на Хурин"
-----------
Изображение

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18825
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Ричард Леймън

Мнение от deadface » съб юли 12, 2008 6:27 am

За феновете на Ричард Леймън:

Among the Missing
Bite
Come Out Tonight
Darkness Tell Us
In the Dark
Island
The Traveling Vampire Show
The Maiden
The Stake
Mess Hall
No Sanctuary
Даунлоуд
Изображение

Отговори