Дата и час: Вто Дек 12, 2017 3:47 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: Пет Юни 23, 2017 8:41 pm 
Offline
Insorcist
Insorcist
Аватар

Регистриран на: Вто Юни 13, 2006 10:03 pm
Мнения: 18186
Местоположение: Inside your head
Изображение
"Внезапни завършеци" от Джо Абъркромби
http://www.colibri.bg/knigi/1460/dzho-a ... zavyrsheci

Скори седеше и си точеше ножовете. Осемте остриета бяха подредени спретнато върху тревата пред скръстените му крака, от малкото шило, не по-дълго от палеца на Гушата, до тежкия сатър с размерите на къс меч. Деветото го държеше в ръцете си и прокарваше бруса по стоманата, жжт, шшт, задавайки ритъм на тихото си припяване. Чудесен глас имаше Леката стъпка. Несъмнено в по-добри времена щеше да е бард, но сега по-добре се заработваше от таланта да се промъкваш до хората и да ги колиш. Тъжен факт, размишляваше Гушата, но пък такива бяха времената.
Брак-и-Дейн седеше до Скори и дооглозгваше един заешки кокал, отдръпнал устните си назад като овца, която си пощипва трева. Грамадна, много опасна овца. Мъничкото кокалче изглеждаше като клечка за зъби в огромния му, синеещ от татуировките юмрук. Веселяка Йон го гледаше намръщено, сякаш беше гигантска купчина тор, което сигурно щеше да вбеси Брак, ако това не беше всеизвестен навик на Йон – да гледа всичко и всеки по този начин. Самият Йон в този момент изглеждаше като най-невеселия човек в целия Север. Нали точно затова беше получил този прякор.
Уирън-от-Блай беше коленичил в другия край на сечището пред грамадния си дълъг меч, облегнат за целта на едно дърво. Ръцете му бяха притиснати пред гърдите, качулката беше спусната ниско над лицето му, виждаше се само крайчето на носа. Очевидно се молеше. Хората, които се молеха на богове, да не говорим пък на мечове, винаги леко притесняваха Гушата. Но пък времената бяха такива, мислеше си той. В тези кървави дни мечовете струваха повече от боговете. И безспорно от тях имаше по-голяма полза. Освен това Уирън беше родом от една долина далеч на северозапад, отвъд планините до Бялото море, където снегът валеше и през лятото и където никой с дори капчица разум не би избрал да живее. Как да знаеш какви мисли му се въртят в главата?

– Вече сме тук – пропя Брак-и-Дейн с мелодичния си високопланински акцент, изсмука последната капчица мас от кокала и го хвърли в храстите. – На изток от Крина, където луната не свети, на стотина мили от последния чист кенеф, а наоколо танцуват разни диви, откачени копелета, на които им харесва да си пробиват лицевите хрущяли с кости.
Което прозвуча странно от неговата уста, защото самият той беше целият покрит с татуировки, повече син, отколкото бял. Според Гушата нищо не можеше да се сравни с презрението, което един дивак изпитва към друг.

Гушата усети как времето странно се забави и запълзя, както обикновено се случваше преди кръвопролитие. Достатъчно време за всякакви глупости. Да се зачуди дали онова, което стърчи от ушите им, са пилешки костици. Да преброи пироните, наковани по една от тоягите им. Осем и половина. Достатъчно време, за да си помисли колко е странно, че не мисли за нещо по-полезно. Сякаш беше излязъл извън тялото си и се чудеше какво да направи, макар че сигурно нищо не зависеше от него. А най-странното от всичко беше, че това чувство го връхлиташе все по-често и вече можеше предварително да го разпознае. Онзи застинал момент на слисване, преди светът да се разпадне.
Мамка му. Ето, пак съм тук...
Усети как студен вятър целуна лицето му, когато Уирън описа с меча си огромен кръг. Мъжът, който стоеше най-отпред, дори не успя да приклекне. Плоската страна на острието го удари отстрани по главата, отлепи краката му от земята, превъртя го във въздуха и го запрати върху стената на колибата с главата надолу. Ръката на Гушата сама извади меча му. Уирън се стрелна напред, замахна и заби ефеса на меча в устата на втория мъж и навсякъде се разхвърчаха зъби и парченца от зъби.
Докато мъжът залиташе назад като отсечено дърво, с разперени ръце, третият се опита да вдигне тоягата. Гушата го мушна отстрани, стоманата прониза кожата и плътта с влажен звук и заваляха кървави капки. Мъжът отвори уста и издаде пронизващ писък, потътри се напред и се приведе надве с оцъклени очи. Гушата му разби черепа със силен удар, от който дръжката на меча подскочи в ръката му, и писъкът секна. Тялото се просна на земята и бликналата от разбитата глава кръв плисна по ботушите на Гушата. Май още сега щеше да се сдобие с червени чорапи. Край с надеждите, че няма да има други мъртъвци, дотук и с промъкването като пролетен ветрец.
– Мамка му – каза Гушата.
Времето вече направо летеше. Той се затича и светът се загърчи и заклатушка, изпълнен с разхвърчалата се изпод краката му пръст. Прозвучаха писъци и звънтене на метал, собственото му дишане и биенето на сърцето му гърмяха и бушуваха в ушите му. Хвърли бърз поглед през рамо, видя как Йон отбива с щита си хвърлено копие и с рев посича мъжа. Докато Гушата се обръщаше, незнайно откъде долетя една стрела, заби се в кирпичената стена точно пред него и той едва не падна по задник от изненада. На всичкото отгоре Уирън се блъсна в него отзад, просна го по лице и устата му се напълни с пръст. Когато се изправи с усилие, някакъв мъж се нахвърли върху него – крещящото лице и разветите коси се сляха пред погледа му. Гушата се извъртя и вдигна щита си, но Скори се появи сякаш отникъде и заби ножа си в хълбока на тичащото копеле, което изкрещя и залитна. Гушата отсече половината му глава, острието премина с лекота през костта и се заби в земята, като едва не излетя от юмрука му.
– Напред! – изкрещя той, без да е сигурен на кого, докато се опитваше да издърпа меча си от земята.
Веселяка Йон профуча покрай него с обагрената си в червено брадва и налудничаво оголени зъби. Гушата го последва, а отзад идваше Уирън със спокойна физиономия и все още прибрания в ножницата меч, като не спираше да оглежда колибите. Заобиколиха една къща и се озоваха пред широко пространство, запълнено с оборски тор, примесен със слама. В свинарника в единия му край квичаха прасета. Сградата с изсечените колони се намираше в другия край, към широката ѝ врата водеше дървена стълба, а вътре се виждаше само мрак.
Пред тях се появи червенокос мъж, стиснал в ръката си брадва. Прекрасна спокойно пусна една стрела през бузата му от разстояние четири крачки; той спря за миг, притисна ръка към лицето си и продължи да върви към нея със залитане. Прекрасна го посрещна с боен крясък, измъкна меча си и със замах му отряза главата. Тя се завъртя във въздуха сред фонтан от кръв и падна в свинарника. Гушата се зачуди за миг дали горкото копеле изобщо е разбрало какво се случва.
Тогава забеляза, че тежката врата на сградата се затваря, а през процепа се вижда нечие бледо лице.
– Вратата! – излая той и хукна към нея. Прецапа жвакащата кал и изтича нагоре по стълбите, дъските се разтракаха под краката му. Успя да тикне единия си окървавен, кален ботуш в процепа точно преди вратата да се затръшне, нададе див вой и оцъкли очи от болката, която прониза крака му. – Кракът ми! Мамка му!
В края на двора вече се бяха насъбрали поне десетина мъже от Лисичия клан, които ръмжаха и грухтяха по-шумно и по-грозно от прасетата. Размахваха назъбени мечове, брадви и груби тояги, неколцина имаха и щитове, а един отпред дори носеше ръждясала плетена ризница, раздрана по краищата. Разрошената му коса беше привързана с пръстени от грубо изковано сребро.
– Назад! – Уирън се изправи пред тях в целия си ръст, стиснал в ръка меча си с дръжката нагоре, сякаш беше някакъв магически талисман, прогонващ злото. – Назад и няма да ви се налага да умирате днес.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: Google [Bot] и 2 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group