Дата и час: Нед Май 27, 2018 8:30 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 104 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7  Следваща
Автор Съобщение
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: Вто Окт 30, 2012 11:09 pm 
Offline
Dan-Tete
Dan-Tete

Регистриран на: Вто Май 05, 2009 1:40 pm
Мнения: 723
Местоположение: Велинград
Болеслав Лешмян

ВОЙНИКЪТ

И се върна войникът тая пролет, ей богу,
много слаб и окаян, куц и немощен много.

Беше той изпокълцан от щика и куршума,
та го биваше само да подскача по друма.

Стана шут на тъгата и на своята болка
и разсмиваше всички с тая скачаща полка.

Свойте жалби — с подскоци, свойта мъка горчива
със премятане ловко свикна той да разсмива.

До дома се дотътри: "Хей, пръждосвай се, друже!
Не скачач, а работник здравеняк ни е нужен!"

Той към черквата тръгна своя кум да подири,
но кумът му, звънарят, с прът оттам го натири.

При любимата свърна, спря се плахо пред нея —
тя с гърдите, с бедрата, с цяло тяло се смее!

"Със скачач ли в леглото ще танцувам, за бога?!
Една трета е тяло, а две трети е скока!

Хич не мисля във тоя танц-нетанц да се впрягам,
на мустака ти няма с жадни устни да лягам!

Ако скокнеш, ще стигнеш до небето направо!
Не тъжи, не проклинай! И си тръгвай със здраве!"

И пое, и край пътя той разпятие зърна:
"Кой тъпак от дървото във Исус те превърна?

Виждам аз, че скъперник те е дялал, защото
е пестил красотата, а с това — и дървото.

Колената сакати и краката му тоже,
не вървиш, а подскачаш като мене, о боже!

В твойта фигура крива нищо ангелско няма —
я другар да ми станеш, ще подскачаме двама."

Чу Исус и се спусна на земята убого —
който бога е дялал, недодялан бил много:

бяха леви ръцете, десни — двата му крака,
стъпалата му груби изпомачкаха злака.

"От гнил бор съм направен, но ме бива да ходя,
аз пеша — да поискам — вечността ще избродя.

Ще вървим неотлъчно в тая обща пътека:
нещо в мене от бога, нещо в теб от човека.

Ще делим с теб поравно само мъката тежка —
ние с теб сме сакати от ръката човешка.

Виж — еднакво сме смешни; виж — еднакво сме груби!
Който пръв се засмее, той и пръв ще се влюби.

Облегни се на бора, аз — на твоето тяло;
туй, което ще стане, хич не е закъсняло!"

И се хванаха крепко за ръце и лудешки
закуцукаха смешно ту с подскок, ту с прибежки.

Колко време вървяха? Колко пътят им трая?
Мигар има часовник да измери безкрая?

Дните сменяха нощи... И настъпи безлесие,
а след него безполие, а след него безречие.

И надигна се буря, стана тъмно и прашно.
И за слънцето почна там отсъствие страшно.

В тъмнината на север, дето вихър вилнее —
кой така човечее, кой така божествее?

Две куцукащи сенки, двама смешни чудака —
куцат всякак в света ни, който хич не е всякакъв.

Един крачи нетъжен, а пък другият весел;
всеки, в себе си влюбен, своя кръст е понесъл.

И куцукаха дружно и човека, и бога...
И какво ли в тях куца — да ви кажа не мога.

Тук с подскок, там с прибежка, тъй и инак — и ето:
докуцукаха славно най-подир до небето.

_________________
Изображение DIMMU BORGIR http://www.youtube.com/watch?v=dw_T9pJ728U
Голям, зъл LEO https://www.youtube.com/watch?v=67m2yvR_GTs


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: Нед Фев 17, 2013 10:00 pm 
Offline
Breaker
Breaker
Аватар

Регистриран на: Съб Апр 30, 2011 6:40 pm
Мнения: 324
Александър Блок - Непознатата

Тук всяка вечер над локалите
се стели въздух гъст и глух
и властва в глъчката на залите
разтленно-пролетния дух.

А там далече, сред безбурната
крайградска скука, в прашен здрач,
златист кравай блести над фурната
и се дочува детски плач.

И всяка вечер, там, зад прелеза,
бомбета килнали встрани,
контета дамички повели са
през грапища и тъмнини.

Кокетка нейде писва глезено,
весла скриптят сред тишина.
И в плиткото просташко езеро
блести безсмислена луна.

И всяка вечер съм пред чашата
с другаря, в кея отразен,
и примирена скръб е нашата,
на спирта в тайнствения плен.

А под кристалите запалени
пияници за стотен път,
с очи, като на зайци, алени,
«In vino veritas» крещят.

И всяка вечер, зад витрината
(или това е само сън?)
обхванат плътно от коприната,
девичи стан се мярва вън.

И край пияните минавайки,
подобно призрак вечно сам,
в мъгли и във парфюми плавайки,
тя сяда до стъклото там.

И с древни лъхват ме поверия,
коприни в пъргава игра
и тази траурна феерия
на щраусовите пера.

И странен зов към нея носи ме,
и през воала в полумрак
морета виждам омагьосани,
и виждам омагьосан бряг.

И тайно слънце пазя нечие,
и някому го нося в дар,
и всяко кътче в мене вече е
пронизал острият нектар.

И в мозъка, зашеметения,
пера се гънат сред лъчи,
и на брега цъфтят растения
с лазурно-тайнствени очи.

И туй богатство спи, заринато
сред кал и смрад, във моя блян...
Да, истината е във виното,
ти прав си, уроде пиян!

---------------------------------

И една много добра пародия на същото стихотворение:

Тук всяка вечер пада Мрежата
подобно паяк черен, глух,
спасени само са невежите,
далеч от властния й дух.

А там далеч сред виртуалната,
всемирна скука, в прашен сайт,
един поет гори баналното
и сам изгаря байт след байт.

И всяка вечер, там, зад прелеза
на забранените неща
се лутат похотливи нерези
сред порно сайтове в нощта.

Лолитка праща своя картичка
разголила не само крак,
и с пухкава и рижа катеричка
зове в нощта: "Кликни ме пак!"

И всяка вечер пред монитора
съм сам със вперени очи.
И кликащ с мишката по клитора,
аз търся своите мечти.

И пред компютрите запалени
милиони "чатещи" седят,
и със очи на зайци, алени,
"In PC veritas" крещят!

И всяка вечер, сред безкрайната
разблудна мрежа-интернет,
една жена си крие тайната
на своя образ, интелект.

И по роботите сърфирайки,
тя, сякаш вирус непознат,
защити всякакви разбивайки,
трепти в екрана с нежен цвят...

Какво се крий сега зад странната
феерия от цветове,
и кой изпраща ми послания, -
жена ли, мъж или дете?

Не знам, но вярвам - на планетата
една Душа трепти за мен,
и магнетизмът на полетата
е всъщност дух освободен.

Тук нейде, сред милиони байтове
със скоростта на светлина,
слънца изригват в нови сайтове
и мрат безбройни имена,

и мисли, чувства и фантазии
в човешки мозъци горят...
О, мигновенни евтаназии -
компютрите, когато спрат!

И тоз живот е в плен на мрежестото
чудовище във Интернет!
Да, истината е в невежеството,
ти прав си гаден интелект!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: Пон Мар 11, 2013 12:08 pm 
Offline
Dinh
Dinh
Аватар

Регистриран на: Пет Юли 03, 2009 5:09 pm
Мнения: 542
Местоположение: Варна
Монолог на смъртта


"Днес ще бесят бесния пират"
/К2/

Толкова бесен отдавна не са обесвали.
Гледа ме право в очите и ме смущава.
Хващам се - вместо секира - да нося песен.
/А смъртта като пее - какво за живота остава?/
Ловко ми сваля качулката и ме разрошва.
С плът се изпълвам и точно плътта ме предава.
Хващам се как коленича и го моля за прошка.
/А смъртта като моли - какво за живота остава?/
Пуши в лицето ми и ми казва,че съм красива.
Огледало - очите му./по-точно - само едното/.
Хващам се как съвсем заприличвам на жива.

И обезсмислям себе си и живота.

Камелия Кондова

_________________
I've tried to fill this silence up
But now it's back again

It's deafening...


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: Вто Юли 02, 2013 11:58 pm 
Offline
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Аватар

Регистриран на: Пет Мар 30, 2012 12:09 pm
Мнения: 1056
Местоположение: безкрайно отегчен
Да вземем да съживим темата. Гео Милев. Най-великият български поет и писател.

ГЛАВАТА МИ...


Голова моя - темный фонарь с перебитыми стеклами.
Саша Черный

Главата ми -
кървав фенер с разтрошени стъкла,
загубен през вятър и дъжд, и мъгла
в полунощни поля.
Аз умирам под кота 506
и възкръсвам в Берлин и Париж.
Няма век, няма час - има Днес!
Над последната пролет ти жадно и страшно пищиш,
о шпага, разкъсала мрежа от кървави капки
сред мрака -
и в мрака
бог сляп ги
събира и мълком повежда към прежния призрак...
О Сфинкс, с безпощадна гримаса на присмех
- замръзнала, каменна, вечна и зла -
изправен в безкрайния, страшен, всемирен Египет:
пред тъмния просек Едип -
загубен през вятър и дъжд, и мъгла.

_________________
you have an anger problem
ahhhh


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: Сря Юли 03, 2013 7:27 am 
Offline
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Аватар

Регистриран на: Вто Апр 24, 2007 9:18 pm
Мнения: 1135
Аз пък смятам, че Гео Милев е бил просто пропангатор, вербуван в полза на терористична анти-държавна цел. В произведенията му има само патос и толкова. "Септември" е една унизителна поема, която възхвалява банда престъпници и предатели като страховит легион. Да не говорим за цялата му омраза. Жалко е, че още се изучава в училище след като имаме толкова други добри поети.

Аз вече не чета толкова много поезия. Но ето едно от любимите ми стихотворения на Далчев. Има нещо гениално в тези сравнения:

Любов

Над старото тържище ален
бе залезът като домат
и все тъй строен, все тъй млад
стоеше бедният хамалин.

Засипваше дрезгавина
очите, веждите му вече,
но не дойде и тази вечер
зеленооката жена,

която го веднъж повика
с очи, със поглед, без слова
и зарад тежкия товар
му заплати една усмивка.

Да би дошла и тази нощ…
да би му станала невеста…
до гроба би я носил весел
на гръб в широкия си кош.

И всеки гвоздей от обущата му
би грял в нощта като звезда,
когато долу през града
към къщи с нея ще се спуща.

Сънуваше ли? Сам в света,
хамалинът стоеше влюбен.
И мракът от лика му груб бе
изтрил и сетната черта.

1927 г.

Знам, всеки на който му кажа, че ми харасва, не споделя същото.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: Сря Юли 03, 2013 1:44 pm 
Offline
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Аватар

Регистриран на: Пет Мар 30, 2012 12:09 pm
Мнения: 1056
Местоположение: безкрайно отегчен
Далчев е готин, но винаги ми се е струвал прекалено "кабинетен" поет, което го прави скучен за мен.

От друга страна Гео Милев е страшно страстен (и краен) във всичко, което пише. Жалко, че не е написал роман.

Смятам, че на хората на изкуството им е простено да вярват в крайни (били те и погрешни) идеологии. Както Вагнер е бил краен националист и антисемит, без това да прави изкуството му по-малко ценно или личността му по-малко интересна.

"Едно странно и тайнствено чувство те обхваща, когато под булото на нощта и свиренето на гранатите се приближаваш към бойната линия. Не е страх - нещо по-дълбоко от страха. Чуствуваш как някакво си безсилие стиска и задавя в прегръдките си твоето съзнание и душата ти. То е един момент, който трае дълго. Ти чуствуваш, че си сам, че си откъснат, че не можеш и не трябва да си спомняш нищо; нито старите твои мисли, нито някогашните усмивки на отдалечени жени, нито книгите, които си чел... Ти си във властта на тази огряна от горящи железа нощ; която - ти го чуствуваш повелително - е първа; първа нощ. О, прекръщение на всичките кумири и желания! разпятие на блясъците и забвение на приказните диадеми, обагрени с кървави петна! ти забравяш ония, които вървят заедно с тебе. Ти си един.

Много мистичен и много чужд за самия себе си. Ненадейно си въобразяваш, че си оня строгият, мълчащият и нечуващият рицар на Дюрера, яхнал на кон, след когото грозно пристъпват Смъртта и Дяволът, еднорог и смешен. Онази тъмна средновековна гравюра. Ritter, Tod und Teufel. Тогава внезапно над нас изпищяват четири трагични гранати и ний неволно лягаме зад камъните и тръните, до които сме. И пак върху душата ти пада свръхчовешката тежест на едно самотно съзнание: Pro patria."

От При Дойранското езеро. Лирическа проза.

_________________
you have an anger problem
ahhhh


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: Сря Юли 03, 2013 2:38 pm 
Offline
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Аватар

Регистриран на: Вто Апр 24, 2007 9:18 pm
Мнения: 1135
Най-мощното и натоварено със смисъл слово писано някога от българин е това на Христо Ботев. За мен той е българският Шекспир, който не се е занимавал с писане, колкото е можел. Най-великите няколко реда писани от български поет за мен са тези:

Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, -
Балканът пее хайдушка песен!

Никога не сме имали по-голям гений и вероятно никога няма да имаме такъв. От него потича цялата ни литература. Не е вярно, че Вазов е нейният баща. Всичките ни големи автори са малко или много повлияни от него. Типичен пример за автор-лидер.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: Вто Юли 09, 2013 11:47 pm 
Offline
Dinh
Dinh

Регистриран на: Вто Авг 30, 2005 12:51 pm
Мнения: 588
Страхотно препоръчвам http://www.aboutromania.com/bacovia.html


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: Съб Юли 13, 2013 12:19 pm 
Offline
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Аватар

Регистриран на: Вто Апр 24, 2007 9:18 pm
Мнения: 1135
Ако харесваш румънска поезия, аз пък препоръчвам "Хиперион" на Николае Еминеску, не знам дали го има в нета.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: Нед Юли 14, 2013 1:20 pm 
Offline
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Аватар

Регистриран на: Сря Окт 28, 2009 7:24 pm
Мнения: 2219
Местоположение: София
"Казват - лекувало времето.
Времето не лекува.
Мъката - като жилите -
със възрастта се подува.

Времето е проверката
за болестта голяма.
То би помогнало само там,
където болест няма - "

Емили Дикинсън "Колекция в бяло

_________________
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко , нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: Нед Юли 14, 2013 4:21 pm 
Offline
Breaker
Breaker
Аватар

Регистриран на: Пон Дек 18, 2006 12:59 am
Мнения: 311
Никола Вапцаров

Прощално

На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам -
ще те целуна и ще си отида.

_________________
http://jordanlozanov.blogspot.com/


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: Нед Юли 14, 2013 6:20 pm 
Offline
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Аватар

Регистриран на: Нед Авг 23, 2009 10:30 pm
Мнения: 1357
Местоположение: The Crypt
Уилям Блейк - "Мухата"

Малка мушице,
твойта лятна игра
изтри, без да пита,
леко мойта ръка.

Не съм ли и аз
муха като теб?
Не си ли и ти
като мене човек?

Защото танцувам,
пея, пия, доде
една сляпа ръка
махне мойте криле.

А щом мисълта е
живот, сила, дъх
и нейната воля
е единствено смърт,

не съм ли муха
щастлива, ако
жив ли съм, мъртъв ли,
все е едно.

_________________
Угасват в миг факли, свещи и лампади.
И ето над жалкия гърчещ се рой
със полъх на саван завесата пада
сред вопли, скимтене, вой...
И ангелски сонм отлетява далеко
и с плач възвестява небесний покой,
че тази пиеса се казва " Човекът ",
а червеят - нейни герой !


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: Вто Юли 16, 2013 12:56 am 
Offline
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Аватар

Регистриран на: Сря Окт 28, 2009 7:24 pm
Мнения: 2219
Местоположение: София
Години тази болка чаках аз
с душата си щастлива и наивна.
Дойде тя като син вечерен час
и ми обви сърцето като гривна.

Дойде при мен копнежът на лъча
с мъчителни,изгарящи ме ласки.
През влагата лъчиста на плача
видях света в невероятни краски.

Като стъкло сърцето зазвънтя
и тънко пееше там мойта рана:
" О,скръб!Когато и да дойде тя,
изглежда винаги е много ранна."

Максимилиян Волошин

:write:

_________________
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко , нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: Вто Юли 16, 2013 3:40 pm 
Offline
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Аватар

Регистриран на: Сря Окт 28, 2009 7:24 pm
Мнения: 2219
Местоположение: София
Щом се срещнат две тела,
често са като вълните
в океана на нощта.

Щом се срещнат две тела,
често са подобно корени,
здраво сраснати в нощта

Ала често две тела -
туй са две скали студени,
и пустиня е нощта.

Ала често две тела -
туй са два студени ножа,
техен блясък е нощта.

И най-сетне две тела -
падащи звезди са те
в опустялото небе.

Октавио Пас - Две тела

_________________
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко , нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: Съб Юли 27, 2013 9:50 pm 
Offline
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Аватар

Регистриран на: Сря Окт 28, 2009 7:24 pm
Мнения: 2219
Местоположение: София
"Живея на ръба на лудостта

и тропам по вратата

в търсене на смисъл.

Вратата се отваря.

Тропал съм отвътре."


Джалалидин Руми

_________________
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко , нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 104 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group