Дийн Кунц

Напишете мнението си за прочетеното

Модератор: Ka-tet of 19

Отговори
Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18813
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Дийн Кунц

Мнение от deadface » съб яну 23, 2010 3:10 pm

Не, повечето му книги не са в сегашно време.
Изображение

West of Hell
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 2638
Регистриран: чет май 29, 2008 2:38 pm

Re: Дийн Кунц

Мнение от West of Hell » съб яну 23, 2010 3:44 pm

Хора, Кунц или го обичаш или го мразиш. По мои наблюдения е така.
Моето положение е някъде по средата. Преди години съм го наричал любим автор, сега не знам. Струва ми се доста сантиментален човек и образцов християнин. Винаги в книгите му са присъствали едни хуманистични поучения, типични за старата фантастика. Без да го познавам, смея да твърдя, че това му е любим жанр. Не че имам нащо против(и аз чета фантастика) но да кажем, че днес предпочитам други неща.
На Download 2016 bundinhas

http://www.youtube.com/watch?v=yMlKlH7DYe8

Machete
Ka-mai
Ka-mai
Мнения: 192
Регистриран: пет апр 25, 2008 6:50 pm

Re: Дийн Кунц

Мнение от Machete » съб яну 23, 2010 7:44 pm

West of Hell написа:Хора, Кунц или го обичаш или го мразиш. По мои наблюдения е така.
Моето положение е някъде по средата. Преди години съм го наричал любим автор, сега не знам. Струва ми се доста сантиментален човек и образцов християнин. Винаги в книгите му са присъствали едни хуманистични поучения, типични за старата фантастика. Без да го познавам, смея да твърдя, че това му е любим жанр. Не че имам нащо против(и аз чета фантастика) но да кажем, че днес предпочитам други неща.
Ето едно много хубаво мнение, което се припокрива до голяма степен с моето. Някак са ми еднообразни мотивите, които въвежда дори в различните си произведения. Семейството и хуманизмът са над всичко, но ако все пак има някаква драма, тя прави човек по-силен и той се справя срещу злото.

С риск да се повторя, не ме разбирайте погрешно, много ми харесва Кунц, но не мога да го определя за гениален, тъй като рядко може да ме изненада. Ще му изчета повече произведения, но се съмнявам да променя мнението си. В нас имам само една книга, която не съм чел - "Мистър Убийство" , както и оставащото от продължението на Томас.

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18813
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Дийн Кунц

Мнение от deadface » пон фев 15, 2010 1:00 am

Изображение
"Входът за рая - платен" от Дийн Кунц
За четене онлайн
Изображение

West of Hell
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 2638
Регистриран: чет май 29, 2008 2:38 pm

Re: Дийн Кунц

Мнение от West of Hell » вт фев 23, 2010 10:15 pm

deadface, "By the light of the moon" и "From the corner of his eye" издавани ли са у нас?
Май не си ги споменал в първия пост
питам щото ги търся
На Download 2016 bundinhas

http://www.youtube.com/watch?v=yMlKlH7DYe8

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18813
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Дийн Кунц

Мнение от deadface » вт фев 23, 2010 10:27 pm

"From the Corner of His Eye" е "Обсебване" (2002), другият роман не е издаван, но мога да ти ги дам и двата на английски език като текстови файлове. Ако ги искаш, пиши ми на лични.

EDIT: Тези дни ще допълня списъка с издаваните у нас книги, като отбележа коя книга през коя година е издадена и как й е оригиналното заглавие.
Изображение

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18813
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Дийн Кунц

Мнение от deadface » пет мар 05, 2010 2:30 am

Списъкът с книгите на 1-ва страница е ъпдейтнат с нова информация :attantion:
Изображение

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18813
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Дийн Кунц

Мнение от deadface » ср мар 24, 2010 5:25 pm

Изображение

Vengeance
Commoner
Commoner
Мнения: 21
Регистриран: съб мар 06, 2010 9:11 pm

Re: Дийн Кунц

Мнение от Vengeance » нед мар 28, 2010 10:23 pm

Не знам ама мене Кунц много ме кефи.До сега съм чел само "Пазители",Служители на здрача" и "Лицето на страха" и направо ме размазаха!Особено Пазители...това е една от най-добрите романи които съм чел...самият образ на Чуждия някак много ме кефи.

Лицето на страха беше много напрегната,много готина,а края също беше много неочакван и готин.

Относно Служители на здрача,готина беше,ама някак не ме впечатли особено.Сега смятам да си купя "Сърцето ти принадлежи на мен"

Потребителски аватар
stihopletec
Breaker
Breaker
Мнения: 323
Регистриран: нед мар 12, 2006 3:51 am
Контакти:

Re: Дийн Кунц

Мнение от stihopletec » вт апр 06, 2010 1:46 am

"Древният враг" определено е супер яка книжка. Иначе и поредицата за Брат Од също ми допадна ( особено момента с призрака на Елвис, който си тръгва и на негово място идва Франк Синатра :smile: ). Има какво да се прочете от него ...
За света може да си само един човек, но за един човек може да си света !
Лесно е да умреш за човек, който си обичал, но е трудно да намериш човек, за когото си заслужава да живееш !
Почувствайте кога сте свършили и оставете четката или молива.Останалото е само живот. (Стивън Кинг)

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18813
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Дийн Кунц

Мнение от deadface » ср май 19, 2010 5:21 pm

Изображение
Драконови сълзи за четене онлайн
Изображение

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18813
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Дийн Кунц

Мнение от deadface » пет юни 18, 2010 12:22 am

Изображение
"Frankenstein: Lost Souls" by Dean Koontz (Frankenstein book 4)
www.amazon.com

#1 New York Times bestselling author Dean Koontz brings his fertile imagination and unparalleled storytelling abilities to one of the most timeless - and terrifying - creations in all of fiction: the legend of Frankenstein. In Lost Souls, Koontz puts a singular twist on this classic tale of ambition and science gone wrong, and forges a new legend uniquely suited to our times - a story of revenge, redemption, and the razor thin line that separates humanity from inhumanity as we consider a new invitation to apocalypse.

The work of creation has begun again. Only now things will be different. Victor Leben, once Frankenstein, has not only seen the future - he's ready to populate it. Using stem-cells, 'organic' silicon circuitry, and nanotechnology, he will engender a race of superhumans - the perfect melding of flesh and machine. With a powerful, enigmatic backer eager to see his dream come to fruition and a secret location where the enemies of progress can't find him, Victor is certain that this time nothing and no one can stop him.

It is up to five people to prove him wrong. In their hands rests nothing less than the survival of humanity itself.

They are drawn together in different ways, by omens sinister and wondrous, to the same shattering conclusion: Two years after they saw him die, the man they knew as Victor Helios lives on. Detectives Carson O'Connor and Michael Maddison; Victor's engineered wife, Erika 5, and her companion Jocko; and the original Victor's first creation, the tormented Deucalion, have all arrived at a small Montana town where their old alliance will be renewed - and tested - by forces from within and without, and where the dangers they face will eclipse any they have yet encountered. Yet in the midst of their peril, love will blossom, and joy, and they will discover sources of strength and perseverance they could not have imagined.

They will need all these resources, and more. For a monumental battle is about to commence that will require all their ingenuity and courage, as it defines what we are to be . . . and if we are to be at all.


Най-новата книга на Кунц излезе в Щатите преди 2 дни. За да я свалите, щракнете върху емотикона Изображение
Изображение

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18813
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Дийн Кунц

Мнение от deadface » съб юни 19, 2010 2:06 am

Изображение
"Frankenstein: Prodigal Son" by Dean Koontz & Kevin J Anderson (Frankenstein book 1)
www.amazon.com

Dean Koontz's Frankenstein--is a brilliant re-imagining of the classic story that only world-renowned and New York Times bestselling author could conceive, bringing the two hundred-year-old "monster," a literate, mysterious loner, to modern day New Orleans on the trail of his creator.

Detective O'Connor manages to look seductive and tragic while snacking in parking lots and blindly following the trail of New Orleans's most gruesome murderer. She and her partner, the slightly lackluster Michael Maddison, have discovered corpse after corpse throughout the city, each missing limbs or organs. Meanwhile, life seems easy for Victor Helios, scientist and technology mogul who lives in the lap of Southern luxury with an army of servants and a spouse to rival the most astonishing of Stepford wives. Strangely though, his company, Helios Biovision, housed in the crumbling Hands of Mercy Hospital, features bricked windows, security cameras, steel doors, and a staff that never sees the light of day.

Изображение
"Frankenstein: City of Night" by Dean Koontz & Ed Gorman (Frankenstein book 2)
www.amazon.com

They are stronger, heal better, and think faster than any humans ever created-and they must be destroyed. But not even Victor Helios-once Frankenstein-can stop the engineered killers he's set loose on a reign of terror through modern-day New Orleans. Now the only hope rests in a one-time "monster" and his all-too-human partners, Detectives Carson O'Connor and Michael Maddison. Deucalion's centuries-old history began as Victor's first and failed attempt to build the perfect human-and it is fated to end in the ultimate confrontation between a damned creature and his mad creator. But first Deucalion must destroy a monstrosity not even Victor's malignant mind could have imagined-an indestructible entity that steps out of humankind's collective nightmare with one purpose: to replace us.

Изображение
"Frankenstein: Dead and Alive" by Dean Koontz (Frankenstein book 3)
www.amazon.com

As a devastating hurricane approaches, as the benighted creations of Victor Helios begin to spin out of control, as New Orleans descends into chaos and the future of humanity hangs in the balance, the only hope rests with Victor's first, failed attempt to build the perfect human. Deucalion's centuries-old history began as the original manifestation of a soulless vision-and it is fated to end in the ultimate confrontation between a damned creature and his mad creator. But first they must face a monstrosity not even Victor's malignant mind could have conceived-an indestructible entity that steps out of humankind's collective nightmare with powers, and a purpose, beyond imagining.

*

За да свалите поредицата в .lit формат, щракнете върху емотикона Изображение
Изображение

West of Hell
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 2638
Регистриран: чет май 29, 2008 2:38 pm

Re: Дийн Кунц

Мнение от West of Hell » съб юни 19, 2010 2:58 pm

deadface, зачитал ли си ги тия Франкенщайни? От една година ги гледам в Софийските книжарници и не съм си ги взел
На Download 2016 bundinhas

http://www.youtube.com/watch?v=yMlKlH7DYe8

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18813
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Дийн Кунц

Мнение от deadface » съб юни 19, 2010 3:44 pm

Не. По първия роман за Франкенщайн има комикс в 5 броя и графичен роман, но и тях не съм чел. От неиздаваните му у нас романи съм чел само онези, които чуждестранните му почитатели определят като най-добри, както и част от последните му книги. Препоръчвам ти да си вземеш тези:

- Twilight Eyes (1987) - свръхестествен трилър/хорър
- Eyes of Darkness (1996) – хорър/трилър с sf елементи за научен експеримент на правителството с ужасяващи последици
- Night Chills (1976) - хорър/трилър с sf елементи
- The Vision (1977) - хорър/трилър със свръхестествени елементи
- By the Light of the Moon (2002) - sf хорър/трилър
- The Face (2003) - свръхестествен трилър/хорър
Изображение

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18813
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Дийн Кунц

Мнение от deadface » вт юли 27, 2010 2:18 pm

Изображение
"Добрият" от Дийн Кунц
http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=41117&cat=2" onclick="window.open(this.href);return false;
(излиза на 2-ри август)
www.amazon.com

"Най-големият майстор на съспенса умее да опъва нервите на читателя и да дърпа струните на най-неизразимите му страхове. Името на Кунц ни кара да очакваме трилъри със забързано темпо, от които да настръхва кожата, и в случая с "Добрият" не ни очаква разочарование. Още от встъпителния параграф, който сякаш е слязъл от филм на Хичкок, кроткият зидар Тим Кариър, който си пие бирата в затъм нен бар някъде в Калифорния, се сблъсква с непознат, който по грешка го взема за платен убиец. Непознатият пъха в ръката му плик с 10 000 долара и снимка на набелязаната жертва – писателка от Лагуна Бийч, след което си тръгва. Миг по-късно истинският убиец се появява и решава, че Тим е неговият клиент. Тимоти се опитва да разсее убиеца, като твърди, че се е отказал от убийството и му предлага като компенсация получените пари с надеждата да има достатъчно време да предупреди жертвата. Така за двамата – за Тим и злочестата писателка – започва едно шеметно надбягване с влакче на ужасите, в което техни спътници са и читателите."

Откъс:

"Когато види вода, еднодневката се плъзва по повърхността й и оставя за кратко следа, тънка като копринена паяжина. Снишила се така, тя се опазва от птиците и прилепите, които ловят плячката си по време на полет.
За човек като Тимоти Кариър, с ръст метър и деветдесет и два, тегло 95 кг, големи ръце и още по-големи крака, не беше лесно да се снишава като еднодневка над вода, но той се стараеше.
Обут в тежки работни ботуши, с характерната походка на Джон Уейн, която му се удаваше естествено и която той не можеше да промени, Тимоти влезе в бара „Фенерджията“ и се отправи към вътрешния край на помещението, без да привлича внимание към себе си. Никой от тримата мъже близо до вратата, зад късата чертичка на „Г“-образния бар, не го погледна. Не го погледнаха и двойките, заели две от сепаретата.
Тимоти седна на крайния стол в сянката извън кръга на последната лампа, осветяваща тъмния като меласа махагонов бар, и въздъхна доволно. Погледнато от входната врата, той изглеждаше най-дребният човек в заведението.
Ако предната част на „Фенерджията“ можеше да се сравни с платформа за управление на локомотив, неговото кътче беше фургонът. Онези, които биха избрали да седнат тук в понеделнишкото мъртвило, не биха били от приказливите.
Лиам Руни, собственикът на заведението и единственият зад бара тази вечер, напълни чаша наливна бира и я сложи пред Тим.
– Някоя вечер ще вземеш да влезеш тук с дама – каза Руни – и ще ме шокираш до смърт.
– Защо си въобразяваш, че ще доведа дама в този бардак?
– Какво друго знаеш освен този бардак?
– Моята любима закусвалня за понички.
– Хм. Ще се налапате значи с десет-двайсет понички с глазура, после ще я заведеш пред голям, скъп ресторант в Нюпорт Бийч, ще седнете на тротоара и ще зяпате как портиерите паркират луксозните коли.
Тим отпи от бирата, Руни избърса бара, макар че нямаше нужда. После Тим отбеляза:
– Ти удари шестица с Мишел. Такива като нея не се срещат днес.
– Мишел е на трийсет, също като нас. Ако такива като нея не се срещат днес, откъде се взе тя?
– И аз се питам.
– Ако искаш да си победител, трябва да си вътре в играта и да участваш в класацията – каза Руни.
– Аз съм си в класацията.
– Няма класация за сам играч, който нанизва обръчи на прът.
– Не ме мисли. Жените тичат подир мен и ми думкат на вратата.
– Да бе – възрази Руни, – само че пристигат на двойки, за да те поучават на тема Христос.
– Че какво лошо? Грижат се за душата ми. Казвал ли ти е някой, че си саркастично копеле?
– Ти си ми го казвал. Хиляди пъти. Не ми омръзва да го чувам. Ама нека да ти кажа за оня, дето беше тук преди малко. Ударили му четирийсетте, никога не се е женил, а взели, че му отрязали тестисите.
– Кой му ги отрязал?
– Докторите.
– Дай ми имената на тези доктори – каза Тим. – Не искам да попадна на някой случаен.
– Абе той бил болен от рак. Работата е, че повече не може да има деца.
– Какво му е хубавото да имаш деца, когато светът не е със света?
Руни приличаше на мечтаещ за черен пояс запалянко, който, макар да не беше взел нито един урок по карате, се беше опитал да счупи не една или две бетонни плочи с главата си. Очите му обаче бяха два сини прозореца, излъчващи топло сияние, и сърцето му беше добро.
– Там е смисълът на всичко – каза Руни. – Жена, деца, място, където можеш да стъпиш на здраво, докато светът се разпада на части.
– Метусела е живял до деветстотин и не е престанал да ражда деца докрай.
– Да ражда?
– Да, така е било в ония времена. Раждали са.
– Значи ти смяташ да правиш какво – да чакаш да станеш на шестстотин, преди да завъдиш деца?
– Вие с Мишел нямате деца.
– Ама работим по въпроса. – Руни се наведе, скръсти ръце на бара и застана лице в лице с Тим. – Как си прекара деня днес, вратарю?
Тим се намръщи.
– Не ми викай „вратар“!
– Е, кажи де, как си запълни деня?
– Както винаги. Зидах стена.
– Какво ще правиш утре?
– Ще зидам друга стена.
– За кого?
– За този, който ми плати.
– Аз работя в моя бар по седемдесет часа на седмица, понякога и повече, но не заради клиентите.
– Клиентите ти го чувстват – увери го Тим.
– Кой от двама ни е саркастичното копеле?
– Ти държиш купата, но аз се боря за нея.
– Аз работя за Мишел и за бъдещите ни деца. Трябва да имаш за кого да работиш освен за този, който ти плаща. Някой, който да ти е скъп, да градите нещо заедно, да имате бъдеще.
– Лиам, много са ти хубави очите.
– Ние с Мишел се тревожим за тебе, братле.
Тим сви устни.
Руни заключи:
– Самотата не е по вкуса на никого.
Тим пусна няколко въздушни целувки. Руни се наведе още по-напред, на сантиметри от лицето на Тим.
– Да ме целунеш ли искаш?
– Как да не искам, като си толкова загрижен за мен.
– Ще си просна гъза на бара и целувай колкото щеш.
– Не, благодаря. Не ми трябва да си режа устните после.
– Знаеш ли какво те мъчи теб, вратарю?
– Пак ли почваш?
– Автофобия.
– Не позна. Нямам страх от коли.
– Страх те е от себе си. Не, не точно. Страх те е от собствените ти способности.
– Роден си за класен наставник – присмя се Тим. – Нали уж сервирате безплатно солети тук? Къде са ми солетите?
– Едно пиянде се издрайфа върху тях. Ей сега ще ги доизбърша.
– Давай ги. Само гледай да не са скашкани.
Руни взе купа солети от полиците зад бара и я сложи до бирата на Тим.
– Мишел има една братовчедка, Шейдра. Много е готина.
– Що за име е това „Шейдра“? Никой ли вече не кръщава дъщерите си Мери?
– Ще ти уредя работата с Шейдра.
– Няма смисъл. Утре отивам да ми отрежат тестисите.
– Сложи си ги в буркан тогава и ги донеси на срещата. Няма начин да не разчупят леда! – каза Руни и се върна на другия край на бара, където тримата шумни клиенти се напъваха да финансират висшето образование на неродените му деца.
През следващите няколко минути Тим се отдаде на медитация, стараейки се да си самовнуши, че не му трябва нищо друго освен бира и солети. Страшно му помогна да си повярва, като си представи Шейдра в образа на едновежда недодялана крава с косми, сплетени на плитки и провиснали на педи от ноздрите й.
Както обикновено барът му подейства успокояващо. Не му трябваше дори бирата да притъпи острите ръбове на деня – самото помещение вършеше работата, макар да не му беше ясно откъде идеше този ефект.
Във въздуха се носеше миризмата на вкиснала и прясна бира, на разлятата саламура от големия буркан с кренвирши, на препарата, с който лъскаха бара, на прах от тебешира, с който натриваха игралните дискове, преди да ги тласнат по маркираната плоскост. От кухнята долиташе ароматът на пържени хамбургери и на кръгчета паниран лук, които врящото олио превръщаше в хрупкаво лакомство.
Топлата баня от благоухания, светещият часовник с рекламата на „Будвайзер“ и кадифето на заобикалящите кътчето му полусенки, приглушеният говор на двойките в сепаретата зад него и безсмъртният глас на Патси Клайн от грамофона автомат му бяха тъй привични, че в сравнение с тях собственият му дом би му се видял като чужда територия.
Възможно бе барът да го успокоява, защото беше символ, ако не на постоянство, то поне на нещо продължително. В сегашния свят на бърза и непрестанна трансформация „Фенерджията“ не се поддаваше на ни най-малката промяна.
Тим не очакваше изненади тук, нито ги желаеше. Какво толкова се превъзнасят по неочакваните преживявания! Нали да те сгази автобус също е неочаквано преживяване!
Той предпочиташе познатото, обичайното. Никога нямаше да му се случи да падне от скала, защото никога нямаше да се покатери на скала.
Някои твърдяха, че той просто не разбира удоволствието от приключенията. Тим не смяташе за нужно да им обяснява, че всякакви там безстрашни експедиции по екзотични далнини и незнайни морски ширини са като походите на пълзящи кърмачета в сравнение с приключенията, които се въдят в двадесетте сантиметра между лявото и дясното ухо.
А беше отворил уста да им каже, а бяха го помислили за глупак. В края на краищата той беше просто един строителен работник, един зидар. За такива се знае, че не са по мисленето.
Тим живееше във времена, в които хората избягват да мислят, особено що се отнася до бъдещето. Те предпочитаха удобството на сляпата вяра пред ясния поглед на мисълта.
Други го обвиняваха, че е старомоден. Точно така, такъв е.
Миналото беше пълно с позната красота и възнаграждаваше богато всеки, който погледнеше назад. Тим си позволяваше да храни надежди, но нямаше дързостта да предполага, че красотата се е заселила и в неизвестното бъдеще.
В бара влезе интересен тип. Беше висок, макар и не чак колкото Тим, набит, но не като истински бабаит. По-скоро поведението, а не външността му придаваха интересен вид. Влезе като животно, подгонено от хищник, не престана да се озърта зад вратата, докато тя не се затвори, и след това угрижено огледа заведението, сякаш подозираше, че надеждата му за убежище е лъжлива.
Когато новодошлият се приближи и седна на бара, Тим заби поглед в чашата си пилзенско, сякаш тя бе свещен потир, сякаш бе потънал в размишление над дълбокия смисъл на съдържанието й. Молитвената поза, за разлика от позата на провесил нос самотник, даваше шанс на случайно срещнатите да започнат разговор, без обаче да ги насърчава.
Ако този странник отвореше уста да лицемери или да политиканства, или да задрънка пълни тъпотии, Тим можеше да метаморфозира от хрисимия лик на религиозен или носталгичен унес в свъсената мутра на едва сдържана мълчалива агресия. Не биха се намерили много кандидати за повече от два опита да разчупят леда, ако не им отговаря с друго освен със смразяваща леденина.
Макар да предпочиташе мълчаливия размисъл пред олтара на чашата, Тим обичаше и да се включва в подходящ разговор. Подходящ за него беше необичайният разговор.
Ако пръв поемеш инициативата да започнеш разговор, можеш да се затрудниш да намериш начин да го приключиш. Започне ли другият разговора обаче, става ясно що за птица е и ти можеш да му затвориш устата, като му затвориш вратата под носа."
Изображение

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18813
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

"Добрият" от Дийн Кунц

Мнение от deadface » пон авг 02, 2010 3:23 pm

Изображение
"Добрият" от Дийн Кунц
http://www.colibri.bg/resultsb.php?book=516" onclick="window.open(this.href);return false;
"Най-големият майстор на съспенса умее да опъва нервите на читателя и да дърпа струните на най-неизразимите му страхове. Името на Кунц ни кара да очакваме трилъри със забързано темпо, от които да настръхва кожата, и в случая с "Добрият" не ни очаква разочарование. Още от встъпителния параграф, който сякаш е излязъл от филм на Хичкок, кроткият зидар Тим Кариър, който си пие бирата в затъм нен бар някъде в Калифорния, се сблъсква с непознат, който по грешка го взема за платен убиец. Непознатият пъха в ръката му плик с 10 000 долара и снимка на набелязаната жертва – писателка от Лагуна Бийч, след което си тръгва. Миг по-късно истинският убиец се появява и решава, че Тим е неговият клиент. Тимоти се опитва да разсее убиеца, като твърди, че се е отказал от убийството и му предлага като компенсация получените пари с надеждата да има достатъчно време да предупреди жертвата. Така за двамата – за Тим и злочестата писателка – започва едно шеметно надбягване с влакче на ужасите, в което техни спътници са и читателите."
Откъс:

"След като обходи цялото бунгало, палейки навсякъде лампите, без да му мигне окото, Крейт се върна в спалнята. Не особено скъпата бяла кувертюра на леглото бе опъната идеално, като в казармата. По ресните нямаше нито едно заплитане.
Крейт беше виждал къщи с неоправени легла и рядко сменяни чаршафи. Мърлящината го отвращаваше.
Ако можеше да се действа със стрелба, мърлячът можеше да бъде убит поне от няколко крачки. Тогава нямаше да е толкова страшно, че не си е сменял бельото всеки ден.
Ала твърде често договорът изискваше да се приложи удушаване, намушкване с нож, удар с предмет или друг подобен интимен метод на екзекуция. В такъв случай, ако жертвата се окажеше мърляч, удоволствието от една по принцип приятна задача можеше да се превърне в гадна работа.
Да вземем например удушаването с въже изодзад. В предсмъртния си ужас жертвата ще се опита да се протегне и да издере очите на нападателя. Няма проблем човек да си опази очите, но жертвата може да ти докопа бузата, да те стисне за брадата, да те докосне по устните и ако имаше подозрение, че не си мие винаги ръцете след ходене в тоалетната, възникваха съмнения дали доброто заплащане и многото други придобивки от тази работа компенсират достатъчно отрицателните й страни.
Дрешникът на Линда Пакит беше малък и добре подреден. Нямаше много дрехи.
Крейт бе приятно впечатлен от семплото й облекло.
Семплото във всяко нещо беше и по неговия вкус.
Той свали няколко кутии от лавицата над окачените дрехи. Нищо показателно не се намери в нито една от тях.
Проявата на любопитство относно жертвата му беше забранена. Не му се разрешаваше да се интересува от друго освен от името, адреса и външността й.
Обикновено той спазваше това правило. Случката в бара обаче променяше изискванията за този проект.
Крейт се надяваше да намери снимки на роднини и приятели, училищни албуми, спомени от ваканционни пътешествия и повехнали романи. Но снимки нямаше дори и на избърсания от прах скрин, както и на идеално почистените нощни шкафчета.
Тя бе прекъснала всички връзки с миналото си. Крейт не знаеше по каква причина, но одобряваше. Животът без котва и самотата много улесняваха задачата му.
Беше му поръчано да инсценира кражба с взлом, да я изнасили и после убие по начин, който да накара полицията да мисли, че си има работа със сексуален психопат и че жертвата е случайно избрана от него.
Подробностите около извършването на убийството си бяха както винаги негова работа. Той беше гений по създаването на живи картини, които да насочват убедително и най-добрите специалисти в полицията към определен профил на убиец.
Отвори чекмеджетата на скрина и затърси снимките и издайническите предмети, свързани с личния живот, които не беше намерил в дрешника.
Въпреки забраната любопитството му беше взело връх.
Изгаряше от желание да разбере защо бабаитът от бара бе развалил работата. С какво тази жена беше накарала един паяк, който виси по цял ден по баровете, да поеме такъв риск?
Работата на Крейт обикновено течеше по очакваното русло. Един по-посредствен човек, който не би могъл да оцени по-фините нюанси на тази професия, би започнал да се отегчава с течение на времето. Крейт обаче намираше удовлетворение отчасти заради успокояващия елемент на еднообразието в дадените му за изпълнение дела.
След чистотата привичността беше качеството, което Крейт ценеше най-високо във всяко начинание. Когато намереше филм, който му доставяше удоволствие, той го гледаше по един-два пъти в месеца, понякога два пъти на вечер. Доста често ядеше едно и също нещо на вечеря в продължение на седмици.
Колкото и да бяха различни на външност, хората си приличаха в реакциите, а те можеха да се предскажат със същата лекота като обратите в действието на някой от филмите, които той беше научил наизуст. По думите на един от кумирите на Крейт хората са овце и това си беше чистата истина в повечето случаи.
Ала от опита на Крейт, който засягаше най-интимната дейност сред тези природни твари, хората бяха по-недоразвити от овцете. Овцете са кротки, това е вярно, но те си държат очите отворени. За разлика от хората, те не забравят, че светът е пълен с хищници, и внимават да не пропуснат да забележат вълчата миризма и кроежи.
Съвременните американци живеят така охолно и са така погълнати от богатото разнообразие на пищни забавления, че отказват да си развалят рахатлъка с мисли за остри челюсти и вълчи апетити. Дори когато си позволят да забележат вълк, му хвърлят кокал и се самозалъгват, че е куче.
Те омаловажават реалните заплахи, като съсредоточават страховете си около най-малко вероятните катаклизми: падане на огромен астероид върху Земята, суперурагани, двойно по-големи от Тексас, саморазпад на световната цивилизация при настъпването на новото хилядолетие, взривове в атомни електроцентрали, пробиващи дупки от край до край през центъра на Земята, издигането на нов Хитлер от редовете на жалките телевизионни проповедници на евангелието, които имат достатъчно лоша прическа.
И така за Крейт хората бяха повече говеда, отколкото овце. Той си ходеше спокойно около тях като с шапка невидимка. Те гледаха с невиждащи очи, убедени, че стадото им дава сигурност, независимо че той си ги колеше един по един.
Работата беше и удоволствието му и той щеше да рине и от двете с лопата до деня, в който някой по-буен убиец погнеше с огън цялото стадо и го принудеше да скача на тълпи от десетки хиляди в пропастта. Тогава говедата можеше да станат по-предпазливи и неговата задача да се усложни.
Искаше му се да научи колкото се може повече за Линда Пакит, защото се надяваше, че така ще разбере нещо за човека, който си беше напъхал носа, за да я спаси от екзекуцията. Скоро щеше да получи името на този натрапник, но засега все още го нямаше.
В чекмеджетата на скрина имаше само дрехи, но те му разказаха някои неща за нея. Тя имаше купища къси чорапи в най-различни цветове, но само два чифта найлонови чорапи. Бельото й беше от чист памук, почти като мъжкото, без дантели и други финтифлюшки.
Тази простота направо го очароваше.
Да не говорим за свежата миризма. Той се почуди какъв ли препарат за пране е използвала и си пожела да е бил безвреден за околната среда.
След като затвори последното чекмедже, той се изправи пред огледалото над скрина и остана доволен от гледката. Бузите му не бяха зачервени. Устата му не беше свита от напрежение, нито увиснала от мерак.
Отражението на картина в рамка отклони вниманието му от собствения му образ, преди да беше успял да му се налюбува. Усмивката му секна, той обърна гръб на огледалото и се насочи към картината.
Би трябвало да я забележи още щом влезе в стаята.
По стените нямаше друга украса, а единствените предмети с някаква декоративна стойност, намиращи се върху нощните шкафчета, бяха светещ часовник и старо радио „Моторола“, и двата изработени от бакелит и датиращи от 30-те години на двадесетия век.
Той не се подразни от часовника или радиото, но картината – тази евтина репродукция – беше влудяваща. Свали я от стената, удари стъклото в дъската на леглото и измъкна хартията от рамката. Сгъна я на три и я пъхна във вътрешния джоб на спортното си сако. Щеше да си я пази там, докато намери жената.
Когато дойдеше моментът да й свали дрехите и защитните прегради, той щеше да натъпче смачкания на топка плакат в гърлото й, щеше да стисне устата й и да й заповяда да го глътне и когато това се окажеше невъзможно, щеше да я остави да го изкашля и веднага след това щеше да го натъпче на друго място и после пак на друго, и после щеше да натъпче други неща, щеше да тъпче каквото си поиска, докато тя му се замолеше да я убие.
За жалост той живееше във времена, когато такива мерки понякога бяха необходими.
Върна се при огледалото и както преди остана доволен от гледката. Съдейки по отражението, той притежаваше безупречно сърце и мислите му бяха изпълнени с милосърдие.
Външността беше важна. Нищо нямаше такова значение както външността. И работата му.
Върху добре подредената й поличка с козметика в банята той не намери нищо друго, което да го заинтересува, освен марка вазелин за устни, която не беше опитвал.
Напоследък влажността на въздуха беше паднала много и устните му бяха постоянно напукани. Продуктът, с който беше свикнал, не помагаше.
Той помириса балсама и се увери, че няма добавени гадни парфюми, близна го и одобри лекия му вкус на портокалов крем. Намаза си устните, усети веднага охлаждащ ефект и мушна тубичката в джоба си.
Крейт отиде в хола и свали от полиците няколко от старите книги с твърди корици. Те имаха старомодни, но пъстри обложки и бяха до една литературни произведения на популярните писатели от 20-те и 30-те години на двадесетия век: Ърл Дер Бигърс, Мери Робъртс Райнхарт, И. Филипс Опенхайм, Дж. Б. Пристли, Франк Суинертън... С изключение на Съмърсет Моам и П. Дж. Удхаус, повечето бяха забравени.
Крейт би си взел книга, ако му се видеше интересна, ала тези автори бяха вече измрели. Когато четеше книга, изразяваща грешни възгледи, Крейт понякога се чувстваше задължен да издири автора и да го поправи. Никога не четеше книги от мъртви автори, защото удоволствието от дискусията лице в лице с живия творец не можеше да се сравнява с ексхумацията и оскверняването на трупа му.
При огледа в кухнята той намери две мръсни чаши от кафе в мивката. Постоя известно време и ги погледа.
Като се вземе предвид колко беше подредена, Линда не би оставила тази мръсотия, ако не беше имала спешна нужда да напусне къщата. Някой беше пил кафе с нея.
Възможно бе този някой да я беше убедил, че не може да си позволи да отдели време за миене на чашите.
Освен като източник на информация чашата с дръжка под формата на папагал особено силно заинтересува Крейт с очарованието си. Той я изми, изсуши и уви в кърпа, за да си я вземе.
От комплекта за кухненски прибори липсваше нож - това също беше интересно.
От хладилника той извади останалата половина от домашно приготвен пай с крем нишесте, поръсен с канела.
Отряза си едно голямо парче и го сложи на чиния. После постави чинията на масата заедно с вилица.
Наля си чаша кафе от каната върху топлия котлон. Напитката не беше още загорчала от дълго престояване. Той й добави мляко.
Седнал на масата, той се зае да изучава форда модел 39-а, докато ядеше пая и си пиеше кафето. Кремът нишесте беше отличен. Не трябваше да забрави да я похвали за него. Тъкмо свърши с кафето и телефонът му завибрира. Той го погледна и видя, че е дошло писмено съобщение.
Когато се беше върнал във „Фенерджията“, за да узнае името на бабаита на крайния стол, барманът се бе направил на ни лук ял, ни лук мирисал.
Пет минути след като Крейт си бе тръгнал обаче, Лиам Руни се беше обадил на някого. Съобщението, което се получи сега, го информираше за номера, който е бил набран, и името на регистрирания притежател – Тимоти Кариър.
На екрана се появи и адресът на Тимоти Кариър, макар че Крейт се съмняваше, че ще има полза от него в момента.
Ако Кариър беше паякът от бара и ако той беше хукнал към Лагуна Бийч да предупреди жената, не би имал неблагоразумието да се върне вкъщи.
В допълнение към името и адреса Крейт бе поискал сведение и за професията на човека. Кариър беше дипломиран майстор зидар.
Крейт запази информацията и телефонът завибрира отново. Появи се снимка на зидаря, с висококачествена резолюция, и това беше без съмнение образът на бабаита в бара.
В решителните моменти Крейт работеше сам, но разполагаше със страхотна поддръжка по отношение на информацията и техниката.
Той прибра телефона, без да запази снимката. Не беше изключено да поиска да научи повече за Кариър, но засега не му трябваше.
В каната беше останало достатъчно за още една, последна чаша кафе. Той си я наля и я подслади с яка глътка мляко. После седна пак на масата да я изпие.
Независимо от смелостта, с която бяха съединени кухнята и гаражът, в помещението цареше уют.
Цялото бунгало беше много приятно – харесваха му чистотата и простотата му. Всеки би могъл да живее тук и никой не би могъл да каже що за птица е обитателят.
Рано или късно къщата щеше да излезе на пазара. Да купи имота на убита от него жертва, би било прекалено рисковано, но мисълта му доставяше удоволствие.
Крейт изми всичко, което беше използвал – чашата, чинията, вилицата, каната за кафе, както и президентската чаша, от която бяха пили Линда или гостът й. Накрая изплакна стоманената мивка и я подсуши с книжни салфетки.
За последно, преди да си тръгне, той се приближи до форда, отвори вратата на шофьора, отдръпна се малко, за да не се изпръска, отвори ципа на панталона си и пусна яка струя урина в колата. Не му беше приятно, но се налагаше.

*

Видът на небето, сякаш покрито с къдели вълна, и усилващият се вятър трябваше да го подготвят да очаква буря.
Но когато остриетата на светкавиците срязаха облаците, Тим се сепна и за малко да набие до дъно спирачката.
Къщите, дърветата и паркираните коли се свиха отбранително под пронизващата светлина и продължиха да се свиват при всяка следваща светкавица, разсичаща постоянно небето и отрязваща масивни късове от гръмотевици.
Макар и по-голяма бъркотия от сенки да се разтърси из дебрите на нощта, отколкото вятърът бе могъл да предизвика, светкавицата освети нещо, което редките улични лампи не бяха доловили. Мъж в тъмно облекло стоеше под стряхата на огромно лаврово дърво, облегнат на стъблото му.
Той се наведе леко напред извън сянката на прикритието си, за да огледа форда, и светкавицата посребри лицето му, което заприлича на боядисаната маска на мим. Беше Кравет и Крейн, и Керингтън, и Конрад и още други незнайни персони, вездесъщи, сякаш той не бе просто човек със стотина имена, а стотина души, които обладаваха един разум и следваха една мисия.
Приковала поглед в призрачното лице, което изчезваше и се появяваше с ритъма на експлозиите на небето, Линда прошепна:
– Невероятно!
Обяснение за появата на това призрачно видение можеше да се потърси по-късно. Мисълта трябваше да отстъпи пред нуждата да се оцелее.
Тим изви волана надясно и ускори.
Убиецът пристъпи напред от прикритието на дървото и вдигна оръжие, подобно на зъл дух, прекарал дълги години в сън, зарит в земята и възкресен сега от светкавицата."


***

Обикновени хора, поставени в необикновени ситуации, ексцентрични убийци-психопати и шеметно преследване, при което всяка погрешна стъпка може да доведе до мъчителна смърт...
Малко писатели умеят да влизат в съзнанието на героите и на читателите си така, както го прави Дийн Кунц. С изящната си стегната проза, остроумните диалози, запомнящите се герои и задъханото си, пълно с изненадващи обрати действие "Добрият" е като чаша първокласно уиски в студена зимна нощ – ще ви завладее от първата глътка... и няма да ви остави на мира, докато не пресушите цялата чаша.
Ако обичате да четете трилъри, не пропускайте новия роман на Кунц, защото ще пропуснете едно неповторимо преживяване.
Изображение

Потребителски аватар
bog4eto
Commoner
Commoner
Мнения: 13
Регистриран: ср авг 04, 2010 7:48 pm
Местоположение: София

Re: Дийн Кунц

Мнение от bog4eto » ср авг 04, 2010 9:47 pm

Vengeance написа:Особено Пазители...това е една от най-добрите романи които съм чел...самият образ на Чуждия някак много ме кефи.

Четях,четях,супер интересно ми беше и оп........ебати тъпия край :huh: Честно казано ,яко го е претупал. И на ония, лудия, къде му беше мястото в книгата!? За да се появи за 5 страници в края! Имам чувството,че на Кунц просто му се е искало да преплете някак нещата ама...уви,не се е получило как трябва.
Така де,според мен края е слаб. Сега искам нещо много,много силно на Кунц да прочета,ако имате идеи.. :happy:

West of Hell
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 2638
Регистриран: чет май 29, 2008 2:38 pm

Re: Дийн Кунц

Мнение от West of Hell » ср авг 04, 2010 10:31 pm

Сега искам нещо много,много силно на Кунц да прочета,ако имате идеи..
Древният враг
Вуду



тия си остават най-силните му за мен
На Download 2016 bundinhas

http://www.youtube.com/watch?v=yMlKlH7DYe8

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18813
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Дийн Кунц

Мнение от deadface » ср авг 04, 2010 11:46 pm

Към горните две добавям:

Светкавица
Убежище
Вратата към декември
Зимна луна

Повечето му книги съм ги чел преди 10+ години и ми е малко трудно да си спомня коя доколко ми е харесала, но тези четири определено бяха сред най-добрите.
Изображение

Отговори