Поезия

Напишете мнението си за прочетеното

Moderator: Ka-tet of 19

Darth Vader
Dan-Tete
Dan-Tete
Posts: 724
Joined: Tue May 05, 2009 1:40 pm
Location: Велинград

Re: Поезия

Post by Darth Vader » Tue Oct 30, 2012 10:09 pm

Болеслав Лешмян

ВОЙНИКЪТ

И се върна войникът тая пролет, ей богу,
много слаб и окаян, куц и немощен много.

Беше той изпокълцан от щика и куршума,
та го биваше само да подскача по друма.

Стана шут на тъгата и на своята болка
и разсмиваше всички с тая скачаща полка.

Свойте жалби — с подскоци, свойта мъка горчива
със премятане ловко свикна той да разсмива.

До дома се дотътри: "Хей, пръждосвай се, друже!
Не скачач, а работник здравеняк ни е нужен!"

Той към черквата тръгна своя кум да подири,
но кумът му, звънарят, с прът оттам го натири.

При любимата свърна, спря се плахо пред нея —
тя с гърдите, с бедрата, с цяло тяло се смее!

"Със скачач ли в леглото ще танцувам, за бога?!
Една трета е тяло, а две трети е скока!

Хич не мисля във тоя танц-нетанц да се впрягам,
на мустака ти няма с жадни устни да лягам!

Ако скокнеш, ще стигнеш до небето направо!
Не тъжи, не проклинай! И си тръгвай със здраве!"

И пое, и край пътя той разпятие зърна:
"Кой тъпак от дървото във Исус те превърна?

Виждам аз, че скъперник те е дялал, защото
е пестил красотата, а с това — и дървото.

Колената сакати и краката му тоже,
не вървиш, а подскачаш като мене, о боже!

В твойта фигура крива нищо ангелско няма —
я другар да ми станеш, ще подскачаме двама."

Чу Исус и се спусна на земята убого —
който бога е дялал, недодялан бил много:

бяха леви ръцете, десни — двата му крака,
стъпалата му груби изпомачкаха злака.

"От гнил бор съм направен, но ме бива да ходя,
аз пеша — да поискам — вечността ще избродя.

Ще вървим неотлъчно в тая обща пътека:
нещо в мене от бога, нещо в теб от човека.

Ще делим с теб поравно само мъката тежка —
ние с теб сме сакати от ръката човешка.

Виж — еднакво сме смешни; виж — еднакво сме груби!
Който пръв се засмее, той и пръв ще се влюби.

Облегни се на бора, аз — на твоето тяло;
туй, което ще стане, хич не е закъсняло!"

И се хванаха крепко за ръце и лудешки
закуцукаха смешно ту с подскок, ту с прибежки.

Колко време вървяха? Колко пътят им трая?
Мигар има часовник да измери безкрая?

Дните сменяха нощи... И настъпи безлесие,
а след него безполие, а след него безречие.

И надигна се буря, стана тъмно и прашно.
И за слънцето почна там отсъствие страшно.

В тъмнината на север, дето вихър вилнее —
кой така човечее, кой така божествее?

Две куцукащи сенки, двама смешни чудака —
куцат всякак в света ни, който хич не е всякакъв.

Един крачи нетъжен, а пък другият весел;
всеки, в себе си влюбен, своя кръст е понесъл.

И куцукаха дружно и човека, и бога...
И какво ли в тях куца — да ви кажа не мога.

Тук с подскок, там с прибежка, тъй и инак — и ето:
докуцукаха славно най-подир до небето.

User avatar
Dark_half
Breaker
Breaker
Posts: 326
Joined: Sat Apr 30, 2011 6:40 pm

Re: Поезия

Post by Dark_half » Sun Feb 17, 2013 9:00 pm

Александър Блок - Непознатата

Тук всяка вечер над локалите
се стели въздух гъст и глух
и властва в глъчката на залите
разтленно-пролетния дух.

А там далече, сред безбурната
крайградска скука, в прашен здрач,
златист кравай блести над фурната
и се дочува детски плач.

И всяка вечер, там, зад прелеза,
бомбета килнали встрани,
контета дамички повели са
през грапища и тъмнини.

Кокетка нейде писва глезено,
весла скриптят сред тишина.
И в плиткото просташко езеро
блести безсмислена луна.

И всяка вечер съм пред чашата
с другаря, в кея отразен,
и примирена скръб е нашата,
на спирта в тайнствения плен.

А под кристалите запалени
пияници за стотен път,
с очи, като на зайци, алени,
«In vino veritas» крещят.

И всяка вечер, зад витрината
(или това е само сън?)
обхванат плътно от коприната,
девичи стан се мярва вън.

И край пияните минавайки,
подобно призрак вечно сам,
в мъгли и във парфюми плавайки,
тя сяда до стъклото там.

И с древни лъхват ме поверия,
коприни в пъргава игра
и тази траурна феерия
на щраусовите пера.

И странен зов към нея носи ме,
и през воала в полумрак
морета виждам омагьосани,
и виждам омагьосан бряг.

И тайно слънце пазя нечие,
и някому го нося в дар,
и всяко кътче в мене вече е
пронизал острият нектар.

И в мозъка, зашеметения,
пера се гънат сред лъчи,
и на брега цъфтят растения
с лазурно-тайнствени очи.

И туй богатство спи, заринато
сред кал и смрад, във моя блян...
Да, истината е във виното,
ти прав си, уроде пиян!

---------------------------------

И една много добра пародия на същото стихотворение:

Тук всяка вечер пада Мрежата
подобно паяк черен, глух,
спасени само са невежите,
далеч от властния й дух.

А там далеч сред виртуалната,
всемирна скука, в прашен сайт,
един поет гори баналното
и сам изгаря байт след байт.

И всяка вечер, там, зад прелеза
на забранените неща
се лутат похотливи нерези
сред порно сайтове в нощта.

Лолитка праща своя картичка
разголила не само крак,
и с пухкава и рижа катеричка
зове в нощта: "Кликни ме пак!"

И всяка вечер пред монитора
съм сам със вперени очи.
И кликащ с мишката по клитора,
аз търся своите мечти.

И пред компютрите запалени
милиони "чатещи" седят,
и със очи на зайци, алени,
"In PC veritas" крещят!

И всяка вечер, сред безкрайната
разблудна мрежа-интернет,
една жена си крие тайната
на своя образ, интелект.

И по роботите сърфирайки,
тя, сякаш вирус непознат,
защити всякакви разбивайки,
трепти в екрана с нежен цвят...

Какво се крий сега зад странната
феерия от цветове,
и кой изпраща ми послания, -
жена ли, мъж или дете?

Не знам, но вярвам - на планетата
една Душа трепти за мен,
и магнетизмът на полетата
е всъщност дух освободен.

Тук нейде, сред милиони байтове
със скоростта на светлина,
слънца изригват в нови сайтове
и мрат безбройни имена,

и мисли, чувства и фантазии
в човешки мозъци горят...
О, мигновенни евтаназии -
компютрите, когато спрат!

И тоз живот е в плен на мрежестото
чудовище във Интернет!
Да, истината е в невежеството,
ти прав си гаден интелект!

User avatar
Stargazer
Dinh
Dinh
Posts: 542
Joined: Fri Jul 03, 2009 5:09 pm
Location: Варна

Re: Поезия

Post by Stargazer » Mon Mar 11, 2013 11:08 am

Монолог на смъртта


"Днес ще бесят бесния пират"
/К2/

Толкова бесен отдавна не са обесвали.
Гледа ме право в очите и ме смущава.
Хващам се - вместо секира - да нося песен.
/А смъртта като пее - какво за живота остава?/
Ловко ми сваля качулката и ме разрошва.
С плът се изпълвам и точно плътта ме предава.
Хващам се как коленича и го моля за прошка.
/А смъртта като моли - какво за живота остава?/
Пуши в лицето ми и ми казва,че съм красива.
Огледало - очите му./по-точно - само едното/.
Хващам се как съвсем заприличвам на жива.

И обезсмислям себе си и живота.

Камелия Кондова
I've tried to fill this silence up
But now it's back again

It's deafening...

User avatar
Flesh
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 1056
Joined: Fri Mar 30, 2012 12:09 pm
Location: безкрайно отегчен
Contact:

Re: Поезия

Post by Flesh » Tue Jul 02, 2013 11:58 pm

Да вземем да съживим темата. Гео Милев. Най-великият български поет и писател.

ГЛАВАТА МИ...


Голова моя - темный фонарь с перебитыми стеклами.
Саша Черный

Главата ми -
кървав фенер с разтрошени стъкла,
загубен през вятър и дъжд, и мъгла
в полунощни поля.
Аз умирам под кота 506
и възкръсвам в Берлин и Париж.
Няма век, няма час - има Днес!
Над последната пролет ти жадно и страшно пищиш,
о шпага, разкъсала мрежа от кървави капки
сред мрака -
и в мрака
бог сляп ги
събира и мълком повежда към прежния призрак...
О Сфинкс, с безпощадна гримаса на присмех
- замръзнала, каменна, вечна и зла -
изправен в безкрайния, страшен, всемирен Египет:
пред тъмния просек Едип -
загубен през вятър и дъжд, и мъгла.

User avatar
Vokial
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 1135
Joined: Tue Apr 24, 2007 9:18 pm

Re: Поезия

Post by Vokial » Wed Jul 03, 2013 7:27 am

Аз пък смятам, че Гео Милев е бил просто пропангатор, вербуван в полза на терористична анти-държавна цел. В произведенията му има само патос и толкова. "Септември" е една унизителна поема, която възхвалява банда престъпници и предатели като страховит легион. Да не говорим за цялата му омраза. Жалко е, че още се изучава в училище след като имаме толкова други добри поети.

Аз вече не чета толкова много поезия. Но ето едно от любимите ми стихотворения на Далчев. Има нещо гениално в тези сравнения:

Любов

Над старото тържище ален
бе залезът като домат
и все тъй строен, все тъй млад
стоеше бедният хамалин.

Засипваше дрезгавина
очите, веждите му вече,
но не дойде и тази вечер
зеленооката жена,

която го веднъж повика
с очи, със поглед, без слова
и зарад тежкия товар
му заплати една усмивка.

Да би дошла и тази нощ…
да би му станала невеста…
до гроба би я носил весел
на гръб в широкия си кош.

И всеки гвоздей от обущата му
би грял в нощта като звезда,
когато долу през града
към къщи с нея ще се спуща.

Сънуваше ли? Сам в света,
хамалинът стоеше влюбен.
И мракът от лика му груб бе
изтрил и сетната черта.

1927 г.

Знам, всеки на който му кажа, че ми харасва, не споделя същото.

User avatar
Flesh
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 1056
Joined: Fri Mar 30, 2012 12:09 pm
Location: безкрайно отегчен
Contact:

Re: Поезия

Post by Flesh » Wed Jul 03, 2013 1:44 pm

Далчев е готин, но винаги ми се е струвал прекалено "кабинетен" поет, което го прави скучен за мен.

От друга страна Гео Милев е страшно страстен (и краен) във всичко, което пише. Жалко, че не е написал роман.

Смятам, че на хората на изкуството им е простено да вярват в крайни (били те и погрешни) идеологии. Както Вагнер е бил краен националист и антисемит, без това да прави изкуството му по-малко ценно или личността му по-малко интересна.

"Едно странно и тайнствено чувство те обхваща, когато под булото на нощта и свиренето на гранатите се приближаваш към бойната линия. Не е страх - нещо по-дълбоко от страха. Чуствуваш как някакво си безсилие стиска и задавя в прегръдките си твоето съзнание и душата ти. То е един момент, който трае дълго. Ти чуствуваш, че си сам, че си откъснат, че не можеш и не трябва да си спомняш нищо; нито старите твои мисли, нито някогашните усмивки на отдалечени жени, нито книгите, които си чел... Ти си във властта на тази огряна от горящи железа нощ; която - ти го чуствуваш повелително - е първа; първа нощ. О, прекръщение на всичките кумири и желания! разпятие на блясъците и забвение на приказните диадеми, обагрени с кървави петна! ти забравяш ония, които вървят заедно с тебе. Ти си един.

Много мистичен и много чужд за самия себе си. Ненадейно си въобразяваш, че си оня строгият, мълчащият и нечуващият рицар на Дюрера, яхнал на кон, след когото грозно пристъпват Смъртта и Дяволът, еднорог и смешен. Онази тъмна средновековна гравюра. Ritter, Tod und Teufel. Тогава внезапно над нас изпищяват четири трагични гранати и ний неволно лягаме зад камъните и тръните, до които сме. И пак върху душата ти пада свръхчовешката тежест на едно самотно съзнание: Pro patria."

От При Дойранското езеро. Лирическа проза.

User avatar
Vokial
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 1135
Joined: Tue Apr 24, 2007 9:18 pm

Re: Поезия

Post by Vokial » Wed Jul 03, 2013 2:38 pm

Най-мощното и натоварено със смисъл слово писано някога от българин е това на Христо Ботев. За мен той е българският Шекспир, който не се е занимавал с писане, колкото е можел. Най-великите няколко реда писани от български поет за мен са тези:

Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, -
Балканът пее хайдушка песен!

Никога не сме имали по-голям гений и вероятно никога няма да имаме такъв. От него потича цялата ни литература. Не е вярно, че Вазов е нейният баща. Всичките ни големи автори са малко или много повлияни от него. Типичен пример за автор-лидер.

Vile
Dinh
Dinh
Posts: 588
Joined: Tue Aug 30, 2005 12:51 pm

Re: Поезия

Post by Vile » Tue Jul 09, 2013 11:47 pm

Страхотно препоръчвам http://www.aboutromania.com/bacovia.html

User avatar
Vokial
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 1135
Joined: Tue Apr 24, 2007 9:18 pm

Re: Поезия

Post by Vokial » Sat Jul 13, 2013 12:19 pm

Ако харесваш румънска поезия, аз пък препоръчвам "Хиперион" на Николае Еминеску, не знам дали го има в нета.

User avatar
staromoden
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 2219
Joined: Wed Oct 28, 2009 6:24 pm
Location: София

Re: Поезия

Post by staromoden » Sun Jul 14, 2013 1:20 pm

"Казват - лекувало времето.
Времето не лекува.
Мъката - като жилите -
със възрастта се подува.

Времето е проверката
за болестта голяма.
То би помогнало само там,
където болест няма - "

Емили Дикинсън "Колекция в бяло
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко , нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.

User avatar
BLADE
Breaker
Breaker
Posts: 311
Joined: Sun Dec 17, 2006 11:59 pm

Re: Поезия

Post by BLADE » Sun Jul 14, 2013 4:21 pm

Никола Вапцаров

Прощално

На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам -
ще те целуна и ще си отида.
http://jordanlozanov.blogspot.com/" onclick="window.open(this.href);return false;

User avatar
PostMortem
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 1358
Joined: Sun Aug 23, 2009 10:30 pm
Location: The Crypt

Re: Поезия

Post by PostMortem » Sun Jul 14, 2013 6:20 pm

Уилям Блейк - "Мухата"

Малка мушице,
твойта лятна игра
изтри, без да пита,
леко мойта ръка.

Не съм ли и аз
муха като теб?
Не си ли и ти
като мене човек?

Защото танцувам,
пея, пия, доде
една сляпа ръка
махне мойте криле.

А щом мисълта е
живот, сила, дъх
и нейната воля
е единствено смърт,

не съм ли муха
щастлива, ако
жив ли съм, мъртъв ли,
все е едно.
Угасват в миг факли, свещи и лампади.
И ето над жалкия гърчещ се рой
със полъх на саван завесата пада
сред вопли, скимтене, вой...
И ангелски сонм отлетява далеко
и с плач възвестява небесний покой,
че тази пиеса се казва " Човекът ",
а червеят - нейни герой !

User avatar
staromoden
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 2219
Joined: Wed Oct 28, 2009 6:24 pm
Location: София

Re: Поезия

Post by staromoden » Tue Jul 16, 2013 12:56 am

Години тази болка чаках аз
с душата си щастлива и наивна.
Дойде тя като син вечерен час
и ми обви сърцето като гривна.

Дойде при мен копнежът на лъча
с мъчителни,изгарящи ме ласки.
През влагата лъчиста на плача
видях света в невероятни краски.

Като стъкло сърцето зазвънтя
и тънко пееше там мойта рана:
" О,скръб!Когато и да дойде тя,
изглежда винаги е много ранна."

Максимилиян Волошин

:write:
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко , нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.

User avatar
staromoden
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 2219
Joined: Wed Oct 28, 2009 6:24 pm
Location: София

Re: Поезия

Post by staromoden » Tue Jul 16, 2013 3:40 pm

Щом се срещнат две тела,
често са като вълните
в океана на нощта.

Щом се срещнат две тела,
често са подобно корени,
здраво сраснати в нощта

Ала често две тела -
туй са две скали студени,
и пустиня е нощта.

Ала често две тела -
туй са два студени ножа,
техен блясък е нощта.

И най-сетне две тела -
падащи звезди са те
в опустялото небе.

Октавио Пас - Две тела
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко , нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.

User avatar
staromoden
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 2219
Joined: Wed Oct 28, 2009 6:24 pm
Location: София

Re: Поезия

Post by staromoden » Sat Jul 27, 2013 9:50 pm

"Живея на ръба на лудостта

и тропам по вратата

в търсене на смисъл.

Вратата се отваря.

Тропал съм отвътре."


Джалалидин Руми
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко , нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.

User avatar
stanislav_vd
Breaker
Breaker
Posts: 349
Joined: Thu Nov 03, 2011 10:29 pm
Location: vidin
Contact:

Re: Поезия

Post by stanislav_vd » Sun Jul 28, 2013 12:03 am

Ако-Ръдиард Киплинг
Ако


Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен – не сееш клевети;

или намразен – злоба не спотайваш;
но… ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш краха – зъл предател
еднакво със триумфа – стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка – и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв – и почнеш нов градеж;

Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани
и изхабени – да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: „Влезте в крак!
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца – своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой – ще бъдеш мъж!

Ръдиард Киплинг
''Първо са усмивки, после са лъжи. Накрая пистолетен гръм ечи.''

User avatar
staromoden
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 2219
Joined: Wed Oct 28, 2009 6:24 pm
Location: София

Re: Поезия

Post by staromoden » Mon Aug 05, 2013 2:29 pm

Няма граници за тишината,
всяка дума трябва да се мери,
всичко тишината ще ни каже,
думите пораждат недоверие.




Тильо Тилев
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко , нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.

User avatar
Vokial
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 1135
Joined: Tue Apr 24, 2007 9:18 pm

Re: Поезия

Post by Vokial » Sat Oct 12, 2013 8:20 pm

Озомандий
Пърси Биш Шели

Странник непознат от край далечен ми разказа:
два огромни крака сред пустинята стърчат,
изваяни от камък. Във пясъка до тях,
напукан и полузарит, лежи на мъж ликът.
Усмивката на този лик, надменен и студен,
говори, че ваятелят добре е разгадал
човека — страстите му и до този ден
от камъка надничат: страсти на човек без жал.
„Аз Озимандий съм и цар съм над царете!
Делата мои всички със завист погледнете!“
— все още на пиедестала тез слова личат.
Но друго нищо няма. Покрай тая
развалина огромна голи пясъци мълчат,
самотни и безжизнени, се губят във безкрая.

1817


Image

User avatar
Flesh
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 1056
Joined: Fri Mar 30, 2012 12:09 pm
Location: безкрайно отегчен
Contact:

Re: Поезия

Post by Flesh » Mon Nov 11, 2013 10:34 pm

Главата ми -
кървав фенер с разтрошени стъкла,
загубен през вятър и дъжд, и мъгла
в полунощни поля.
Аз умирам под кота 506
и възкръсвам в Берлин и Париж.
Няма век, няма час - има Днес!
Над последната пролет ти жадно и страшно пищиш,
о шпага, разкъсала мрежа от кървави капки
сред мрака -
и в мрака
бог сляп ги
събира и мълком повежда към прежния призрак...
О Сфинкс, с безпощадна гримаса на присмех
- замръзнала, каменна, вечна и зла -
изправен в безкрайния, страшен, всемирен Египет:
пред тъмния просек Едип -
загубен през вятър и дъжд, и мъгла.

(На знаете-кой. Мога да го чета отново и отново, без почивка.)

User avatar
Vokial
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 1135
Joined: Tue Apr 24, 2007 9:18 pm

Re: Поезия

Post by Vokial » Mon Nov 11, 2013 10:58 pm

Тамара
Михаил Лермонтов

Там, Терек където се скрива
в пастта на Дарял сред мъгла,
чернеела кула старинна,
самотна на черна скала.

На тясната кула стопанка
царица Тамара била:
неземна красавица — ангел,
и демон — коварна и зла.

И нощем в мъглата приветно
на огънче златно лъчът
в очите на пътника светвал,
за отдих го мамел след път.

Отеквал гласът на Тамара:
той цял бил желание, страст,
изпълнен с величествен чар, а
и с някаква тайнствена власт.

И следвал гласа в тъмнината
търговец, войник и овчар,
посрещал го страж на вратата —
евнух, обладан от печал.

В легло, инкрустирано с перли,
с постели от меко платно
очаквала госта... Шумели
пред нея бокали с вино.

Ръцете се сплитали пламни,
залепвали устни в уста,
стенания диви и странни
в нощта не преставали там.

Изглеждало — в кулата тясна
сто двойки играят хоро,
на сватба среднощна пиянстват,
на някой на пресния гроб.

Но само щом утрото вяло
над хребета хвърляло лъч
отново там мрак възцарявал
и стихвал в миг всякакъв глъч.

Единствено Терек гърмял там,
рушал тая зла тишина;
вълна о вълна се громяла
и следвала друга вълна;

и с плач те безгласното тяло
отнасяли в бързи води;
в прозореца нещо бледняло,
звучало там с трепет: прости…

Прощавал сe толкова нежно
глъсът и тъй сладко звучал,
възторжен от среща изглеждал
и ласки любовни вещал.

1841

Post Reply