Дата и час: Нед Фев 25, 2018 4:34 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 101 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4, 5 ... 7  Следваща
Автор Съобщение
 Заглавие: Поезия
МнениеПубликувано на: Вто Юли 03, 2012 10:27 pm 
Offline
Dinh
Dinh
Аватар

Регистриран на: Чет Яну 14, 2010 3:34 am
Мнения: 600
Местоположение: The Abyss
Място, където да публикуваме любимите си стихове, поеми, сонети и т.н.

Тъй като думата "поезия" поначало навява асоциации за разни розАви, превзети и лигави неща - смятам да дам по-жизнерадостен начален тласък на темичката, като ви поздравя с нещо на Чарлз Буковски :devil: :arrow:

Жената на Мъжа

Мечтата на един мъж
е курва със златен зъб
и жартиери
напарфюмирана
с изкуствени мигли
грим
обеци
светло розови пликчета
саламен дъх
високи токове
дълги чорапи с много малка
бримка от задната страна на левия,
малко пълничка,
малко пияна,
малко глупава и малко луда
която не разказва мръсни вицове
и има три пъпки на гърба си
и се преструва че харесва симфонична музика
и която ще остане седмица
ще мие съдовете и готви и чука и духа
ще почисти кухненския под
и няма да показва снимки на децата си
и да говори за нейния екс-съпруг или съпруг
или къде е учила или къде се е родила
или защо е влязла в затвора последния път
или в кого е влюбена,
само една седмица ще остане
само една седмица
ще свърши работата си и ще си иде
и никога няма да се върне
обратно
за тази обеца върху шкафчето.


Но да отдадем дължимото и на бляновете на нежния пол :arrow:

Mъжът на Жената

Мечтата на една жена
е мъж с неокосмени гърди,
малко потен
като цяло чист,
с не много къса
с не много дълга коса,
небрежен
и с брада
на най-малко три дни,
с избелели дънки
и дъх на малц,
едно към едно и половина на килограми
и по-висок,
определено по-висок от нея,
достатъчно умен, за да я боготвори
достатъчно красноречив, за да я ухажва
достатъчно забавен без да й разказва мръсни вицове-
даже не е необходимо да я забавлява,
важното е да чука
прилично вулгарен,
достатъчно циничен
малко мръсник, много луд
с белег на лявата вежда и на десния хълбок.
той няма да остане
той ще я завлече някъде за известно време
ще чука и ще лиже
и пак ще чука
и пак ще лиже
ще спи малко и ще я буди, за да я чука
ще яде всеки ден бъркани яйца с масло, малко lettuce и домати
и много, обилно много магданоз и бадеми,
за да чука още и още
и няма да мие чинии - ще ги изхвърля
той няма да пие бира, за да не му пада...
той също така няма да й остави бебе за спомен
ще я остави пред дома й.
а на нея й остава да си купи ново бельо
за под вмирисания му на цигари и пот и уиски и пушек
пуловер
и да мастурбира...

_________________
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: Сря Юли 04, 2012 12:53 am 
Offline
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Аватар

Регистриран на: Пет Мар 30, 2012 12:09 pm
Мнения: 1056
Местоположение: безкрайно отегчен
Още от Буковски :smile:

Cut While Shaving

It's never quite right, he said, the way people look,
the way the music sounds, the way the words are
written.
It's never quite right, he said, all the things we are
taught, all the loves we chase, all the deaths we
die, all the lives we live,
they are never quite right,
they are hardly close to right,
these lives we live
one after the other,
piled there as history,
the waste of the species,
the crushing of the light and the way,
it's not quite right,
it's hardly right at all
he said.

don't I know it? I
answered.

I walked away from the mirror.
it was morning, it was afternoon, it was
night

nothing changed
it was locked in place.
something flashed, something broke, something
remained.

I walked down the stairway and
into it.

_________________
you have an anger problem
ahhhh


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: Чет Юли 05, 2012 12:35 am 
Offline
Dinh
Dinh
Аватар

Регистриран на: Чет Яну 14, 2010 3:34 am
Мнения: 600
Местоположение: The Abyss
О, това е добро! Имаш ли още? Кажи да, кажи да :poklon: .

Нещо от Емили Дикинсън - тази мрачна меланхолична женица - чието творчество безкрайно уважавам :arrow:

Не е нужно - за да си населен с призраци -
да си стая - или къща.
Мозъкът си има коридори - по които
по-добре да не се връща -

по-добре във полунощ да видиш
дух незнаен -
но да не се сблъскаш във душата си
с домакина таен -

по-добре зад теб да рухват замъци
и във ужас да се блещиш -
но на скрито място - без оръжие -
сам себе си да не срещаш.

Туй, което в теб зад теб е сгушено -
най-ще те уплаши.
Вмъкналият се убиец в къщата
няма да е така страшен.

Ние тялото си пазим с револвери -
и заключваме вратите -
но пропускаме по-висши призраци -
а и друго - в нас самите.

_________________
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: Чет Юли 05, 2012 1:04 am 
Offline
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Аватар

Регистриран на: Пет Мар 30, 2012 12:09 pm
Мнения: 1056
Местоположение: безкрайно отегчен
За поезия харесвам поемхънтър - http://www.poemhunter.com/charles-bukowski/ Готиното е, че можеш да си дръпнеш стихотворенията в пдф формат.

Alone With Everybody

the flesh covers the bone
and they put a mind
in there and
sometimes a soul,
and the women break
vases against the walls
and the men drink too
much
and nobody finds the
one
but keep
looking
crawling in and out
of beds.
flesh covers
the bone and the
flesh searches
for more than
flesh.

there's no chance
at all:
we are all trapped
by a singular
fate.

nobody ever finds
the one.

the city dumps fill
the junkyards fill
the madhouses fill
the hospitals fill
the graveyards fill

nothing else
fills.

Това е любимото ми произведение евър. Даже мисля, че съм го поствал някъде по темите :smile:

Наскоро ми загина хардиска, като заедно с него замина и цялата колекция от поезия, която си бях събрал - все готини неща. Сега страшно ме мързи дори да се опитвам да я възстановявам. Не че беше толкова огромна, но пък всичко бях подбирал лично - нямаше сборници и т.н. и ще е нужно доста време и ровене.

_________________
you have an anger problem
ahhhh


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: Чет Юли 05, 2012 1:19 am 
Offline
Dinh
Dinh
Аватар

Регистриран на: Чет Яну 14, 2010 3:34 am
Мнения: 600
Местоположение: The Abyss
Това с харда е гадно, случвало ми се е - умрях си от яд за всичко, което съм селектирала сумалъка ти време - поезия, музика и пр. Най-много се натъжих заради папката на име "глупости", в която - о, чудо - наистина нямаше нищо друго освен глупости във всякакъв възможен формат - грижливо подбирани глупост по глупост :cry2: .

Ето нещо от дядо ви По - известен в средите на филмовите критици от Замунда и като Пол (о, да, помня ги аз тия работи :butcher: ) :arrow:

Alone

by Edgar Allan Poe


From childhood's hour I have not been
As others were; I have not seen
As others saw; I could not bring
My passions from a common spring.
From the same source I have not taken
My sorrow; I could not awaken
My heart to joy at the same tone;
And all I loved, I loved alone.
Then- in my childhood, in the dawn
Of a most stormy life- was drawn
From every depth of good and ill
The mystery which binds me still:
From the torrent, or the fountain,
From the red cliff of the mountain,
From the sun that round me rolled
In its autumn tint of gold,
From the lightning in the sky
As it passed me flying by,
From the thunder and the storm,
And the cloud that took the form
(When the rest of Heaven was blue)
Of a demon in my view.


И нещо не чак толкова депресивно за лека нощ :arrow:

Ти "лека нощ" ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
тогава ще е тежка тя!

Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с "лека нощ" не ме изпращай,
защото ще е тежка тя!

Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те "лека нощ" не си желаят,
но винаги е лека тя!


Пърси Шели


п.п. И дано тая нощ да не вия срещу луната като снощи, че накрая току-виж и козина ми поникнала :huh: .

_________________
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: Чет Юли 05, 2012 5:58 pm 
Offline
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Аватар

Регистриран на: Сря Окт 28, 2009 7:24 pm
Мнения: 2217
Местоположение: София
Изберете българското.Христо Ботйов,известен повече като Христо Ботев.


Ней


Питаш ме, защо съм аз

дохождал нощя у вас,

как съм скочил през плета

и що щял съм да крада.



Кат мъжът ти не съм стар

да не видя в темна нощ:

аз си имам за другар

на поясът остър нож.



Нощ бе темна като рог,

примъкнах се като смок:

слушам, гледам - сички спят,

спеше си и ти с мъжът.



Там в градина аз седнах,

в ръка силна нож стиснах:

ще излезе, рекох той,

ще изпита гневът мой.



Гледам вкъщи свещ гори,

вие спите - мен в гърди

силен пламък, яд гори

и гняв ще ме умори.



Впил съм очи във свещта,

а не виждам, че нощта

превали се и мина

и зора се веч сипна.



Славей песен си запя:

с радост среща той зора:

през прозорецът глава

се показа и засмя.



Тебе тутакси познах

и тогаз се чак стреснах:

"Друг път", славею казах

и през плетът пак скокнах.



Ето защо идвах аз

в темна нощ и грозен час:

ще умре един от нас -

ил мъжът ти, или аз!

_________________
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко , нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: Чет Юли 05, 2012 8:29 pm 
Offline
Insorcist
Insorcist
Аватар

Регистриран на: Вто Юни 13, 2006 10:03 pm
Мнения: 18291
Местоположение: Inside your head
Обичал ли си някога жена,
която не е твоя, а е чужда?
Изпитвал ли си някога вина,
че другият - не тебе тя събужда?

Живял ли си със спомен за това
как искал си със поглед да я пиеш?
В зелената несмачкана трева
от всички искал ли си да я скриеш?

Целувал ли си устни във нощта
безвкусни и безстрастни - само влажни?
Усещал ли си тази мокрота
страстта как мие, а душата празни?

Посрещал ли си изгрев в утринта
със чиста съвест и със бистри мисли?
Живял ли си сред хора в самота -
безрадостен, безчувствен? Обезсмислен?!

В очи на други гледал си, нали?!
И НЕЯ търсил ли си в тях напразно?
Усещал ли си после как боли?
Прие ли друга във сърцето празно?

Разбирал ли си своята вина
и искал ли си времето да върне
една-единствена за теб жена,
успяла в жив човек да те превърне?

Не се забравя чуждата жена,
щом можел си да я направиш своя.
Оставаш с непростената вина.
Жената чужда трудно става твоя.

Дарина Дечева


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: Чет Юли 05, 2012 11:56 pm 
Offline
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Аватар

Регистриран на: Нед Авг 23, 2009 10:30 pm
Мнения: 1349
Местоположение: The Crypt
William Wordsworth - "MY HEART LEAPS UP WHEN I BEHOLD"

My heart leaps up when I behold
A rainbow in the sky:
So was it when my life began;
So is it now I am a man;
So be it when I shall grow old,
Or let me die!
The Child is father of the Man;
I could wish my days to be
Bound each to each by natural piety



Francis William Bourdillon - The night has a thousand eyes

The night has a thousand eyes,
And the day but one;
Yet the light of the bright world dies
With the dying sun.

The mind has a thousand eyes,
And the heart but one:
Yet the light of a whole life dies
When love is done.


Димчо Дебелянов




Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.


"В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален -
да го припомня верен и печален
в часа, когато Тя ще победи!"
О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите, вярвай - пролетта ни
недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш пак!


А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежи прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила. -
Аз искам да те помня все така...

_________________
Угасват в миг факли, свещи и лампади.
И ето над жалкия гърчещ се рой
със полъх на саван завесата пада
сред вопли, скимтене, вой...
И ангелски сонм отлетява далеко
и с плач възвестява небесний покой,
че тази пиеса се казва " Човекът ",
а червеят - нейни герой !


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: Пет Юли 06, 2012 12:57 am 
Offline
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 22, 2005 11:25 pm
Мнения: 3700
Местоположение: yellow submarine
нежно



колебая се,
преди да се обадя -
може би даже няколко дена,
не защото
няма да те открия,
не защото
няма да ме очакваш,
а защото:

ще звънне.
ще поговорим
за умората,
за парите,
за музиката,
за това, че си липсваме -
между другото -
но на мен ще ми се мълчи

а на теб няма
да ти се говори
и ще поискаш
да ме изтеглиш по жицата,
с дъх да ме съблечеш
и да ме гледаш,
сякаш ме виждаш
за първи път.

а на мен ми се иска да ми пееш...

затова се колебая,
преди да се обадя,
по цяла седмица -
защото:
ще кажем:
обичам те много.
и аз.
и ще затворим.

и от звука
ще ни заболи сърцето

-----------

нежно продължение


поговорихме
за умората,
за парите и
за музиката
без отклонение от сценария
помълчахме
толкова си ми близък,
че не знам

дали изричаме думи
или си чуваме мислите
поговорихме,
че се стопля
и можеш да ме разходиш
по улицата,
на която открихме,
че се познаваме от поне
20 000 години
(200 000 ти се сториха много)
и после се целувахме
под една улична лампа,
бях се изправила на пръсти,
хваната здраво за задния джоб на дънките ти
тази улица
като приют
под небето
винаги ще намери начин
да ни събира,
когато се разпилеем
мартеница ли каза,
че ще ми купиш?
извинявай,
хайде
да помълчим още малко
по телефона

трябва да ме има някъде,
щом ме чакаш

Бояна Петкова
------

трябва да съм го пускала някога в някоя тема
но днес, след хиляди години, се намери случаен човек,
който да ми напомни за нея...


други

_________________
Изображение
I woke up this morning and i got myself a beer
The future's uncertain and the end is always near


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: Пет Юли 06, 2012 2:53 am 
Offline
Insorcist
Insorcist
Аватар

Регистриран на: Вто Юни 13, 2006 10:03 pm
Мнения: 18291
Местоположение: Inside your head
Изображение

Победител - червей
Едгар Алан По

О, нощ на изискано празненство — гала
в самотни години за сетния път!…
Сонм ангели бели, закрити с воали,
през сълзи в театра следят
към тъмната сцена, де в тягостна смяна
Надежда и Ужас безспир се редят.
А странен маестро разплаква оркестра
и струни неземни трептят…

Там жалки палячовци — с образ на Бога —
на сцената с мъка заекват, крещят;
дохождат, отхождат и в смъртна тревога
насам и натам като кукли сноват.
А водят ги сенки, огромни и странни,
декорите блъскайки в техния път,
навявайки с черни крила непрестанно
прокоба на тъмна, невидима смърт!

О, пъстрата драма — ти никога няма —
щом видиш, след туй да забравиш — уви!
След призрак невзрачен тълпата се влачи
с напразни усилия да улови!
А той се изплъзва и в кръг пак забързва
в изходната точка да свий
и да си послужи с Безумие, с Ужас,
сюжета до край да развий!

И ето че в миг сред тълпата кафява
пролазва, пълзяща, безформена гад —
червена от кръв се проточва гнуснава
и челюст разтваря, и трака със жад.
Тя лази, извива и челюсти впива
в актьорите сгърчени — плячка и стръв.
И в плач всеки ангел очи в миг закрива,
зъбите на червея плуват във кръв!

Угасват в миг факли, свещи и лампади.
И ето над жалкия гърчещ се рой
със полъх на саван завесата пада
сред вопли, скимтение, вой…
И ангелски сонм отлетява далеко
и с плач възвестява в небесний покой,
че тази пиеса се казва „Човекът“,
а червеят — нейни герой!


*


Мърша
Шарл Бодлер

В прекрасна лятна утрин — спомни си, скъпа моя,
спомни си тая случка пак:
внезапно жалка мърша съзряхме на завоя
връз ложето от камънак.

В една цинична поза като жена продажна
лежеше тя без капка смут —
разкрачена безгрижно, от пот и лиги влажна,
с корем, от газове издут.

А слънцето над нея печеше в небосвода,
бодеше я с безброй жила —
да върне без остатък на вечната Природа
това, което е била.

И гледаше небето как скелетът оголен
цъфти като разкошен цвят.
Смрадта бе тъй ужасна и в тоя въздух болен
зави ти се внезапно свят.

Нападаха корема мухите забръмчали
там, дето в боен ред пълзят
личинки — черна каша — по дългите парцали
на гниещата мека плът.

Като вълни в морето пропадаше, растеше
и вреше шаващия куп;
би казал, оживял е — набъбваше, свистеше
и се множеше тоя труп.

Летяха странни звуци от купчината жалка:
като ветрец, като река
или като зърната в желязната веялка,
въртяна бавно на ръка.

И изведнъж… Как всичко тук избледня, застина
или бе страшен сън това —
художникът по памет завършва тъй картина,
нахвърляна едва-едва —

дойде сърдито куче и дебнеше ни — клето! —
иззад високите скали,
и чакаше да грабне и отнесе парчето,
което от костта свали…

И ти, уви, ще станеш зараза, тлен в земята,
пръстта и теб ще заличи,
ти — моя страст, мой ангел, ти — слънце за душата,
звезда на моите очи.

Да! Ти ще спиш, царице на грациите мили,
в дълбокия и тайнствен мрак,
ще плесенясва бавно под цъфнали бодили
оголения ти гръбнак.

Но щом с целувки алчни нахвърлят се — кажи ти
на червеите в твоя ров,
че аз спасих — и образ, и чувства най-честити! —
разпадналата се любов.


*


Из "Балада за стария моряк"
Самуел Колридж

Бях сторил пъклена постъпка аз
и зло тя нам ще навлече:
твърдяха, че съм птицата, убил,
вестителка на ветрове.
„Нещастнико, ти птицата уби,
вестителка на ветровете!“

Ни тъмно, ни червено, с лик на бог
сияйно Слънцето, изгря:
те рекоха: Ти птицата уби,
която носеше мъгла.
Такива птици заслужават смърт,
които носят ни мъгла.

Ветрец и пяна, волната бразда
зад нас се точеше една;
и ние първи влязохме в това
море на вечна тишина.

Ветрецът спря, видяхме скръбни как
увисват нашите платна.
Говорехме си, за да нарушим
загадъчната тишина.

В бакъреното пламнало небе
над мачтата по пладне сам
висеше слънчевият кървав диск,
от месеца не по-голям.

Без вятър корабът ни дни и дни
стоеше като прикован,
подобно нарисуван ветроход
въз нарисуван океан.

Вода, вода, отвсякъде вода,
дъските пукат се от пек.
Вода, вода, отвсякъде вода,
а жаден ще умре човек!

Морето гниеше. О, боже мой,
нима възможно е това?
Да, лазеха из калното море
от кал родени същества.

А нощем огньовете на смъртта
танцуваха във кръг, в зигзаг;
горяха с плам зелен и син вълни,
подобно лампите на маг.

Кой дух ни мъчеше, един от нас
можа в съня си да прозре:
той от страната на мъгли и сняг
следил ни беше по море.

От страшна жажда нашият език
до корен беше изсушен,
а в гърлото ни глъхнеше гласът,
от сажди сякаш задушен.

Ах! Ден проклет! С каква злина
ме гледаха и стар, и млад!
Те Албатроса мъртъв вместо кръст
провесиха на моя врат.


*


Открий месо по кости
Дилън Томас

„Открий месо по кости скоро голи,
и двата млечни хълма източи,
та мозъкът най-млад да изтече
преди гръд старческа да се свлече
и да се скъсат жили.
Савани не разсънвай, ни могили,
но над жените, в камъка заспали,
рогата роза, синко, окачи.

Въставай срещу лунното господство,
съвета на небето всемогъщ
и на морето дворцовата злост,
самоуправството на ден и нощ
и слънчевото робство.
Въставай срещу плът и кост без чувство,
реч на кръвта, на кожата лукавство
и червея с неизтребима мощ.“

„Утихва жаждата, гладът ми сит е,
сърцето си пропукано съзрях,
лицето ми — и то е с цвят на прах,
целувалите устни — лишей сух,
и хлътнали — гърдите.
За мъж ме взе едно добро момиче,
аз го приспах с гласа на греховете
и с розата рогата го дарих.

А онзи червей с мощ неизтребима,
мъжът, от примката неуловим,
въстават срещу моя бащин блян,
който от кичестия свински трем
стъписва с писъка си таласъма.
Не мога аз живота да отнема
на слънце и сезон, мома и дума,
да задуша пробудата от сън.“

Нощта все още служи на луната,
небесният закон налага ред,
морето прогласява царски съд,
ведно са мрак и светлина навред.
„Война на паяка и на врабчето!
Война на подлостите на съдбата!
Слънце, бъди проклето!“
Преди да те е взела от живота
смъртта, о, ти вземи това назад.


И смъртта ще остане без царство
Дилън Томас

И смъртта ще остане без царство.
Мъртъвците ще се слеят в голотата си,
ще се смесят с луната на запад, с вятъра,
костите им ще се разпилеят в земята,
край нозете им звезди ще огряват нощта.
И да полудеят, няма да пропаднат в мрак,
и в морето да потънат, ще се вдигнат пак.
Влюбените ще умрат, но не и любовта.
И смъртта ще остане без царство.

И смъртта ще остане без царство.
На морето под извивките премазани,
дълго ще лежат, но не ще гинат напразно.
Връзвани на колелото, изтезавани,
жилите им ще се скъсат, но ще издържат.
Вярата в ръцете им на две ще се сломи,
ще ги пронижат еднорогите злини.
Всичко ще се скърши в тях, но те ще устоят.
И смъртта ще остане без царство.

И смъртта ще остане без царство.
Крясъка на чайките не ще чуят вече,
ни грохота на вълните край бреговете.
Където цвете е цъфтяло, няма цвете
да надигне пак глава под шибащите пръски.
И даже луди и без дъх в пръстта зарити,
пак ще блъскат с главите си през маргаритките
към слънцето, додето слънцето се пръсне.
И смъртта ще остане без царство.


*


Когато вятърът нахлуе в моя череп
Борис Виан

Когато вятърът нахлуе в моя череп
Когато всяка моя кост позеленее
Навярно ще помислят че се хиля
Но това ще е лъжливо впечатление
Понеже неизбежно ще отсъства
Елементът ми пластичен
Пласти-пласти-пласти-тичен
Който плъховете ще откъснат
с чарка мой и весилата
И прасците и бедрата
Задника и колената
Чрез които днес се движа
Космите ми мойте пори
Мойте синкави очи без порив
Мойте зейнали ченета голи
Със които ви облизвах
И носа ми грандиозен
Моят дроб сърце и мозък
Тези ценни дреболии
Всички търсеха приживе;
Разни дукове, дукеси
Папи разни и папеси
И абати абатеси
И хората от занаята
Няма аз да притежавам вечно
Този фосфор вече поразмекнат
Дето ми помага да предвиждам
И в смъртта си себе си да виждам
Как със вятър в черепа позеленявам …
Ах ужасно ме боли че остарявам.


С двоен вход
Борис Виан

Има всякакви игрички в обществото:
Може за ръце да се държите, да се гледате в очите,
Може да си дърпате брадите, дойде ли му времето,
Може да ви седнат в скутите
на "сляпа баба"
И по лулата ви, издула джоба,
безпогрешно да ви разпознаят.
Би могло да се направи много дълъг списък
на игричките.
От "Ох, пипни ме, докторе" до играта на "сардели".
Ако играта преминава и през чуждия език
на всеки в дупката, в общата дупка,
в дупката на съседа,
Би било познато и досадно.
Много по-различно е да вземеш четката
И да минеш със катран един килим персийски.
После върху него да нарежеш на парчета мъж.
И една жена след него да нарежеш.
И когато ги съединиш,
трябва да получиш истински хермафродит.
А катранът е наистина необходим –
Иначе килимът ще се изцапа с кръв.


Островите
Борис Виан

Има острови в Черно море
От ледени студени камъни
Там човек самотничи със часове
И посещава разни замъци
От стаи, стаи и стени
Открива вътре всякакви жени
Разстлани върху откровените легла
Големи бели мраморни жени
Чиято козина ухае и уханието
Израства в спираловидни раковини
Сини в безцветния въздух на стаите
Където не трябва да се спира
Защото те са там и чакат
Те могат да направят всичко
Те приемат всякакви форми
Те текат като вода

Недей да ходиш там
По-добре е да си купиш шунка.


*


Надпис на чаша от череп
Джордж Байрон

Че от човек съм, забрави
и само череп в мен съзирай;
като от живите глави
от него глупост не извира.

И пих, и любих, но умрях.
Вземи ме от земята черна,
налей! От теб не ме е страх —
нали ме е целувал червей?

Наместо да го храня аз,
бих предпочел във мен да свети
не мърша, а в тържествен час
напитката на боговете.

Где с ум блестях, пак там дано
на вас придавам блясък днеска…
Какво по-висше от вино
ума ни може да замести?

До дъно ти ме пресуши!
И тебе някой ще изрие
и със смъртта ще се сдружи,
от черепа ти за да пие.

Защо пък не? В живота къс,
щом жалки са главите наши,
то вместо да изгниват в пръст,
Защо пък да не станат чаши?


*


Финдли
Робърт Бърнс

— Кой хлопа в този късен час?
— Аз хлопам — каза Финдли.
— Върви си! Всички спят у нас!
— Не всички! — каза Финдли.

— Не зная как си се решил…
— Реших се — каза Финдли.
— Ти май си нещо наумил.
— Май нещо — каза Финдли.

— При тебе ако дойда вън…
— Ела де! — каза Финдли.
— Нощта ще минеме без сън.
— Ще минем! — каза Финдли.

— При мен да дойдеш, току-виж…
— Да дойда? — каза Финдли.
— До утре ти ще престоиш.
— До утре! — каза Финдли.

— Веднъж да минеш моя праг…
— Да мина! — каза Финдли.
— И утре, знам, ще тропаш пак.
— Ще тропам! — каза Финдли.

— Ще ти отворя, ала чуй…
— Отваряй!… — каза Финдли.
— Ни дума някому за туй.
— Ни дума! — каза Финдли.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: Пет Юли 06, 2012 10:05 am 
Offline
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 22, 2005 11:25 pm
Мнения: 3700
Местоположение: yellow submarine
Финди е култово, да :happy:


Цитат:
Недей да ходиш там
По-добре е да си купиш шунка.

:))

_________________
Изображение
I woke up this morning and i got myself a beer
The future's uncertain and the end is always near


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: Пет Юли 06, 2012 2:27 pm 
Offline
Breaker
Breaker
Аватар

Регистриран на: Пон Дек 18, 2006 12:59 am
Мнения: 311
В моята стая
Жак Превер

Някои ден ти ще дойдеш във
моята стая.
Казвам "моя", макар че
чия е, не зная.
Беше празна, когато
влязох тук един ден,
и нямаше друго
във нея освен
наниз чушки червени,
като малък пожар,
на стената отсреща,
белосана с вар.
Останах и вече
тука дълго живея
и всеки ден чакам
да дойдеш във нея.
Не правя нищо, тоест нищо сериозно,
сутрин издавам гласове на животни,
магарешки рев, кукуригане, лай,
и защо ли го правя, един дяволът знай,
но ми става приятно да играя така;
играя си също и със своите крака,
краката са всъщност много разумни,
с тях можеш да идеш много далече,
ако, разбира се, ти се иска да ходиш,
а когато пък искаш да стоиш у дома си,
те остават си с теб и ти правят компания
и измислят за теб безброй занимания,
чуят ли музика, краката танцуват,
как се танцува без крака? Въобще
човек трябва да бъде - както често и бива -
наистина тъп за да прави такива
ужасно тъпи човешки сравнения,
като "тъп като крак" или пък "безгрижен
като врабче". Врабчето едва ли
е вечно безгрижно. То безгрижно е сигур
само когато си няма грижи,
а когато си има, и то,
сто на сто,
е доста угрижено. Какво знаем за него?
То даже не се и нарича с туй име,
човекът решил е да го нарече
така точно и много любопитно е, че
ако дълго повтаряш тази дума "врабче",
тя губи смисъл. Въобще имената...
Юго бил Виктор, а Русо бил Жан-Жак.
А не може ли иначе да бъде все пак:
"Керван бонапарти вървеше в пустинята."
"Дромедарий възлезе на пресийския трон."
"Императора пусна своя кон във галош."
Какво толкоз му има и звукът не е лош,
лошо е само, че след тях Тим-Там-Том
уж е с три имена, пък се движи пешком,
а това е ужасно опасен симптом,
защото след него върви Еди-кой си,
а подир Еди-кой си иде Еди-какво си
и всеки от тях във себе си носи,
колкото там да рева и да лая,
единствена мисъл
и таз мисъл е тая,
че ти ще дойдеш във моята стая.
Ще дойдеш и дрехите си
ще хвърлиш на стола
и пред мен ще застанеш
неподвижна и гола
във своята невиждана
до днес красота,
ослепително бяла,
с червени уста,
по-червени от чушките
на стената отсреща,
и ръка аз към тебе
ще протегна гореща,
и двама ще легнем,
аз до теб, ти до мен ...
И туй само го мисля,
но знам, един ден
във тази моя -
не моя стая,
днес или утре,
ти ще дойдеш накрая!

_________________
http://jordanlozanov.blogspot.com/


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: Пет Юли 06, 2012 3:05 pm 
Offline
Dinh
Dinh
Аватар

Регистриран на: Пет Юли 03, 2009 5:09 pm
Мнения: 542
Местоположение: Варна
The Hollow Men
T. S. Eliot

Mistah Kurtz—he dead.

A penny for the Old Guy

I

We are the hollow men
We are the stuffed men
Leaning together
Headpiece filled with straw. Alas!
Our dried voices, when
We whisper together
Are quiet and meaningless
As wind in dry grass
Or rats’ feet over broken glass
In our dry cellar

Shape without form, shade without colour,
Paralysed force, gesture without motion;

Those who have crossed
With direct eyes, to death’s other Kingdom
Remember us—if at all—not as lost
Violent souls, but only
As the hollow men
The stuffed men.

II

Eyes I dare not meet in dreams
In death’s dream kingdom
These do not appear:
There, the eyes are
Sunlight on a broken column
There, is a tree swinging
And voices are
In the wind’s singing
More distant and more solemn
Than a fading star.

Let me be no nearer
In death’s dream kingdom
Let me also wear
Such deliberate disguises
Rat’s coat, crowskin, crossed staves
In a field
Behaving as the wind behaves
No nearer—

Not that final meeting
In the twilight kingdom

III

This is the dead land
This is cactus land
Here the stone images
Are raised, here they receive
The supplication of a dead man’s hand
Under the twinkle of a fading star.

Is it like this
In death’s other kingdom
Waking alone
At the hour when we are
Trembling with tenderness
Lips that would kiss
Form prayers to broken stone.

IV

The eyes are not here
There are no eyes here
In this valley of dying stars
In this hollow valley
This broken jaw of our lost kingdoms

In this last of meeting places
We grope together
And avoid speech
Gathered on this beach of the tumid river

Sightless, unless
The eyes reappear
As the perpetual star
Multifoliate rose
Of death’s twilight kingdom
The hope only
Of empty men.

V

Here we go round the prickly pear
Prickly pear prickly pear
Here we go round the prickly pear
At five o’clock in the morning.

Between the idea
And the reality
Between the motion
And the act
Falls the Shadow
For Thine is the Kingdom

Between the conception
And the creation
Between the emotion
And the response
Falls the Shadow
Life is very long

Between the desire
And the spasm
Between the potency
And the existence
Between the essence
And the descent
Falls the Shadow
For Thine is the Kingdom

For Thine is
Life is
For Thine is the

This is the way the world ends
This is the way the world ends
This is the way the world ends
Not with a bang but a whimper.

_________________
I've tried to fill this silence up
But now it's back again

It's deafening...


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: Пет Юли 06, 2012 3:59 pm 
Offline
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Аватар

Регистриран на: Сря Окт 28, 2009 7:24 pm
Мнения: 2217
Местоположение: София
Леле,колко поста има само за два дни!Много поетични сте станали...


Душата на виното


Шарл Бодлер от "Цветя на злото"


Щом падне здрач, душата на виното запява:

- Човеко, чуй - за тебе, о, братко угнетен,

от светлина и обич изливам аз прослава,

щом восъкът ме пусне от своя стъклен плен.



Знам колко пот и слънце парливо се е ляло

на хълма гол, опален от летния пожар -

да се родя, да вдъхнат душа и в мойто тяло;

но аз не съм злосторник, неблагодарна твар,



една е мойта радост - да падам, да лудея

в гърлата на мъжете, измъчени от труд,

за мен гръдта им гроб е, но по е сладко в нея,

отколкото в зимника сред плесен, мрак и студ.



Не чуваш ли в неделя как всичко тук ме слави,

надеждата как пее и в моите гърди?

На масата с навити до лактите ръкави,

и ти ще ме възхвалиш, по-весел от преди:



В очите на жена ти пак радост ще засвети,

ще влея кръв и сили и на сина ти блед,

за него - тоя крехък борец с безброй несрети -

ще бъда като масло за мишци на атлет.



Амброзия ще бъда за твойта вечна жажда,

аз - зърното в дланта на Сеяча всепризнат,

и любовта ни само Поезия ще ражда -

избликнала към бога като невиждан цвят.

_________________
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко , нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: Пет Юли 06, 2012 7:23 pm 
Offline
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Аватар

Регистриран на: Сря Окт 28, 2009 7:24 pm
Мнения: 2217
Местоположение: София
Аз този шедьовър вече съм го пускал,но темата е за поезия,следователно мястото му е и тук.



Пърдиада ( Ода за пръднята) от Христо Смирненски




Пърдете, братя, без стеснение,

не се измъчвайте от зор!

Защо ви е ограничение

там, дето нужен е простор?!




Защо ви трябва да се стискате,

пръднете си със пълен глас,

със тон и тембър, както искате -

тенор, сопрано или бас?!




Пърдете бавно във анданте

или в алегро, в ритъм жив,

ту нежно, мазно - тип “глисанте”,

ту рязко - във речитатив!




Пръднята, братя, е изкуство,

прекрасен музикален дар,

кога пърдиш, перди със чувство,

с квалификация и чар!




Пърденето е ценно качество

и имай винаги предвид,

че то е здраво доказателство,

че нямаш ти апендицит!




По принцип то е облекчение

в хранителния ни режим.

Затуй - без срам и притеснение -

пърдете да се напърдим!




Пръднята, братя, дар божествен е,

че само здравий гъз пърди.

А щом е гръмка и тържествена,

тя никак, никак не смърди!!




Пръднята е физиология

и рядък кавалерски жест.

Във нея няма демагогия,

а доблест, рицарство и чест!




Пръдни и ти веднъж в живота си

госпожо, без да се срамиш!

Аз знам, че всяка нощ в леглото си

ти без стеснение пърдиш!




Пръдни и ти, приятел, здравата!

Пръдни със мен във ритъм жив!

И виж - създали сме в държавата

нов самодеен колектив!

_________________
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко , нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 101 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4, 5 ... 7  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 3 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group