Поезия

Напишете мнението си за прочетеното

Модератор: Ka-tet of 19

Потребителски аватар
BLADE
Breaker
Breaker
Мнения: 311
Регистриран: нед дек 17, 2006 11:59 pm

Re: Поезия

Мнение от BLADE » нед юли 14, 2013 4:21 pm

Никола Вапцаров

Прощално

На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам -
ще те целуна и ще си отида.
http://jordanlozanov.blogspot.com/" onclick="window.open(this.href);return false;

Потребителски аватар
PostMortem
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 1363
Регистриран: нед авг 23, 2009 10:30 pm
Местоположение: The Crypt

Re: Поезия

Мнение от PostMortem » нед юли 14, 2013 6:20 pm

Уилям Блейк - "Мухата"

Малка мушице,
твойта лятна игра
изтри, без да пита,
леко мойта ръка.

Не съм ли и аз
муха като теб?
Не си ли и ти
като мене човек?

Защото танцувам,
пея, пия, доде
една сляпа ръка
махне мойте криле.

А щом мисълта е
живот, сила, дъх
и нейната воля
е единствено смърт,

не съм ли муха
щастлива, ако
жив ли съм, мъртъв ли,
все е едно.
Угасват в миг факли, свещи и лампади.
И ето над жалкия гърчещ се рой
със полъх на саван завесата пада
сред вопли, скимтене, вой...
И ангелски сонм отлетява далеко
и с плач възвестява небесний покой,
че тази пиеса се казва " Човекът ",
а червеят - нейни герой !

Потребителски аватар
Метеорит
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 2230
Регистриран: ср окт 28, 2009 6:24 pm
Местоположение: София

Re: Поезия

Мнение от Метеорит » вт юли 16, 2013 12:56 am

Години тази болка чаках аз
с душата си щастлива и наивна.
Дойде тя като син вечерен час
и ми обви сърцето като гривна.

Дойде при мен копнежът на лъча
с мъчителни,изгарящи ме ласки.
През влагата лъчиста на плача
видях света в невероятни краски.

Като стъкло сърцето зазвънтя
и тънко пееше там мойта рана:
" О,скръб!Когато и да дойде тя,
изглежда винаги е много ранна."

Максимилиян Волошин

:write:
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко , нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.

Потребителски аватар
Метеорит
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 2230
Регистриран: ср окт 28, 2009 6:24 pm
Местоположение: София

Re: Поезия

Мнение от Метеорит » вт юли 16, 2013 3:40 pm

Щом се срещнат две тела,
често са като вълните
в океана на нощта.

Щом се срещнат две тела,
често са подобно корени,
здраво сраснати в нощта

Ала често две тела -
туй са две скали студени,
и пустиня е нощта.

Ала често две тела -
туй са два студени ножа,
техен блясък е нощта.

И най-сетне две тела -
падащи звезди са те
в опустялото небе.

Октавио Пас - Две тела
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко , нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.

Потребителски аватар
Метеорит
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 2230
Регистриран: ср окт 28, 2009 6:24 pm
Местоположение: София

Re: Поезия

Мнение от Метеорит » съб юли 27, 2013 9:50 pm

"Живея на ръба на лудостта

и тропам по вратата

в търсене на смисъл.

Вратата се отваря.

Тропал съм отвътре."


Джалалидин Руми
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко , нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.

Потребителски аватар
stanislav_vd
Breaker
Breaker
Мнения: 349
Регистриран: чет ное 03, 2011 10:29 pm
Местоположение: vidin
Контакти:

Re: Поезия

Мнение от stanislav_vd » нед юли 28, 2013 12:03 am

Ако-Ръдиард Киплинг
Ако


Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен – не сееш клевети;

или намразен – злоба не спотайваш;
но… ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш краха – зъл предател
еднакво със триумфа – стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка – и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв – и почнеш нов градеж;

Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани
и изхабени – да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: „Влезте в крак!
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца – своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой – ще бъдеш мъж!

Ръдиард Киплинг
''Първо са усмивки, после са лъжи. Накрая пистолетен гръм ечи.''

Потребителски аватар
Метеорит
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 2230
Регистриран: ср окт 28, 2009 6:24 pm
Местоположение: София

Re: Поезия

Мнение от Метеорит » пон авг 05, 2013 2:29 pm

Няма граници за тишината,
всяка дума трябва да се мери,
всичко тишината ще ни каже,
думите пораждат недоверие.




Тильо Тилев
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко , нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.

Потребителски аватар
Vokial
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 1132
Регистриран: вт апр 24, 2007 9:18 pm

Re: Поезия

Мнение от Vokial » съб окт 12, 2013 8:20 pm

Озомандий
Пърси Биш Шели

Странник непознат от край далечен ми разказа:
два огромни крака сред пустинята стърчат,
изваяни от камък. Във пясъка до тях,
напукан и полузарит, лежи на мъж ликът.
Усмивката на този лик, надменен и студен,
говори, че ваятелят добре е разгадал
човека — страстите му и до този ден
от камъка надничат: страсти на човек без жал.
„Аз Озимандий съм и цар съм над царете!
Делата мои всички със завист погледнете!“
— все още на пиедестала тез слова личат.
Но друго нищо няма. Покрай тая
развалина огромна голи пясъци мълчат,
самотни и безжизнени, се губят във безкрая.

1817


Изображение

Потребителски аватар
Flesh
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 1056
Регистриран: пет мар 30, 2012 12:09 pm
Местоположение: безкрайно отегчен
Контакти:

Re: Поезия

Мнение от Flesh » пон ное 11, 2013 10:34 pm

Главата ми -
кървав фенер с разтрошени стъкла,
загубен през вятър и дъжд, и мъгла
в полунощни поля.
Аз умирам под кота 506
и възкръсвам в Берлин и Париж.
Няма век, няма час - има Днес!
Над последната пролет ти жадно и страшно пищиш,
о шпага, разкъсала мрежа от кървави капки
сред мрака -
и в мрака
бог сляп ги
събира и мълком повежда към прежния призрак...
О Сфинкс, с безпощадна гримаса на присмех
- замръзнала, каменна, вечна и зла -
изправен в безкрайния, страшен, всемирен Египет:
пред тъмния просек Едип -
загубен през вятър и дъжд, и мъгла.

(На знаете-кой. Мога да го чета отново и отново, без почивка.)

Потребителски аватар
Vokial
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 1132
Регистриран: вт апр 24, 2007 9:18 pm

Re: Поезия

Мнение от Vokial » пон ное 11, 2013 10:58 pm

Тамара
Михаил Лермонтов

Там, Терек където се скрива
в пастта на Дарял сред мъгла,
чернеела кула старинна,
самотна на черна скала.

На тясната кула стопанка
царица Тамара била:
неземна красавица — ангел,
и демон — коварна и зла.

И нощем в мъглата приветно
на огънче златно лъчът
в очите на пътника светвал,
за отдих го мамел след път.

Отеквал гласът на Тамара:
той цял бил желание, страст,
изпълнен с величествен чар, а
и с някаква тайнствена власт.

И следвал гласа в тъмнината
търговец, войник и овчар,
посрещал го страж на вратата —
евнух, обладан от печал.

В легло, инкрустирано с перли,
с постели от меко платно
очаквала госта... Шумели
пред нея бокали с вино.

Ръцете се сплитали пламни,
залепвали устни в уста,
стенания диви и странни
в нощта не преставали там.

Изглеждало — в кулата тясна
сто двойки играят хоро,
на сватба среднощна пиянстват,
на някой на пресния гроб.

Но само щом утрото вяло
над хребета хвърляло лъч
отново там мрак възцарявал
и стихвал в миг всякакъв глъч.

Единствено Терек гърмял там,
рушал тая зла тишина;
вълна о вълна се громяла
и следвала друга вълна;

и с плач те безгласното тяло
отнасяли в бързи води;
в прозореца нещо бледняло,
звучало там с трепет: прости…

Прощавал сe толкова нежно
глъсът и тъй сладко звучал,
възторжен от среща изглеждал
и ласки любовни вещал.

1841

Потребителски аватар
Метеорит
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 2230
Регистриран: ср окт 28, 2009 6:24 pm
Местоположение: София

Re: Поезия

Мнение от Метеорит » пон ное 11, 2013 11:00 pm

Ей,това е поезия:

"Поискайте си живота!
Не оставяйте други да го живеят вместо вас.
Да мислят вместо вас.
Да решават вместо вас.
Да избират вместо вас.
Да ви казват кого да обичате днес и кого да мразите утре.
Кой е герой и кой - предател.
Какво е бъдещето ви и какво- миналото.
В какво да вярвате и в какво да се съмнявате.
Какво е най-доброто за вас и какво - най-лошото.
Какво е България и какво - народ.
Какви книги да четете и какво вино да пиете.
Не оставяйте други да работят, други да тичат,
други да танцуват, други да се смеят, да ходят на море,
да се обичат, да имат надежда, да живеят човешки.
Вместо вас.
Поискайте си живота.
Не го оставяйте да събира прах на рафта на времето.
Поискайте го!"-


Станислав Стратиев, "Българско зелено"
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко , нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.

Потребителски аватар
Метеорит
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 2230
Регистриран: ср окт 28, 2009 6:24 pm
Местоположение: София

Re: Поезия

Мнение от Метеорит » пон ное 11, 2013 11:35 pm

:attantion:


Не чакай друг да те обича,
бъди си сам и мил, и драг.
В света на себе си разчитай,
а не на мним приятел - враг.

Не чакай друг да те подкрепя,
да бъде твоята опора в урагана.
В мига на болката свирепа
Лекувай сам за двама рана.

Не чакай друг да ти прощава
това, което сам си пропилял.
Така човекът оцелява...
така човекът, всъщност, е живял!

Магдалина Пенева
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко , нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.

Потребителски аватар
Метеорит
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 2230
Регистриран: ср окт 28, 2009 6:24 pm
Местоположение: София

Re: Поезия

Мнение от Метеорит » чет ное 28, 2013 4:38 pm

Понякога трябва…

Да затвориш очи, за да видиш.

Да замълчиш, за да кажеш.

Да избягаш, за да се върнеш.

Да се изгубиш, за да се намериш.

Да паднеш, за да станеш.

Да спреш да мислиш, за да осъзнаеш.

Да спреш да търсиш, за да откриеш.

Да спреш, за да продължиш.

Да спреш, за да се огледаш. Наоколо. Хубаво. На 360 градуса.

“360 градуса” – авторски спектакъл на Андрей Баташов.
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко , нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.

Потребителски аватар
Flesh
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 1056
Регистриран: пет мар 30, 2012 12:09 pm
Местоположение: безкрайно отегчен
Контакти:

Re: Поезия

Мнение от Flesh » пет дек 06, 2013 10:27 pm

Roll the Dice
by Charles Bukowski


if you’re going to try, go all the
way.
otherwise, don’t even start.

if you’re going to try, go all the
way.
this could mean losing girlfriends,
wives, relatives, jobs and
maybe your mind.

go all the way.
it could mean not eating for 3 or 4 days.
it could mean freezing on a
park bench.
it could mean jail,
it could mean derision,
mockery,
isolation.
isolation is the gift,
all the others are a test of your
endurance, of
how much you really want to
do it.
and you’ll do it
despite rejection and the worst odds
and it will be better than
anything else
you can imagine.

if you’re going to try,
go all the way.
there is no other feeling like
that.
you will be alone with the gods
and the nights will flame with
fire.

do it, do it, do it.
do it.

all the way
all the way.

you will ride life straight to
perfect laughter, its
the only good fight
there is.

Потребителски аватар
Метеорит
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 2230
Регистриран: ср окт 28, 2009 6:24 pm
Местоположение: София

Re: Поезия

Мнение от Метеорит » пет дек 13, 2013 9:50 pm

"Вълните на морето са жени,
избягали от къщите-окови.
Ела, една вълна сама стани,
сестра на вятъра бъди отново.

Ела, сред най-дълбокото иди,
при царството на тъмните стихии.
Била ли си обичана преди-
едва сега ще можеш да откриеш.

Страхливия ще седне на брега,
ще шепне колко много ти е верен,
безсилния ще плаче от тъга,
а истинския сам ще те намери.

Ще иска той с прегръдка да те спре,
но ти не се завръщай, нито спирай.
Вълната е вълна насред море.
А тръгне ли към плиткото - умира."

Евтим Евтимов :write:
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко , нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.

Потребителски аватар
stanislav_vd
Breaker
Breaker
Мнения: 349
Регистриран: чет ное 03, 2011 10:29 pm
Местоположение: vidin
Контакти:

Re: Поезия

Мнение от stanislav_vd » чет яну 02, 2014 9:18 pm

''Не се страхувам от смъртта- на любовта тревогата и мъката , и злобата узнах.
Останаха ми стиснатите зъби, лъжите да разчупя не успях...
Живях години, чаках невъзможното, бях много добър и много повече лош.
Дъщеря си обичам като живота - възторжено:
Мечтая за син , когото заричам: Да се роди като слънце нажежено!
Твърде рано охладих сърцето си, всеки ден губех много приятели...
Казах много лъжи , за да стигна до истината. В стремеж към неизвестното изгубих равновесието си...
Изорах планината за бягство от хората, понеже ги обичам идеални...
Заместих най-човешкото с първичната природа, защото мразя посредствеността.
Ограбих сърцата на най-близките ми - те отвърнаха със стократни мъки.
Избягах от приятелите си - само най-добрите ме настигнаха и ме спасиха.
Чуках на десетки врати - някои от тях ме изведоха зад границата на човешкото съжаление
и високо над хорската омраза.
Опознах себе си и затворих пътищата към сърцето си.ИСКАМ ДА СЕ ПРЕРОДЯ в леден облачен връх,
с остър блясък в очите и мрак тежък в сърцето!
Искам да открия низките тайни на хората, за да приютя бягството на унизените.
Трябва ми твърдост, за да държа челото си изправено, трябва ми топлина, за да сгрея
ръцете на обречените.
Трябват ми пропасти, за да хвърля в тях късовете камък от сърцето си.
Трябват ми пещери, за да затворя завинаги бездушните каменни приказки,
които човешките думи капка по капка са трупали.
ИСКАМ ДА СЕ ПРЕРОДЯ В БЛЯСКАВ ЛЕДЕН ВРЪХ! ЗАВИНАГИ!''

Людмил Янков, 21 април , по Западния гребен
''Първо са усмивки, после са лъжи. Накрая пистолетен гръм ечи.''

Потребителски аватар
Метеорит
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 2230
Регистриран: ср окт 28, 2009 6:24 pm
Местоположение: София

Re: Поезия

Мнение от Метеорит » пон яну 06, 2014 11:26 pm

Още нещо от Ботйов:

"В тъги, в неволи младост минува,
кръвта се ядно в жили вълнува,
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде...
На душа лежат спомени тежки,
злобна ги памет често повтаря,
в гърди ни любов, ни капка вяра,
нито надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек събуди!
Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
"Богат е", казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога измамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи."
:huh:
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко , нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.

Потребителски аватар
Flesh
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 1056
Регистриран: пет мар 30, 2012 12:09 pm
Местоположение: безкрайно отегчен
Контакти:

Re: Поезия

Мнение от Flesh » съб яну 11, 2014 1:51 pm

Separation
BY W. S. MERWIN

Your absence has gone through me
Like thread through a needle.
Everything I do is stitched with its color.

bonbonev
Commoner
Commoner
Мнения: 6
Регистриран: нед авг 12, 2012 1:42 am

Re: Поезия

Мнение от bonbonev » ср яну 22, 2014 1:06 am

"В пустинята видях човек — гол, озверял,

Клечеше на земята, и стискаше сърцето си, и го ядеше.

Добро ли е, приятелю? — му казах аз.

Горчиво е — отвърна той. —

Но ми харесва, защото е горчиво и е мое."

Стивън Крейн

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18551
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Поезия

Мнение от deadface » чет фев 06, 2014 1:37 pm

КУЛАТА
Иван Вазов

Две недели има откак е във гроба,
умря ненадейно кат вадеше боба:
злочестата баба! Тя вече е прах,
но името й йоще разпръскова страх.

Над мрътвата котка проклета прескочи,
кога бе простряна на дворските плочи,
душата й нощем се скита без мир
по друми, по гробье: тя стана вампир.

Какви не историй ужасни се чуха!
Тоз видел вапиря над кулата глуха,
друг срещнал го нощем при „Черния пън“,
а някои даже мачкало на сън.

— Недей ходи, Янко, при кулата пуста,
там гробът продънен наблизо стърчи.
— Не вярвай ти, мале, на хорските уста;
кой Радка ще срещне? Ех, мале, мълчи!

И рипна, подсвирна сред нощната дрямка,
изскокна накрая: там месецът грей
и кулата хвърля грамадна си сянка,
но нищо из друма се йощ не черней.

„По-харно от връха!“ — и качва се смело
през пролазът тъмний на горнята площ;
пред него полето задрямало цело
и нищо не буди дълбоката нощ.

И дълго той взира се татък в полето;
а месецът гледа кат жив от небето...
Полунощ. А Янко трепери, бледней,
той своята сянка да види не смей...

Внезапно кръвта му замръзна във жили!
Той гледа: пред него се бабата хили,
главата й се люшка, ръцете й висят,
от цялото й тяло вей ужас и смрът.

Из гроба дошла е. Уста й се чернеят,
наместо две очи, две дупки там зеят,
тя хили се, стъпа и иде насам,
а Янко е цял лед и дъха едвам.

Тя хили се, иде, той мълком отстъпа,
тя ръце простира, той бледен се дръпа;
вторачил е очи, ни жив, ни умрял,
в умрялата баба, кат смрът прижълтял.

И гонат се мълком по месчина двама,
по самите крайща на страшната яма...
Завчас той изчезна: глух шум долетя,
и връхът на кулата пак опустя.

И ето защо днес една клета майка
във събота ходи при гроба да вайка,
и нощем когато луната изгрей,
над кулата, казват, се нещо черней.
Изображение

Отговори