Дийн Кунц

Напишете мнението си за прочетеното

Модератор: Ka-tet of 19

Отговори
West of Hell
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 2638
Регистриран: чет май 29, 2008 2:38 pm

Re: Дийн Кунц

Мнение от West of Hell » пет апр 20, 2012 4:47 pm

e, "Древният враг" му е най-добрата книга :smile:
На Download 2016 bundinhas

http://www.youtube.com/watch?v=yMlKlH7DYe8

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18970
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Дийн Кунц

Мнение от deadface » пет апр 20, 2012 8:21 pm

На мен и двете са ми любими. Има ги в Читанката - прочети малко от тях и сам прецени дали ти харесват ;)
Изображение

Потребителски аватар
stanislav_vd
Dinh
Dinh
Мнения: 352
Регистриран: чет ное 03, 2011 10:29 pm
Местоположение: vidin
Контакти:

Re: Дийн Кунц

Мнение от stanislav_vd » пет апр 20, 2012 9:00 pm

На мен ''Пазители'' ми е любимата.
''Първо са усмивки, после са лъжи. Накрая пистолетен гръм ечи.''

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18970
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: "Какво знае нощта" & "Мрак под слънцето" от Дийн Кунц

Мнение от deadface » пет май 04, 2012 6:08 am

Ето откъс и от:

Изображение
"Мрак под слънцето" от Дийн Кунц

Седмица преди единайсетия си рожден ден Хауи Дъгли се качи на покрива на бившия универсален магазин „Бозуел“, за да погледа как обикновените хора се занимават с най‑различни обикновени неща по улица „Мейпъл“, и видя чудовището за първи път.
Семейството на Хауи живееше само на две пресечки от сградата, където Бозуел бе търгувал преди. Той можеше да стигне дотам, като пресече гробището на църквата „Св. Антоний“ и продължи по калдъръмена уличка, по която рядко минаваха превозни средства. Огромни дъбове, чиито листа ставаха алени през есента и бяха лъскавозелени сега, в средата на юни, хвърляха сенките си върху гробището. Хауи обичаше дърветата. Те живееха по‑дълго от хората и изглеждаха мъдри, по‑мъдри, отколкото хората биха могли да бъдат, защото бяха видели толкова много и нямаха какво друго да правят, освен да размишляват над това, което бяха видели, и да растат още повече. Много му се искаше да поседне под тях или да се качи, да се качи горе сред тихата мъдрост на дърветата. Но това беше прекалено рисковано. Това щеше да означава, че си търси боя. И без това ядеше много бой, без да си го търси.
Докато вървеше през гробището, не само сенките от дърветата, но и надгробните плочи и паметници го заслоняваха донякъде. Той си беше сложил бейзболна шапка, беше си навел главата и беше готов да извърне лявата си буза настрани от всеки, когото би могъл да срещне, и да побегне, ако забележи някого от обичайните разбойници.
Преди девет месеца „Бозуел“ беше преместен в нова сграда, на две пресечки северно от предишното си място. Старата тухлена постройка след време щеше да бъде префасонирана за някой друг бизнес, но работата по строежа още не беше започнала.
В долната част на задната и стена се намираха пет прозореца, всеки по шейсет сантиметра на височина и деветдесет на ширина, които гледаха към сутерена на огромния магазин. От време на време ги бяха отваряли за проветрение, за да не се завъди плесен, в дните когато още не се използваха климатични инсталации и изсушители за въздуха. И петте изглеждаха заключени, но когато Хауи натисна силно средния, ръждясалата му дълга и тясна панта в горния край застърга и се размърда. Той се изхлузи с краката напред през отвора и стъпи на пода в тъмния сутерен, след което се протегна и бутна прозореца да се затвори.
На колана му беше закачено фенерче, с което той си осветяваше пътя през бившите складове на празния сутерен. Тесният сноп светлина беше достатъчен да му покаже откъде да мине, но не разведряваше ни най‑малко атмосферата в мухлясалите помещения, през които минаваше. В мрака около него сякаш пълзяха и трептяха незнайни страшилища, но тези призрачни видения бяха просто сенките, които се дърпаха, изтръпнали в ужас, пред напиращите лъчи и се скупчваха обратно след преминаването им. Хауи не се боеше от тъмното. От малък беше разбрал, че опасностите, които грозят човека посред бял ден, са много по‑страшни от каквото и да го чака в мрака, че караконджулите могат да имат мило лице и подкупваща усмивка.
Асансьорът не работеше. Той се качи по стълбите на четвъртия етаж и после се изкатери още един етаж нагоре по по‑тясно и стръмно стълбище, което го изведе в помещението с бойлерите – нещо като навес върху плоския покрив на сградата. Тук бяха складирани лопати за сняг, четки за метене с дълги дръжки и други средства и материали, нужни на персонала за почистване и поддръжка.
Макар че Хауи винаги спускаше бутона на секрета на външната врата, когато си тръгваше от покрива, този път той го намери вдигнат. Явно беше забравил да заключи при предишното си посещение. Той отвори вратата и излезе навън, гледайки на изток към уличката.
Покривът беше покрит със сиви керамични плочи и не беше съвсем плосък, а леко наклонен, за да може водата да се оттича към отворите покрай парапета. Стената там се издигаше до кръста на възрастен и по‑високо за Хауи. На всеки деветдесет сантиметра имаше по една четирийсет и пет сантиметрова дупка като в назъбените стени около замък, откъдето стрелците да го защитават срещу варварите.
Хауи се съмняваше, че варварите някога са нападали „Бозуел“, който беше само един малък универсален магазин, или че „Бозуел“ е наемал стрелци или снайперисти със стоманено строги погледи да го защитават. Назъбените тухлени парапети бяха сложени просто за красота и си бяха много шик. Нямаше друго здание в града, което да е по‑високо от старата сграда на „Бозуел“, дори новата му сграда не беше по‑висока от нея. Хауи можеше да коленичи до един от назъбените отвори, да опре лицето си в него и да започне да наблюдава как минувачите по улица „Мейпъл“ влизат и излизат от магазините и ресторантите и да си представя какъв би бил собственият му живот, ако не беше толкова различен от другите.
Когато заобиколи и излезе от обратната страна на навеса, той видя, че до парапета седи страж и се вглежда в сърцето на града през един от отворите. Макар че Хауи беше се появил безшумно на покрива, стражът обърна глава да види кой се е присъединил към него и тогава момчето разбра, че дели покрива с чудовище.
На разстояние от десетина метра помежду им, за момент те продължиха да се гледат, без да мръднат. Въпреки изненадата, Хауи имаше усещането за нещо познато в тази среща, сякаш беше я сънувал някога и после забравил съня си, или беше чувствал подсъзнателно или с шестото си чувство, че някой ден ще се случи. На негово място други момчета биха побягнали, но Хауи беше престанал да бяга, защото знаеше, че бягството може да ти докара смъртта. Крачейки бавно, стъпка по стъпка, той намали разстоянието помежду им на пет метра, преди да спре. Обърнат в профил, той се зае да изучава странника с дясното си око.
Косата на мъжа беше къса и мазна и до такава степен сплъстена, че приличаше на плетеница от паяци. Хауи нямаше да се учуди, ако някои от тях внезапно се разтърсеха и разкачени един от друг, плъпнеха в разни посоки по разкривения му череп. Веждите му бяха гъсти и щръкнали, но лицето му бе голобрадо като на момче. На места кожата му руменееше прекалено силно, а на други беше призрачно бледна, но навсякъде беше гладка и неестествена като кукленска пластмасова кожа без пори. Под грубо изсеченото му, щръкнало каменно чело хлътналите му очи блестяха, черни и бдителни като очите на гарга. Носът му приличаше на остър, свиреп клюн. Пропорциите на лицето му бяха сбъркани, костите му – на места прекалено остри, а другаде – прекалено дебели и затъпени. Горната му устна беше невероятно тънка и безцветна, долната – прекалено дебела и морава, а зъбите – жълти и разкривени.
– Не се бой – каза странникът с дебел и стържещ глас като на чудовище от филм. – Няма нищо страшно. Не съм такъв, какъвто изглеждам.
Хауи се приближи вече на три метра, преди да спре отново в почуда, сякаш бе срещнал омагьосано същество, и попита:
– Откъде идеш? Какво търсиш тук?
– Това твоят покрив ли е? На чуждо място ли съм влязъл?
– Не е моят покрив – отвърна Хауи.
– Е, значи и двамата сме влезли на чуждо място.
– Така излиза.
Макар че беше седнал, беше ясно, че мъжът е висок, вероятно двуметров на ръст, слаб като плашило, но силен. С огромни ръчища. Кокалести китки, подобни на тромавите сглобки на стари машини. Дълги ръце. Уродливите лопатки на гърба му напираха под ярема на жълто‑кафявата му риза и създаваха впечатлението, че има гърбица.
– Не се бой – повтори мъжът. – Аз съм Алтън Търнър Блакууд. Не бих си казал името пред някого, ако исках да му сторя нещо лошо.
След кратко колебание, донякъде за своя изненада, Хауи се обърна изцяло с лице към господин Блакууд и свали бейзболната си шапка.
– И ти не се бой.
Господин Блакууд огледа лявата страна на лицето на Хауи, забеляза, че лявата му ръка има само три пръста, и задържа за момент погледа си върху нея. После рече:
– Виж какво, момче, ако имаше световен конкурс за страшилища и двамата с теб се явяхме пред седем съдии, аз щях да те победя със седем на нула гласа.
– Може би с пет на два.
– Ти или си решил да се самоизчеткаш, или искаш да не ме обидиш. Ще те победя със седем на нула и не се опитвай да спориш с мен, не съм толкова глупав. Сега ще направя най‑страшната си физиономия и искам след това да ми кажеш честно дали имаш шанс и за един глас.
Най‑страшната физиономия на господин Блакууд беше широка усмивка и тя се оказа такава страховита гледка, че Хауи ахна и отстъпи крачка назад. Реакцията му накара господин Блакууд да прихне и лицето му, докато се смееше, изглеждаше по‑ужасно и от ухилената гримаса.
Макар смехът на непознатия да звучеше гадно, като пъшкането и клокоченето на недозапушен канал, добродушната му насмешка над самия себе си го правеше симпатичен.
Не след дълго Хауи се усмихна и рече:
– Добре, признавам. Няма да спечеля нито един глас.
– Значи си честно момче. Знаех си, че си. Браво!
Хауи си сложи отново шапката и отиде до стената през два зъба от мястото, където седеше господин Блакууд, което оставяше два – два и половина метра помежду им.
– Ще ми кажеш ли как се казваш? – попита господин Блакууд.
– Хауи. Хауи Дъгли. Второто ми име е Мейбри, но не го използвам никога. Не искам да си навлека беля. Какво правиш тук?
Господин Блакууд махна с ръка към улицата под тях.
– Гледам парада.
– Какъв парад? Няма парад.
– Винаги има паради, Хауи. Когато става нещо, в което не можеш да се включиш, а можеш само да наблюдаваш, то си е парад.
Хауи се загледа надолу към улицата, където хората изживяваха ежедневието си, без да подозират, че някой ги наблюдава и им завижда, и после вдигна отново поглед към господин Блакууд.
– От какво си станал такъв?
– Такъв съм се родил. Вродени дефекти. Дошъл съм на този свят в този вид. Раждане и смърт – трудно е да се каже кое е по‑лошо. Разбира се, когато съм се появил на този свят, не съм бил толкова голям като сега, но казват, че съм бил дори още по‑грозен. Предполагам, че при теб причината е някакъв пожар.
– Нещо такова – потвърди Хауи.
– Кога е станало?
– Когато съм бил петгодишен. Вече почти шест години оттогава.
– Сигурно са ти правили операции.
– Да. Единайсет. Последната беше преди две години.
– Много съжалявам – искам да кажа, за болките, които си изживял.
Хауи сви рамене, сякаш болките не бяха нищо, макар че за известно време друго освен болки нямаше.
– Не е твоя вината.
Господин Блакууд поклати съчувствено глава.
– Медицината се развива всеки ден, както знаеш. Един ден те ще могат да те оправят много по‑добре.
Колкото по‑дълго Хауи слушаше стържещия глас, толкова по‑малко той му напомняше на чудовище от филм и толкова повече заприличваше на гласа на мечок от анимационен филм или нещо такова.
– Ти правил ли си си операции? – попита Хауи.
– Не. Не ми трябват операции. Не понасям ножовете.
– Страх те е да те режат ли?
– Не ме е страх – рече господин Блакууд. – Просто не понасям ножовете. Често ли идваш тук?
Хауи сви рамене.
– Понякога.
– Защо?
– За да гледам какво става по улица „Мейпъл“. Какво правят хората там, нали разбираш.
– Аха, парадът – кимна господин Блакууд. – Ама на теб половината ти лице си е наред, а другата половина няма да изплаши никого. За теб има място в парада.
– Хората се заглеждат – възрази Хауи.
– Заглеждай ги и ти и те ще престанат.
– Не ми харесва това, което виждам, когато ги загледам.
– Какво виждаш?
Хауи не отговори и господин Блакууд продължи.
– Виждаш съжаление и ти е неприятно да те съжаляват. Не позволявай на гордостта да те държи извън парада, Хауи. Не е приятно да живееш в самота.
– Наричат ме с обидни имена. Понякога ме блъскат, спъват и събарят. И ми се смеят.
– Това го правят децата, нали?
– Главно те.
– Гледай сега, повечето от жестоките деца надрастват жестокостта си. Само шепа от тях не я надрастват. Не бива да позволяваш на тази шепа да решава как да живееш.
Никой, освен майката на Хауи, не му беше говорил така и по някаква причина същите тези думи нямаха такъв ефект върху него, когато идеха от нея, както когато идеха от господин Блакууд.
– Защо не съм те виждал досега? – попита Хауи.
– В този град съм едва от снощи. Тук ме довя вятърът, така да се каже. Намерих незаключения прозорец на сутерена. Преспах долу, близо до задния вход. Сигурно ще си тръгна утре вечер.
– Защо си дошъл?
– За да прекарам времето някъде – отвърна господин Блакууд. – Това е едно място между две други места. Не оставам никъде задълго.
– Какво работиш?
– Скитам се. Това ми е и работата, и удоволствието. Вечно съм на път, старая се да видя всичко, което мога, от света.
– Плащат ли ти да се скиташ? – учуди се Хауи.
– Плащам си. Имам всичко, което ми трябва. – Господин Блакууд облиза устни, сякаш си беше помислил за нещо сладко. – А ти? Винаги ли си живял тук?
– Да. С изключение на времето, когато съм ходил на операции в центъра за изгорени.
– Наблизо ли живееш?
– На две пресечки източно по улица „Уайът“. Ти безделник ли си?
– Някои хора ме мислят за такъв, но не съм. Имаш ли сестри? Братя или сестри?
– Сестра ми, Корин.
– По‑голяма ли е от теб?
– Много по‑голяма. На шестнайсет години е.
– Хубава възраст за момиче – рече господин Блакууд.
– Защо мислиш така? Защо е по‑хубава от всяка друга възраст?
Господин Блакууд затвори очи и заклати глава наляво-надясно.
– Достатъчно млада е, за да е още крехка, но е и достатъчно голяма, за да е готова за света. Как се казва майка ти?
– Нора. Много е стара. На трийсет и пет е. Какво друго си, щом не си безделник?
– Знам какво правят и как се оправят безделниците. Но аз съм преди всичко мечтател. – Той отвори очи. – Какъв е баща ти?
След кратко мълчание Хауи отвърна.
– Нямам баща повече.
– Моите съболезнования, момче, ако е починал.
– Не е починал.
По лицето на господин Блакууд се изписа искрен интерес.
– Но не живее с вас. Разведоха ли се?
– Да.
– Все пак той си остава твой баща.
– Не.
– Не се ли виждаш с него?
– Не мога. И не искам.
Господин Блакууд помълча, после попита.
– Кога стана разводът?
– Когато бях на пет години.
– В годината на изгарянето ти.
Хауи искаше да се измъкне от разговорите на тази тема и попита.
– С какво се занимава един мечтател?
– В момента си мечтая да направя нещо много хубаво. Не съм доизмислил всички подробности обаче. Когато ги измисля, ще ти разкажа. Без баща толкова години – лошо. Може би майка ти си е намерила приятел, който живее с нея. Той би могъл да ти е нещо като баща.
– Не, не си е намерила. Само тримата сме.
Хауи зарея поглед към улицата, но усети, че господин Блакууд го наблюдава с интерес.
– Ти си мъжът в семейството, значи.
– Така излиза. С какво се скиташ – имаш ли кола?
– Понякога вземам кола и карам. Или се качвам в някой празен товарен вагон. От време на време пътувам дори с автобус.
– Не те ли гледат хората в автобуса?
– Сядам най‑отпред, за да ме виждат по‑добре.
– Не би ми било приятно да ме зяпат.
– Когато ме ядосат, хвърлям им един страшен поглед и те престават.
– Ех, да можех и аз да хвърлям страшни погледи! – възкликна Хауи.
– Нали ти казах – в тебе няма нищо страшно, Хауи Дъгли.
– Винаги ли спиш в изоставени стари сгради като тази?
– Невинаги. Понякога спя в колата, която карам. От време на време – в спален чувал под някой мост или в някое поле.
Понякога в подслони за бездомни, а понякога в къща, която ми харесва.
– Имаш ли къща някъде?
– Имам много къщи, където си поискам – заяви господин Блакууд.
– Значи не си беден?
– Аз ли? Не. Имам всичко, което бих могъл да пожелая. Правя, каквото искам. Правя всичко, каквото си поискам. – От един от многото джобове на жълто-кафявите си панталони той извади дебела пачка пари. – Има ли в този град достойно заведение, където да правят хубави сандвичи?
– Има едно-две.
Господин Блакууд отдели една двайсетдоларова и една десетдоларова банкнота от пачката и ги протегна към Хауи.
– Иди да купиш обяд за двама ни. Два сандвича за мен, един за теб, кока-кола. Не се мъчи да минаваш през прозореца на мазето. Мини през задната врата. Тя няма да се заключи, ако вдигнеш бутона на секрета нагоре.
Ръката му беше толкова голяма, че можеше да покрие с длан цялото лице на Хауи, като започнеше под брадичката и минеше с пръсти над линията на косата и покриеше с палец едното ухо, а с кутрето – другото. Дори и кутрето му беше огромно и, както останалите му пръсти, имаше възглавничка по‑голяма от супена лъжица, доста наподобяваща на съединените с плавателни ципи крака на жаба.
Тази ръка изглеждаше толкова силна, че вероятно би могла да одере лицето ти и да го смачка като книжна салфетка. Но ако господин Блакууд мислеше да нападне Хауи, той вече би го направил. Друго нещо, за което си струваше да се помисли, беше, че ако господин Блакууд решеше да престане да се скита, ако решеше да се задържи тук, защото си е намерил приятели, щеше да бъде чудесно да си има такъв приятел. По‑големите от него деца, независимо колко едри и злобни бяха, щяха да престанат да причакват Хауи, за да го бият. Щяха да престанат да му свалят гащите и да му се смеят. Щяха да престанат да го наричат Белязания или Осмопръстото чудовище, или Хищната лапа, ако знаеха, че е приятел на господин Блакууд.
– Аз не ходя по ресторанти, освен ако мама не ме заведе, и никога не влизам сам.
Все още протегнал ръка с парите, господин Блакууд каза:
– Тогава ще е добре за теб да го направиш. Ще видиш колко бързо ще вземат парите ти, като на всеки друг, и ще ти дадат каквото искаш, като на всеки друг. А ако някой се загледа в теб, усмихни му се. Твоята усмивка не е франкенщайновска като моята, но и хубавата усмивка ще свърши работа, може би още по‑добра работа. Ще видиш.
Хауи се приближи до господин Блакууд и взе трийсетте долара.
Банкнотите бяха изпръскани с тъмни, калночервени петна.
– Ще ги приемат – увери го господин Блакууд. – Кажи им, че майка ти те е пратила да купиш сандвичи. Ако разберат, че сме тук, ще ни изгонят, преди да сме си изяли обяда.
– Добре, сър.
– Трийсет долара са много пари. Но аз ти имам доверие, Хауи. Без доверие не може да има приятелство.
Както и да го осветяваше слънцето – пряко или през облаци – господин Блакууд изглеждаше толкова странно, че не приличаше на реален човек. Ала очите му – до такава степен черни като въглен, че не се виждаше границата между ирисите и зениците му – бяха не по‑малко реални от всичко останало на този свят. Те се впиваха право в теб и надничаха в мозъка ти, и четяха мислите ти.
– Ако имат вкусни сладкиши, купи и от тях – смигна му господин Блакууд.
Изображение

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18970
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Дийн Кунц

Мнение от deadface » ср май 09, 2012 3:43 pm

Преде време ви споменах, че режисьорът на "Мумията" ще снима филм по "Чудакът Томас". Филмът - Odd Thomas (2012) - вече е завършен, Кунц го гледал и останал възхитен, защото пресъздавал максимално точно книгата. :)
Изображение

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18970
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Дийн Кунц

Мнение от deadface » вт юни 19, 2012 4:58 am

Изображение
"Odd Interlude #1" by Dean Koontz
www.amazon.com

Откъс

Leading up to the highly anticipated arrival of Odd Apocalypse this summer, catch up with Odd Thomas in Odd Interlude, a special three-part eBook series by #1 bestselling master of suspense Dean Koontz! Here is the spine-tingling 70-page first installment of this super-charged stand-alone Odd adventure.

THERE’S ROOM AT THE INN. BUT YOU MIGHT NOT GET OUT.
Nestled on a lonely stretch along the Pacific coast, quaint roadside outpost Harmony Corner offers everything a weary traveler needs—a cozy diner, a handy service station, a cluster of motel rooms . . . and the Harmony family homestead presiding over it all. But when Odd Thomas and company stop to spend the night, they discover that there’s more to this secluded haven than meets the eye—and that between life and death, there is something more frightening than either.

Includes a preview of the next thrilling novel in Dean Koontz’s acclaimed Odd Thomas series: Odd Apocalypse!

Изображение
"Odd Interlude #2" by Dean Koontz
www.amazon.com

Щракнете върху емотикона Изображение
Изображение

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18970
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Дийн Кунц

Мнение от deadface » вт юни 26, 2012 2:38 am

И последната част:

Изображение
"Odd Interlude #3" by Dean Koontz
www.amazon.com

Щракнете Изображение
Изображение

Потребителски аватар
Ангел без криле
Childe
Childe
Мнения: 59
Регистриран: вт юли 31, 2007 11:30 pm
Местоположение: Пловдив

Re: Дийн Кунц

Мнение от Ангел без криле » вт юли 10, 2012 8:49 pm

Прочетох две от неговите книги - "Насласлада" и "Полунощ" и двете много ми харесаха. Сега съм решил да прочета повече от книгите му и си купих две от тях - "Сърцето ти принадлежи на мен" и "Гласът на нощта". Чудя се от коя да започна :)

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18970
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Дийн Кунц

Мнение от deadface » нед авг 05, 2012 11:01 pm

Изображение
"Odd Apocalypse" by Dean Koontz
www.amazon.com

The stallion reared over me, silently slashing the air with the hooves of its forelegs, a creature of such immense power that I stumbled backward even though I knew that it was as immaterial as a dream...

The woman astride the ghostly mount reaches out desperately, the latest spirit to enlist the aid of Odd Thomas, the unassuming young fry cook whose gift—or curse—it is to see the shades of the restless dead, and to help them when he can. This mission of mercy will lead Odd through realms of darkness he has never before encountered, as he probes the long-held secrets of a sinister estate and those who inhabit it.

ODD APOCALYPSE

Once presided over by a flamboyant Hollywood mogul during the Roaring ’20s, the magnificent West Coast property known as Roseland is now home to a reclusive billionaire financier and his faithful servants. And, at least for the moment, it’s also a port in the storm for Odd Thomas and his traveling companion, the inscrutably charming Annamaria, the Lady of the Bell. In the wake of Odd’s most recent clash with lethal adversaries, the opulent manor’s comforts should be welcome. But there’s far more to Roseland than meets even the extraordinary eye of Odd, who soon suspects it may be more hell than haven.
A harrowing taste of Roseland’s terrors convinces Odd that it’s time to hit the road again. Still, the prescient Annamaria insists that they’ve been led there for a reason, and he’s promised to do his best for the ghost on horseback. Just how deep and dreadful are the mysteries Roseland and her masters have kept for nearly a century? And what consequences await whoever is brave, or mad, enough to confront the most profound breed of evil? Odd only knows. Like his acclaimed creator, the irresistible Odd Thomas is in top-notch form—as he takes on what may well be the most terrifying challenge yet in his curious career.

Даунлоуд
Изображение

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18970
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Дийн Кунц

Мнение от deadface » вт ное 13, 2012 7:32 am

Изображение
"The Long Sleep" by John Hill (псевдоним на Дийн Кунц)
www.amazon.com

He woke - and discovered that somehow, somewhere, his mind had been ravished, his memory erased, and his only clue to his identity was his name: Joel.
But he was not alone. Around him the omnipresent computers typed out messages he could not decipher. Embracing him was a beautiful woman. Reassuring him was a kindly, white-haired man who told him one lie after another. And pursuing him was a figure without a face who called himself the Sandman.
Was Joel the only sane human in a world gone mad? Or was he a hopeless maniac living out hid fearful fantasies? Joel's long sleep was over - and his nightmare had just begun.

Щракнете емотикона Изображение
Изображение

Потребителски аватар
Метеорит
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 2274
Регистриран: ср окт 28, 2009 6:24 pm
Местоположение: София

Re: Дийн Кунц

Мнение от Метеорит » пет дек 07, 2012 9:23 pm

"Мрак под слънцето"

Първа книга от този автор,по-точно книжле.Може би и последна.
Прикачени файлове
mrakpodsl1.jpg
mrakpodsl1.jpg (19.59 KиБ) Видяна 2074 пъти
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко , нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18970
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Дийн Кунц

Мнение от deadface » ср фев 27, 2013 5:39 am

Изображение
"Deeply Odd" by Dean Koontz
www.amazon.com
The pistol appeared in his hand the way a dove appears in the hand of a good magician, as if it materialized out of thin air. “You think I won’t do it right here in the open. But you’d be surprised. . . . You’ll drop before you get the breath to scream.”

The truck driver is decked out like a rhinestone cowboy, only instead of a guitar he’s slinging a gun—and Odd Thomas is on the wrong end of the barrel. Though he narrowly dodges a bullet, Odd can’t outrun the shocking vision burned into his mind . . . or the destiny that will drive him into a harrowing showdown with absolute evil.

DEEPLY ODD

How do you make sure a crime that hasn’t happened yet, never does? That’s the critical question facing Odd Thomas, the young man with a unique ability to commune with restless spirits and help them find justice and peace. But this time, it’s the living who desperately need Odd on their side. Three helpless innocents will be brutally executed unless Odd can intervene in time. Who the potential victims are and where they can be found remain a mystery. The only thing Odd knows for sure is who the killer will be: the homicidal stranger who tried to shoot him dead in a small-town parking lot.

With the ghost of Alfred Hitchcock riding shotgun and a network of unlikely allies providing help along the way, Odd embarks on an interstate game of cat and mouse with his sinister quarry. He will soon learn that his adversary possesses abilities that may surpass his own and operates in service to infinitely more formidable foes, with murder a mere prelude to much deeper designs. Traveling across a landscape haunted by portents of impending catastrophe, Odd will do what he must and go where his path leads him, drawing ever closer to the dark heart of his long journey—and, perhaps, to the bright light beyond.
Тук можете да прочетете началото на шестия роман за Чудакът Томас, който излиза в САЩ на 28 май.
Изображение

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18970
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Дийн Кунц

Мнение от deadface » пет мар 15, 2013 9:35 am

Малко инфо за новия роман на Кунц, който ще излезе в Щатите през октомври:

Изображение
"Innocence" by Dean Koontz

Heart-stopping supernatural thriller from the master of suspense.

Addison Goodheart looks like your worst nightmare. He also loves books. It's his only safe way of showing love, for to reveal himself to another human being provokes a response first of fear, followed by convulsive outbursts of hatred and violence. For Addison is not like other people: he looks like a walking nightmare, despite his pure and gentle soul. Books are his refuge and his escape: he embraces the riches they have to offer in words and pictures. By night he leaves his hidden chambers beneath the city streets and makes his way into the central library through a network of underground tunnels and sewers. And that is where he meets Gwyneth, a young Goth, who also hides her true appearance. Like Addison, Gwyneth struggles to trust anyone.
With good reason, for no sooner has their tentative friendship formed than they must face a terrifying evil. And the only way they will survive it is by putting their faith in each other.

"Dean Koontz is not just a master of our darkest dreams, but also a literary juggler." The Times
"A terrific pursuit story; clever, up-to-the-minute, and riveting." Guardian
"There's surprise after surprise, including a killer finale." Independent on Sunday
"Psychologically complex, masterly and satisfying." The New York Times
Изображение

Потребителски аватар
dancho_stavrev
Dinh
Dinh
Мнения: 373
Регистриран: съб апр 13, 2013 6:11 pm
Местоположение: Ямбол

Re: Дийн Кунц

Мнение от dancho_stavrev » вт апр 16, 2013 5:33 pm

Момчета и момичета, чудя се "Какво знае нощта" хорър ли е, криминален роман ли е. Някъде пише хорър, другаде криминален. Има ли свръхестествени елементи и в какво се изразяват те (духове? чудовища? извънземни?) ? Защото навсякъде срещам коренно различни и противоречиви мнения, а заглавието звучи зловещичко, и в крайна сметка искам да си направя извода дали да си я взема или не? И като цяло за какво се разказва (знам, че ще ми кажете, че където и да проверя из нета - ще го пише, но искам мнението на човек, който е прочел романа)?
Изображение

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18970
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Дийн Кунц

Мнение от deadface » вт апр 16, 2013 8:35 pm

Ще се самоцитирам:
Свръхестествен хорър/трилър в най-добрите традиции на жанра. Има страховит сериен убиец, който с помощта на окултните си познания успява да се завърне от гроба като отмъстителен дух, различни свръхестествени явления, напрежение, страховити сцени, преследване, насилие, кръв, схватки и параноя.
Централната идея на романа – злонамерен дух, който си отмъщава – не е нова, нито оригинална, но Кунц й придава свежест, като позволява на духа да напусне мястото, на което телесната му обвивка е умряла и да се движи свободно из целия град. Нещо повече – отмъстителният дух може да се прехвърля с лекота от тяло в тяло и до края на книгата сменя 7-8 гостоприемника. Това прави историята далеч по-интересна и динамична от стандартните свръхестествени романи за духове, освен това засилва напрежението – Блекуд може да обладае всеки, който има пороци и грехове, дори непорочните хора, стига да изпитат някаква силна отрицателна емоция (гняв, омраза и т.н.), затова главните герои трябва през цялото време да са нащрек и да не се доверяват на никого.
Ако си падате по филми като "Шокър" и "Падналият ангел" (с Дензъл Уошингтън), не пропускайте да прочетете новия роман на Кунц.
Ето и темата за романа, в която ще намериш откъси.
Единственото, което не ми хареса в книгата, е финалът; беше разочароващ, поне за мен.
Изображение

Потребителски аватар
dancho_stavrev
Dinh
Dinh
Мнения: 373
Регистриран: съб апр 13, 2013 6:11 pm
Местоположение: Ямбол

Re: Дийн Кунц

Мнение от dancho_stavrev » вт апр 16, 2013 11:43 pm

Странна работа, звучи ми интересно, в същото време със сигурност знам, че няма да ми хареса. Ама то докато се прочете и види - няма да стане. Иначе чакам с огромно нетърпение "77 Shadow Street". От "Колибри" ми казаха, че се превежда в момента и се очаква второто шестмесечие на годината. Чудя се просто с какво да захвана Кунц за сефте, макар, че списъка ми с Кинг още не е привършил :D . Но най-вероятно ще почна с "Ускорение".
Изображение

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18970
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Дийн Кунц

Мнение от deadface » ср апр 17, 2013 12:05 am

Ами, кажи какво предпочиташ - (криминални) трилъри или ужаси и какъв тип (свръхестествени, sf и пр.), - и ще ти препоръчам конкретни заглавия на Кунц.
Изображение

Потребителски аватар
dancho_stavrev
Dinh
Dinh
Мнения: 373
Регистриран: съб апр 13, 2013 6:11 pm
Местоположение: Ямбол

Re: Дийн Кунц

Мнение от dancho_stavrev » ср апр 17, 2013 12:36 pm

По принцип съм запознат със заглавията на Кунц (или поне голяма част от тях) и в интерес на истината като идеи ми харесват повече неговите от тия на Кинг. И до колкото съм чел и за двамата, отделно и сравнения между двамата, съм почти убеден, че са на едно ниво като качество, само дето Кинг залага повече на самия трилър, а Кунц бие малко повече на фантастика (което ми допада повече). От заглавията, които са ме заинтригували на Кунц, искам да прочета Древният враг, Зимна луна, Пазители, Вуду, Черен лед, Полунощ, Лицето на страха, Студен огън, Здрач на разсъмване. И от новия век впечатление ми направиха като сюжет (макар, че тука бие повече на класическия трилър) Ускорение и предстоящата да излезе втората половина на тази година хорър 77 Shadow Street. А Наслада за какво се разказва (ако може на български)? Иначе криминалета не харесвам като цяло.
Изображение

Потребителски аватар
CELL
Breaker
Breaker
Мнения: 259
Регистриран: вт юли 20, 2010 4:44 pm

Re: Дийн Кунц

Мнение от CELL » ср апр 17, 2013 1:40 pm

Древният враг,Пазители и Черен лед препоръчвам от изброените заглавия.От по-новите Сърцето ти принадлежи на мен и Съпругът.Като идеи Кунц е доста оригинален и разнообразен/за разлика от Кинг/,но бързо оплесква сюжетът и краят е почти винаги трагичен/претупан/назавършен...Като че ли бърза да завърши книгата и да започне следващата творба:)
От разказите има няколко много добри попадения,но не съм прочел всичко!!!

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18970
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Дийн Кунц

Мнение от deadface » ср апр 17, 2013 4:22 pm

Не бих казал, че Кунц е по-оригинален от Кинг, нито че Кинг залага повече на трилъра от него. Кинг залага повече на хоръра, на описанието на живота в малките американски градове и на изграждането на сложни и пълнокръвни персонажи и взаимоотношенията между тях. Кунц набляга повече на действието и напрежението, предпочита да се съсредоточи върху няколко главни герои, като ги постави в опасни ситуации и изследва поведението им, докато се борят за живота си. С други думи набляга на трилъра, като по-често го смесва с научна фантастика, докато Кинг предпочита свръхестественото.
Всички изброени по-горе книги са добри. Прочети и "Светкавица" и "Убежище". "Наслада" е трилър за сериен убиец и също е сред силните му романи.
Изображение

Отговори