Дата и час: Вто Дек 12, 2017 3:44 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 4 мнения ] 
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: Пет Юли 01, 2016 6:23 pm 
Offline
Insorcist
Insorcist
Аватар

Регистриран на: Вто Юни 13, 2006 10:03 pm
Мнения: 18186
Местоположение: Inside your head
Изображение
"Две луни" от Елена Павлова
http://iztok-zapad.eu/books/book/1775/% ... 0%B2%D0%B0
https://www.helikon.bg/books/117/-%D0%9 ... 01200.html

Елена Павлова е носител на много награди през последните 30 години, като за най-любими посочва тези от конкурсите на сп. „Върколак“; за книга-игра на годината на МЕГА за „Дракони, напред!“ и на изд. „Аргус“ (за „Номад: Самият Пъкъл“ и „Светлият боец“). През 2004 г. е избрана от научно-фантастичната общност за „Най-добър български писател“ и представител на България за „Еврокон“. Позната е също като една от „големите“ в българската вълна книги-игри под псевдонимите Кристофър Макдоуел и Върджил Дриймънд, отделно има издадени 8 книги (в това число фентъзи-приказки по опери на Вагнер, два трилъра под псевдонима Лени Кинг и един фентъзи роман под името Елайджа Джауит) и множество публикации в различни сборници за фентъзи, фантастика и хорър. „Две луни“ е първият й сборник с разкази и обхваща най-доброто от периода 1996–2016 г.

Сборникът „Две луни“ включва 17 разкази и новели в жанровете хорър, фентъзи и фантастика. Повечето от тези истории излизат за пръв път на хартия.

Очакват ви срещи с влюбени елфи, ездачи на дракони, майстори на мечове, менестрели и герои от балади, изкусни манипулатори, пътешественици във времето, динозаври, роботи, пустинни бандити, призраци и вампири, някои от които си падат по чашката. И най-важното – не пропускайте да се повозите на тролбург!
(Иван Атанасов)

Мис Дриймънд, това е единственият разказ, който ме кара да се разплаквам поне 2–3 пъти всеки път, когато се връщам към него. Сърдечно благодаря!
(И. Даскалов за „Елфическа песен“ в bukvite.com)

В „Две луни“ са замесени съставките, които за мен отделят гениалното от просто доброто... Разказът е като прозорец към един нов и вълнуващ свят където читателят все още не е стъпвал. Това е 'музата' заради която четем фантастика.
(B. Delvig в sivosten.com)

...зверският хорър „Те се спускат нощем по хълмовете“: о, да, ето това вече е добро!
(Б. Събев в goodreads.com)


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Съб Юли 02, 2016 1:15 am 
Offline
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Аватар

Регистриран на: Пет Мар 30, 2012 12:09 pm
Мнения: 1055
Местоположение: безкрайно отегчен
Прочетох твоя предговор (супер е, както винаги), до самата книга все още не съм стигнал, но и това ще стане :D

_________________
you have an anger problem
ahhhh


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Съб Юли 02, 2016 1:50 am 
Offline
Insorcist
Insorcist
Аватар

Регистриран на: Вто Юни 13, 2006 10:03 pm
Мнения: 18186
Местоположение: Inside your head
Да споделиш после мнение ;)


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Сря Май 24, 2017 8:31 pm 
Offline
Insorcist
Insorcist
Аватар

Регистриран на: Вто Юни 13, 2006 10:03 pm
Мнения: 18186
Местоположение: Inside your head
Изображение Изображение
"Белязани лебеди" от Елена Павлова

Цитат:
… ако "Две луни" е специалната подборка на творчеството ми, ангелът на моето перо, то "Белязани лебеди" е злият му близнак.

Съдържание

РАЗДУМКА ОТ АВТОРА

(НОВИ) ХОРЪРИЙКИ И ЩУРОТИЙКИ
СЛЪНЧЕВО, С МЕЧОВЕ
ЩЕ ТИ ИЗЯМ СЪРЦЕТО
ПРИКОВАНИ КЪМ ГРОБА
ТРИНАЙСЕТ ЧЕРНИ КОТКИ
ГРИЗНИ МЕ ТУК И ТУК И ТУК
СТАРЧЕТО ОТ ПЪРВИЯ ЕТАЖ
ХАДЖИКОНСТАНТИНОВАТА КЪЩА

СТАРО, НО ЗЛАТНО
ДЪВКАТА
ГРАДИНАРЯТ
ТЕ СЕ СПУСКАТ В.1.0
МАГАЗИНЪТ В БЕЛВЮ
ЗАЙЧЕТА И ХВЪРЧИЛА
БЕЛЯЗАНИ ЛЕБЕДИ

ДЕЛИРИУМ
ЕРЕТИЧНИ ДЕТСКИ РИСУНКИ
ДО ПОЕТА
ПОГРЕБАЛНА СОНАТА
ДЕЛИРИУМ
СТАНСИ 1
СТАНСИ 2
ДРАКОНОВА ПЕСЕН
ГРАНИЧНИТЕ ЗЕМИ
МЪГЛА
САМО ХИМИЯ
НОЩНО

Вторият сборник на Елена отново показва, че имаме жанрови автори, които не отстъпват по нищо на чуждестранните.

Този път хорърът преобладава, но темите и сюжетите са все така разнообразни. Някои разкази впечатляват със стил и език, други - със свежи идеи. Няма да се спирам върху всеки поотделно, ще кажа по няколко думи само за моите фаворити.

"Да ти изям сърцето" е колкото мрачна, толкова и забавна история за лукав некромант и колоритно отмъщение. Кратък, стигнат и много хитроумен разказ. Ако обичате хорър фентъзи, ще останете доволни.

Хорбин Нунк влезе през портите на Трюш на гърба на черен кон в Часа на трошача на третия ден от месец авкиш.
Е, коня го водеше за юздата смутеният въглищар, на когото принадлежеше... Но това бяха дребни подробности, важното бе, че е догонил Морена Велар – и то в точния час.
Тлъстият чиновник на лавката на митницата със съмнение се втренчи в разрешителното му на некромант.
- Кʼво дириш в Трюш?
- По сърдечни дела съм дошъл – Хорбин се смъкна от седлото и плати на въглищаря три медни монети. – Благодаря ти, човече, сърцето да ти изям, ако не ми беше помогнал!
- Сърдечни дела, а? – разсмя се чиновникът и петте му брадички заподскачаха. – Да знайш, нямаме епидемия в Трюш!
- Още не – сви рамене Хорбин.
- И никоя важна клечка не се е гътнала.
- Още не е.
Двамата с дебелака се спогледаха.
- Я ела насам да поговорим, а? Ей, Тиквин, доди тука да ме смениш!
- Тиквин ли?
- Не питай – поклати глава дебелакът и го упъти към кръчмата на ъгъла.
„Зелена котана“ – гласеше табелата над вратата.
- И за котката не питай! Какво ще пиеш?
Хорбин се наведе над тезгяха и изръмжа:
- Смокиньовицата вади, да ти изям сърцето, ако не черпиш!
Съдържателят закима трескаво и замаха с ръка към масата в дъното.
Бирникът замислено подуши тежката, сладка смрад на смокини, избълвана от металното юзче пред некроманта.
- Не питай! – ухили се Хорбин. – Наздравичката!
Пиха.
- Кажи сега какво те води в Трюш... или какво ще те последва...
- Наистина съм дошъл по сърдечни дела – увери го некромантът. – Клетва следвам: да отмъстя на рода Велар до девето коляно, сърцето да им изям дано.
- Не съм ги и чувал.
- Не са оттук. Седем месеца вървя по студената им следа... Но ако ти се намират парици, ще ти гадая бъдещето за една марка злато или сребро.
- Е, хм, дано изпълниш клетвата си.
- Ще се изпълни. Наздраве!
Пиха.
- По какво ще ми гадаеш за сребърна марка? – попита дебелакът.
- Какво ще речеш за плъх? – Хорбин извади от колана си дълъг кинжал и без да изчака за отговор, го заби в тъмния ъгъл под пейките.
– Цврък! – рече плъхът.
Некромантът тръсна острието над масата и изхлузи трупчето от него. С опитно движение го разпори, повдигна с върха на кинжала няколко намотки черва, боцна тук-там из карантията и промърмори:
- Лоша работа, лоша работа... – обърна се към съдържателя. – Слушай, друже, събират ли някъде залози колко ще изкара на трона крал Сармат? Иди заложи тая марка, че до края на седмицата ще си търсите нов крал, бива ли?
- Кръ... кръ... – задави се бирникът.
- Наздраве, та да ти прокара!
Пиха.
- От какво ще умре кралят? – изграчи дебелакът.
- Това, друже, по червата на плъх не мога да ти кажа.
- А ако ми гадаеш за златна марка?
- Почакай! – некромантът се надигна и излезе през задната врата.
Върна се, преди чиновникът да е пресушил бокала си. Тупна на масата тигрова котка с щръкнал от гърдите й кинжал.
- Не е зелена, не бой се! – ухили се и я разпори с ловко движение. Повдигна с върха на кинжала няколко намотки черва, порови из карантията и зацъка с език: – Лоша работа, лоша работа... Ей, кръчмарю, я ми върни среброто, чу ли? Коремна чума ще пламне. Тя ще отнесе добрия ви крал Сармат и още мнозина...
- Чу-чу-чу... – затрака със зъби съдържателят.
- Накъде да бягаме, кажи ми! – изхъхри бирникът.
- Това, друже, по червата на котка не мога да ти кажа.
- Кон? Магаре?
- Истинското изкуство се практикува по човешки труп... и струва скъпо – присви очи Хорбин.

А ако си падате по психологически ужаси, вероятно ще се влюбите в "Дъвката"... който може и да ви откаже завинаги от консумацията на тази жвакаща прелест:

...от години вече не съм дъвкоман, нали разбирате. Обаче, беше преди месец и нещо, сънувам една нощ, че съм още в пети клас и междучасието сме изтичали до сладкарницата, а там – “Идеал за балончета”! Бъркам в джоба, вадя десет стотинки, купувам дъвка и хоп, обелвам я… Направо се просълзих, като я сдъвках: с вкус на подправена с прогнили ягоди пръст, с неравни ръбове, твърда като вкаменено изкопаемо… Тъй де, докторе, знам аз, че сънувам и че такава дъвка, истинска, няма вече не само в България, ами и по цял свят. Знам, значи, че от години и за последно кусвам тоя проклет “Идеал за балончета”, и дъвча ли, дъвча, и сълзите ми текат.
Е, събудих се, а в устата ми – вкус на подправена с прогнили ягоди пръст. И нещо ми опира в бузата. Дъвка!
Много ясно, ще кажете – сомнамбулизъм. Имал съм си скрита дъвка вкъщи и съм я взел насън, а вкусът, то това вкусовите рецептори подсъзнанието лесно ги лъже. И аз така си помислих и забравих случая. Обаче следващата нощ пак сънувам сладкарницата и дъвките и пак се събуждам с дъвка в уста. Него ден имах тежка сутрин, събота беше, та реших да си полегна на обед, и хоп, пак сладкарница, пак дъвка.
Мама му стара, взех да се ядосвам, щото и в неделя същата работа, пък и на лягане пия си аз биричката и за малко да се задавя с дъвката. И като се почна: през три часа, през два часа, през час, та и през минути. Човек не може зъбите да си измие! Плюнеш едната и друга ти засяда между зъбите…
Е, научих се да си мия зъбите с дъвка в устата. Научих се и да ям. Така де, натикваш си я горе на венеца, назад и с малко практика спираш и да я усещаш. Малко й е гаден вкусът после, особено ако си ял нещо мазно, но не е фатално. Човек с всичко свиква…
Чакай сега, докторе. Ти си ми семеен лекар, знам, че не си психиатър! Имай малко търпение, нали на това му се вика да си кажеш анамнезата! Та значи, реших, че като не мога да се отърва от тоя глупав “Идеал за балончета”, ще си го дъвча и ще му се наслаждавам колкото мога, поне вкусът му не мръдва и със седмици да го жвакаш. Обаче не, след ден-два пак взе да се появява дъвка. Втора...

Изплюхте ли си дъвката? Ако не сте, побързайте, защото "Те се спускат нощем от хълмовете" и когато дойдат, "можеш само да пищиш" - нещо, което не ви препоръчвам да правите с пълна уста.
Този кратък, но убийствено добър хорър ще ви накара за пореден път да се усъмните в здравия разум на главния герой. Мен пък ме принуди да си купя цял кашон ароматизатори. Със спестени от дъвките пари, разбира се.

Те се спускат нощем от хълмовете и когато дойдат, можеш само да пищиш…
Невинаги познавам кога ще се появят. Понякога се надига вятър или пък се чуват странни звуци. Напрежението се трупа. А понякога идват без предупреждение.
Те са страшни. Но още по-страшното е, че никой не помни да са идвали. Сутрин, след посещението им, хората са нормални. И същите онези, които са пищели и са се щурали по главната улица, изобщо не помнят - мислят си, че са си били в леглата и са спинкали сладко. Какви наивници! Аз ги съжалявам. А те ме смятат за луд.

Тази нощ ще дойдат. Излизам на верандата и ги подушвам във въздуха - лоша миризма, от която косъмчетата по ръцете ми настръхват. Тяхната миризма.

И като стана дума за покупки, не пропускайте да посетите магазина на Силвестър, в който има абсолютно всичко. От несъщестуващи книги на любими автори, до вълшебни микстури за всякакви болежки.
Чел съм много яки истории за магически магазини, но "Магазинът в Белвю" е място, в което няма как да не се влюбиш. А прекрачиш ли веднъж прага му, ще ти се иска пак да го посетиш. Не се шегувам. Това е разказ, в който няма грам хорър, но въпреки това ми стана абсолютен фаворит. Рядко попадам на истории, които успяват да ме развълнуват. Тази успя.

Пол стреснато вдигна глава. На прага стоеше едър кокалест старец. Беше поразяващ – очите му искряха, усмивката бе разтегната от уши до уши, а цветът на бузите говореше за неувяхващо здраве.
- Дошъл съм с жената, ама тя е в инвалидна количка, нали се сещаш, ще може ли да я вкарам?
- Разбира се! – Пол кимна. – Да ви помогна, ако...
- Няма нужда! Виждаш ли, млади човече, жената, горката, изкара удар, а в болницата й откриха и рак – старецът избута инвалидната количка в магазина, – та докторите в общинската в Монт Аксел я бяха отписали, ама аз й казах... Казах ли ти, Стефи?
Жената в количката вдигна очи и тихо отвърна:
- Разбира се, Джош!
- Та казах й я да вземем да си отворим Вратата и да плюем на докторите. Време ни е вече – петима синове сме изгледали, все хубави момчета, пък и... Ех! Едвам я измъкнах от болницата, горкичката. Така ли беше?
- Разбира се, Джош! – в очите на Стефи се четеше безгранична вяра и любов. Пол чак потръпна. Само очи – това беше останало от жената – очи и скелет, но от погледа й можеше да ти прималее.
- Вярна съпруга и добра жена! – Джош гальовно я потупа по рамото. – Време ни е вече! Синко, дай ми две бутилки за подмладяване.
- Моля? – зяпна Пол.
- "Микстурата на Смит" казах, за подмладяване.
- А, микстурата на Смит – Пол тръгна към лекарствата. – Мислите ли, че ще помогне?
- Че тя мъртвите ще вдигне за живот! Ти май още не си запознат, а? Да ти кажа тогава – имаш ли някакви болежки, или пък си вече стар, пийваш от микстурката на Смит, отваряш си Вратата и хоп, вече си като младо жребче!
- …
- Впрочем – дълбокомислено добави старецът – и да си млад и здрав, пак трябва да пиеш от микстурата, ако искаш да отвориш Вратата. Единият ми син например, Тони беше, той я отвори на двадесет и три. Не му харесвало тук и толкова!
- Такова… – Пол му подаде двете длъгнести шишета, запечатани с восък. – Това прави тридесет и пет нюлъра!
Джош му плати, отпечата бутилките и поднесе първата към устата на Стефи:
- Ще можеш ли да го преглътнеш, скъпа?
Тя изпи всичко до дъно, но по лицето й си личеше каква болка изпитва. Джош гаврътна на екс своята доза, обърна количката и я избута до изхода.
- Затвори здраво очи, скъпа, тръгваме!
След това отвори вратата.
Пол примигна. Джош и Стефи не преминаха край витрината. Той изчака няколко секунди и като не ги видя, отиде да провери да не им се е случило нещо отвън – но не, тях просто ги нямаше.

И ето че стигаме до новелата, на която е кръстен сборникът. Надявам се, че сте си напазарували добре от магазина на Силвестър, защото ви предстои едно дълго и задъхано пътешествие до Марс и обратно. "Белязани лебеди" не е научна фантастика обаче (не очаквайте детайлни описания на космически кораби и футуристични градове, нито близки срещи от трети вид), а епична история за порастването и приятелството, която проследява живота и съдбите на главните герои. Нарочно използвах думата "епична", защото новелата впечатлява както с размаха си, така и със сложната си структура. И със смелостта на авторката да разгледа една пикантна тема, каквато е мъжката любов.

ПРОЛОГ

Кайл изкрещя.
- Никой не може да се разхожда безнаказано по моята територия! – кротко му обясни Лайт. – Тази привилегия се заплаща.
Момчето продължаваше да крещи и се опитваше да изпълзи по-надалече. От раните на краката му стърчаха счупени кости.
- Болниците плащат отлично за детски органи – добави Лайт след кратка пауза. – Толкова много деца, които се нуждаят от присадки!
Кайл стигна до стената и задраска по нея. Ноктите му бяха изпочупени. От премазаните му пръсти течеше кръв.
- Мисля – заключи Лайт, – че това, което ще получа за тялото ти, точно ще покрие таксата!
Из "Светлина" – Ким Нюмън

Лейзи Форест беше малко градче и Дженифър Дейвис лесно откри кръчмата, но обиколи три пъти главната улица, докато събере смелост да влезе.
Толкова рано следобед почти липсваха клиенти – дори закоравели пияници. Само трима души се ширеха на голямата ъглова маса. Джен се приближи до бара и плахо поръча бира.
Клиентите дори не я бяха забелязали. Тя остави петарка на бармана и се обърна към тях. Бяха шантава групичка, не ще и дума. Единият приличаше на Хемингуей – същото шкембе, брадата, дори грубовато одяланото лице. Другият носеше бачкаторски гащеризон с отрязани ръкави. Мускулите на гърба му изпъваха плата и бицепсите се издуваха, както си седеше спокойно. И третият минаваше шейсетте, но косата му още беше черна.
- Извинете, имате ли огънче?
И тримата се извърнаха към Джен.
- Девойче – Хемингуей се усмихна, – на бара има рекламни кибрити, сигурно си ги забелязала!
Гащеризонът й подаде запалка и дръпна четвъртия стол:
- Сядай, пиле! Хари, я дай насам бирата на дамата!
Барманът се приближи и сложи халбата на Джен на масата.
- Предполагам, че искаше просто да се запознаеш с нас? – полюбопитства чернокосият. – Доста народ се извървява оттук, дума да няма. Имаш ли къде да ти напишем автограф?
Джен смутено измъкна от чантата си "Три килии" и му я подаде.
- Стив? – Чернокосият кимна на Хемингуей. – Нарисувай ни, моля те!
Стиви Вайс пое книгата и с няколко бързи движения скицира на първата страница масата в кръчмата и тях четиримата около нея. После се подписа в ъгъла. Гащеризонът взе томчето от него и написа: "Винаги гори ярко. И в двата края. Ким Нюмън". Чернокосият прокара петолиние и драсна няколко закачливи ноти. Подписът му гласеше: "Марк Корниш".
Забелязал, че Джен още стиска запалката, Ким я потупа окуражително по ръката. Връчи й книгата и се ухили.
- Как се казваш, миличка? – попита я Стив.
- Джен. Джен Дейвис! – Тя плахо притвори очи. Томчето в ръката й трепереше и гръбчето на корицата почукваше лекичко по масата. – Аз… аз… от Академията по журналистика бях разпределена за стаж в "Артхаус"… ама вие сте чували за списанието...
- Журналистка, охо! – Марк вдигна чашата си. – Обичам журналистките за обед!
Джен прехапа устни и се пребори да продължи:
- Навярно искат да се отърват от мен, защото ми възложиха да взема интервю от вас тримата... Съжалявам! Не трябваше да идвам, но... Бива ме в занаята, честна дума! А и исках поне да… Така де, и аз идвам от смогерада и съм учила в Спецучилище. И... Исках поне да ви видя!
Тя притисна книгата към гърдите си и рязко стана.
- Чакай малко! – Ким я дръпна обратно на стола. – Намислила ли си поне темата на интервюто?
- Всъщност аз... Не – призна Джен. – Нямаше смисъл. Вие не говорите с журналисти, не сте давали интервюта от години.
- Кое те накара да мислиш, че сега ще бъде същото?
- Аз... най-добре да си гледам провинциалните парцали. В Академията все ми казваха, че не съм достатъчно нахална. Съжалявам!
- Няма как да се върнеш в Сентръл тази вечер, единственият влак минава през Форест в осем сутринта, а нямаше да пиеш, ако си с кола – Ким се усмихна. – Защо не дойдеш с нас в ранчото и да поговорим? Чий да го дириш по провинциалните вестничета? Глупости на търкалета.
- Ами... – Джен объркано присви рамене. – Предполагам, че с радост ще приема поканата ви…
- Откъде си?
- Уолдо Сити, Марс.
- Хари, донеси по едно питие насам, моля! – Ким махна на бармана и се настани по-удобно. - Ще ми се да науча нещо повече за пясъчните червеи!
- Всъщност не съм виждала червей... – изчерви се Джен.
- Той имаше предвид марсианските фермери – поясни Стив.
- Върнах се оттам още на девет. Едва ли моят живот...
- Мила – Ким се наведе напред, – разкажи ни! Ако искам да пиша за Марс от другата страна на барикадата, трябва да имам информация от първа ръка. Знам какво е в каторгата. Сега искам да науча какъв е за свободните хора! И... – Той се усмихна отново. – Така де, май имаме да натрием носа на шефа ти. Докато говориш, намисли си тема за интервюто.
- Това е подкуп! – засмя се Джен, но притвори очи и се съсредоточи. Когато отново погледна към тримата мъже, вече беше на милиони километри от тях, а в зениците й проблясваше червеният пясък на марсианската пустиня.

А за финал ви предлагам две стихотворения (да, има и поезия вътре):

МЪГЛА

На сънения пристан се облягам.
Брегът отсреща тъне във мъгла.
Дърветата със клони се пресягат
от нея да си майсторят крила;
вълните също за мъглата пеят -
за облачна целувка и страстта...
И камъните дишат и живеят...
На пристана в мъглата съм сама.

От нея вятър вае силуети,
изтрива ги безгрижно, на шега.
Море, дървета, вятър - все поети,
симфония извайват от брега.
Бих искала до мен да се облегнеш,
да ни целуне нежната мъгла,
към нея - и към мен - да се пресегнеш...
На пристана в мъглата съм сама.

ПОГРЕБАЛНА СОНАТА

Нетленна е пръстта и всички ние,
създадени от пръст на пръст ще станем.
Пръстта телата кротко ще обвие
и ще превърже смъртните им рани...

И дъжд ще мие белите им кости -
тях вълците ще пръснат из полята...
Да сме нетленна пръст, това е просто
най-важната ни длъжност на земята.

Можете да си закупите този чудесен сборник от сайта на издателство Гаяна или от фб страницата на Елена.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 4 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group