Роберто Боланьо ''2666''

Напишете мнението си за прочетеното

Модератор: Ka-tet of 19

Отговори
Потребителски аватар
stanislav_vd
Dinh
Dinh
Мнения: 351
Регистриран: чет ное 03, 2011 10:29 pm
Местоположение: vidin
Контакти:

Роберто Боланьо ''2666''

Мнение от stanislav_vd » пон мар 31, 2014 7:14 pm

Това нещо е смазващо, брутално качествено. Това искам да кажа... за сега, понеже съм прочел само част от романа - той се състои от пет части, а аз съм прочел три от тях.Този човек пише като Господ.Слага в малкия си джоб автори от всякакъв калибър... литературен Дейвид Линч пишещ за едно митично и мистично място на границата между Мексико и САЩ, където нищо не е такова каквото изглежда и ''совите не са това, което са''... Размазващ роман... Ще опитам да напиша нещо за него когато го прочета,но се съмнявам, че ще имам нужното ниво , за да предам дори една частица от това, което има в тази книга...
Прикачени файлове
180496z.jpg
180496z.jpg (20.6 KиБ) Видяна 1568 пъти
''Първо са усмивки, после са лъжи. Накрая пистолетен гръм ечи.''

Потребителски аватар
stanislav_vd
Dinh
Dinh
Мнения: 351
Регистриран: чет ное 03, 2011 10:29 pm
Местоположение: vidin
Контакти:

Re: Роберто Боланьо ''2666''

Мнение от stanislav_vd » съб май 17, 2014 2:15 pm

За съжаление ми е адски трудно да кажа каквото и да било за шедьовъра на Боланьо без да изглежда тъпо, сухо и безмислено.... Книгата е огромна...във всякакъв смисъл...и определено има нужда от второ, че и трето четене...Ще сложа все пак няколко чужди мнения:

Феномен, разположен някъде между Уди Алън и Лотреамон, Тарантино и Борхес…
(Фабрис Габриел, Les Inrockuptibles

Неговото творчество е пресечната точка, в която Гарсия Маркес се среща с Бъроуз, а Борхес – с Мейлър, при това не кротко, а с шумно взаимно опердашване.
(Джон Банвил, The Guardian

Пишеше отдавна, четяха го отскоро, а славата му дойде посмъртно. Беше меланхоличен и забавен, мил и ексцентричен. Обичаше Елвис, Сюисайд, капитан Немо, Худини, да закусва с кроасан и със сутрешния вестник в крайморски кафенета, да прави любов и да чете Сервантес, Мелвил, Джон Кенеди Тул, Бретон, Жак Ваше, Петроний, Паскал, Жари… Беше от онзи тип хора, заради които ви се прищява да смените физиономията на поредния глупак, заговорил свойски за литературата – Боланьо знаеше, че „Книга“ не е същото като „книжле“ и че разликата между двете понякога оправдава цял един живот.
Оливие Мони, Le Figaro

Удиви ме аурата на мистерия и меланхолия у Боланьо – нещо като микроклимат, който напомня (заедно с неговия изчистен, репортажен стил) на Бабел и Кафка; атмосфера, която изличава всичко извън разказа… Както и в историите на Бруно Шулц, структурата на Боланьовото повествование клони повече към особената, асоциативна логика на кошмарния сън, отколкото към конвенционалната структура на традиционния разказ. Нищо не е предсказуемо, ала всичко, което се случва, в ретроспектива изглежда сякаш е било неизбежно.
Франсин Проуз, The New York Times

Роберто Боланьо веднъж каза, че е по-склонен да бъде детектив, отколкото писател – само че не някакъв досаден наемник, а ангел-мъстител. Като Чандлъровия Филип Марлоу той бе разочарован романтик със страст към изобличаването на злото и укрепването на надеждата.
Майкъл Сейлър, The Times Literary Supplement

2666” не е за преразказване, а за четене. Един ден романът ще е учебник в курсовете по „творческо четене”.
Не съм сигурен, че препоръчвам този роман, защото сериозно си мисля, че потъването в него може да бъде опасно за душевното здраве. Когато го оставяш встрани, имаш чувството, че си вдигнал температура и не разбираш какво става. И тъкмо това е едно от най-шашавите неща в лебедовата песен на Роберто Боланьо - 2666 не иска да разбереш какво става, препъва те, тъкмо когато си мислиш, че си се добрал до някаква улика, и насажда една постоянна тревога. Той е като машина, която сънува: произвежда безчет истории, намеква за някакви връзки между тях, но никога не позволява наистина да ги свържеш. И не ти показва пътя, а те оставя да опипваш стените в тъмното. Мога да напиша за какво разказва всяка от петте части, но, когато седнеш да четеш, ще кажеш, че съм те заблудил. Просто книгата е такава. Каквото и да си представяш предварително - не е то. Но със сигурност е едно от най-радикалните, авангардни и могъщи литературни произведения, писани в последните десетилетия.
Ангел Игов

„2666” е един истински Апокалипсис, един апокалиптичен роман. Не само защото ни говори за края на света, но не за самия крах, предречен или прокълнат, а ни вкарва в самия процес на самозачеркването. Показва ни, че този край продължава непрекъснато, агония на тлеещи тела, които се забавляват със безизходицата си.

За романа „2666” Масоливер Роденас в La vanguardia се изказва директно аплодиращо: „Това не просто е големият испаноезичен роман на десетилетието. Нещо повече, това е един от крайъгълните камъни, които описват пътя на самата литература”

С 2666 Боланьо си поставя за цел да проследи генеалогията на Злото. Навярно затова някой бе оприличил романа на черна дупка, която поглъща стотиците действащи лица...

Това е един от онези романи, които не могат да бъдат описани. За такива се казва, че са „големи“, че „могат да те докарат до лудост“, че са „чудовища“ или „машини“, или „чудовищни машини“. Сигурно „2666″ наистина е всичко това. Но преди всичко „2666″ е най-големият роман за мъртвите след „Педро Парамо“ на Хуан Рулфо. Както пише Кати Акър в един свой текст, който няма нищо общо с Боланьо: докато четеш, се разхождаш сред мъртвите, и ако слушаш внимателно, можеш да чуеш пророчества. Шестата част на „2666″ е само замислена, но не и написана. Предполага се, че ако я имаше, щеше да обяснява заглавието, щеше да описва бъдещето, може би. Неуспявайки да я завърши, Боланьо не ни оставя нищо друго, освен да стъпваме внимателно и да се ослушваме. Току-виж сме зърнали не само смъртта, ами и другото място, от което още никой не се е върнал, за да го опише: бъдещето.
Владимир Полеганов
''Първо са усмивки, после са лъжи. Накрая пистолетен гръм ечи.''

Потребителски аватар
stanislav_vd
Dinh
Dinh
Мнения: 351
Регистриран: чет ное 03, 2011 10:29 pm
Местоположение: vidin
Контакти:

Re: Роберто Боланьо ''2666''

Мнение от stanislav_vd » съб яну 17, 2015 11:50 pm

Прочетох "Телефонни обаждания". Няма смисъл да ги коментирам. Все повече си мисля, че "2666" за Боланьо е като "Тъмната кула" за Кинг...
''Първо са усмивки, после са лъжи. Накрая пистолетен гръм ечи.''

bglushkov
Devar-Toi
Devar-Toi
Мнения: 174
Регистриран: ср юни 11, 2014 2:54 pm

Re: Роберто Боланьо ''2666''

Мнение от bglushkov » вт яну 20, 2015 11:06 am

Снощи прочетох "Чилийско ноктюрно". Много рядко срещам автор, който изпозлва толкова малко думи и казва толкова много неща, наистина много неща, които дори затрудняват възприемането на написаното от първи прочит. Определено продължавам с другите книги на Боланьо, а 2666 смятам да я оставя за десерт.

Потребителски аватар
stanislav_vd
Dinh
Dinh
Мнения: 351
Регистриран: чет ное 03, 2011 10:29 pm
Местоположение: vidin
Контакти:

Re: Роберто Боланьо ''2666''

Мнение от stanislav_vd » съб юни 06, 2015 7:05 pm

Ако "Американски психар" на Елис беше финалния щрих, поантата на романа в XX век, след който нямаше какво да се каже, то "2666" е романа на XXI век, творба, която предефинира литературата, отпуши тапата на писаното слово и каза всичко за света. Книга, след която е трудно да се пише, трудно е да се чете... Постмодернистичен булшит шедьовър хвърлящ романа в ново измерение. Задължителен...
''Първо са усмивки, после са лъжи. Накрая пистолетен гръм ечи.''

Buhlio
Ka-mai
Ka-mai
Мнения: 238
Регистриран: чет апр 17, 2008 6:37 pm

Re: Роберто Боланьо ''2666''

Мнение от Buhlio » пон юни 22, 2015 1:33 am

в крайна сметка, каква е историята в 2666 с 2 думи

Потребителски аватар
stanislav_vd
Dinh
Dinh
Мнения: 351
Регистриран: чет ное 03, 2011 10:29 pm
Местоположение: vidin
Контакти:

Re: Роберто Боланьо ''2666''

Мнение от stanislav_vd » пон юни 22, 2015 6:31 pm

Buhlio написа:в крайна сметка, каква е историята в 2666 с 2 думи
Човек, не вярвам и Боланьо, ако беше жив, дали можеше да ти удовлетвори желанието.
''Първо са усмивки, после са лъжи. Накрая пистолетен гръм ечи.''

Отговори